Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

03.07.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

15.06.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

175

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Депозирана е жалба от пълномощник на „КРИС 75“ ООД ***, ЕИК ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-72-0450485/10.02.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговски обект за срок от 14 дни.

Счита, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Излага съображения, че мотивирането на заповедта за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, освен фактическите обстоятелства, които обосновават самото налагане на принудителната административна мярка - наличието на извършено нарушение, съобразно хипотезите на чл. 186 от ЗДДС, изисквало и мотивиране на срока, за който се налага ПАМ, който срок следва да съответства на целите на чл. 22 от ЗАНН.

Сочи разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, предвиждаща, че ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон, т. е. при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налагал на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“, но същият този орган следвало да съобрази продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, респ. при определяне на продължителността на срока органът действал при условията на оперативна самостоятелност, което следвало и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни".

В този смисъл счита, че именно при упражняване на така предоставената му оперативна самостоятелност административният орган е допуснал пропуски във връзка с установяване на фактите от значение за определяне продължителността на срока на ПАМ. Съгласно чл. 169 от АПК в този случай следвало да се проконтролира дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Органът по приходите безспорно разполагал с оперативна самостоятелност при определяне продължителността на наложената принудителна мярка, но тази му дейност следвало да е съответна на установените от него факти, с оглед спазване и на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, както и целите на закона (чл. 4 от АПК). Прогласеният в АПК принцип на съразмерност сочел, че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Счита, че в конкретния казус продължителността на срока не била мотивирана. Бланкетно в оспорената заповед се сочело, че при определянето на срока на ПАМ е съобразен принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, както и целите на закона (чл. 4 от АПК). Принципът на съразмерност изисквал от административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не можели да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Отразено било също, че срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на организация за отчитане на дейността на търговеца и за постигане на пряк резултат, а именно правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи. Нямало обаче никакви доводи относно преценката на тежестта на нарушението като мотивирането било с общо приети постановки, които не касаели конкретния случай.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-72-0450485/10.02.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „КРИС 75“ ООД ***, ЕИК *** е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговски обект – магазин ***, намиращ се в ***, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В условията на евентуалност, моли съда да измени процесната заповед в частта, с която е разпоредено стоката, намираща се в търговския обект да бъде оставена на съхранение в същия. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез адв. Ю.М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмено становище, в което развива доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, идентични с тези, въведени в жалбата, като релевира допълнителни съображения, аргументирани с твърденията, че налагайки ПАМ за осъществено нарушение /нерегистрирана продажба/, кумулативно с инициирането на административнонаказателно производство за налагане на имуществена санкция за същото нарушение, се нарушавали и ограничавали основните права, разписани в чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, което било недопустимо. В този смисъл било и Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява. Представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата като неоснователна.

В представеното писмено становище от юрисконсулт В. Р./л. 41 – л. 43/ се оспорва изцяло жалбата по основание. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на атакуваната заповед. Посочва, че същата е издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите реквизити. Въвежда доводи за доказаност на нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ, както и за обоснованост на определения й срок. Моли съда да отхвърли така подадената жалба и да потвърди процесната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.  Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.02.2023 г. служители на НАП са извършили проверка в търговски обект – магазин ***, намиращ се в ***, стопанисвана от „КРИС 75“ ЕООД ***, с ЕИК ***. В хода на проверката било проведено скрито наблюдение от органите по приходите, при което за извършена от клиент покупка на  2 бр. метли и 8 бр. кани за айран на обща стойност 21 лв., заплатена в брой от клиента на лицето, работещо като продавач-консултант в обекта, не е била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим, както и не е била издадена касова бележка от кочан. При проверката е съставен опис на средствата и е разпечатан КЛЕН за 12.00 часа до 12.21 часа на 08.02.2023 г. Констатациите при проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0450485 от 08.02.2023 г./л. 69 – л. 71 от делото/.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-72-0450485/10.02.2023 г./л. 61 – л. 65/, издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Пловдив в  ЦУ на НАП, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин ***, находящ се в ***,  стопанисван от „КРИС 75“ ООД ***, с ЕИК *** и забрана за достъп до търговския обект за срок от 14-дни. Заповедта е връчена на адресата на 17.02.2023 г.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че при извършена проверка в търговския обект от служители на НАП на 08.02.2023 г. в 12.15 часа, осъществявайки скрито наблюдение в обекта, при извършена покупка от клиент на 2 бр. метли и 8 бр. кани за айран на обща стойност 21 лв. кг., заплатена в брой от клиента, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим – ФУ Датекс-150  с рег. № ***, с ИН на ФУ № *** и ФП № *** или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18 от 2006 г. на МФ. Посочено е, че е установено наличие на положителна касова разлика в размер на *** лв. между наличните средства в касата – *** лв., съгласно приложен опис на паричните средства и разчетената касова наличност – *** лв., по данни на ФУ.  Изложени са мотиви относно срока на ПАМ, обосновани с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида и местоположението на търговския обект, както и неговото работно време, обуславящи потенциал за голям клиентопоток.

Изложени са съображения, че с процесното нарушение се засягат утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Прието е, че извършеното деяние демонстрира поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Въведени са и мотиви относно целите на ПАМ – да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти, както и да се преустанови ново нарушение, от което за фиска ще настъпят трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата. Посочено е, че срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция и преустановяване на незаконосъобразна практика в обекта. Процесната ЗППАМ е оспорена пред по-горестоящия административен орган, вследствие на което с Решение № ГДФК-75/10.03.2023 г., издадено от директор на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП/л. 48 – л. 50/, жалбата на „КРИС 75“ ООД е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени мотиви, че от наличните по преписката доказателства се установявало по безспорен начин осъществяването на фактическия състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а„ от ЗДДС.

Въведени са доводи, че в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.„а” от ЗДДС, компетентният административен орган действа при обвързана компетентност, т.е. няма възможност да осъществи преценка дали да бъде наложена ПАМ или не, а във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажби в търговските обекти, т.е. при констатирано такова нарушение, той бил длъжен да наложи ПАМ. Посочено е, че запечатването за срок от 14 дни е под средния предвиден в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и е съобразен с принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Изложени са съображения, че процесната ПАМ има превантивна цел по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и с оглед постигане на целта на закона, за да преустанови извършването на нови нарушения от дружеството чрез реорганизация на работата му, се явява съответна на целта на закона. Без уважение е оставено искането на дружеството за оставяне на съхранение в обекта стоката, намираща се в него, докато трае приложението на ПАМ.

По делото е приет като доказателство Акт за установяване на административно нарушение № Ф695950/09.02.2023 г./л. 66 – л. 68/, издаден от инспектор по приходите в ЦУ на НАП, за това, че на 08.02.2023 г. в 12.25 часа в обект  - магазин ***, находящ се в ***, стопанисван от „КРИС 75“ ООД, с ЕИК ***, е установено, че  „КРИС 75“ ООД, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране ни отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта ФУ, с което е допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба във вр.  с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта /Решение № ГДФК-75/10.03.2023 г., издадено от директор на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против процесната ЗППАМ/ и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В тази връзка със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Оспорената в настоящето производство заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от Д. Л. Р. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. Предвид това, настоящият състав намира, че процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-72-0450485/10.02.2023 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, действал по делегация по силата на горецитираната Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., респ. по отношение на  оспореният акт не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържаща фактически и правни основания за постановяването й. Същата съдържа формално всички реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Издателят на акта е изложил мотиви, с които е обосновал наличието на осъществено от жалбоподателя нарушение на данъчното законодателство. Като доказателство за извършената проверка е посочил съставения Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0450485 от 08.02.2023 г. Формално са изложени мотиви по отношение срока на наложената принудителна административна мярка, с което формално е спазено изискването за форма на административния акт.

Съдът намира, че при издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, т.е. при липса на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. Доказателствата по делото установяват, че процесната проверка в обекта на „КРИС 75“ ООД ***, с ЕИК ***, е извършена от органи по приходите, в съответствие със служебните им задължения, като констатациите при проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0450485 от 08.02.2023 г. Протоколът е съставен в присъствието на представител на „КРИС 75“ ООД – управителят Г. Г. Д., който е подписал протокола без възражения. Съставен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката/л. 72/, подписан от служител на дружеството. По делото не са въведени твърдения от страна на жалбоподателя, дружеството да е поискало служебно събирането на доказателства, които са от значение за изясняване на случая и органите по приходите да са отказали събирането на такива.

Оспорената заповед е връчена на представляващия дружеството жалбоподател – Г. Г. Д., който е предприел своевременни действия по оспорването й по административен ред пред по-горестоящия административен орган. Предвид това, настоящия съдебен състав намира, че правото на защита на жалбоподателя не е възпрепятствано или ограничено в административното производство по издаване на оспорената ЗППАМ.

На следващо място съдът счита, че оспорената заповед е съобразена и с материалния закон, респ. не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Материалната предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е нарушаването на реда или начина на издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Това са и предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, която се налага кумулативно с тази по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Съдържанието на мерките се изразява  в запечатване на обекта, в който е извършено нарушението и забрана на достъпа до него.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В процесната заповед е прието, че „КРИС 75“ ООД ***, с ЕИК ***, е нарушило чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

По силата на релевантната редакция на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,  въвежда задължението за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Редът за отчитане и издаване фискални касови бележки е уреден именно в горепосочената Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

От представените и приети по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на посоченото в оспорената заповед нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка, процесният Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0450485 от 08.02.2023 г., е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради което и по аргумент от чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. С други думи, като официален свидетелстващ документ, същият се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа. В настоящия процес от жалбоподателя не бе оспорен по надлежния ред цитирания документ и не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят соченото от административния орган нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на посоченото в оспорената ЗППАМ обстоятелство, че при извършена покупка от клиент на 2 бр. метли и 8 бр. кани за айран на обща стойност 21.00 лв., заплатена в брой, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в процесния обект на „КРИС 75“ ООД *** фискално устройство в работен режим – ФУ „Datecs-150”, рег. № ***, с ИН на ФУ № *** и ФП № *** или от кочан с ръчни касови бележки, не се въведени конкретни възражения в жалбата и в хода на съдебното производство от представител на дружеството.

По изложените мотиви съдът намира, че в конкретния случай са били налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, поради което оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че при установяване по съответния ред на неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.

Настоящият съдебен състав обаче, намира оспорената заповед за немотивирана и незаконосъобразна по отношение на определения в нея срок на ПАМ. Обстоятелството, че при определянето продължителността на срока административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност, не изключва задължението на същия да изложи конкретни и ясни мотиви релевантни за това, които в последствие да бъдат обсъдени от съда по реда на чл. 169 от АПК. Според съда, въведените в оспорения акт мотиви, касаещи определянето на срока на наложената ПАМ са твърде общи и неконкретизирани, поради което същите не изпълват изискването за обоснованост на акта от фактическа страна в тази му част, респ. не изпълват изискването за форма.

Както вече се посочи, с процесната заповед органът е опредлил срок на запечатване на търговския обект от 14 дни при максимално установен от закона 30 дни, т.е. постановеното запечатване е за срок, клонящ към средно предвидения в закона. Видно от съдържанието на заповедта, срокът на мярката е обоснован с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, както и с местонахождението на търговския обект и вида на неговата дейност. Във връзка с горното, следва да се посочи най-напред, че от мотивите на заповедта не става ясно каква е тежестта на нарушението, за да може тя да е критерий за определянето на срока на мярката. Не става ясно и как неиздаването на фискални касови бележки има за последица препятстване извършването на данъчната проверка. Друго обстоятелство, взето предвид от органа при определянето на срока на ПАМ, е установената положителна касова разлика в размер на *** лв., но отново в заповедта липсва извършен от органа анализ как тази разлика се отнася към реализирания до момента на проверката оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни, за да може това обстоятелство, като смекчаващо или утежняващи, да се обвърже със срока на наложената мярка. Посочвайки местоположението, работното време и големината на обекта, както и вида на предлаганите стоки в него, огранът обосновава наличието на голям клиентопоток, респ. реализирането на високи обороти, за което в административната преписка няма конкретни доказателства. При това положение формираната от органа воля да определи срок на мярката около средния размер не почива на конкретни факти, а на предположения, като отново следва да се посочи, че в заповедта липсват конкретни мотиви, дефиниращи тежестта на нарушението чрез реализирането на значителни обороти.

В процесната заповед е отразено, че с процесното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация и последваща невъзможност за проследяване на реалните обороти, както и че извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина. Изложените съображения обаче не удовлетворяват изискванията за мотивираност на заповедта на органите по приходите по отношение на срока на мярката, доколкото не са обвързани с конкретни констатации по отношение на конкретното нарушение. Предвид това и с оглед по-горе изложеното, съдът намира, че в разглеждания случай преценката за съответствието на определения срок на запечатване на процесния обект спрямо конкретните факти и обстоятелства не е извършена от органите по приходите, което води до извод на допуснато от последния нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за надлежно упражняване на оперативната самостоятелност.

Още веднъж следва да се посочи, че липсата на конкретни мотиви относно продължителността на срока на мярката препятства осъществявания от съдебен контрол за законосъобразност и съответствието й с целта на същия, което представлява основания за отмяна на оспорения акт.

Настоящият съдебен състав намира, че наложената ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, не отговаря на целите, установени в чл. 22 от ЗАНН. В тази връзка, от една страна в заповедта е посочено, че ПАМ се налага с цел преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, а от друга се сочи, че целта на ПАМ е да се предотврати извършването на нови нарушения. Нарушението, изразяващо се в неиздаване на съответен документ за продажба, е довършено към момента на констатирането му, поради което няма как запечатването на обекта, респ. процесната ПАМ да доведе до неговото преустановяване. Такава цел би била постижима при други нарушения като напр. липса на въведено в експлоатация фискално устройство или въведеното такова не е от одобрен тип, или др. подобни. Предотвратяването на възможността от извършване на други нарушения предполага наличието на безспорно установена системност на нарушаване на финансовата дисциплина от жалбоподателя, каквато в оспорената заповед формално се твърди, но не се доказва с релевантни факти.

Последното, взето в съвкупно с по-горе изложеното за липсата на конкретни мотиви относно определената продължителност на срока на ПАМ, води до извод за неговата необоснованост, с което от административния орган е нарушен и принципа на чл. 6, ал. 1 от АПК, задължаващ го да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая, с прилагането на ПАМ се преустановява търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респ. постъпването на данъци за фиска, поради което наложената мярка може да причини вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел, поради което издадената заповед е несъответна и на чл. 6, ал. 5 от АПК, респ. издадена в несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

Отделно от горното, с Решение от 4 май 2023 г. /преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от Административен съд – Благоевград/, постановено по дело С-97/21 г. на СЕС, е дадено разрешение, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система за данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права  на европейския съюз, трябват да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. По силата на чл. 633 от ГПК, решението на Съда на Европейските общности, произнесени по отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В случая обаче, на 09.02.2023 г. е издадена АУАН № Ф695950/09.02.2023 г., за констатираното на 08.02.2023 г. в 12.25 часа в обект  - магазин ***, находящ се в ***, стопанисван от „КРИС 75“ ООД, с ЕИК ***, нарушение на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба във вр.  с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС според тълкуването направено в т. 49 от Решението на СЕС по дело № С-97/2021 г., следва да се квалифицира като санкция с наказателноправен характер, поради което прилагането й едновременно с търсенето на административнонаказателна отговорност за същото деяние и срещу същото лице, представлява кумулиране на две отделни санкции с наказателноправен характер, което води до ограничаване на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, в смисъла на който и цитираното Решение на СЕС.

Видно от съдържанието на ЗППАМ № ФК-72-0450485/10.02.2023 г. и АУАН № Ф695950/09.02.2023 г., то очевидно актът за установяване на административно нарушение предхожда оспорената в настоящето производство заповед. Предвид това, производството по налагане на ПАМ се явява последващо удминистративнонаказателното производство, образувано с АУАН. Съгласно чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Изложеното обоснова извода, че в конкретния случай самото издаването на ЗППАМ аргументира нарушение на принципа ne bis in idem, гарантиран в член 50 от Хартата, тъй като ЗППАМ е издадено след образуването на администлративнонаказателното производство по смисъла на ЗАНН. Без значение е, че към датата на приключване на устните състезания в настоящето производство не е налице издадено НП, респ. наложена имуществена санкция. В практика си СЕС неизменно приема, че принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на производства, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние срещу същото лице – т. 25 от Решение на Съда (голям състав) от 20 март 2018 година по дело C-524/15 (Наказателно производство срещу Luca Menci); решение от 26 февруари 2013 г., Akerberg Fransson, C-617/10, EU:C:2013:105, т. 34). Пак, според постоянната съдебна практика, административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от същата. С други думи, процесната ЗППАМ се явява незаконосъобразна, като издадена в противоречие принципа, въплатен в нормата на чл. 50 от Хартата, тъй като същата е издадена след съставянето на АУАН, респ. след образуването на административнонаказателното производство.

С други думи, образуваното второ по време производство, това по издаване на ЗППАМ, е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с принципа ne bis in idem, визиран в чл. 50 от Хартата на основните права на европейския съюз. Следователно, горното е още едно основание /самостоятелно/ за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради несъответствието й с правото на ЕС.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната от „КРИС 75“ ООД жалба се явява основателна, поради което атакуваната с нея Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-72-0450485/10.02.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с настоящото решение следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски, произтичащи от внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лв. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Ю.М., съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.06.2023 г./л. 91/, в размер на 1 000 лв., определен при условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  /изм., ДВ, бр. 88 от 2022 г./, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Видно от цитирания ДПЗС, същия е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, съгласно която норма, адвокатът може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействия на роднини, близки или на друг юрист. В случая, в настоящето производство адв. М. е осъществявала правна защита и съдействие, както и процесуално представителство на юридическо лице – дружество с ограничена отговорност, респ. безплатната адвокатска помощ не е предоставена на някое от изрично изброените по-горе лица. Предвид това настоящия съдебен състав намира, че не е налице визираната хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата за оказване на безплатна адвокатска помощ и защита, при която и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „КРИС 75“ ООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-72-0450485/10.02.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка

запечатване на търговски обект – магазин ***, находящ се в ***, стопанисван от „КРИС 75“ ООД ***, и забрана за достъп до търговския обект за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София ***, ***, да заплати на „КРИС 75“ ООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, деловодни разноски в размер на  в размер на 50 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: