РЕШЕНИЕ
№…………/15.04.2020
г.
Гр.
София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав,
в публично заседание състояло се на седми февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ
: АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Маджев гр.
д. № 1944/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се води по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. номер 116915 от
27.09.2019 г., подадена от СНЦ „М.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу „Ф.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** , ж. к. „*******“, ул. „********
Предявени за разглеждане при условията на обективно
и кумулативно съединяване са следните искове:
1./ с правно основание чл. 95 във вр. с чл. 95а, ал.
1, т. 1 ЗАПСП за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в общ
размер на 2 500 лв. (по 500 лв. за вредите от нарушението върху всеки от
обектите на засегнато авторско право), представляваща обезщетение за претърпени
вреди свързани с нарушения на правата на авторите, явяващи се членове на сродни
дружества за управление на права SGAE и SUISA, представлявани
на територията на Република България от сдружението-ищец, които нарушения са
допуснати по отношение на авторските права върху текста и музиката на песните „Donde Еstan Las Chicas /David Campoy Remix/“ и „Ella Me Mira /Borja Jimenez & Andres Munoz Radio Edit/“, както и върху музиката на песента „Templao“ посредством
използването им за озвучаване на обект – ресторант „FIORE 21“, находящ се в гр. София,
ул. „Цар Симеон“ № **, стопанисван от ответното дружество.
2./ с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП за
разгласяване на диспозитива на решението по настоящия спор по предвидените за
това начини и медии.
В
исковата молба от
сдружението-ищец са изложени фактически твърдения, че на 29.10.2018 г. в гр.
София, на ул. „******в търговски обект – ресторант „Fiore 21“, стопанисван от ответното
търговско дружество, публично са изпълнени, посредством озвучаване песни на
автори, членове на чуждестранни организации за колективно управление на авторски
права – SGAE и SUSA, чиито интересите в пределите на Р. България на основание
чл. 94 с от ЗАПСП се представляват от ищеца. Последният е и легитимиран да
отстъпва правата им за използване на музика на произведения на техни членове на
територията на Р. България. Добавя се и обстоятелството, че ищецът е встъпил в
договорни правоотношения с двете чуждестранни организации за колективно
управление на права, чиито предмет е взаимно представителство на правата им в
съответната държава, където оперира съответната ОКУП. От ищеца са конкретизирани и имената на трите
музикални произведения /песни/, с които се твърди, че е бил озвучен обекта в
цитирания календарен ден , които са както следва : „Donde Еstan Las Chicas /David Campoy Remix/“, „Ella Me Mira /Borja Jimenez & Andres Munoz Radio Edit/“ и „Templao“, като са назовани са
също така и композиторите на музиката и авторите на текстовете им. Изтъкнато е
и това, че към момента на осъщественото музикално озвучаване с цитираните песни
ответното дружество не е разполагало с отстъпени нему права да използва
сочените произведения, а именно договор, в който да са уговорени условия за
ползване на произведенията. Предвид така допуснатите нарушения ищецът смята да
е материално легитимиран да получи плащане от ответника на парично обезщетение
от общо 2500 лв. /по 500 лв. за накърняване правата на авторите на текста,
респективно на музиката на всяко едно от трите музикални произведения/. Отделно
от това с цел постигането на превенция СНЦ „М.“ прави искане за публично
анонсиране на диспозитива на евентуалното позитивно решение по настоящото дело
в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие.
Ответната
страна – „Ф.2.“ ЕООД, чрез
ангажирания си процесуален представител – адвокат А. се възползва от правото си
на писмен отговор по ИМ. С него се оспорват предявените от ищеца искови
претенции, като се иска постановяване на решение, с което същите да бъдат
приети за неоснователни и отхвърлени. Ответникът опонира по следните факти
наведени в ИМ: че на 29.10.2018 г. сътрудници работещи за ищеца са посетили
стопанисвания от ответника търговски обект /ресторант/ разположен в гр. София,
ул. ******; че на визираната дата в този обект са били използвани публично
посредством озвучаване назованите в ИМ музикални изпълнения. На следващо място
се изразяват и резерви по процесуалната легитимация на ищеца да търси
присъждане на парични обезщетение за допуснати нарушения на авторски права
върху трите музикални произведения, като се прави позоваване, че субектите
автори на текста и музиката са различни от тези, за които СНЦ М. поддържа в ИМ.
Отвъд това се отрича и, че посочените в ИМ автори на трите песни членуват в
двете чуждестранни организации за управление на колективни права - SGAE и SUSA. Привежда се и възражението, че
не е установено представителството на
SGAE и SUISA от СНЦ М. на територията на Р. България. На
следващо място от ответника се въвежда и възражението, че той има сключен и
действащ към момента договор от 06.03.2018 г. с трето за процеса лице – „А.М.Н.“
ООД, чрез които в полза на „Ф.2.“ ЕООД по отношение стопанисвания ресторант
„Fiore 21“ е предоставено неизключителното право да използва публично чрез
озвучителни устройства, музикални звукозаписи от репертоара на „А.М.Н.“ ООД,
чиито права за публично изпълнение принадлежат или на „А.М.Н.“ ООД, или на
лицензодатели, с които то има сключени договори за представителство. Ползвайки
се от правата си произтичащи от този договор, през целия период на неговото
действието, в т.ч. и към 29.10.2018 г. ответникът е озвучавал ресторантът си на
адрес - гр. София, ул. ****** единствено с песни от репертоара на „А.М.Н.“ ООД.
Освен това ответника оспорва възможността служители ангажирани от ищеца да
могат да установяват извършването на нарушения по ЗАПСП. Опонира се и по
реализацията на фактическия състав уреден в чл. 95 ЗАПСП, защото „Ф.2.“ ЕООД не е допускал нарушение на
авторките права на съответните правоносители на мястото и датата възпроизведени
в ИМ. В условията на евентуалност, ако все пак съдът счете, че исковете са
доказани по тяхното основание, ответника ги оспорва по размер. Посочва, че
заявените за присъждане суми са прекомерни, несъобразени с възможните размери
на възнагражденията, които при договорно уредени права ищецът би заплати на
чуждестранната ОКУП негов партньор. Не се касаело за повтарящи се нарушения,
респективно търсените репарации не кореспондирали по никакъв начин на
инкасирания от ответника дневен оборот от този му търговски обект. Изложена е и
позиция, че обезщетението за публично изпълнение на визираните в ИМ звукозаписи
би могло да породи обезщетение от 500 лв., което се следва за всяка песен, като
това обезщетение подлежи на разпределение измежду правоносителите на отделните
елементи на песента. Още повече, че сред произведенията предмет на защита са
такива, чиито текст и музика е създаден от едно и също лице. В подкрепа на това
разбиране е добавено, че при публичното изпълнение чрез звукозапис песента се
възприема от слушателя като единно цяло, а не веднъж като мелодия, и втори път
като текст. Предвид това максималния възможен и подлежащ на присъждане размер
не можело да надвишава сумата от 500 лв. за всяка песен.
След като прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във
връзка с доводите на ищеца и възраженията на ответника, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
По сведения, черпени от справка в публичния регистър
на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права по чл. 94г ЗАПСП, публикуван на интернет страницата на Министерството на културата, се
установява, че СНЦ „М.“ фигурира в Раздел I. „Организации за колективно
управление на права“. Видно от обявеното в регистъра и представено като писмено
доказателство по делото Удостоверение № У-62/05.09.2014 г. СНЦ „М.“ е регистрирано като организация за колективно управление на
авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на права за
следните начини за използване на обекти : възпроизвеждане на музикални
произведения и на литературни произведения, свързани с музика /чл. 18, ал. 2,
т. 1 ЗАПСП/; разпространение на записи, съдържащи такива произведения /чл. 18,
ал. 2, т. 1 ЗАПСП/; публично изпълнение на такива произведения /чл. 18, ал. 2,
т. 3 ЗАПСП/; излъчване на такива произведения по безжичен път /чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП/; предаване и
препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна
мрежа /чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАПСП/; предлагане по безжичен път или по кабел на
достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин, позволяващ
този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от
всеки от тях /чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП/; преработка на музикални произведения
и синхронизирането им с други произведения /чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП/;
разпределяне на компенсационни възнаградения, дължими на нейни членове за
възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване /чл. 26,
ал. 1, изр. първо, и ал. 8 ЗАПСП/, внос и износ в трети държави на екземпляри
от произведението в търговско количество /чл. 18, ал. 2, т. 11 ЗАПСП/. От
същото удостоверение се установява, че чуждестранните организации за колективно
управление на авторски права SGAE и SUISA имат със СНЦ „М.“ сключени и с
продължаващ срок на валидност договори за взаимно представителство, отнасящи се
до правата във връзка с публичното изпълнение и механичен запис върху музикални
произведения и върху литературни произведения, свързани с музика.
Съобразно приетото заключение по допуснатата във
връзка с предмета на доказване по делото съдебно-техническа експертиза, и като
съобрази това, че вещото лице е изградило изводите си при ползването на
обективни данни и компетентното и всестранно тяхно проучване, то изцяло
кредитира дадения отговор, че при извършените справки в международната база
данни за идентификация на правоносители I.P.I. (Interested Parties Information)
и W.I.D. (Works Information Database), носителите на авторските права върху
упоменатите в исковата молба музикални произведения се идентифицират, както
следва : относно музикално произведение със заглавие „Donde
Еstan Las Chicas /David Campoy Remix/“ – автори на текста и композитори са Гонзалес
Валдерас Хосе Мануел, Леон Андухар Исаак и Мартинес Ховер Хуан Хосе, относно
музикално произведение със заглавие „Ella Me Mira /Borja Jimenez & Andres Munoz Radio Edit/“ – автори на текста и композитори са Хименес Хименес
Борха и Руис Суарес Хосе Мануел, и относно музикално произведение със заглавие
„Templao” композитори са Сиарлета Мариана и Мартинес Перес
Алехандро. По отношение организацията за колективно управление
на права, която фигурира, като управляваща правата на цитираните автори на
текст и композитори на музика досежно всяко от изброените музикални
произведения от вещото лице е посочено, че идентификацията показва това да е
испанското дружеството SGAE, с изключение на
Сиарлета Мариана, композитор на музикалното произведение „Templao”,
която е член на швейцарското дружество SUISA.
Представен е Договор № ********** от 06.03.2018 г.,
сключен между ответника - „Ф.2.“ ЕООД и „А.М.Н.“ ООД, с които последното се е
задължило да отстъпи в полза на ответното дружество неизключителното право да
използва публично чрез озвучителни устройства в стопанисвания от него обект –
ресторант „FIORE 21“, находящ се в гр. София, ул. „******– музикални
произведения, правата за публично изпълнение върху които принадлежат на „А.М.Н.“
ООД или лицензодатели, с които последното има договори за взаимно
представителство.
Видно от фискален бон издаден на 29.10.2018 г. се
констатира, че в обект – ресторант „FIORE 21“, находящ се в гр. София, ул. „Цар
Симеон“ № **, стопанисван от ответното дружество – на 29.10.2018 г. е настъпило
данъчно събитие – продажба на стока /напитка/ на стойност 1,90 лв.
В рамките на състоялото се съдебно дирене и в
удовлетворение на заявени от всяка страна искания са събрани гласни
доказателства.
Разпитан, свидетелят Д.заявява, че ръководи отдела
занимаващ се с лицензирани публични изпълнения създаден при ищеца, като една
част от дейността му е свързана с лицензиране на заведения, хотели, магазини и
други публични места, в които да се възпроизвеждат музикални произведения с
притежавани от ищеца изключителни права, а друга част е свързана с
организацията работата на наемани сътрудници, които да осъществяват посещения в
различни обекти, като разясняват на стопанисващите ги лица законовите
изисквания във връзка с публичното възпроизвеждане на музикални произведения, с
цел да ги убедят в необходимостта от сключването на договори, посредством които
да получат разрешение в тази насока. Свидетелят посочва, че от ищеца се
предприела кампания спрямо определени субекти, които не се възползват от
възможността да уредят правата върху произведенията, които публично излъчват в
стопанисваните о тях обекти, като за целта представител на ищеца посещавал
съответния обект, където оставал за период от 30-40 мин., като ако в даденото
заведение звучи музика, то сътрудника я прослушва чрез ползването на софтуер и
узнава съответния репертоар от заглавия. Допълва се, че още при престоя си в
заведението, когато сътрудника получи резултат за конкретно музикално
произведение звучащо в обекта, то същия резултат се препраща чрез имейл до
пощата на свидетеля, съпроводен с линк към него, като по този начин се
извършвала повторна проверка за идентифициране на музикалното произведение,
възпроизведено в посетеното заведение. Конкретното си местоположение
сътрудникът установявал и посредством касовия бон, който получавал за
консумацията си в обекта. След като свидетелят се запознаел със събраната от
сътрудника информация от изпратените имейли, същата била пренасочвана към други
служители при ищеца, които осъществявали дейност по идентификацията на конкретните
носители на правата върху музикалните произведения, които са озвучавали
посетеното заведение. Впоследствие се изпраща писмо до субекта стопанисващ
съответното заведение, като се приканва да уреди доброволно възможността за
използване на произведенията обект на защита, и едва ако и на този призив
липсва отзоваване се пристъпвало към предприемане на съдебна защита. Описаната
процедура в нейната пълнота свидетелят твърди да е изпълнена и в процесния
случай. Свидетелят изрично потвърждава, че именно за произведенията описани в
ИМ предявена против „Ф.2.“ ЕООД е получил имейли препратени му от сътрудник,
като времето когато тези имейли са получени отговаря на посоченото в касовия
бон. Свидетелят дава разяснения и за обема на електронната кореспонденцията,
която получава ежедневно и ежемесечно, както и относно ползването за целите на
проверките на мобилното приложение „Шазам“.
Разпитан, свидетелят Чавдар П. заявява, че работи
като сътрудник към СНЦ „М.“, като преките му задължения се изразяват в това да
осъществява посещения на място в обекти с различно търговско предназначение,
озвучавани с музика. Там той разговаря с управителите и ги уведомява за това,
че според изискванията на ЗАПСП субектът стопанисващ съответния обект трябва да
разполага със сключен договор с дружеството за колективно управление на
авторски права, какъвто е ѝ ищеца. Свидетелят посочва, че във връзка с
работата си на два пъти е посещавал ресторант „FIORE 21“, находящ се в гр.
София, ул. „******** Последното му посещение, състояло се на 29.10.2018 г.,
имало за цел да установи музикалния репертоар, използван за озвучаване на
заведението, което се наложило поради това, че при предходното посещение вече е
било констатирано, че заведението се озвучава с музикални произведения при
отсъствието на уредени авторски права. Посещението
станало в обедните часове – около 13 часа, като свидетеля описва
местоположението и разпределението на масите в обекта. Той се разположил на
маса, намираща се във външна част на обекта, където, както и вътре, имало
разположени тонколони, които били видими и от тях звучала музика. Свидетелят започнал последователно да слуша
възпроизвежданите от тонколоните музикални произведения и да ги идентифицира,
както чрез лични познания за техните заглавия, така и чрез ползване на
приложение на телефона – „Шазам“. Посочва, че посещението му траело около 45
минути, като за това време звучали последователно осем или девет музикални
произведения с различна продължителност, сред които и процесните три. Потвърждава, че е изпращал имейли от резултатите,
давани от мобилното приложение „Шазам“ до ръководителя на отдел „Публични
изпълнения“ при ищеца.
При разпита си свидетелката Ивелина Вандова посочва,
че от м. март 2018 г. работи в ресторант „FIORE 21“ на длъжност управител, като
на 29.10.2018 г. е била на работа. Тя няма спомени на тази или на близка до нея
дата служители на СНЦ „М.“ да са се представяли на нея или на някой от колегите
ѝ. Твърди, че ресторантът се озвучава с тонколони, разположени във
вътрешната и външната част на обекта, като същите са свързани с лаптоп, от
който се пуска музика от плейлисти на „А.М.Н.“ ООД, достъпът до които се
осъществява посредством предоставени от него потребителско име и парола. Няма
спомени за песните, които са звучали в онзи ден.
Разпитана, свидетелката Л.Б.посочва, че работи в
ресторант „FIORE 21“ от средата на 2017 г. като сервитьор. Заявява, че при
направена справка по повод явяването
ѝ като свидетел по делото в масива, отразяващ дежурствата се е
установило, че на 29.10.2018 г. тя е била на смяна в ресторанта. Допълва, че в
периода м. октомври – ноември 2018 г. ресторантът бил озвучаван с плейлисти на
„А.М.Н.“ ООД, като музиката била пускана от лаптоп, свързан с четири-пет тонколони,
разположени във вътрешната и външната част на заведението. Споменава и това, че
по информация от г-жа К. ѝ е известно, че договорът с „А.М.Н.“ ООД не е
бил спазен, поради което не е била пускана тяхна музика.
Други доказателства от значение за спорното
материално право не са ангажирани от страните по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Авторското право е сложно право, в съдържанието на
което се включват множество отделни неимуществени и имуществени правомощия.
Основно място сред последните заема изключителното право на автора да използва
създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица.
Една от възможните форми на това правомощие е правото на публично изпълнение,
представляващо възможността музикалното произведение да бъде изпълнявано на
концерти, в заведения за хранене и забава, в хотели, магазини, други търговски
обекти или изобщо на всякакви публично достъпни места по начин, даващ
възможност за възприемането му от неограничен брой лица. Всяко използване на
произведението от лице различно от автора, без за това да са му отстъпени
съответните права, съставлява нарушение на авторското право.
Защитата на авторското право възприета в чл. 95 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от
ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата
му, ако от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага
нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички
случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласието
на техния притежател и без законът да допуска използването независимо от волята
на последния. Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което
нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира
негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е
определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички
вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Видът на вредите
имуществени или неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение
с оглед правилото въведено с нормата на чл. 95, ал. 4 във вр. с, ал. 3 ЗАПСП,
че съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо
и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като
взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи
и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя приходи.
Предвид разпоредбата на чл. 95в., ал. 1 ЗАПСП право
на иск по чл. 95, 95а и 95б от ЗАПСП освен носителите на съответното право и
лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и: 1.
организациите за колективно управление на права и 2. професионалните защитни
организации на правоносителите.
В настоящия случай, исковата молба е упражнена от
СНЦ "М." като от справка в публичния регистър на лицата, извършващи
дейност по колективно управление на права по чл. 94г ЗАПСП, публикуван на
интернет страницата на Министерството на културата, и обявеното там Удостоверение
№ У-62/05.09.2014 г. става ясно, че ищецът е субект, регистриран като
организация за колективно управление на авторски права съгласно чл. 94б ЗАПСП.
От разпоредбата на чл. 94с ЗАПСП пряко следва, че в качеството си на
организация за колективно управление на права ищецът има право да представлява
своите членове, други организации за колективно управление на права, с които
има сключени договори за взаимно представителство, и техните членове пред
всички правораздавателни и административни органи при защитата на поверените му
за колективно управление авторски права. В
хипотезите, в които този закон предвижда предоставянето на съгласието на
авторите да става само чрез организация за колективно управление на права,
организацията, която управлява съответните права, действа и от името на автори,
които не са нейни членове, като при това е длъжна да уреди отношенията си с тях
по същия начин, както със своите членове, т.е. законодателно установен е особен
режим на процесуална субституция от вида на процесуалната суброгация, при която
организацията за колективно упражняване на права може да действа самостоятелно,
като не е необходимо участие в процеса на лицата, които представлява по смисъла
на чл. 25, ал. 3 от ГПК, като обаче носителите на правото на обезщетение са
подчинени на силата на пресъдено нещо, която ще се формира в резултат на
водения исков процес.
Във връзка с горното и от обсъдените при изложението
от фактическа страна доказателства и в частност данните, съдържащи се в
обявеното в регистъра по чл. 94г ЗАПСП Удостоверение № У-62/05.09.2014 г., от
които се установява, че българското дружество на композиторите и авторите за
колективно управление на права при публично изпълнение и механичен запис СНЦ „М.“
е страна по договори за взаимно представителство с испанското дружеството за
колективно управление на права SGAE и с швейцарското дружество SUISA, както и
от приетото по делото експертно заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, установяващо авторството на процесните музикални
произведения, следва да се счита, че посочените в исковата молба лица, сочени
като носители на нарушени авторски права, са редовно представлявани в настоящия
процес от сдружението-ищец, разполагащо с необходимата процесуална легитимация
да упражни защита на техните субективни материални неимуществени авторски права.
Обект на авторско право е всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е
изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма. С исковата молба е
заявено нарушението на авторското право върху следните музикални произведения:
„Donde Еstan Las Chicas /David Campoy Remix/“ („Донде Естан Лас Чикас (Давид
Кампои Ремикс)“), в изпълнение на Хуан Мартинес и Валди, заедно с Исаак
Леон, „Ella Me Mira /Borja Jimenez &
Andres Munoz Radio Edit/“ („Ела Ме Мира (Борха Хименес и Андрес Муньос Радио
Едит)“), в изпълнение на Туенти и Пауърфлоу, и „Templao“ („Темплао“),
в изпълнение на Д.Д.М.. Цитираните песни по естеството си представляват именно
музикални произведения, които като обект на закрила от позитивното авторското
право се състоят от две самостоятелни части – музика и текст, върху всяка от
които съществува отделно авторско право, чиито титуляр е съответно композитора
и автора на текста. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установяват лицата, които са носители на авторските права върху музиката и
текста на споменатите песни, а именно: относно
музикално произведение със заглавие „Donde Еstan Las Chicas /David Campoy
Remix/“ – автори на текста и композитори са Гонзалес Валдерас Хосе Мануел, Леон
Андухар Исаак и Мартинес Ховер Хуан Хосе, относно музикално произведение със
заглавие „Ella Me Mira /Borja Jimenez & Andres Munoz Radio Edit/“ – автори
на текста и композитори са Хименес Хименес Борха и Руис Суарес Хосе Мануел, и
относно музикално произведение със заглавие „Templao” композитори са Сиарлета
Мариана и Мартинес Перес Алехандро. На следващо място от заключението по СТЕ се
съди и за това, че упоменатите правоимащи лица са преотстъпили имуществените си
права, свързани с разпространението на създадените от тях музикални
произведения, за управление на испанското дружеството - SGAE, а един от
композиторите - Сиарлета Мариана на
швейцарското дружество - SUISA. На свой ред посочените чуждестранни организации
за колективно управление на права са преотстъпили на ищеца изключителното право
да дава необходимите разрешения за всички публични изпълнения на територията на
Република България на музикални произведения, с текст или не, които
представляват закриляни обекти по силата на разпоредбите на националното право,
двустранни спогодби и многостранни международни конвенции, чиито предмет са
правата на автора, които съществуват понастоящем или ще възникнат и станат
обект на закрила през срока на действие на договора.
В чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП законодателно са дефинирани
начините, по които защитените произведения могат да бъдат използвани. Един от
способите, които довеждат творбите до знанието на широк кръг лица, е
формулираният в т. 3 - а именно : изпълнение на произведението.
За конкретния случай от ищеца се твърди, че
нарушенията ( публично изпълнение чрез използване на звукозапис и озвучаване)
са реализирани на датата – 29.10.2018 г. в обект – ресторант „FIORE 21“,
разположен в гр. София, на ул. „******** Ответното дружество не оспорва това,
че към тази дата, а и впоследствие, обектът, на чиято територия се твърди да са
извършени сочените нарушения, се е използвал от него за осъществяване на търговска
дейност, което обстоятелство се потвърждава и от представения по делото фискален
бон издаден на 29.10.2018 г. От съдържанието на същият се констатира, че негов
издател е дружеството - „Ф.2.“ ЕООД, като същия възпроизвежда плащане на цена
по отчетена сделка - продажбата на напитки на стойност 1,90 лв. в обект
ресторант, разположен на ул. „********
Основна предпоставка за възникване правото на
обезщетение по смисъла на чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ответното дружество е допуснало
извършване нарушение на авторските права на създателите на текста и музиката на
цитираните в исковата молба три музикални произведения, като е позволило
публичното им изпълнение, чрез озвучаване на стопанисвания от него обект на
визираната дата – 29.10.2018 г., въпреки че не е разполагало с надлежно
отстъпени му по силата на договор права да осъществява подобно ползване на
същите.
По делото не е спорно, че стопанисваното от
ответното дружество заведение за хранене е имало музикално озвучаване, включително
в деня на поддържаното в исковата молба
неправомерно публично изпълнение на процесните музикални произведения. Спорно
между страните е дали в обедните часово на съответния ден – 29.10.2018 г. – при
озвучаването на ресторанта са били възпроизведени трите музикални произведения,
посочени в исковата молба, както и дали към този момент ответното дружество е
разполагало с правно основание за съответния вид използване в рамките на
осъществяваната от него търговска дейност.
Във връзка с първия от така поставените въпроси са
разпитани четирима свидетели /двама осигурени от ищеца и двама от ответника/.
Гласните доказателства събрани посредством разпита на св. П. и Д.безпротиворечиво
навеждат на факта, че в обедните часове на 29.10.2018 г. в намиращият се на ул.
„********в гр. София и стопанисван от ответното дружество ресторант „FIORE 21“
са били възпроизведени трите музикални произведения, индивидуализирани по
заглавие и изпълнител в исковата молба. Идентифицирането на обсъжданите
музикални произведения се установява да е извършено по няколко независими един
от друг способа, чиито резултати взаимно се потвърждават. Най-напред
разпознаването се е констатира да е извършено по слухови възприятия от
свидетеля П., за когото се установява, че е непосредствен посетител в
заведението по време на самото излъчване на песните. Наред с това
идентификацията е била извършена и посредством използваното от този свидетел в
обекта мобилното приложение „Shazam”, като при констатирането на дадения от
приложението резултат за музикално произведение, П. го е препращал по имейл до
свидетеля Д.. Последният на свои ред лично или чрез други служители на ищеца, е
осъществявал повторна проверка на резултата. От цялостния анализ на обсъждания
кръг доказателства категорично следва, че в анализирания случай в обедните
часове на 29.10.2018 г. в ресторант „FIORE 21“ са били възпроизведени чрез
озвучителна система, именно визираните в исковата молба три музикални
произведения. Аргумент в обратна насока не би могъл да бъде черпен от гласните доказателства събрани чрез разпита
на двете свидетелки осигурени от ответника. По принцип тези свидетелки
потвърждават, че в обекта, където работят има постоянен музикален фон,
възпроизвеждан от озвучителна система. Наблюденията им са, че подборът на
песните е ставал от листа осигурена от „А.М.Н.“
ООД, както и това, че те не са чували в ресторантът, където са трудово
ангажирани да звучат песните посочени в ИМ. Съдът намира, че в тази им част
показанията на свидетелките не могат да бъдат кредитирани, като напълно
достоверни, защото постоянното изпълнение на трудови функции в търговския обект
не позволява с достатъчна степен на сигурност да се заключи, че свидетелките
имат ясен и непосредствен спомен за събитията случили се на 29.10.2018 г.
Самите те посочват, че са правили справки, дали са били в този ден на смяна или
не, което е обяснимо с оглед изминалия период от време и постоянната им
ангажираност в този обект, вкл. и към момента на разпита им. Посоченото
означава, че същите градят отговорите на въпросите свързани с конкретните песни
възпроизведени на 29.10.2018 г. на лични предположения. Що се касае до
договорът сключен между ответника и „А.М.“ ООД, то такъв действително е налице,
но сам по себе си факта на неговото действие не може да бъде аргумент в полза
на теза, че всякога в стопанисвания от ответника ресторант, и в частност на
29.10.2018 г. са били селектирани песни от подавания от това дружество списък
на музикални произведения. Системата, която е ползвана от ответника несъмнено
му е осигурявала обективен достъп до всякакви достъпни в виртуалното
пространство музикални произведения, което означава, че същия е разполагал с
възможността да ги възпроизведе публично в ресторанта си, в т.ч. трите песни
назовани в ИМ. По отношение самата реализация на това деяние вече се упомена,
че са събрани достатъчно доказателства, посредством кредитираните от съда
показания на свидетелите П. и Д., както и чрез приобщения фискален бон от
29.10.2018 г., намиращ се в държане на ищеца и издаден от ответника. Показанията
на П. и Д.са ясни и конкретни, те не почиват на предположения, а на преки
възприятия и независимо, че са служители на ищеца, то с оглед характера на
възложените им функции по контрол на спазването на авторските права в
търговските обекти същите не следва да се квалифицират, като резултат от
заинтересованост.
По отношение на въведеното възражение, че двамата
свидетели П. и Д.не разполагат с разписана в закона процесуална компетентност
да правят проверки за извършени нарушения по ЗАПСП, трябва да се отбележи, че
това позоваване е напълно вярно, но доколкото се касае до
административно-наказателна функция. Посочените лица не са овластени по силата
на правна норма да установяват административни нарушения на ЗАПСП и да налагат санкции за тяхното
извършване. В случая обаче се касае до установяването на граждански деликт,
чиито състав е свързан с неправомерното засягане на субективни авторски права,
чието съдържание и защита са ясно дефинирани в ЗАПСП. В този смисъл
установяването на елементите от фактически състав на субективното материално
право, в това число и нарушението на конкретно съществуващо авторско право може
да се извършва с целия инструментариум на средствата на доказване установени в
ГПК, в т.ч. и свидетелските показания. Събраните гласни доказателства се преценяват
по правилата на процесуалния закон, като не е необходимо свидетелите разкриващи
факта на деянието покриващо състава на съответното накърняване на закриляното
авторско право да са с някаква специална компетентност уредена в закона. Те
могат да бъдат всяко физическо лице, стига то да има непосредствени наблюдения
върху изследвания факт.
За да осуети ангажирането на гражданската му
отговорност за допуснато нарушение на авторски права, тогава когато ответникът
е допуснал възпроизвеждане в негов обект на определен кръг от музикални
произведения, то същия трябва да установи наличие на основание да използва в
рамките на осъществяваната от него търговска дейност съответния вид авторски
права. Такова основание съставлява сключен договор по смисъла на чл. 36 и сл. ЗАПСП, по силата на който авторът, или организацията за колективно управление
на права /в случая ищеца/ е отстъпва на ползвател изключителното или
неизключителното право да използва създаденото от него произведение при
определени условия и срещу възнаграждение. По делото не е спорно, че към
29.10.2018 г., както и впоследствие, авторските права върху процесните три музикални произведения не са били отстъпени за
използване на ответното дружество нито по силата на договор, сключен с ищеца в
качеството му на организация за колективно управление на права, страна по
договор за взаимно представителство със сродните чуждестранните организации, в
които членуват четиримата носители на авторски права, нито по силата на
договори, сключени направо с тези чуждестранни организации или със самите
титуляри на правата. Защитната теза на ответното дружество се основава на
твърденията, че музикалното озвучаване на стопанисвания от него ресторант е
извършвано въз основа на договор с „А.М.Н.“ ООД, по силата на който на
ответника е отстъпено неизключителното право да използва публично чрез
озвучителни устройства на територията на ресторант „FIORE 21“ музикални
звукозаписи, правата за публичното изпълнение върху които принадлежат на „А.М.Н.“
ООД или на лицензодатели, които страна по договори за взаимно представителство
с последното. От представения по делото Договор № ********** от 06.03.2018 г.,
действал между „Ф.2.“ ЕООД и „А.М.Н.“ ООД за периода от 06.03.2018 г. до
06.03.2019 г., действително се установява, че към датата на твърдяното
неправомерно използване – 29.10.2018 г. – ответното дружество е разполагало с
правото да озвучава стопанисвания от него обект с музикални произведения от
репертоара на „А.М.Н.“ ООД. По делото обаче не се установява съдържанието на
този репертоар и в частност дали същият включва трите музикални произведения
или не. Допълнителна неяснота по този въпрос внасят и противоречивите показания
на свидетелката – Б., която от една страна споменава, че в ресторанта са били
пускани само песни от утвърдени листи от „А.М.Н.“ ООД, но от друга страна
посочва, че по информация подадена й от управителката – К. договорът с това
дружество не е бил изпълняван. Посоченото несъответствие, както и
обстоятелството, че в подкрепа на твърдението на ответното дружество, че трите
процесни музикални произведения са включени в репертоара на „А.М.Н.“ ООД, не са
ангажирани писмени доказателства, които да доведат до прякото му установяване
по делото.
Изложеното дава основание да се заключи, че
ответникът не доказва встъпването в правоотношение, по силата на което да е му
е отстъпено правото да използва в рамките на осъществяваната от него търговска
дейност съответния вид авторски права спрямо трите процесни музикални
произведения, което означава, че с факта на тяхното публично възпроизвеждане в
търговския му обект посочен в ИМ на датата – 29.10.2018 г. е осъществен
съставът на нарушение над чужди авторски права, които се притежават от авторите
на текста и композиторите на музиката на коментираните три песни.
Налице и следващият елемент на фактическия състав на
гражданската отговорност на ответното дружество, а именно – установява се
наличието на вреди, настъпили в резултат на допуснатото нарушение на авторските
права. Вредата се свързва с всяка неблагоприятна последица, която търпят
правата и интересите на увредените лица от неизпълненото спрямо тях задължение.
Материалните (имуществени) вреди се тези които засягат имуществените права на
увредените лица. Те биха могли да се
изразят в едно намаляване на настоящото имуществено състояние на увредения (той
обеднява с нещо, търпи загуба); Имуществената вреда може да се заключава и в
това, че макар да са съществували всички изгледи за това, се пропуска да
увеличаване на имуществото (т. нар. пропуснати ползи).
Налице е и последният елемент на сложния фактически
състав – наличие на причинна връзка между правонарушението и понесените вреди.
Обстоятелството, че не е поискано, респ. получено разрешение от страна на
авторите на песните, респ. от техния представител, обосновава извода за
причинна връзка между нарушението на авторските права и вредоносния резултат.
Вредата, като пряка и непосредствена последица от
използването на назованите в исковата молба музикални произведения, без
наличието на дължимото по закон съгласие, обективирано в договор за използване,
се изразява в неполучаването на лицензионното възнаграждение. Не е налице
нормативно установено тарифиране, което да задава критерии за определяне на
възнаграждение при констатирано нарушение свързано с еднократно възпроизвеждане
на определено музикално произведение. Именно такъв е разглеждания случай,
доколкото доказателствата по делото показват допускането на нарушения свързани
с еднократно излъчване на три песни в заведението за хранене, стопанисвано от
ответника. Единственият възможен подход при доказана основателност на исковете
е размерът на дължимите обезщетенията да бъдат определени от съда по реда и при
условията на чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, където е предвидено, че когато
искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, то обезщетението се присъжда в границите между петстотин до сто хиляди
лева, конкретният размер се определя по
преценка на съда при отчитане условията на чл. 94, ал. 3 и 4 от ЗАПСП. На база
на последната разпоредба, като взе предвид заложените в нея критерии за
преценка на всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и
неимуществените вреди, приходите, реализирани от нарушителя вследствие на
нарушението, справедливостта, на обезщетението, това, че то трябва да
въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на
обществото, настоящият съдебен състав намира, че за нарушените права върху
музиката и текста отнасящи се до всяка една от възпроизведените без разрешение
за ползване песни обезщетението следва да се определи в минималния размер на
сумата от по 500 лв., която е определена като долна граница на възможното
репариране на вредите от допуснатото засягане на авторските права върху текста
на всяко от музикалните произведения, за които се установява да имат текст, както
и по 500 лв. за авторските правата на композиторите върху музиката.
Позоваването на ответника, че този ред на определяне
на следващото се парично възмездяване не дава реална оценка на вредата, а
напротив води до прекомерна репарация на същата, тъй като евентуалното
възнаграждение при сключен лицензионен договор, което би било платимо щяло да
възлиза на месечен размер по-нисък от 500 лв. съдът намира, че би било с правно
значение за спора само ако ответника е провел успешно доказване на факта, какво
би било възнаграждението при сключване на лицензионен договор за отстъпването
на засегнатите авторски права върху трите музикални произведения. Подобно
доказване обаче отсъства, което прави невъзможна преценката по възражението за
по-нисък размер.
Така в обобщение предявените за разглеждане по
делото осъдителни искове се явява доказани, както в своето основание, така и до
пълния им заявен размер, предвид което следва да се уважат изцяло.
Предвид уважаване на предявените за разглеждане при
квалификацията на чл. 95, ал. 1 ЗАПСП
осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения, то за
основателно следва да се приеме и формулираното искане по реда на чл. 95б, ал.
1, т. 6 ЗАПСП, а именно да се постанови разгласяване за сметка на ответника на
диспозитива на решението в два всекидневника и телевизионна организация с
национално покритие.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноски се следват
единствено на ищеца. СНЦ “М.“ поддържа, че сторените от него в производството
разноски, чието репариране трябва да получи от насрещната страна възлизат на
сумата в размер от общо 1 000 лв., която е разпределена в следните пера :
150,00 лв. – заплатена държавна такса; 500,00 лв. – възнаграждение за вещо лице
по допусната съдебно-техническа експертизи, и 350,00 лв. – възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт. Проверката за извършването на тези
разноски потвърждава факта на плащането на държавната такса и възнагражденията
за вещо лице. Относно размерът на търсеното възнаграждение за юрисконсулт,
съдът намира, че същият кореспондира на установените правила за определяне на
този вид разход по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и приетата от МС Наредба за правната помощ, като с
оглед фактическата и правна сложност на спора определя възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт в претендирания размер от 350 лв.
Така общия размер на подлежащите на присъждане в полза на ищеца разноски е
равен на сумата от 1 000 лв., до която стойност следва да се ангажира
отговорността на ответника. Последният с оглед неблагоприятният за него изход
от спора няма основание да получи присъждане на разноски сторени от него за
защитата му в процеса.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „Ф.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** , ж. к. „*******“, ул. „******да заплати на СНЦ „М.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
в размер от 500,00 лв.,
съставляваща полагащо се обезщетение за претърпени имуществените вреди,
настъпили в резултат от нарушението на авторските права на Гонзалес Валдерас
Хосе Мануел /Gonzales
Valderas Jose Manuel/, Леон
Андухар Исаак /Leon
Andujar Isaac/ и Мартинес Ховер Хуан
Хосе
/Martinez Jover Juan Jose/ върху
текста на песента „Donde Estan Las Chicas (David Campoy Remix)“ /„Донде Естан
Лас Чикас (Давид Кампои Ремикс)“/, осъществено посредством озвучаване в обект,
стопанисван от ответника – ресторант „FIORE 21“, находящ се в гр. София, ул. „******–
на датата – 29.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2019 г.
/датата на предявяване на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „Ф.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** , ж. к. „*******“, ул. „******да заплати на СНЦ „М.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
в размер от 500,00 лв.,
съставляваща полагащо се обезщетение за претърпени имуществените вреди,
настъпили в резултат от нарушението на авторските права на Гонзалес Валдерас
Хосе Мануел /Gonzales
Valderas Jose Manuel/, Леон
Андухар Исаак /Leon
Andujar Isaac/ и Мартинес Ховер Хуан
Хосе
/Martinez Jover Juan Jose/ върху
музиката на песента „Donde Estan Las Chicas (David Campoy Remix)“ /„Донде Естан
Лас Чикас (Давид Кампои Ремикс)“/, осъществено посредством озвучаване в обект,
стопанисван от ответника – ресторант „FIORE 21“, находящ се в гр. София, ул. „******–
на датата – 29.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2019 г.
/датата на предявяване на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ф.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** , ж. к. „*******“, ул. „******да заплати на СНЦ „М.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
в размер от 500,00 лв.,
съставляваща полагащо се обезщетение за претърпени имуществените вреди, настъпили
в резултат от нарушението на авторските права на Хименес Хименес Борха /Jimenez Gimenez Borja/ и Руис Суарес Хосе Мануел /Ruiz Suarez Jose Manuel/ върху текста на песента “Ella Me
Mira (Borja Jimenez & Andres Munoz Radio Edit)” /(„Ела Ме Мира (Борха Хименес и Андрес Муньос
Радио Едит)“/, осъществено посредством
озвучаване в обект, стопанисван от ответника – ресторант „FIORE 21“, находящ се
в гр. София, ул. „******– на датата – 29.10.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 29.09.2019 г. /датата на предявяване на ИМ в съда/ до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ф.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** , ж. к. „*******“, ул. „******да заплати на СНЦ „М.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
в размер от 500,00 лв.,
съставляваща полагащо се обезщетение за претърпени имуществените вреди,
настъпили в резултат от нарушението на авторските права на Хименес Хименес
Борха /Jimenez
Gimenez Borja/ и Руис
Суарес Хосе Мануел
/Ruiz Suarez Jose Manuel/ върху
музиката на песента “Ella Me Mira (Borja Jimenez & Andres Munoz Radio
Edit)”
/(„Ела Ме Мира (Борха Хименес и Андрес Муньос Радио Едит)“/, осъществено посредством озвучаване в обект,
стопанисван от ответника – ресторант „FIORE 21“, находящ се в гр. София, ул. „******–
на датата – 29.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2019 г.
/датата на предявяване на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ф.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** , ж. к. „*******“, ул. „******да заплати на СНЦ „М.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
в размер от 500,00 лв.,
съставляваща полагащо се обезщетение за претърпени имуществените вреди,
настъпили в резултат от нарушението на авторските права на Сиарлета Мариана /Ciarletta Marianna/ и Мартинес Перес Алехандро /Martinez Perez Alejandro/ върху музиката на песента „Templao“ („Темплао“),
осъществено посредством озвучаване в обект, стопанисван от ответника –
ресторант „FIORE 21“, находящ се в гр. София, ул. „******– на датата –
29.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2019 г. /датата на
предявяване на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП
разгласяване за сметка на ответника – „Ф.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** , ж. к. „*******“, ул. „******– на
диспозитива на настоящото решение в два всекидневника – вестник „Телеграф“ и
вестник „Сега“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“ излъчван от Българска
национална телевизия в часовия диапазон между 16:00 и 18:30 часа.
ОСЪЖДА „Ф.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** , ж. к. „*******“, ул. „******да заплати на СНЦ „М.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 1
000,00 лв. –
представляваща съдебни разноски направени по повод проведеното исково
производство пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: