Р Е Ш Е Н И Е №
261010
гр.
Пловдив, 30.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 17.03.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12819 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Г.И.Г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 847.75 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 08.12.2016 г. до 22.11.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 158.15 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2017 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.08.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9558/2020 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния период е извършван при условията на неизправно измервателно устройство, поради което и потребеното количество вода е било начислявано по тарифа за двама обитатели. Ответникът е потребител, в качеството си на собственик на водоснабдения имот. Обосновава се интерес от предявяване на иска именно срещу посочения ответник, доколкото същият не бил подал заявление за продажба на имот. Иска уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва да е потребител на услугите, предоставяни от ищеца. Твърди, че не е сключвал договор с ищеца за ползване на неговите услуги, както и не е подавал заявление за ползването на такива. Твърди, че макар и да е закупил процесния имот, никога не е владял същия. Твърди, че 1997 г. до 2017 г. владелец на имота е била Л. М. А.. Твърди, че с решение на ПОС – не влязло в сила, Л. А. е призната за собственик на процесния имот по силата на давностно владение още през 2007 г. Оспорва се реално да е изразходвал начисленото количество вода. Твърди, че не му е връчено известие за нередовен водомер, поради което ищецът не е имал право да му начислява количеството вода по Тарифа. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 9558/2020
г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника от който е постъпил възражение в срок. Исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми, , както и че измервателното устройство е било неизправно и са спазени изискванията за служебно начисляване по Тарифа, включително отправянето до потребителя на предписание за отстраняване на повредата на водомера и указването на срок за това. По възrажението за настъпила погасителна давност да докаже обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
Безспорно между сtраните е че, за периода 08.12.2016 г. до 11.05.2017 г. ответникът е бил собственик на водоснабден имот, находящ се ***, което го прави потребител на предоставяните от ищеца услуги.
В срока за отговор ответникът е напрaвил възражение за изтекла погасителна давност.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече.
В чл.31, ал.1 /чл.32, ал. 1 и ал.2/ от Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Видно от приложените по делото фактури за всяко едно от вземанията по тях е настъпила изискуемостта.
За периода от 05.08.2020 г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до три години преди тази дата, от когато исковата молба се счита предявена, а давностният срок прекъснат, задълженията за заплащане на главницата са погасени по давност, а именно това са вземанията за периода 08.12.2016 г. до 04.08.2017 г. По делото липсват доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването на същата за този период.
Вземанията след този период до 10.10.2017 г. необхванати от погасителната давност не се дължат от ответника, доколкото видно от *** за покупко-продажба от 11.05.2017 г. /л.8/ процесният имот е прехвърлен от ответника на трето лице – Н. И. Л., който след придобиване на собственосттa от 11.05.2017 г. има качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги до процесния имот. Обстоятелството, че ответникът не е заявил, че е прехвърлил имота пред ищцовото дружество не влече след себе си отговорността той да продължава да заплаща услуги, които не са му доставяни на него, като собственик на водоснабден имот.
С оглед всичко изложено исковете се явяват недоказани по основание, като част от тях са погасени по давност за периода 08.12.2016 г. до 04.08.2017 г., а друга – за периода 11.05.2017 г. до 22.11.2019 г., поради липса на качеството потребител на ответника
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, право на разноски се пораждат за ответника, който е направил своевременно искане за присъждане на такива, като доказа разноски в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства, разписка, обективирана в представения по делото договор за правна помощ и съдействие /59/, които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъдят в пълен размер.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове, за
признаване за установено, че Г.И.Г., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 847.75
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него
питейна и отведена канална вода за периода 08.12.2016 г. до 22.11.2019 г. за
водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 158.15 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2017 г. до
30.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 05.08.2020 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9558/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 ДА
ЗАПЛАТИ НА Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 300 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ