СОС                             - 1 -                          н.о.х.д. № 1/2010 г.

 

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия А.Х.А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, във връзка с чл.115, във връзка с чл.18, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за това че на 02.11.2009 г. в гр.С.З., в условията на опасен рецидив, направил опит умишлено да умъртви Ф.И.А., като деянието е останало недовършено по независещи от волята на подсъдимия А. причини.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, във връзка с чл.115, във връзка с чл.18, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК изцяло. Счита, че на подсъдимия А. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода към предвидения в закона минимум – около петнадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от закрит тип.

Подсъдимият А.Х.А. отрича да е извършил престъплението, в което е обвинен. Твърди, че обича жена си Ф. и никога не е искал да я умъртви. Моли съда за справедливост и снизходителност. Защитата на подсъдимия А. счита, че обвинението по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, във връзка с чл.115, във връзка с чл.18, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК не е обосновано и не е доказано, тъй като подсъдимият А. е бил в афектно състояние. Защитникът моли съда да преразгледа правната квалификация на деянието на А., като обсъди приложението на чл.129 от НК. Според защитата, полученото от Ф.А. нараняване е случайно, а не умишлено причинено от подсъдимия А.. Моли за оправдателна присъда, като подробни съображения за това развИ. в пледоарията си защитникът на подсъдимия адв. Д.А..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият А.Х.А. е роден на *** *** З., българин, български гражданин, живущ ***, с начално образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият А.Х.А. и свидетелката Ф.И.А. живеели заедно от 1981 г., като през 1990 г. сключили граждански брак. А. и А. имали деца /И., М., Г., З., Г. и И./, на част от които подсъдимият А. не бил биологичен баща, тъй като често влизал в З., а по това време свидетелката А. съжителствала с други мъже.

Въпреки тези връзки, след освобождаването на подсъдимия А. ***, свидетелката А. отново заживявала с него, поради упражняваното от подсъдимия над свидетелката домашно насилие.

                                                       - 2 -

При последното влизане в З. на подсъдимия А. през 2008 г. свидетелката А. се запознала със свидетеля С.С.С. и заживяла с него в дома му  в гр. С.З., кв. „Л.”, ул. „В.” № 101. Съжителството между А. и С. продължавало повече от две години, двамата се разбирали добре и не мислели да се разделят.

На 28.08.2009 г. подсъдимият А. изтърпял последното си наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца и бил освободен от З..

Връщайки се у дома си, подсъдимият А. ***, жена му /свидетелката А./ заживяла на съпружески начала със свидетеля С..

Подсъдимият А. веднага потърсил контакт със свидетелката А., тъй като я считал за своя жена и искал да се съберат отново. Но този път А. отказала да се върне при подсъдимия, тъй като не искала да напусне С. и да търпи упражнявания над нея тормоз от А. /свидетелката А.: „Той не ме прибира за децата, а да ме трепе и убИ.”/.

Отказът на свидетелката А. разгневил подсъдимия А., който решил да  принуди съпругата си да заживее отново с него.

Подсъдимият А. започнал  да заплашва свидетелката А., че ще я заколи ако не се върне при него, правил  опити  да вземе вещите й и така да я принуди да го последва, откраднал вещи от къщата на свидетеля С..*** 2009 г. подсъдимият А. насила извел свидетелката А. от къщата на свидетеля С., но въпреки това тя успяла да избяга, да потърси помощта на С. и да се върне при последния. В този смисъл са показанията на свидетелите А. и С..  

На 21.10.2009 г. сутринта подсъдимият А. срещнал свидетеля С., заканил му се, че ще го убие и му показал нож.

Същият ден, след като свидетелят С. отишъл на работа, подсъдимият А. влязъл в двора на къщата му на ул. „В.” № 101 и заплашвайки с нож свидетелката А., отново се опитал да я принуди да го последва и да заживее с него.  Подсъдимият А. се заканил на свидетелката А., че ще изнасили децата й. Той заявил, че от нищо не се страхува, тъй като чергата му била в З. и ако А. не тръгне с него, ще я заколи.

Всичко това възбудило основателен страх у свидетелката А., че подсъдимият А. ще изпълни заканите за убийство и посегателство над близките й, поради което тя  и свидетелят С. подали жалба в РУ на МВР -  С.З. /съответно, л.7 и л.8 от д.п. № 1670/2009 г. по описа на РУ на МВР -  С.З./.

Жалбата на Ф.А. била заведена  с вх. № 15617/29.10.2009 г.,  по нея била образувана преписка със същия номер и започнала предварителна проверка, като били снети обяснения от А. и С. /съответно, л.9 и л.10 от д.п. № 1670/2009 г. по описа на РУ на МВР -  С.З./.

Но това не спряло подсъдимия А..

СОС                              - 3 -                          н.о.х.д. № 1/2010 г.

 

На  29.10.2009 г., около 21.30 ч., подсъдимият А. отново заплашил свидетелите А. и С. със саморазправа, като заканите му били съпроводени с хвърляне на камъни по къщата на С.. След като разбрал, че С. се обадил в полицията, преди пристигането на полицейския патрул, подсъдимият А. избягал. За случая била изготвена докладна записка с вх. № 19313/29.10.2009 г. /л.11 от д.п. № 1670/2009 г. на РУ на МВР -  С.З./.

Свидетелката З.А.Х. /дъщеря на подсъдимия А. и свидетелката А./ от известно време живеела с няколкомесечния си син при майка си, в дома на свидетеля С..

На 02.11.2009 г., около 9-10 ч. сутринта, свидетелите А. и З. Х. били в дома на свидетеля С. ***. Щели да си правят кафе, а свидетелката З. Х. се канела да пусне пералнята, за да изпере дрехите на бебето си. В този момент свидетелката З. Х. видяла през прозореца на стаята на втория етаж, където била с майка си и сина си, че подсъдимият А. влиза в двора, държейки в ръката си нож.

Свидетелката З. Х., която била в течение на описаните по-горе семейни проблеми, се уплашила и веднага казала на майка си, че баща й идва.

Свидетелката А. веднага се спуснала да заключи входната врата на стаята, за да попречи на подсъдимия А. да влезе.

Виждайки това, подсъдимият А. започнал да вика и да блъска по заключената врата, която свидетелките А. и З. Х., обзети от страх,  затиснали от вътрешна страна с телата си.

Входната врата се състояла от две почти равни части – долна /дървена и непрозрачна/ и горна /прозоречна, с четири правоъгълни прозорчета/, отваряла се навътре и била с брава със секретен патрон.

СъпротИ.та на двете жени раздразнила още повече подсъдимия А. и той решил на всяка цена да влезе в къщата и да се саморазправи с жена си по повод на личните им отношения.

Подсъдимият А. счупил стъклото на входната врата, пъхнал  ръката си и през дупката започнал да замахва с ножа си към свидетелките. Ножът представлявал острие с дължина 24 см. и „дръжка” с дължина 14 см., увита в парче памучна материя на бели и червени квадратчета.

Опитвайки се да се предпази от замахванията на подсъдимия А. и едновременно с това да му попречи да се добере до ключа, който бил от вътрешната страна на бравата на вратата, свидетелката А. получила две повърхностни порезни рани по лицето, порезни рани по двете длани и пръстите.

След като не успял да влезе през вратата, подсъдимият А. се насочил към близкия трикрил прозорец и счупил стъклото на средното крило.

Влизайки през прозореца, подсъдимият А. веднага се насочил към свидетелката А. – ударил я с юмрук в лицето и замахнал ножа към нея. Свидетелката А. се предпазила с лявата си ръка, при което острието на ножа се забило в дланта й, в бластта между палеца и показалеца.

                                                       - 4 -

Свидетелката З. Х. успяла да издърпа от ръката на баща си ножа, хвърлила го на земята, под леглото, и той са разчленил на две. Тя започнала да вика към А. да остави майка й.

Подсъдимият А. крещял обиди на жена си и дъщеря си /З. Х.: „Викаше обидни думи: „курви”/, докато биел А.. От удара в областта на лявата скула и в резултат на физическия натиск на подсъдимия А., свидетелката А. загубила равновесие и паднала по гръб на пода.

Тогава подсъдимият А. натиснал свидетелката А. с крак по гърдите и извадил от дрехите си друг нож /З. Х.: „Чекийката беше около 15 см. голяма с дръжката”/. Свидетелката З. Х. се уплашила за живота на майка си и за да я спаси, взела домакинската лопата и започнала да удря с нея подсъдимия А. по главата и да вика за помощ. Въпреки ударите й обаче, подсъдимият А. рязко замахнал с ножа към врата на свидетелката А..

Потекла кръв, а свидетелката З. Х. продължила да нанася удари с лопатата по главата подсъдимия А., викайки, че майка й е „заклана  и убита”.

Вследствие на интензивните удари с лопата, нанесени на подсъдимия от дъщеря му, главата на А. също се разкървавила. Той разбрал, че няма да може да довърши започнатото, станал и избягал от къщата, като взел със себе си  ножа, с който нанесъл удара на А., и мобилния й телефон.

Свидетелката З. Х. излязла отвън и започнала да вика за помощ.

Свидетелката Х. Р.А. – съседка, живуща ***, чула виковете на З. Х., че „майка й е убита, заклана”, като непосредствено преди това видяла как подсъдимият А. излиза от къщата на свидетеля С..

Свидетелката А. веднага отишла в дома на С.. Там заварила стъклата на вратата и на прозореца счупени и видяла А. да лежи на земята, с рана от ляво на гърлото, от която бликала кръв. А. затиснала с кърпа раната на шията на А., която й казала, че „мъжът й А. дошъл, счупил стъклото и влязъл, след което я мушнал”.

Дошли и други съседи, които се обадили в полицията и на „Бърза помощ”.

 На местопроизшествието след около десетина минути пристигнали свидетелите М.Г.И. и Н. П. А. ***/, които били на смяна. Свидетелката А. им разказала за случилото се, показала им счупения нож.

Свидетелите И. и А. запазили местопроизшествието до пристигане на разследващата група, като И. изготвил за случая докладна записка № 19528п/02.11.2009 г. /л.5 от д.п. № 1670/2009 г. по описа на РУ на МВР -  С.З./.

След това свидетелката А. била откарана с линейка и приета за лечение в противошоковата  зала на СПО- УМБАЛ-ЕАД - С.З..

СОС                              - 5 -                          н.о.х.д. № 1/2010 г.

 

По същото време подсъдимият А. ***, след което отишъл у съседката Жана. Там били двете му снахи – свидетелките Х.Г.Х. и А.К.Б..

Подсъдимият А. бил със зелено яке, изцапано с кръв, и в първия момент свидетелките Хр. Х. и Б. помислили, че това е от неговите рани, тъй като главата му била пукната , а устата – издраскана. Но той им казал, че „мушнал свекървата” /според свидетелката Хр. Х./.

Свидетелката Б. почистила раните на подсъдимия А. и след като изгорил кървавото си яке в печката, той избягал в неизвестна посока.

Подсъдимият А. се укрИ.л една седмица с помощта на сина си и снаха си /свидетелите И.А.Х. и А.К.Б./, след което на 09.11.2009 г. се предал на районния инспектор на кв. Л.”  - свидетелят А.Т.Б..

През тази седмица се провели поредица от срещи между свидетелите А., З. Х. и С., от една страна, и свидетеля Х., от друга страна, за изясняване на случилото се на 02.11.2009 г. и на семейните отношения между тях.

Ножът - т.нар. „чекийка”, с която подсъдимият А. нападнал свидетелката А., не е намерен и в хода на наказателното производство по делото не е установено неговото местонахождение.

От дома на свидетеля С. са иззети дръжка и острие на нож, подробно описани в протокол за оглед на местопроизшествие от 02.11.2009 г. и фотоалбума към него /л.12 - л.13 и л.14 – л.16 от д.п. № 1670/2009 г. по описа на РУ на МВР -  С.З./.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 175/2009 г. /л.37 – л.39 от д.п. № 1670/2009 г. по описа на РУ на МВР -  С.З./, при прегледа на Ф.И.А. е установено: Кръвонасядане, разкъсно-контузна рана и две повърхностни порезни рани на лицето; Кръвонасядания по двете мишници; Повърхностна порезна рана на лявата предмишница; Порезна рана на шията и две охлузвания в същата област; Порезни рани по двете длани и пръсти. Описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът, и отговарят да са получени по време и начин, съобщени в предварителните сведения. Порезните рани на пръстите на дясната ръка имат характеристика на защитни. Причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Раната на шията е обработена хирургично, но за нея няма данни в медицинските документи на СПО, поради което приемаме, че не засяга подлежащи структури. Шията е място, където се намират жизнено важни кръвоносни съдове.

Видно от заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза № 216/16.11.2009 г. /л.60 – л.65 от д.п. № 1670/2009 г. по описа на РУ на МВР -  С.З./, А.Х.А. не страда от психично заболяване. Психичното му състояние преди, по време и непосредствено след извършеното от

                                                                          - 6 -

него деяние се доминира от раздразнението, гнева и впоследствие – от страха, следващ от възможните последствия. Посочените емоционални реакции са нормално психологични и не са възпрепятствали способността му за контрол над собственото поведение. Същият е могъл да разбира свойството и значението на предприетите от него действия, както и да си ръководи постъпките. А.Х.А. е бил и е в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.

Безспорно по делото е, че на 02.11.2009 г. в гр. С.З. подсъдимият А. влязъл в дома на свидетеля С. ***, където се намирали съпругата му и дъщеря му – свидетелките А. и З. Х.. Не се спори и затова, че след излизането на подсъдимия А. оттам свидетелката А. била с порезна рана в предната част на шията, вляво.

По делото се спори за правната квалификация на деянието, в което е обвинен подсъдимият А., за мотивите на неговите действия и за намеренията му при посещението в дома на свидетеля С., за начина, по който е протекла срещата на подсъдимия със съпругата му и с дъщеря му, както и за начина, по който е получено нараняването в областта на шията на свидетелката А.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, във връзка с чл.115, във връзка с чл.18, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК в неговата цялост, като излага съображения за това, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Подсъдимият А. твърди, че обичта към свидетелките А. и З. Х. и опасенията му, че свидетелят С. може да посегне на половата неприкосновеност на дъщеря му, са го подтикнали на 02.11.2009 г. да ги посети в дома на ул. „В.” № 101, където двете живеели. Заявява, че не е носил нож, не е посягал с нож на свидетелката А. и че тя сама се е  наранила на счупените стъкла, които той вдигнал от пода, за да почисти. Подсъдимият А. и неговият защитник адв. А. поддържат становището, че А. е бил в състояние на афект и че деянието на последния носи белезите на престъпление по чл.129 от НК – причиняване на средна телесна повреда.

Съдът не възприема тезата на защитата на подсъдимия А., че на 02.11.2009 г., воден от съпружеска и бащинска обич, с благородни намерения за помирение и събиране, подсъдимият А. е посетил дома на свидетеля С. ***, където се намирали съпругата му и дъщеря му – свидетелките А. и З. Х..

Видно от показанията на всички свидетели по делото /А., З. Х., С., Х., Хр. Х., Б. и А./, отношенията на между подсъдимия А. и свидетелката А. били конфликтни и ставали все по-обтегнати през годините. Причините за това били честите влизания в З. на подсъдимия А. /в периода 1990 г. – 2008 г. той бил осъден седем

СОС                              - 7 -                          н.о.х.д. № 1/2010 г.

 

пъти на лишаване от свобода за различен период, ефективно/, по време на които свидетелката А. започвала да живее на съпружески начала с други мъже.

 Въпреки тези връзки, след освобождаването на подсъдимия А. ***, свидетелката А. отново заживявала с него, поради упражняваното над нея насилие от съпруга й.

При последното влизане в З. на подсъдимия А. през 2008 г. свидетелката А. заживяла със свидетеля С. и не искала да се върне при съпруга си, след излизането му от З. на 28.08.2009 г. Това обстоятелство провокирало ревността на подсъдимия А. и ескалирането на агресивното му поведение към свидетелите А. и С..

Подсъдимият А. дълбоко преживявал отказа на свидетелката А. - „плачел като малко дете за нея и страдал” /според Б./ и „ходел като луд и викал, че си обичал жената и си я искал” /според Хр. Х./. Тези силни отрицателни емоции затвърдили у подсъдимия А. решението да принуди жена си да заживее отново с него.

Подсъдимият А. започнал системно да заплашва свидетелката А., че ще я заколи - ако не се върне при него, и да прави  опити да я принуди да го последва, като вземал вещите й, насила я извел от къщата на свидетеля С., дори откраднал вещи от къщата на последния. 

На 21.10.2009 г. подсъдимият А. срещнал свидетеля С., заканил му се, че ще го убие и му показал нож, след което влязъл в двора на къщата му и заплашил с нож свидетелката А.. Подсъдимият А. се заканил, че ще изнасили децата на А. и че ако тя не тръгне с него, ще я заколи.

На 29.10.2009 г. подсъдимият А. отново заплашил свидетелите А. и С. със саморазправа, като заканите му били съпроводени с хвърляне на камъни по къщата на С..

В този смисъл са както показанията на свидетелите А., З. Х. и С., така и подадените жалби от А. и С. с вх. № 15617/29.10.2009 г. в РУ на МВР -  С.З. /съответно, л.7 и л.8 от д.п. № 1670/2009 г. по описа на РУ на МВР -  С.З./ и докладна записка с вх. № 19313/29.10.2009 г. /л.11 от д.п. № 1670/2009 г. по описа на РУ на МВР -  С.З./.

Всичко това е в подкрепа на извода, че подсъдимият А. не бил любящ съпруг и баща /за какъвто се представя пред съда/, а озлобен и решен на всичко човек.

Упоритите и системни закани на подсъдимия А. да заколи свидетелката А. възбудили основателен страх у нея от осъществяването им, което не закъсняло.

На 02.11.2009 г. сутринта подсъдимият А. тръгнал към дома на свидетеля С. ***, с агресивни намерения към свидетелката А., като за осъществяването им подсъдимият носел два ножа.

                                                      - 8 -

Единият нож /състоящ се от две отделни части - острие с дължина 24 см. и „дръжка” с дължина 14 см., увита в парче памучна материя на бели и червени квадратчета/ подсъдимият А. държал в ръката си, влизайки в двора на свидетеля С..

Съдът приема горното обстоятелство за безспорно установено, тъй като свидетелките А. и З. Х. са единодушни за това. Още повече, че именно виждайки го да „се промушва в двора като хищник”, с нож в ръка, свидетелката З. Х. изпаднала в паника.

Показателни за отношенията между подсъдимия А. и най-близките му роднини са чувствата, с които са го посрещнали свидетелките  А. и З. Х. – не радост, а страх и неприязън. Двете побързали да заключат входната врата на стаята и дори я затиснали с телата си, за да не може А. да влезе.

Подсъдимият А. отрича да е донесъл гореописания нож със себе си и твърди, че го намерил в двора на къщата на С., мушнат между тухлите.

Съдът не приема твърдението на подсъдимия А. за достоверно, тъй като то не се подкрепя с нито едно доказателство по делото. Напротив, свидетелите С., А. и З. Х. са категорични, че ножът, с който е влязъл подсъдимия А. в къщата им, нито е собственост на някого от тях, нито се е намирал в двора на С., мушнат между тухлите. Свидетелката З. Х. заявява: „Ние отвън не държим нож. Повторният ми баща мрази такИ. неща и няма ножове отвън в къщата си”.

Следва да се има предвид и това, че преди инцидента на 02.11.2009 г., още на 21.10.2009 г. подсъдимият А. се заканил на свидетеля С., че ще го убие и му показал нож, след което влязъл в двора на къщата му и заплашил с нож и свидетелката А..

Всичко това било описано в жалба с вх. № 15617/29.10.2009 г. на свидетелката А. и в жалба на свидетеля С. ***,  /съответно, л.7 и л.8 от д.п. № 1670/2009 г. по описа на РУ на МВР -  С.З./,  по които била образувана преписка със същия номер и започнала предварителна проверка.

Т.е. – не за първи път на 02.11.2009 г. подсъдимият А. носил със себе си нож и не за първи път, показвайки ножа на свидетелите А. и С., директно им се заканвал с убийство.

Всичко гореизложено опровергава по един категоричен начин поддържаната от подсъдимия А. теза, че е отишъл с добри чувства и добри намерения да посети съпругата си и дъщеря си. В подкрепа на горния извод е и начинът, по който подсъдимият А. влязъл в стаята на втория етаж, счупвайки стъклата на вратата и на прозореца.

Противоречиви са и версиите на двете страни за начина, по който е протекла срещата на подсъдимия със съпругата му и с дъщеря му, както и за начина, по който е получено нараняването в областта на шията на свидетелката А..

СОС                              - 9 -                          н.о.х.д. № 1/2010 г.

 

Според подсъдимия А., след като свидетелките А. и З. Х. не го пуснали да влезе в стаята, той счупил стъклото на вратата и парчетата от него наранили лицето на жена му. Тогава той взел мушнатия между тухлите нож, увит с парцали, с него счупил стъклото на прозореца и влязъл. Тъй като А. казала на дъщеря им да вземе ножа и до го мушне в корема, подсъдимият счупил ножа на две и го хвърлил на замята, след което започнал да обяснява на съпругата си, че в махалата се говори, че С. спи и с двете. По време на разговора между подсъдимия А. и свидетелката А., според подсъдимия, свидетелката З. Х. започнала да го удря с лопатата по главата, но той я блъснал на леглото, след което продължил да говори с Ф. и да я моли да се съберат.

А. твърди, че дъщеря му го пъдела и го кълняла, а жена му го хванала за косата, издрала му лицето и му избила предния горен зъб. Тъй като тя го накарала да събере счупените стъкла, той се навел, взел по-големите парчета и в момента, в който се изправял, свидетелката А. може да се е порязала на тях. Подсъдимият А. твърди, че е нямал друг нож и че никога не би допуснал мисълта да посегне с нож на жена си.

Свидетелките А. и З. Х. излагат съвсем друго развитие на събитията. Според тях, след като подсъдимият А. счупил стъклото на входната врата, си пъхнал  ръката през дупката започнал да замахва с ножа към тях, при което свидетелката А. получила две повърхностни порезни рани по лицето, порезни рани по двете длани и пръстите. Подсъдимият А. счупил стъклото на прозореца и влизайки оттам, веднага се нахвърлил с юмруци към свидетелката А. и замахнал ножа към нея. Тя се предпазила с лявата си ръка, при което получила порезна рана между палеца и показалеца, а свидетелката З. Х. издърпала ножа от ръката на баща си и го хвърлила на земята, под леглото, където той се счупил на две. Тя викала на А. да остави майка й.

Според свидетелките А. и З. Х., подсъдимият А. не е говорил с тях нито по време на блъскането и ритането по входната врата и чупенето на прозоречната й част, нито по време на нахлуването през счупеното средно крило на прозореца, нито по време на нападението над А., освен че отправял към тях обиди. Свидетелката А. заявява: „Не искаше да говори, нищо не каза…Изобщо не е говорил с нас да каже нещо, още с влизането си започна да чупи и да се бие”, а свидетелката З. Х. допълва: „От прозореца влиза и започва да крещи, да пищи и хвана майка ми за косата… Викаше обидни думи: „курви””.

Свидетелките А. и З. Х. единодушно и безпротиворечиво разказват, че от удара в областта на лявата скула А. загубила равновесие и паднала по гръб на пода, а подсъдимият А. я натиснал с крак по гърдите и извадил от дрехите си друг нож Въпреки ударите, нанесени с домакинската лопата от З. Х. по главата на подсъдимия А., той рязко замахнал с ножа към врата на свидетелката А. и й нанесъл порезна рана от ляво.

                                                      - 10 -

По отношение на втория нож, т.нар „чекийка”, показанията на свидетелките А. и З. Х. съвпадат както относно описанието на ножа, така и относно действията на подсъдимия А. с него. За тези обстоятелства А. разказва: „Той държеше чекийката в себе си, тези автоматичните ножове, горе-долу 4 пръста нож имаше… Имаше два ножа в него – голям и малък. С големия ми поряза пръстите. След това изкара автоматичната чекийка и с нея ме поряза”, а свидетелката  З. Х. допълва: „Чекийката беше около 15 см. голяма с дръжката… Хвана майка ми за шията и я ръгна… А. вкара ножа и го дръпна назад във врата”.

Твърденията на подсъдимия А., че свидетелката А. порязала шията си случайно, когато той се изправял, в ръце със счупените стъкла, които искал да почисти, съдът счита за неправдоподобни. Няма нито едно доказателство или наченка на такова в подкрепа на изложената от подсъдимия версия. Цялостният развой на събитията и емоционалното състояние на участниците в тях изключва възможността в разгара на физическия сблъсък между съпрузите А. и виковете за помощ на дъщеря им подсъдимият А. да се наведе и покорно да започне да почиства направения боклук – да събира с голи ръце счупените от него стъкла.

Свидетелките са категорични - както А. /„След като ме мушна с ножа, той отвори вратата и избяга, не е събирал стъкла”/, така и З. Х. /”Той беше на колене върху нея и я ръгна с нож от дясна страна на шията… Той никакви стъкла не е събирал, гледаше как да се измъкне и да избяга”/. Разказите и на двете са правдоподобни и взаимно допълващи се, поради което съдът им дава вяра.

За съдбата на втория нож на подсъдимия А. /т.нар „чекийка”/ опосредствени данни има в показанията на свидетелите З. Х. /”Тогава снаха ми дойде и ми каза, че баща ми изгорил якето и хвърлил чекийката в реката”/, и А. /”И. изхвърли дори и малката чекия. И. самият се издаде и каза, че А. му е дал тази чекийка и тя е у него. И И. я хвърля някъде”/.

Разпитан в хода на съдебното следствие, свидетелят Х. отрича да е виждал „чекийка” или да се е разпореждал с нея. Същото свидетелят Х. поддържа и по време на проведената очна ставка между него и свидетелките А. и Х.. Съдът счита, че тази позицията на свидетеля Х. е продиктувана от синовната му солидарност към подсъдимия А. и от това, че доскоро семейството на Х. /той и свидетелката Б./ живеело в дома на баща му – на ул. „К.” № 61.

Нееднозначно е отношението на снахите на подсъдимия А. към него – свидетелката Б. /жена на свидетеля Х./ и свидетелката Хр. Х. /жена на М. А.Х./, които се страхуват от подсъдимия А., но не смеят да си го признаят. Свидетелката Б. е била опипвана по задника от подсъдимия А. и това станало причина тя и мъжа й да се преместят да живеят в с. П. /според свидетелката А./, а

СОС                              - 11 -                        н.о.х.д. № 1/2010 г.

 

свидетелката Хр. Х. заяви пред съда: „страхувам се от свекъра си, защото може да ни удари, да ни убие”.

При тези усложнени, противоречиви и променливи отношения в семейството на подсъдимия А. и предвид етническата специфика на техния бит и светоглед, не е изненадващо, че след инцидента на 02.11.2009 г. свидетелите Х. и Б. са подпомогнали укрИ.нето на подсъдимия А. в дома му до 09.11.2009 г., когато той се е предал на свидетеля Б. ***/. В този смисъл са показанията на свидетелите А., С., З. Х., Х. и Б..  

Поради това горните твърдения на подсъдимия А. за това какво се е случило по време на срещата му със съпругата му и с дъщеря му и как свидетелката А. е получила нараняването в областта на шията, както и застъпената от адв. А. теза, че подсъдимият А. е бил в състояние на афект, съдът приема за защитна позиция на последния.

По делото няма данни, че подсъдимият А. е извършил деянието, в което е обвинен, в състояние на афект, предизвикан от пострадалата А. с противозаконни действия, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, което би следвало да мотивира правната квалификация на това престъпление по привилегирования състав на чл.118 от НК.

Действително, видно от живота на семейство А., изложен накратко по-горе, отношенията между подсъдимия А. и съпругата му - свидетелката А., били обтегнати.

След последното влизане в З. на подсъдимия А. свидетелката А. устроила живота си с друг мъж /свидетелят С./, като категорично и нееднократно отказала да се върне при подсъдимия А. след изтърпяването на наказанието му. Въпреки страданията, молбите и заканите на подсъдимия А., свидетелката А. не променила решението си

Това настроило негативно подсъдимия А. към свидетелите А. и С. и той не само че не скрИ.л това, но и го демонстрирал в отношенията си с тях /заплашвал ги с убийство и саморазправа, показвал им нож, хвърлял камъни по къщата на С./. Тези негативни емоции у подсъдимия А. с течение на времето се нагнетявали.

Видно от всички събрани по делото доказателства /обясненията на подсъдимия А., показанията на свидетелите А., З. Х., Б., Хр. Х. и заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза № 216/16.11.2009 г./, психичното състояние на подсъдимия А. преди, по време и непосредствено след извършеното от него деяние се доминирало от раздразнението, гнева и впоследствие – от страха, следващ от възможните последствия. Тези емоционални реакции са нормално психологични и не са възпрепятствали способността на подсъдимия за контрол на поведението му – той е могъл да разбира свойството и значението на предприетите от него действия и да ръководи постъпките си.

                                                      - 12 -

Изтъкнатите от защитата на подсъдимия А. доводи – че свидетелката З. Х. го е ударил с лопатката по главата и му е избила два зъба, а свидетелката А. го е обиждала, поради което се е стигнало до физическия сблъсък между него и жена му, не могат да бъдат възприети от съда. Както беше изложено по-горе, свидетелката З. Х. не е нападала баща си с лопатата за смет и свидетелката А. не е обиждала съпруга си. Действително, З. Х. ударила подсъдимия А. няколкократно с лопатата по главата, за да спаси живота на майка си в момента, когато А. била на земята, а подсъдимият бил над нея, в ръка с т.нар. „чекия”. Що се отнася до обидите, по делото няма доказателства, че свидетелката А. е отправяла обидни думи към подсъдимия А., а е установено по-скоро обратното – че той е наричал двете свидетелки „курви”.

Натрупаните у подсъдимия А. негативни емоции са го улеснили при извършването на инкриминираното деяние, но без да стеснят съзнанието му, без да му попречат за разбира и осъзнава постъпките си и да ги контролира.

Тезата на защитата на подсъдимия А., че деянието му /ако съдът приеме, че е наранил в областта на шията свидетелката А./ следва да се квалифицира по чл.129 от НК – причиняване на средна телесна повреда, е несъстоятелна и съдът не може да я възприеме.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 175/2009 г. /л.37 – л.39 от д.п. № 1670/2009 г. по описа на РУ на МВР -  С.З./, на свидетелката А. са нанесени: кръвонасядане, разкъсно-контузна рана и две повърхностни порезни рани на лицето; кръвонасядания по двете мишници; повърхностна порезна рана на лявата предмишница; порезна рана на шията и две охлузвания в същата област; порезни рани по двете длани и пръсти. Порезните рани на пръстите на дясната ръка имат характеристика на защитни. Описаните увреждания са причинили на свидетелката А. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

В съдебното заседание на 19.02.2010 г. вещото лице д-р Е.Б. уточнява, че шията е място, където има магистрални кръвоносни съдове и представлява жизненоважна област. В случая на шията на А. е нанесена порезна рана /само от режещия ръб на оръжието/, като не е настъпил смъртен изход, защото не била наранена артерия или друг голям кръвоносен съд. Човешката кожа, с подкожието и нейните седем слоя, е с дебелина около 0,5 см. Порезните рани засягат кожата, без да проникват под нея и без да ангажират подлежащите органи и структури; този вид рани обикновено зеят и имат два остри ръба, които се събират с шевове.

Като се вземат предвид оръдието на престъплението /сгъваем нож с дължина общо около 15 см., с острие дълго „горе-долу 4 пръста” – според свидетелките А. и З. Х./, мястото на нанасяне на удара /шията на А./ и доминираните от гнева психично състояние и агресивно поведение на подсъдимия А., единственият възможен логически и правен извод е, че подсъдимият А. е искал да умъртви свидетелката А..

СОС                              - 13 -                        н.о.х.д. № 1/2010 г.

 

Действително, ударът е бил слаб – не е проникнал в дълбочина повече от 0,5 см., не е нанесен с мушкане, а чрез прекарване на ножа по шията, и подсъдимият А. е имал надмощие - бил е надвесен над падналата по гръб А.. Но активната намеса на свидетелката З. Х., която започнала да удря баща си с лопатката по главата, попречила на подсъдимия А. да нанесе повече удари на майка й и да осъществи намерението си да лиши последната от живот.

Подсъдимият А. е обективирал престъпния си умисъл за лишаване на свидетелката А. от живот в удара, който й е нанесъл с оръдие, годно да причини смърт, в място – жизнено важна област от тялото й /шията/, като единствено незабавната реакция и защита на свидетелката З. Х. са възпрепятствали подсъдимия А. да нанесе и други удари на жена си. В този смисъл е и Р-221-89-ІІ н.о.

Освен изложените по-горе обстоятелства, в подкрепа на извода на съда, че у подсъдимия А. е съществувал директен умисъл за умъртвяването на свидетелката А. е както предшестващото поведение, така и последващото такова на подсъдимия, преценявано в съвкупност около дата на инкриминираното деяние – 02.11.2009 г.

В един сравнително кратък период /от 28.08.2009 г. до 02.11.2009 г./ подсъдимият А. системно заплашвал свидетелката А., че ще я заколи ако не се върне при него; правил всякакви опити, за да я принуди да го последва – вземал нейни вещи, насила я извел от къщата на свидетеля С. и откраднал вещи на последния; няколкократно се заканвал с убийство на свидетелите А. и С., като им показвал и нож; хвърлял камъни по къщата на С. и подновявал заканите си за физическа разправа.

След като получил поредица от удари с лопата в главата от дъщеря си, чул виковете й, че „майка й е убита, заклана”, и видял кръвта по шията на свидетелката А., подсъдимият А. избягал от къщата на свидетеля С., вземайки мобилния телефон, и се прибрал. Якето на подсъдимия А. било в кръв и той казал на снаха си /свидетелката Хр. Х./, че „мушнал свекървата”; свидетелката Б. почистила раните му и след като изгорил кървавото си яке в печката, той избягал.  С помощта на сина си и снаха си /свидетелите И.А.Х. и А.К.Б./ подсъдимият А. се укрИ.л една седмица, през която той изчаквал да види какво се е случило със свидетелката А. – дали е жИ. и как се чувства /според подсъдимия А. и свидетеля Х./, като междувременно се провели редица срещи между свидетелите А., З. Х. и С., от една страна, и свидетеля Х., от друга страна, за изясняване на случилото се на 02.11.2009 г. и на семейните отношения между тях. Едва на 09.11.2009 г. подсъдимият А. се предал на свидетеля Б. ***”/.

Свързването на действията на подсъдимия А. – той насочил оръдие, годно да причини смърт, към жизнено важен орган на свидетелката

                                                                     - 14 -

А., и й нанесъл удар на това място, с поведението му преди и след деянието /описано по-горе/ затвърждава извода за наличието на пряк умисъл за причиняване смъртта на свидетелката А., а не за такъв да й причини средна телесна повреда.

В случая преценката обективните признаци на престъпната дейност на подсъдимия А. и субективния състав на деянието му категорично сочат на осъществяването на умишлен опит за убийство, не за нанасяне на телесна повреда. В подкрепа на изложеното е Р-242-74-ІІ н.о.

Деянието на подсъдимия А. представлява годен умишлен опит за убийство на свидетелката А., тъй като действително има начало на изпълнението на това престъпление и е създадена реална опасност за довършването му и засягането на неговия обект /Р-67-78-ІІ н.о./. Единствено незабавната намеса и интензивните удари с лопата от страна на свидетелката З. Х. по главата на баща й са попречили на подсъдимия А. да продължи да нанася удари с ножа по шията на жена си и да довърши престъплението убийство.

Видно от справка за съдимост № 4492/03.11.2009 г. на СРС /л.42 – л.44 от д.п. № 1670/2009 г. по описа на РУ на МВР -  С.З./, подсъдимият А. е осъждан многократно.

С влязла в законна сила присъда от 14.12.1990 г., постановена по н.о.х.д. № 689/1988 г. на СРС за извършено престъпление по чл.253, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1 от НК на подсъдимия А. е наложено наказание 2 години и 4 месеца ефективно „лишаване от свобода”.

С влязла в законна сила присъда от  29.12.1997 г. по н.о.х.д. № 119/1997 г. на ЧРС за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.29 от НК на подсъдимия А. е наложено наказание 3 години и 6 месеца ефективно  „лишаване от свобода”.

С влязла в законна сила присъда от 03.04.2000 г. по н.о.х.д. № 183/1999 г.  на СРС за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.29 от НК на подсъдимия А. е наложено наказание 3 години и 6 месеца ефективно  „лишаване от свобода”.

С влязла в законна сила присъда от 09.07.2001 г. по н.о.х.д. № 619/2000г. на СРС за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.29 от НК на подсъдимия А. е наложено наказание 3 години и 6 месеца ефективно  „лишаване от свобода”.

С влязла в законна сила присъда от 18.11.2004 г. по н.о.х.д. № 698/2004 г. на СРС за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.29 от НК на подсъдимия А. е наложено наказание  6 месеца ефективно „лишаване от свобода”, което е изтърпяно в З. П.  в периода 06.12.2004 – 03.06.2005г.

С влязла в законна сила присъда от 06.03.2008 г. по н.о.х.д. № 1779/2007 г. на СРС за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.28 от НК на подсъдимия А. е наложено

СОС                              - 15 -                        н.о.х.д. № 1/2010 г.

 

наказание 1 година и 6 месеца ефективно  „лишаване от свобода”.

С влязло в законна сила споразумение от 21.08.2008 г. по н.о.х.д. № 1345/2008г. на СРС за извършено престъпление по чл.293 от НК на подсъдимия А. е наложено наказание 6 месеца ефективно  „лишаване от свобода”.

На основание чл.25 във вр. с чл.23 НК е определено общо наказание от 1г. и 6м. ефективно лишаване от свобода по присъдите на н.о.х.д. № 1345/2008 г. и н.о.х.д. № 1779/2007 г., което наказание е изтърпяно  на 28.08.2009 г., когато подсъдимият А. ***.

Многобройните осъждания на подсъдимия А. обуславят правната квалификация на деянието му по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК – същото е извършено при условията на опасен рецидив.

Видно от събраните гласни доказателства по делото, подсъдимият А. е с лоши характеристични данни.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин отчасти от обясненията на подсъдимия А.А., от показанията на свидетелите Ф.А., З.Х., С.С., Х.А. /показанията й са прочетени на основание чл.281, ал.3, във връзка с ал.1, т.5 от НПК/, Х.Х. /свидетелката е разпитана лично и показанията й са прочетени на основание чл.281, ал.3, във връзка с ал.1, т.5 и ал.4, във връзка с ал.1, т.1 от НПК/, М.Г.И., Н. П. А., А.К.Б., И.А.Х. и А.Т.Б., разпитани в хода на съдебното следствие, заключенията на експертите д-р Е.Б., д-р Г.К. и доц М.П., писмените и веществените доказателства по делото.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А.Х.А. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.116, ал.1, т.12, пр.1, във връзка с чл.115, във връзка с чл.18, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като на 02.11.2009 г. в гр.С.З., в условията на опасен рецидив, направил опит умишлено да умъртви Ф.И.А., като деянието е останало недовършено по независещи от волята на подсъдимия А. причини.

От субективна страна престъплението по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, във връзка с чл.115, във връзка с чл.18, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК е извършено умишлено.

Формата на вината е пряк умисъл, тъй като подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици - умъртвяването на свидетелката А..

По време на извършване на деянието подсъдимият А. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

                                          - 16 -

Съдът приема, че деянието е извършено с пряк умисъл, като за това сочат както оръдието на престъплението - сгъваем нож с дължина общо около 15 см., с острие дълго „горе-долу 4 пръста”, така и мястото на нанасяне на удара - шията на А., в близост до магистрални кръвоносни съдове. Поведението на подсъдимия А. преди, по време и след деянието, обсъдено подробно от съда по-горе, категорично очертава съдържанието на умисъла на подсъдимия А. като пряк умисъл за умъртвяване на свидетелката А. /Р-71-79-ІІ н.о., Р-413-69-ІІ н.о., Р-628-05-ІІІ н.о., Р-221-89-ІІ н.о., Р-242-74-ІІ н.о, Р-690-05-І н.о./.

Това, че подсъдимият А. не е повторил неуспялото въздействие върху жертвата, не означава, че се е отказал доброволно да довърши престъплението – попречила му е активната защита на свидетелката З. Х.. Поради това съдът счита, че деянието е останало недовършено по независещи от волята на подсъдимия А. причини /Р-62-95-І н.о./.

Според разпоредбата на чл.58, б.”а” от НК, съдът може да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и при опит – поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК.

Текстът на чл.18, ал.2 от НК определя законовите изисквания за наказване на дееца при опит, а именно – при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

Видно от изложеното по-горе фактическа обстановка по делото, подсъдимият А. в сравнително малка степен е осъществил намерението си да умъртви свидетелката А.  - нанесъл й е една повърхностна порезна рана в предната част на шията, вляво, като това и другите увреждания, получени от А. по време на инкриминираното деяние, са й причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Причините, поради които престъплението е останало недовършено, са обективни и не зависят от дееца – подсъдимият А. прекратил нанасянето на удари с нож върху шията на свидетелката А., тъй като свидетелката З. Х. му е попречила за това с интензивната си намеса, което и е спасило живота на А..

Но следва да се отчетат и спецификата на семейните отношения и господстващите нагласи и обичаи сред ромското население, както и психичното състояние на подсъдимия А. /гняв и раздразнение/, което го е улеснило при извършване на деянието му.

Предвид гореизложеното и с оглед изискванията на чл.18, ал.2 от НК, съдът счита, че са налице основанията на чл.58, б.”а” от НК за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно – определяне на наказанието на подсъдимия А. под най-ниския предел.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 и чл.58, б.”а” от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия А. следва да се определи под най-ниския предел, предвиден в закона, поради

СОС                              - 17 -                        н.о.х.д. № 1/2010 г.

 

недовършеността на престъплението и изтъкнатите по-горе обстоятелства.

Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимият А. да бъде осъден на пет години лишаване от свобода /размер, който представлява 1/3 от минималния размер на наказанието лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, предвиден в закона/.

Предвидените за това престъпление други две наказания – доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, съдът счита за несъразмерно тежки, тъй като не са налице предпоставките на чл.54 от НК за налагането им.

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на подсъдимия/ е наложително подсъдимият А. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно. С оглед размера на наказанието лишаване от свобода, не е налице законовата възможност по чл.66, ал.1 от НК изпълнението на същото да бъде отложено с изпитателен срок.

На основание чл.57, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът следва да определи на подсъдимия А. първоначален режим за изтърпяване на наказанието пет години лишаване от свобода „строг” и типа на затворническото заведение – затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът следва да приспадне времето, през което спрямо подсъдимия А. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 09.11.2009 г., до влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 53, ал.1, б.”а” от НК съдът следва да отнеме в полза на държавата веществените доказателства по делото – дръжка и острие на нож, които като малоценни предмети следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СОС направените по делото разноски в размер на 540 лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия А.  са незачитане на установения в страната правов ред, телесната неприкосновеност на другите и свободата на избор в личните им отношения.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕН: