О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 260299 5.02.2021 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, пети въззивен
състав
На пети февруари, две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 2650 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от И.Г.Д. ***, против определение №412 от 15.10.2020г. по гр.д.№ 416 по описа за 2020г. на Районен съд- Поморие, с което е спряно производството по делото.
Частният жалбоподател намира, че обжалваният акт е неправилен и необоснован, поради което моли да бъде отменен, а делото да се върне на районния съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия.
Твърди, че производството в Г., образувано по сигнал на съпругата му П.Б.Д. за незаконно задържане на детето им К. И.Д. е прекратено с мотив, че не съществува компетентност на районен съд- Кьолн да разглежда делото, поради това, че детето не се намирало в Г. и обичайното му местопребиваване било в България. Представя преведено, незаверено копие от решение с дата 19.10.2020г. на Районен съд гр.Кьолн, включващ стр.2 и 3 от документ от общо 5 страници /останалите не са приложени/.
След като прецени становищата на страните въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт (аргумент от чл.274, ал.1, т.1 ГПК). Предявена е от лице, което има правен интерес от обжалването. Внесена е дължимата държавна такса.
Ето защо съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по гр.д.№416/2020г. по описа на Районен
съд- Поморие е образувано на 21.08.2020г. по искова молба на частния
жалбоподател против съпругата му П.Б.Д., с която е предявен иск за прекратяване
на сключения между двамата граждански брак, иск за предоставяне упражняването
на родителските права спрямо детето К. на ищеца, като на ответницата се
определи режим на лични отношения с детето; иск за осъждане на ответницата да
заплаща издръжка на детето в размер на 150 лв., считано от влизане в сила на
решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска; иск
за предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца, иск за възстановяване
на предбрачното фамилно име на ответницата.
На 9.10.2020г. по делото е
постъпило Писмо от Директорът на Дирекция „Международна правна закрила на
детето и международни осиновявания“ към Министерство на правосъдието на
Република България. В него е посочено, че в МП е постъпила молба с
рег.№16-02-17 от 25.09.2020г. по чл.8 и чл.12 във връзка с чл.3 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от
1980г., подадена от П.Б.Д.- майка на детето К. И.Д., за връщане на детето в
държавата на обичайното му местопребиваване- Г.. В нея били изложени факти за
незаконното задържане на детето в България от неговия баща- И.Г.Д..
В писмото е посочено още, че при
заведено дело за родителски права при наличието на получена молба по Хагската
конвенция, производството по Хагската конвенция е преюдициално по отношение на
всички останали висящи дела между страните, свързани с родителската
отговорност, поради което МП е длъжно да поиска спиране на тези производства,
включително такива касаещи привременни мерки. Посочено е, че това следва от
разпоредбата на чл.16 от Хагската конвенция от 1980г. и не е необходимо да се
изчака образуването на дело пред СГС по реда на Хагската конвенция. Като
допълнителен аргумент е посочена разпоредбата на чл.10 от Регламент
№2201/2003г. направено е искане да бъдат предприети мерки за спиране на
висящото производство пред РС- Поморие до приключване на производството по
Хагската конвенция.
С обжалваното определение №412 от
15.10.2020г. по гр.д.№416/2020г. на РС-Поморие производството по делото е
спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.7 ГПК. За да постанови този акт
районният съд е приел, че е постъпило съобщение от МП за незаконно прехвърляне
или задържане на детето по смисъла на чл.3 от Хагската конвенция за гражданско
правните аспекти на международното отвличане на деца. Приел е, че на основание
чл.16 от конвенцията производството по Хагската конвенция е преюдициално за
делото за развод, в което задължително се разглеждат и въпросите относно
родителските права, личните отношения и издръжката на детето, поради което
делото следва да бъде спряно.
Бургаският окръжен съд намира, че
обжалваното определение е правилно, по следните съображения:
Безспорно е, че между страните по
делото са били образувани две висящи производства, в чийто предмет са включени
въпросите, касаещи родителските права спрямо детето на страните К. И.Д.. Едното
е гр.д.№416/20г. на РС- Поморие, което е спряно, а второто- дело №301 F 226/20, образувано в Районен
съд- Кьолн.
От приложените от частния
жалбоподател документи /макар и незаверени/ се установява, че временното
разпореждане на съда в Кьолн от
2.09.2020г. /неясно с какъв предмет/ е прекратено и делото е отложено до
изясняване компетентността на съда, с оглед наличието на данни, че детето не се
е намирало в Г.. Наличието на подобно дело се установява и от съдържащите се в
досието на първоинстанционното производство писмо- л.22.
Безспорно е, че в Министерство на
правосъдието на Република България е постъпила молба с рег.№16-02-17 от
25.09.2020г. по чл.8 и чл.12 във връзка с чл.3 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980г., подадена от
П.Б.Д.- майка на детето К. И.Д., за връщане на детето в държавата на обичайното
му местопребиваване- Г..
Тази молба няма връзка с
образуваното в Г. съдебно производство, а е със самостоятелен предмет- връщане
на детето в държавата по обичайното му местопребиваване- в случая се твърди, че
това е Г..
Както правилно е посочил и районният съд, в
съответствие с предвиденото в чл.16 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980г., след получаване на съобщението за незаконно
прехвърляне или задържане на детето по смисъла на чл. 3, съдебните или
административните органи на договарящата държава, в която детето е било
прехвърлено или в която е било задържано, не разглеждат по същество правото на
упражняване на родителските права, освен ако се установи, че детето не следва
да бъде върнато по силата на тази конвенция или че не е подадена молба в
разумен срок след получаване на съобщението.
Цитираната разпоредба е със силата на закон
на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на България. От нейното съдържание
може да се изведе задължение на съда, разглеждащ иск за родителски права, да
спре производството по делото до приключване на това по Хагската конвенция или
до установяване, че в разумен срок не е образувано съдебното производство пред
компетентния съд в София /СГС/.
Поради това въззивната инстанция
намира, че е налице основанието по чл.229, ал.1, т.7 ГПК за спиране на производството
по гр.д.№416/20г. на РС- Поморие.
Тъй като поморийският районен съд
е спрял производството именно по тази причина, ирелевантно се явява твърдението
на частния жалбоподател, че второто производство, образувано пред Районен съд в
гр.Кьолн относно родителските е прекратено.
С оглед изложеното, обжалваното определението
е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №412 от
15.10.2020г. по гр.д.№ 416 по описа за 2020г. на Районен съд- Поморие.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.