Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/20.01.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2436 по описа
за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от К.А.П.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу „Б.“
ООД, със седалище и адрес на управление *** осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 1701.36 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
извършени от дружеството неправомерни действия, изразяващи се в подаване на
декларация обр. № 1 ТД на ТД на НАП за периода
01.12.2018г.-31.12.2018г., въз основа на която са начислени на ищеца данъчни и
осигурително задължения, от които 905,76 лева за ДОО, 306 лева за УПФИ 489,60
лева за здравно осигуряване, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба -20.02.2020г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 49 от ЗЗД.
Твърди се в исковата
молба, че страните са били в трудови правоотношения по трудов договор от
29.05.2008г., прекратен на 01.03.2013г. По-късно с трудов договор №
5/10.01.2014г. ищецът е назначен при ответното дружество на длъжността
„управител на хотел“. ТПО е прекратено на 01.01.2018г. След тази дата ищецът не
е полагал труд при ответника. Не е декларирал пред НАП и започване на дейност
като самоосигуряващо се лице. Твърди се, че в периода след прекратяване на
трудовото правоотношение -01.01.2018г. ответното дружество е продължило да
подава като осигурител декларация обр.1, с която да декларира обстоятелства във
връзка със задължения на ищеца за ДОО,
ЗО и УПФ. В резултат на подадените декларации, за ищеца са възникнали публични
задължения за данъци и осигуровки, а именно 2451,71 лева за ДОО, 1329,70 лева
за ЗО и 839,55 за УПФ. За събиране на посочените задължения е образувано изп.
дело **********/2012, по което е наложен запор върху банкови сметки на ищеца.
Ищецът не е заплатил процесните задължения.
На следващо място се
поддържа, че ищецът е съдружник в дружеството, но в качеството си на такъв не
подлежи на задължително осигуряване.
Твърди, че действията на
ответното дружество по подаване на въпросните декларации обр.1 са неправомерни,
в резултат на което ищецът е претърпял вреди, измерими с начислените данъци и
осигуровки.
В съдебно заседание
ищецът, чрез адв. Д. поддържа исковата претенция
В срока по чл.131 ГПК не
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. В съдебно заседани
ответното дружество се представлява от адв. Панов, който оспорва иска.
Поддържа, че след 01.01.2018г. ищецът като съдружник е осъществявал дейност в дружеството, по повод на което е
подадена декларация обр.1
Ответната страна е
представила подроби писмени бележки, в които е доразвила правните си доводи по
спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа
и правна страна следното:
За да се ангажира
обективната отговорност на ответната страна за вреди при изпълнение на
възложена от дружеството работа при условията на чл.49 от ЗЗД следва при
условията на пълно и главно доказване да се установи, че е осъществената по възлагагане на дружеството дейност покрива критериите за противоправно деяние, извършено при или по повод
изпълнението на работата, причинната връзка деянието и
увреждането, както и размера на вредите. Трайно е
разбирането в съдебната практика, че подлежат на обезщетяване и бъдещи вреди,
както е в случая, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът установим.
Предмет на иска е
отговорността на ответника за причинени вреди, поради неправомерно поведениe от страна на служители на ответника, изразяващo се в подаване на декларация-образец № 1
"Данни за осигуреното лице" по реда на
Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както
и от самоосигуряващите се лица(отм. считано от 3.01.2020г.)
Безспорни се следните обстоятелства:
По делото няма спор, че
ищецът е бил съдружник в ответното дружество „Б.“ ООД през 2018г.
Липсва спор между
страните, а и допълнително се установява от приложеното на л. 67 от делото
писмо от Националната агенция по приходите, че в периода 1.01.2018г. до
31.12.2019г. декларации образец 1 за К.А.П. са подавани от „Б.“ ООД чрез електронен
подпис . След подадена молба от дружеството на 08.07.2020г. е извършена
проверка и подадените декларации образец 1 за 2019г. са заличени. Декларираните
задължения за лицето в подадената декларация обр. 6 за 2018г. са както следва:
за фонд ДОО 905,76 лева, за фонд ДЗПО-УПФ 306,00 лева, а фонд ЗО- 489,60 лева.
За 2019г. няма подадена декларация обр.6 и съответно няма декларирани
задължения.
Тъй като декларацията по
образец 6 с изчислени и декларирани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, представлява изпълнително основание
по смисъла на чл.209, ал.1, т. 2 от ДОПК, въз основа на нея е образувано
изпълнително производство.Видно от приложената на л. 70 и сл. от делото справка за задълженията и
разпореждане за присъединяване от 05.10.2016г.(л. 75) публичият взискател е
присъединен за събиране на вземания срещу ищеца К.А.П. за фонд ДОО 905,76 лева, за фонд ДЗПО-УПФ 306,00 лева, а фонд ЗО- 489,60
лева.
Спорен по делото е въпросът относно противоправността на поведението на ответното дружество по
подаването за ищеца на коментираните декларации, въз основа на които ищецът
дължи в полза на държавния бюджет данъчни и осигурителни плащания.
Трудовата дейност е
основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължение за осигуряване
и като принци е изведена в чл. 10 от КСО. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват
трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани
дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт. Задължението за осигуряването на лицата възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване. – чл. 1,
ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на съмоосигуряващите се лица, българските граждани на работа
в чужбина и морските лица.
Самото задължение за деклариране начало на трудовата дейност също е на самоосигуряващото се лице съгласно разпоредбата на чл.1,
ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване.
Относно данъчното облагане на съдружниците
независимо от основанието за това в случай на полгане на личен труд в
дружеството правоотношението на съдружника се приравнява на трудово за целите
на данъчното облагане -§ 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ. Следователно
за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ, доходът от полаган личен труд
от съдружник в дружеството се третира като доход от трудово правоотношение,
независимо от вида на сключения договор (възникнало правоотношение). За
съдружника като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен
личен труд в дружеството, възниква задължение на основание чл. 50, ал. 1 и ал.
3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация.
От горната уредбата е видно, че в случай на
полаганена на труд в дружеството съдружникът дължи данък върху дохода, като задължението
за деклариране отново е на самоосигуряващото се лице, а не на дружеството.
В случая декрациите за 2018г. обр.1 (за начало на
дейността ) и обр. 6 (с която са декларирани конкретните задължения за данъци и
осигуровки) са подадени чрез електронен подпис на ответника, което
обстоятелство не е спорно. За да се окачестви въпросното поведение по подаване
на декларациите като противоправно, следва обаче то влиза в противоречие с публичнопозитивната
забраната за увреждане на чужди субективни права. В коментирания казус съдът не
може да достигне до подобен извод, тъй като декларациите, подадени не от
легимирано лице поначално не следва да произвеждат присъщите на съответното
изявление правни последици. Изрично е регламентирано в цитираната по- горе уредбата
– чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено
осигуряване и чл.50,ал.1 и ал.3 от ЗЗДФЛ кое е лицето,
задължено да извърши процесното деклариране. Следователно действието по подаване
на декрациите за трето различно от задълженото лице и без да са налице данни за
упълномощаване, изобщо не би следвало да се зачитат от приходния орган. Тоест
действието по подавана не деклрациите по естеството си изобщо не може да причини посочените от ищеца
последици- задължения към фиска, поради което не противоправно.
В съответствие с изложеното относно легитимацията
за деклариране, макар и по-късно, органът по публично изпълнение е уведомил
ищеца, че в случай, че се касае за невярно декларирани публични задължения,
самоосигуряващото се лице може да подаде заличаваща декларация обр.6 за 2018г.
( така писмо на л. 31). Ищецът още към датата на предяваване на исковата молба
е бил в известност за възможността да подаде коригираща декларация, но не се е
възползвал от тази опция, от където може да се изведе, че се касае за желан от
него резултат. Деликтната отговорност се ангажира за увреждащо спрямо ищеца
поведение, т.е се явява защита на неговото субективно материално право. Ето
защо, за да е противоправно деянието по отношение на ищеца следва да липсва
неговото съгласие за увреждането. Щом настъпилият резултат се желае от пострадалия,
той не може да се оплаква, че е настъпил.
На следващо място процесното действие на
дружеството не следва да се характеризира и като вредоносно. В проведеното по
делото съдебно заседание ищецът призна факта, че е извръшвал различни дейности
в полза на дружеството през 2018г. Участвал е в почисване на двора, в
настаняване на гости, в организацията на работата на дружество.Това изявление
на страната се покрепя от приложения на л. 56 от делото фискален бон, изаден от „Б.“ ООД на 31.12.2018г., в който като оператор е
вписан К.П.. Като съдържащо изявление за неизгодни за страната
факти, признанието представлява годно доказателствено средство за установяване
на отричаното от ищеца обстоятелство по осъществяване на дейност в полза на дружеството през 2018г., съответно следва
да се съобрази от съда при решаване на спора. Както се посочи по-горе реализиране
на дейност за дружеството от съдружника представлява
основание за осигуряване /чл. 10 от КСО/ и за заплащане на данъчни задължения.
Ищецът не е извършил необходимо деклариране съгл. чл.1, ал.2 от Наредбата за
обществено осигуряване на съмоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица, съответно чл. 50 от , което
поведение само по себе си е противоправно. Ответникът е изпълнил чуждо
задължение за деклариране на данъчните и осигурителни задължения. Изпълнение на
чуждо задължение, чието неизпълнение е скрено с административна сакция не само
не е вредоносно, а то ползва и облагодетелства задълженото самоосигуряващо се
лице. Не на последно място в имуществения патримониум на ищеца няма да възникне
вреда, тъй като при погасяване на осигурителните задължения, в негова полза ще възникнат осигурителни
права. Здравното осигуряване поначално е задължитено (чл.1, ал.3 от ЗЗО).
По изложените съображения съдът приема, че по
делото не се установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
състав на непозволено увреждане. Процесното деяние освен, че е е противоправно,
не е и вредоностно.
Следователно исковата претенция следва да се
отхвърли.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на ответната
страна се следват сторените по делото разноски за адвокатска защита.
Възражението за прекомерност на възнагражднението, заплатено от ответника 560
лева е основателно, тъй като то е сторено с оглед първоначалния размер на
претендията - 4620,96 лева, преди направения отказ от иска. На ищеца не следва
да се присъждат разноски за оттеглена част от иска, тъй като ответната страна
не е дала повод за нейното завеждане. Както се установи за 2019г. няма подадена декларация обр.6 и съответно няма декларирани задължения
(писмо л.67 ), поради което частично оттелянето на иска не е станало, поради
отписване на задълженията за 2019г.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от К.А.П.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу „Б.“
ООД, със седалище и адрес на управление *** осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 1701.36 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
извършени от дружеството неправомерни действия, изразяващи се в подаване на
декларация обр. № 1 ТД на ТД на НАП за периода
01.12.2018г.-31.12.2018г., въз основа на която са начислени на ищеца данъчни и
осигурително задължения, от които 905,76 лева за ДОО, 306 лева за УПФИ 489,60
лева за здравно осигуряване, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба -20.02.2020г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.А.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.“ ООД, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 560 лева, представляваща сторени
по делото разноски за процесуално прдставителство, на осн.чл. 78, ал. 3 и ал.4
от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: