О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 13.08.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на тринадесети август
през две хиляди
и двадесета година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря и
с участието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 286 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 60, ал. 5
- 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 188 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „Мушмороци
2019" ООД, гр. Сливен, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: *******,
против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-161-0047639 от 11.08.2020 г. на
началника на отдел „Оперативни дейност" Бургас, дирекция „Оперативни
дейности", главна дирекция „Фискален контрол" на ЦУ на НАП, с която
на основание чл.186, ал.1, т.1, буква "а" от ЗДДС, е постановена
принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект – магазин за
чанти „*****", находящ се в гр. *******,
стопанисван от „Мушмороци 2019" ООД, с ЕИК: ******* и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни. На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК, е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ.
С жалбата по настоящото дело е
заявено искане за отмяна на разпореждането за предварителното изпълнение на
заповедта. Твърди се, че административния орган не е отчел противопоставимият
интерес на жалбоподателя, а именно: наетото помещение, чието запечатване се
искало реално бил обект, който е с един единствен вход/изход, и съшият се
ползвал и за жилищните нужди на управителя на санкционираното дружество и
нейното семейство. В задната част на
помещението били разположени легла, санитарен възел и кухненски бокс и това бил
констатирано и отразено в Протокола за запечатване на обекта. Счита, че несъвместимо
с превантивната и преустановителната функция на обжалваната
ПАМ било допуснатото предварително изпълнение, с което се причинявало на
адресата на ПАМ и на цялото му семейство вреда, в по-голяма степен от
необходимото, което било в противоречие с целта на ПАМ. ПАМ не съответствал на
принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като правата и законните интереси
на адресата на ПАМ и цялото му семейство щели да бъдат нарушени до степен, че
реално заради допуснатото предварително изпълнение на ПАМ едно цяло семейство ще
останело на улицата.
Счита, че не е налице особено
важен държавен интерес в случая, който предвид паричния му характер, можел да
бъде обоснован единствено от размера на укритите доходи. Случая касаело за
павилион за търговия на дребно, което правило необоснован извода, че държавния
интерес при укриване на доходи в обекта е „особено" важен.
Счита, че не се установява и
сочената от органа опасност, а именно от закъснялото изпълнение на мярката да
последва значителна или трудно поправима вреда. Тези твърдения се явявали
неоснователни, тъй като не можело всеки един случай на констатирано нарушение
от този вид, да се поставя под общата норма на АПК, допускаща предварително
изпълнение на мярката.
Административен съд – Сливен,
като съобрази наведените в жалбата доводи и приложените писмени доказателства,
намира за установено следното:
От разписката в заповедта за
налагане на ПАМ е видно, че тя е връчена на жалбоподателя на 12.08.2020 г. и
жалбата е подадена на същата дата т.е. в рамките на установения по чл. 60, ал.5
от АПК срок. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са
пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен
интерес от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за
допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата
е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 188 ЗДДС
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително
изпълнение при условията на АПК. Т. е., предварителното изпълнение на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска само по
изрично разпореждане на административния орган при наличието на някое от
основанията по чл. 60, ал. 1 АПК. Тъй като нормата предвижда изключение от
принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила индивидуални
административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган,
допускайки предварителното изпълнение, следва да обоснове наличието на
материалноправните предпоставки, обусловили упражняването на правомощието по чл.
60, ал. 1 АПК. Т. е., разпореждането за допускане на предварителното изпълнение
на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС трябва да
съдържа ясни мотиви, указващи на конкретните фактически основания, свързани с
наличието на поне една от изчерпателно изброените материалноправни
предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК – осигуряване на живота или здравето на
гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност
от осуетяването или сериозното затрудняване изпълнението на акта или
съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или трудно
поправима вреда от закъснението на изпълнението.
В настоящия случай съдът намира,
че мотивите на административния орган за допускане на предварителното
изпълнение указват в достатъчна степен на факти, които реално да бъдат
обвързани с предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК – предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, спазване на
фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се
изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект,
респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице
доходи и размера на неговите публични задължения.
В протокола за извършена проверка
на 06.08.2020 г. в 13:40 часа на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР
на ЗДДС магазин за чанти „*****", находящ се в
гр. *******, стопанисван от „Мушмороци 2019" ООД, с ЕИК: *******, е
констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18
от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. В
хода на проверката при направена контролна покупка на раница на стойност 29,50
лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация. За извършената
продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта
фискално устройство, модел DAISY COMPACT М02 ИН на ФУ: DY458521 и ФП №
36616557, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на
стоката.
Макар тези констатации да
подлежат на доказване от органите по приходите, това доказване не се прави в
настоящото производство, а в едно евентуално съдебно производство по оспорване на
законосъобразността на самата заповед, каквото настоящото производство не е. А
доколкото тези констатации се съдържат в официален писмен документ, който се
ползва с материална доказателствена сила, за нуждите на настоящото производство
те следва да се приемат за безспорно установени.
Ето защо и противно на
застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, съдът намира, че в случая са
налице предпоставки за допускане на предварителното изпълнение – накърнени са
държавните интереси, за което говори вида на извършеното административно
нарушение, така и местоположението на обекта, констатираната касова разлика в
размер на 40,00 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани
във ФУ, вида и начина на организация на отчетността, които са довели до
извършване на административното нарушение и индиректно от степента на
обществена опасност на самото административно нарушение. Установено е и това не
се оспорва от жалбоподателя, че дружеството има непогасени публични задължения
в размер от 2 314,34 лв. към 07.08.2020 г.. Съпоставяйки местоположението на
обекта и средно-дневните обороти за този тип дейност, декларираният финансов
резултат е нереално нисък. Налице е също
необходимост от предварителното изпълнение поради факта, че от закъснението е
възможно да се стигне до съществено отклонение от данъчното облагане по
отношение на дружеството, защото се препятства нормалната контролна дейност и
не е възможно проследяване на търговския оборот в цялост.
Неспазването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС води до укриване на приходи, които са елемент от основата за облагане на
лицата по ЗДДС и ЗКПО, и до неплащане на данъци върху стойността на укритите
доставки по ЗДДС и върху укритите приходи от продажбите по ЗКПО. Вредата от
нарушения на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е в
размера на дължимия данък върху добавената стойност, който не се внася върху
стойността на неотчетените продажби и дължимият корпоративен данък, който не се
внася върху неотчетените приходи от продажбите. Тази вреда настъпва с
неиздаването на фискална касова бележка за отчитане на продажбите и в случая
предвид установената касова разлика, представляваща неотчетени приходи и
посочената големина на търговския обект, вредата за бюджета би била трудно
поправима и значителна, в случай че изпълнението на ПАМ бъде забавено във
времето. (Определение № 15750 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 13928/2018 г., VIII о., Определение № 15816 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14695/2018 г., I о.)
Обоснован е извода на
административния орган, че след като се касае за временен търговски обект, същия
след края на летния сезон вече няма да съществува физически. В този смисъл отлагането
на изпълнението на тази ПАМ на практика би означавало същата никога да не бъде
изпълнена срещу този обект.
В настоящия случай искането за
отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е
обосновано по никакъв начин. Дружеството не посочва какви конкретни вреди и в
какъв размер ще настъпят в резултат на допуснатото предварително изпълнение на принудителната
административна мярка. Не се сочат конкретни факти и доказателства, поради
което искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта се явява
недоказано. Обстоятелството, че обекта е с един единствен вход/изход, и съшият
се ползвал и за жилищните помещения обитавани от управителя на санкционираното
дружество и нейното семейство не
обосновават извода за евентуални вреди за дружеството. Действително в Протокола
за запечатване на обекта, приложен към жалбата е отразено, че през ТО се преминава
до спалните помещения и санитарен възел, поради което не е запечатан
входа/изхода на ТО. В този смисъл не са застрашени интересите на трети лица по
ползването на жилищните помещения на посочения адрес. Дори и да има подобно
засягане на техни интереси именно ползвателите на жилищните помещения са
оторизирани да искат защита на техните права, а не жалбоподателя в настоящото
производство, доколкото тези жилищни помещения не са предмет на оспорената
заповед.
Не е допуснато нарушение на
принципа на съразмерност, залегнал в чл.6, ал.2 АПК, тъй като спирането на
търговската дейност на дружеството в процесния търговски обект е за 14 дни –
срок, който е половината на определения по закон период от време, за който може
да бъде прилагана мярката и който в конкретния случай е преценено, че е
достатъчен, за да може да бъде коригирана организацията и начина на работа по
начин, съобразен с действащата правна уредба, в който смисъл са изложени мотиви
от административния орган.
Водим от изложеното съдът намира,
че искането за спиране на допуснатото с разпореждане на административния орган
предварително изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно и
недоказано.
Ръководен от гореизложеното и на
основание чл.60 ал.6 от АПК,
съдът:
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Мушмороци 2019" ООД, гр. Сливен, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: *******, против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-161-0047639 от
11.08.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейност" Бургас, дирекция
„Оперативни дейности", главна дирекция „Фискален контрол" на ЦУ на
НАП.
Определението не подлежи на
обжалване съгласно чл.188 ал.2 от ЗДДС.
Определението да се съобщи на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :