Решение по дело №497/2022 на Апелативен съд - София

МОТИВИ на Решение по ВНЧД № 497/2022г. на САС, НО, 6 състав

Производството е по реда на чл.12, ал.11 вр. ал.1-ал.7 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от
свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).

С решение от 06.04.2022г. по НЧД №63/2022г., ОС-Благоевград,
6 наказателен състав е признал и приел да се изпълни в Република България
Решение №397.429/2016г. от 20.10.2016г. на Втори Смесен Апелативен съд-
Атина, Република Гърция, влязло в сила на 08.01.2017г., с което българският
гражданин К. С. М. с ЕГН ********** е бил признат за виновен за
престъпление по чл.45, чл.299 от Наказателния кодекс на Република Гърция“
- „умишлено убийство, извършено в съучастие“, за което е наказан с
„доживотен затвор“ и за престъпление по чл.45, чл.380, пар.1 от Наказателния
кодекс на Република Гърция - „грабеж, извършен в съучастие“, за което е
наказан с „лишаване от свобода“ за срок от десет години. Съдът е приел, че
първото деяние съответства на престъплението по чл.116, ал.1, т.7 и т.9 НК
вр. чл.20, ал.2 НК, а второто - на престъпление по чл.194, ал.1 НК вр. чл.20,
ал.2 НК, като за второ престъпление е намалил наложеното наказание на осем
години „лишаване от свобода“.
Съдът е определил първоначален „специален“ режим за изтърпяване
на приетото наказание „доживотен затвор“ и първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на приетото наказание „лишаване от свобода“.
На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е приспаднат
срокът на изтърпяното до момента наказание „лишаване от свобода“ до
фактическото предаване на К. С. М. в Република България за изтърпяване на
остатъка от присъдата.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила жалба от
адв.Д. А. - упълномощен защитник на осъдения К. С. М., с която се оспорва
приетата от съда правна квалификация на деянията и се твърди, че
неправилно е прието за изпълнение наказанието „доживотен затвор“, което
може да бъде заменено с наказание „лишаване от свобода“. В тази насока
защитникът се позовава и на съдебна практика на АС-Бургас по същия
случай, но по отношение на съучастника на К. С. М. - С. С. П.. Иска се
събиране на доказателства чрез допускане на посоченото решение на АС-
Бургас.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и с определение от
30.05.2022г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание,
1

като е уважено доказателственото искане на защитата и са изискани
решението на ОС-Сливен и това на АС-Бургас. Тези решения са приети в
съдебното заседание на 08.06.2022г.

Пред настоящия съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура иска решението на първата инстанция да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, тъй като съответства на изискванията на закона.
Развива подробни доводи в подкрепа на това становище.
Упълномощеният защитник на осъденото лице К. С. М. - адв.Д. А.
иска изменение на решението, като не се приема за изпълнение наказанието
„доживотен затвор“, а същото бъде заменено с лишаване от свобода. В тази
насока пледира и за различен първоначален режим за изтърпяване на
наложеното приетото за изпълнение наказание.
Осъденото лице К. С. М. редовно уведомено, не се явява пред
въззивния съд, тъй като търпи наказание „доживотен затвор“ в гръцки затвор.
Чрез защитника си изразява желание делото да се разгледа в негово
отсъствие.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.§4 от ДР на ЗПИИСАННЛСМВЛС вр. чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са
налице основания за отменяването на първоинстанционния акт, който обаче
следва да бъде изменен в редица свои части.

Съдебните органи на Република България са сезирани с
Удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, към което е приложено
Решение №397.429/2016г. от 20.10.2016г. на Втори Смесен Апелативен съд-
Атина, Република Гърция, влязло в сила на 08.01.2017г., с което българският
гражданин К. С. М. с ЕГН ********** е бил признат за виновен за
престъпление по чл.45, чл.299 от Наказателния кодекс на Република Гърция“
- „умишлено убийство, извършено в съучастие“, за което е наказан с
„доживотен затвор“ и за престъпление по чл.45, чл.380, пар.1 от Наказателния
кодекс на Република Гърция - „грабеж, извършен в съучастие“, за което е
наказан с „лишаване от свобода“ за срок от десет години.
Допълнително и след проведени консултации по реда на чл.5, ал.1 и
чл.15, ал.3 от Закона в съответствие с чл.14, ал.1 от Закона е получено
актуално и пълно Удостоверение по чл.3, в което са отстранени непълнотите,
констатирани от първата инстанция.
Първата инстанция напълно основателно е приела, че са спазени
изискванията на ЗПИИСАННЛСМВЛС и следва да признае и приеме за
2

изпълнение осъдителното решение на гръцкия съд.
Удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС след
актуализацията му на 28.03.2022г. (л.304-л.308 от делото) напълно
съответства на изискванията на Закона и на Рамково решение 2008/909/ПВР
на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване
към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите
на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ, бр.327/05.12.2008г. - РР
2008/909/ПВР). Посочени са престъпленията, за които е осъден К. С. М.,
тяхната правни квалификация, наложените наказания. Изрично е посочено, че
липсват основания за проверка на двойна наказуемост по чл.8, ал.2, т.14 и
т.18 от ЗПИИСАННЛСМВЛС (респ. по чл.7, т.1 от РР 2008/909/ПВР), като са
наложени наказания „доживотен затвор“ и „лишаване от свобода“ за срок от
десет години.
Не съществуват основанията за отказ по чл.15, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС:
- представено е удостоверение по чл.3 от Закона, което е било
поправено в рамките на определения от съда срок;
- лицето се намира на територията на държава-член на ЕС -
изтърпява присъдата си в затвор в Република Гърция, като е дало съгласие за
предаването си в Република България, което става по изрично негово искане,
като освен това по принцип в случая не се изисква съгласие на осъдения,
доколкото той е български гражданин - чл.6, т.2, б.„а“ от РР 2008/909/ПВР;
- не се нарушава принципа ne bis in idem;
- престъпленията, за които е осъден М. са такива и по българското
право (а и е налице изключението по чл.8, ал.2 от Закона);
- изпълнението на определените наказания не е погасено по давност
по българското право;
- осъденото лице не се ползва с имунитет по българското
законодателство;
- осъденото лице е наказателно отговорно по българското
законодателство;
- съдебният акт е постановен в съдебен процес, в който осъденото
лице е участвало лично, предадено въз основа на Европейска заповед за арест
с Решение от 02.08.2013г. на ОС-Благоевград по НЧД №235/2013г.,
потвърдено с Решение от 13.08.2013г. на САС по ВНД №812/2013г. на САС;
- липсват основания за изискване на съгласие по чл.28, ал.1, т.7 от
Закона;
- наложеното наказание не включва принудителни медицински
мерки и
3

- престъплението не е извършено на територията на Република
България.

Признаването и приемането за изпълнение на решението на гръцкия
съд налага неговото приспособяване в съответствие си изискванията на чл.8,
ал.2 вр. ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, чл.12, ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
чл.13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и чл.8 от РР 2008/909/ПВР към българското
право.
В тази насока първата инстанция е допуснала поредица от грешки,
които са довели до неправилна преценка за съответстващия български
наказателен закон, респ. до неправилно определяне на изпълнимите в
Република България наказания. Това наложи изменение на
първоинстанционното решение.
В Република Гърция К. С. М. е осъден за престъпления, които по
гръцкото право са квалифицирани като „умишлено убийство, извършено в
съучастие“, за което е наказан с „доживотен затвор“ и „грабеж, извършен в
съучастие“, за което е наказан с „лишаване от свобода“ за срок от десет
години. Съгласно българското право деянието на осъденото лице следва да се
квалифицира като „грабеж, извършен в съучастие, придружен с убийство“ -
чл.199, ал.2, т.2, пр.1 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.
Посочената от този съд квалификация на деянието напълно
съответства на приетото от гръцкия съд в неговото решение. Съдът изрично е
посочил (л.68 от делото):
„Смъртта на Х. Р. се дължи на инкриминираното деяние от
подсъдимите, които са го убили с цел да присвоят двата мобилни телефона,
които е притежавал, лаптопа и паричната сума, която е била в него …“,
„Осъществили са криминалната си цел използвайки тъп и режещ
инструмент, с който са нанесли …“,
„Подсъдимите са били решили да осъществят плана си на
24.11.2011г., когато жертвата се била върнала от своята работа, имайки в себе
си парите, размерът на които се преценява най-малко на сумата от 1 000 евро
…“;
„Следователно, обвиняемите са решили да оберат починалия …“.
Всички посочени обстоятелства сочат на наличието на цел да се
присвои чуждо (на убития Р. Х.) движимо имущество, което е описано
подробно в решението на гръцкия съд, като за изпълнение на тази цел двамата
съучастници са решили да убият жертвата.
Съгласно константната и задължителна съдебна практика (т.16 от
ППВС №2/1957г. с изм. и доп. ППВС №7/1987г.) именно наличието на
предварителна цел за отнемане на движими вещи е разграничението между
убийство с користна цел и грабеж, придружен с убийство - „… при грабежа,
4

придружен с убийство, деецът извършва последното, за да отнеме по
насилствен начин чужда движима вещ с цел да я присвои“.
Такова е становището на теорията още от основополагащия труд на
проф. И. Н. „Наказателно право. Особена част. том 1, 1956г. - стр.179 -
„Необходимо е убийството да бъде извършено с цел по този начин да бъде
сломена налична или възможна съпротива и да бъдат отнети движимите вещи
на пострадалия. Поради това, ако след като е извършил убийство с някаква
друга цел, деецът тогава - при наличното стечение на обстоятелствата - дойде
до решение да отнеме случайно видени от него вещи, ще има реална
съвкупност на убийство с кражба, а не грабеж, придружен с убийство“.
Отново проф. Н. изрично посочва (op. cit, стр.342) „При убийството с
користна цел изпълнителното деяние се изчерпва с умъртвяването на
жертвата. При грабежа с убийство изпълнителното деяние се състои от два
акта - отнемането на движима вещ, за осъществяването на което именно се
използва умъртвяването на владелеца на вещта … . Тук следователно е
намерението е да се извърши кражба, при което насилието върху жертвата се
изразява в убийство.“. Такова е становището на проф.С. - „При грабеж
субектът действа с намерение противозаконно да присвои вещта, което е вид
користна цел. Нормите на чл.116, ал.1, т.7 и чл.199, ал.2, т.2 са в отношение
на обща към специална“ (Проф. А. С. - Престъпления против правата на
човека, С.1997г., стр.52).
Съгласно решението на гръцкия съд убийството е извършено именно
с цел да бъдат отнети вещите на Р. Х., поради което няма как да се приеме, че
е налице съвкупност между убийство и кражба, както е сторила първата
инстанция. Този извод на първата инстанция не държи сметка за
обстоятелството, че не съществува пълна идентичност между наказателните
законодателства на различните държави-членки на Европейския съюз и за
общия принцип, свързан с признаването на съдебните актове на държавите-
членки - те се признават, независимо от различията между правните системи
на различните държави, но при съобразяване на най-пълното съответствие
между правото на осъдилата и на изпълняващата държава.
В тази насока приетото от АС-Бургас (респ. от ОС-Сливен)
наказание на сестрата на осъдения М., цитирано от защита в жалбата, не
отговаря на осъдителното решение на гръцкия съд, но доколкото настоящият
съдебен състав в настоящето производство няма правомощия да преразглежда
влезли в сила решения на други съдилища, това обстоятелство може само да
бъде констатирано, без по никакъв начин да се отразява на правните изводи
на този съдебен състав.

При това положение правилната правна квалификация по
българското наказателно право на осъждането на К. С. М. е по чл.199, ал.2,
т.2, пр.1 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.
5

За това престъпление законът предвижда наказание от петнадесет до
двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна.
Наложеното от гръцкия съд наказание е „доживотен затвор“. Това
наказание трябва да бъде прието за изпълнение, доколкото същото наказание
за същото престъпление е предвидено и в българския Наказателен кодекс.
Липсват основанията на чл.13, ал.1 и ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за
неговата замяна с наказание „лишаване от свобода“ за определен срок.
За изпълнението на това наказание ЗИНЗС предвижда определянето
на първоначален специален режим - чл.57, ал.1, т.1 ЗИНЗС, какъвто трябва да
бъде определен и от настоящия съд.
Не следва да се приема отделното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за срок от десет години (редуцирано от първата
инстанция на осем години) за отделно престъпление „грабеж“, счетено от
първата инстанция за престъпление по чл.194, ал.1 НК, като се отмени и
определеният първоначален „строг“ режим за неговото изтърпяване.
Независимо от разликите в наказателноправните разпоредби, българското
право, което предвижда съставното престъпление „грабеж“ със съответните
квалификации, съответства на постановеното от гръцкия съд осъждане,
доколкото дори при прилагането на чл.38а, ал.3 НК за замяната на това
наказание с лишаване от свобода за срок от тридесет години, е значително по-
строго от предвиденото в гръцкия наказателен закон. Този закон дава
възможност при определени условия наказанието да бъде заменено с
лишаване от свобода от деветнадесет години и дори при добавянето на
предвидените десет години „лишаване от свобода“ за отнемането на чуждите
движими вещи, определеното наказание отново се явява по-леко от
възможното по българското право. При тези предпоставки няма как да се
стигне до нарушаване на изискванията на РР 2008/909/ПВР, свързани със
суверенитета на осъдилата държава (в случая Република Гърция), при
съобразяване на изискванията в тази насока, установени с решението по
делото „Огнянов“ (дело С-554/14, Решение от 08.11.2016г.).
Поради това решението на първата инстанция трябва да бъде
отменено в частта, свързана с определянето на първоначален „строг“ режим
за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за престъплението
„грабеж на вещи“ (квалифицирано от първата инстанция като такова по
чл.194, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК), тъй като това деяние всъщност е
част от съставното престъпление по чл.199, ал.2, т.2 НК.

В останалата си част (признаването на осъдителното решение на
гръцкия съд и зачитането на периодите от време, които осъденият М. е
изтърпял до момента), решението на първата инстанция отговаря на
изискванията на Закона и на РР 2008/909/ПВР и е съобразено с
6

информацията, изпратена от гръцките власти и трябва да се потвърди.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав
постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
7

Номер на акта:	155
Дата:	8 юни 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия:	Владимир Астарджиев

Дело:	20221000600497
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 май 2022 г.

Решение по дело №497/2022 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите