Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № .../24.6.2011 г. по гр.д. № .../2010 г. ГОРС е прекратил гражданския мрак, сключен на 8.1.1994 г. между Т. С. П. и П. Н. П. като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи. Постановено е след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Р.; Предоставено е упражняването на родителските права спрямо детето П. П. Н. на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти; Предоставено е упражняването на родителските права спрямо детето Н. Н. на бащата, като за майката е определен режим на лични контакти; Бащата е осъден да заплаща за малолетното дете П. П. Н. чрез нейната майка и законна представителка месечна издръжка по 80 лв.,считано, от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за изменяване или прекратяване на издръжката,заедно със законната лихва от просрочието до плащането й; Осъдена е майката да заплаща за непълнолетното дете Н. Н. лично и със съгласието на баща му месечна издръжка по 120 лв. от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за изменяване или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва от просрочието до плащането й; Предоставено е на жената ползването на семейното жилище,представляващо апартамент в гр.С., ул. „С. Г.” № 9. Страните са осъдени да заплатят съответните държавни такси на съда. Недоволен от решението е останал П. П., който го обжалва в частта, в която е предоставено упражняването на родитÕлските права на майката спрямо детето П. , в частта за издръжката от 80 лв., режима за лични контакти и предоставянето на семейното жилище, както и присъдените разноски. Моли да се отмени в тази част, да му се предостави ползването на семейното жилище, да му се предоставят за ползване упражняването на родителските права спрямо детето П. и да се определи на майката режим на лични контакти с детето, както и издръжка, която следва да плаща. Твърди се, че решението е необосновано, незаконосъобразно и е постановено в протоворечие на материалния и процесуалния закон. Твърди се ,че съдията е направил неправилна преценка на събрания доказателствен материал поради което е предоставил на майката упражняването на родителските права спрямо детето П., неправилно е определен режима на лични контакти, ползването на семейното жилище и размера на издръжката Твърди се ,че е в интерес на детето жалбоподателят да упражнява родителските права спрямо него, тъй като детето е привързано към него и в по- голямата част от времето за него се е грижел той и неговата майка. Претендират се разноски по делото. По жалбата е постъпил отговор от Т. П., която твърди, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон., както и че изводите на съда са задълбочени, мотивирани и съобразени с доказателствата по делото. ТВърди се ,че е невярно твърдението на жалбаподателя ,че той се е грижел за детето П. пред по-голямата част от вречете, като се излагат подробни съображения. Твърди се ,че ако семейната обстановка ,в която жалбоподателят предлага да живеят децата, е на разбирателство и обич, не би се стигнало да развод, който е желан и от него. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди обжалваното решение,като се претендират разноските по делото. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства ,приема за установено следното: Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Т. П. против П. П. за прекратяване на брака им като непоправимо и дълбоко разстроен. Моли да й бъде предоставянето упражняването на родителските права върху двете деца, като ответникът да заплаща месечна издръжка 140 лв. за голямото и 80 лв. за малкото дете. Моли да й бъде предоставено ползването на семейното жилище в гр.С. и да носи след развода предбрачното си фамилно име Р. Изложени са подробни съображения за това ,че ответникът е проявявал необоснована ревност спрямо нея, не й позволявал да общува с колежките си, не одобрявал това ,че тя обича да чете и считал това за загубено време. Твърди се ,че в отношенията им липсва всякаква духовна и физическа близост, а ответникът станал вулгарен спрямо нея като жена и съпруга. Претендират се разноски по делото. Ответникът в отговора по исковата молба заявява, че желае да се прекрати брака поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия, като вината за това изцяло е на ищцата. Позовава се на брачната изневяра на последната, както и на това ,че е налице промяна в психичното й състояние ,което води до агресивни нейни състояния. Оспорват се твърденията на ищцата, като отношенията им се влошили през последните няколко години,когато ищцата стояла пред компютъра по 7-8 часа и не му обръщала внимание като съпруг, както и не обръщала внимание на децата. Ответникът желае да му се предоставят за ползване упражняването на родителските права спрямо децата, а на майка се определи режим на контакти с тях, както и да се определи издръжка за голямото дете 160 лв., а за малкото 80 лв. Моли да му се предостави за ползване семейното жилище и не се предоставя относно ползване след развода на предбрачното фамилно име на жената. Съдията много подробно в мотивите на решението е изложил както становищата на страните ,така и детайлно е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на последните съдията е проследил развитието на семейните отношения между страните по делото, като мотивирано е стигнал до извода, че двамата съпрузи макар обитавайки едно жилище не поддържат съпружески отношения, но въпреки това и двамата полагат грижи за децата си. Правилно съдията е приел, че хармонията в брачните отношения е нарушена, че е настъпило отчуждение между партньорите, че липсва взаимност, уважение, физическа, духовна и интелектуална близост, че съпрузите като личности с различни потребности са поддържали разбирателството в семейството до момента, в който търпимостта се е изчерпала. Във връзка с това е правилен и обоснован извода на съдията за безспорно установено ,че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като вината за това е на двамата съпрузи. Поради това, че всеки от съпрузите е поискал да упражнява родителските права по отношение на двете деца съдията е приел анализирайки доказателствата по делото и обсъждайки становищата на страните, че е в интерес на малолетното дете П. с оглед възрастта и пола на същото ,то да живее при майката, като е определен и режим на контакти между детето и бащата. Относно упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Н., с оглед неговото желание, съдията правилно е преценил ,че те следва да се възложат на бащата, а на майката да се определи съответния режим на лични контакти. ВТОС напълно споделя това становище на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на ГОРС. Относно размера на присъдената издръжка съдията също е развил подробни съображения, като са анализирани конкретните възможности на всеки от родителите, както и нуждите на децата като правилно е определена издръжката на малкото дете на 80 лв., а на голямото дете на 120 лв. ВТОС напълно споделя това становище на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на ГОРС. Относно предоставянето ползването на семейното жилище, представляващо апартамент в гр.С., ул. „С. Г.” № 9, всяка от страните по делото е поискала да й бъде възложено. Съдията изключително отговорно е подходил към решаване на този въпрос с оглед възрастта на децата и техните нужди, като е изложил мотивирани съображения, които въззивният съд напълно споделя и препраща към тези мотиви на ГОРС. Относно присъдените разноски по делото съдията правилно е изчислил същите в частта за държавните такси по исковете , като се е съобразил и с вината на съпрузите за разстройството на брака. При този изход на спора ВТОС счита ,че жалбата е неоснователна и недоказана, а решението в обжалвана част е правилно, мотивирано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските направени пред въззивната инстанция такива следва да се присъдят в полза на ответника по жалбата в размер на 450 лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № .../24.6.2011 г. по гр.д. № ..../2010 г. на ГОРС в обжалваната част. ОСЪЖДА П. Н. П., ЕГН * от гр.С., ул. „С. Г.” № 9, да заплати на Т. С. П., ЕГН * от гр.С., ул. „С. Г.” № 9, разноски пред въззивната инстанция в размер на 450 лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |