РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Кърджали, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно
дело № 20235100600083 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 436 от НПК.
С Определение № 31/01.02.2023 год., постановено по Ч.н.дело №
1115/2022 год., Кърджалийският районен съд е оставил без уважение молбата
на П. Д. Д. от гр. К. за реабилитация по присъди, наложени му по Н.о.х.дело
№ 1595/2016 год. и по Н.о.х.дело № 517/2018 год., и двете по описа на
Районен съд – Кърджали.
Определението е обжалвано от защитника на осъдения П. Д. Д. от гр. К.
– адв.Н. В. от АК - П., като в жалбата се твърди, че определението е
постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила, както и при явна несправедливост. Жалбодателят счита, че в случая
са налице предпоставките на чл.87 от НК, като развива съображения, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че тригодишният срок, в
който осъденият не трябва да е извършил друго престъпление, започва да тече
не от изтърпяване на наложеното на осъдения Д. общо наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 12 месеца, което на основание чл.66 от НК е било
1
отложено за срок от 3 години, а същият се смята за изтекъл три години след
изтичане на изпитателния тригодишен срок, за който е отложено
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ Твърди, че срокът на
наложеното на осъдения Д. наказание следва да се счита за изтекъл с
изтичане на срока на номинала на наложените наказания от съда – 12 месеца
„лишаване от свобода“ и 2 500 лв. „глоба“, и изтичане на тригодишен срок
след това, ако е изтекъл междувременно и изпитателния срок. Сочи, че тезата
на прокуратурата и първоинстанционния съд е в съответствие с по-старата
съдебна практика и теория, като при същата е налице неравноправно
положение на лицата, при които изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ е отложено с някакъв изпитателен срок, и посочва решения на
различни по степен съдилища в тази връзка. Моли да бъде отменено
обжалваното определение, като бъдат решени въпросите по частната жалба
по преценка на съда. В съдебно заседание осъденият П. Д. Д. не се явява, като
защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли да
бъде отменено определението на първоинстанционния съд и да бъде
постановена съдебна реабилитация за осъжданията на П. Д..
Прокурорът от Окръжна прокуратура - К. в съдебно заседание изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а определението на Кърджалийския
районен съд намира за правилно – мотивирано и законосъобразно. Счита, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице първата от трите
задължителни предпоставки, тъй като срокът на наложеното с присъдата
наказание се счита за изтекъл след изтичане на определения изпитателен
срок, когато наказанието е условно, и който в случая е изтекъл на 16.11.2021
год., респ. тригодишния срок по чл.87 от НК изтича през 2024 год.
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, на основание чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл. от
НПК, и с оглед оплакванията на жалбодателя в жалбата, намира следното:
Частната жалбата е подадена от лице, имащо процесуална легитимация
за това, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения
срок, поради което същата е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена
писмена молба от упълномощения защитник на осъдения П. Д. Д. от гр. К. –
2
адв.Н. В. от АК - П., с която молителят е поискал на основание чл.87 от НК
съдът да постанови съдебна реабилитация на осъдения П. Д. Д. за трите
осъждания на същия, подробно описани в молбата. С допълнителна писмена
молба защитникът на осъдения Д. е конкретизирал, че желае съдебна
реабилитация за две от осъжданията на П. Д. - по Н.о.х.дело № 1595/2016 год.
и по Н.о.х.дело № 517/2017 год., и двете по описа на Районен съд – Кърджали.
Молбата е била разгледана в открито съдебно заседание, като с обжалваното
определение, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства,
съдът я е оставил без уважение, като неоснователна. За да постанови
определението си първоинстанционният съд е приел от фактическа страна
следното:
С Присъда № 12/13.02.2017 год. по Н.о.х.дело № 1595/2016 год. по
описа на Районен съд – Кърджали, влязла в сила на 01.03.2017 год., П. Д. Д. е
признат за виновен да е извършил на 28.05.2016 год. престъпление по чл.354а
ал.3 т.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 12 месеца и наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., като на
основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от 3 години.
С Присъда № 84/19.07.2018 год. по Н.о.х.дело № 517/2017 год. по описа
на Районен съд - Кърджали, влязла в сила на 04.08.2018 год., П. Д. е осъден за
престъпление по чл.343б ал.3 от НК, извършено на 16.02.2017 год., за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието
изпълнение е било отложено за срок от 3 години, наказание „глоба“ в размер
на 500 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18
месеца.
С Определение № 312/31.10.2018 год. по Ч.н.дело № 1053/2018 год. по
описа на Районен съд – Кърджали, влязло в сила на 16.11.2018 год., на
осъдения Д. е определено едно общо наказание за осъжданията му по
Н.о.х.дело № 1595/2016 год. и по Н.о.х.дело № 517/2018 год., и двете по
описа на Районен съд - Кърджали, а именно – наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 12 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1
от НК е отложено за срок от 3 години, както и кумулативно наложеното
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., като към общото наказание са
присъединени наказанията „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право
3
да управлява МПС“ за срок от 18 месеца.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна още, че видно
от Свидетелство за съдимост рег.№ 3104/09.09.2022 год., освен посочените по
- горе осъждания П. Д. Д. има и друго осъждане - по Н.о.х.дело № 977/2013
год., по което със Споразумение, влязло в сила на 08.10.2013 год., за
престъпление по чл.197 т.3, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4, във вр. с чл.194
ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК му е наложено наказание
„пробация“, като след посочените три наказателни дела липсват данни
осъденият Д. да е извършвал други престъпни прояви. Осъденият П. Д. нямал
срещу него обвинения по неприключили наказателни производства, видно от
Удостоверение вх.№ 2731/2022 от 14.09.2022 год. на Районна прокуратура -
Кърджали и Удостоверение № 2065/2022 год. от 21.09.2022 год. на Окръжна
прокуратура - Кърджали.
Видно от писмо изх.№ 94-00-3894-(1)/ 21.11.2022 год., издадено от
Община Кърджали, липсват данни в Община Кърджали за висящи
административно наказателни производства, свързани с нарушение на
обществения ред и противообществени прояви от лицето П. Д. Д..
По делото пред първвоинстанционния съд е бил разпитан и свидетелят
Е. Е., който свидетелствал, че познава П. Д. от доста години, с когото са
съседи, като добър и възпитан човек, който на никой лошо не е сторил във
входа, а поздравявал винаги, както и като добър работник в заведение, което
свидетелят е посещавал. Представена е и характеристика за осъденото лице
П. Д., подписана от Р. И. М., като съдружник и управител на „Ф. **“ ООД –
гр.К., от което се установява, че М. познава осъдения Д. като добър и
отговорен човек, квалифициран кадър и лице, ползващо се с добро име сред
своите колеги и работодатели, което взима адекватни и навременни решения
при изпълнение на служебните си задължения, отзивчив, неконфликтен, с
подобаващо отговорно и разбиращо отношение и поведение към колеги,
клиенти и работодатели.
Установено е от доказателствата по делото, че осъденият Д. е заплатил
наложените му наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „глоба“ в размер на
500 лв., видно от приложените платежни нареждания и съобщения да
доброволно изпълнение. Установено е също, че от престъпленията, за които
се иска съдебна реабилитация, няма причинени имуществени вреди.
4
Видно от Удостоверение рег.№ 37/ 22.4.2014 год., издадено от ОС „ИН“
- Кърджали, П. Д. Д. е изтърпял наказанието „пробация“, наложено му по
Н.о.х.дело № 977/2013 год. по описа на РС – Кърджали, за времето от
22.10.2013 год. до 22.04.2014 год.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че молбата за
съдебна реабилитация за осъжданията на П. Д. е неоснователна, тъй като не
са налице императивните изисквания на чл.87 ал.1 от НК, а именно - в
течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата
наказание осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или с по - тежко наказание. Този извод
първоинстанционният съд е мотивирал приемайки, че срокът на наложеното с
присъда наказание се счита изтекъл след изтичане на определения
изпитателен срок, като в настоящия случай срокът на наложеното общо
наказание на осъдения Д. с Определение № 312/31.10.2018 год. по Ч.н.дело №
1053/2018 год. по описа на РС – Кърджали наказание „лишаване от свобода“
за срок от 12 месеца е изтекъл на 16.11.2021 год., тъй като изпитателния срок
от 3 години по това наказание започва да тече от влизане в сила на акта, което
е станало на 16.11.2018 год. Направил е извода, че законоустановеният в
чл.87 ал.1 от НК тригодишен срок към датата на подаване на настоящата
молба и към датата на постановяване на определението, не е изтекъл, а това
ще стане едва на 16.11.2024 год. Съдът е приел още, че въпреки че са налице
останалите кумулативно дадени предпоставки – осъденият да е имал добро
поведение и да е възстановил вредите от престъплението, ако то е умишлено,
то молбата за реабилитация не следва да бъде уважавана, тъй като
законодателят изисква да са налице едновременно и трите законови
предпоставки, което в случая не било така. Първоинстанционният съд е
посочил още, че в случая за осъдения Д. не са налице и предпоставките на
чл.88а от НК за реабилитация, тъй като не е изтекъл предвидения за това
срок. Предвид липсата на искане за произнасяне по осъждането по Н.о.х.дело
№ 977/2013 год. по описа на РС – Кърджали, първоинстанционният съд не е
изложил мотиви по отношение на него. Поради изложените съображения,
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за реабилитация
по съдебен ред на П. Д. Д. за посочените по - горе негови осъждания.
Настоящата инстанция намира, че определението, предмет на обжалване
в настоящото производство, е правилно – обосновано и законосъобразно.
5
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че П. Д.
Д. е осъждан три пъти с отделни съдебни актове, като деянията по второто и
третото му осъждания – тези по Н.о.х.дело № 1595/2016 год. и по Н.о.х.дело
№ 517/2018 год., и двете по описа на Районен съд – Кърджали, са извършени
в условията на реална съвкупност, поради което с Определение №
312/31.10.2018 год. по Ч.н.дело № 1053/2018 год. по описа на Районен съд –
Кърджали, влязло в сила на 16.11.2018 год., на П. Д. е определено едно общо
наказание, а именно – наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3
години, както и кумулативно наложеното наказание „глоба“ в размер на 2 000
лв., като към общото наказание са присъединени наказанията „глоба“ в
размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18
месеца. За никое от посочените три осъждания на Д. не е настъпила
реабилитация по право или такава по чл.88а от НК, поради липсата на
предпоставките за това.
При това положение, реабилитация може да се постанови от съда при
наличието на предпоставките на чл.87 ал.1 от НК, първата от които е в
течение на три години от изтичане на срока на наложеното наказание
осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или с по-тежко наказание. Настоящият състав споделя изцяло
изложените от първоинстанционния съд съображения относно начина на
изчисляване на тригодишния срок по чл.87 ал.1 от НК в случаите на условно
осъждане, а именно – че този срок започва да тече след изтичане на
определения изпитателен срок на условното осъждане. При това положение
обоснован и законосъобразен се явява и извода на първоинстанционния съд –
че след като определения с определението по Ч.н.дело № 1053/2018 год. 3-
годишен изпитателен срок на наложеното на осъдения Д. общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца е започнал да тече с влизане в
сила на определението – на 16.11.2018 год., и е изтекъл на 16.11.2021 год., от
тази дата е започнал да тече срокът по чл.87 ал.1 от НК, в който осъденият
следва да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или с по-тежко наказание, да е имал добро поведение и да е
възстановил причинените вреди при умишлените престъпления, и който срок
ще изтече на 16.11.2024 год. Това е така, тъй като именно с изтичане на
6
изпитателния срок се счита, че е изтърпяно наложеното условно наказание
„лишаване от свобода”, когато окончателно е отпаднала възможността за
привеждане в изпълнение и изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
определения срок. Следва да се посочи в тази връзка, че изпитателния срок е
предвиден като гаранция за поправянето и превъзпитаването на осъдения и
има тежест на санкционен период, поради което същият следва да бъде
изтекъл, за да почнат да текат правно значимите срокове за реабилитацията.
Не може да бъде споделено разбирането на жалбодателя – че 3-годишния срок
по чл.87 ал.1 от НК започва да тече след изтичане на срока на „номинала“ на
наложеното наказание на осъдения, тъй като е очевидно, че законът е
завишил допълнително критериите за постановяване на съдебна реабилитация
при условното осъждане. От друга страна, дори и да се приеме, че има
неяснота при приложението на чл.87 ал.1 от НК досежно началото на
тригодишния срок по чл.87 ал.1 от НК в случаите на условно осъждане, то е
приложима аналогията на закона, съгласно чл.46 ал.1 от ЗНА, като законът е
решил сходен материалноправен въпрос с нормата на чл.88а ал.3 от НК, при
което тази неяснота се отстранява именно по този начин. Или, обосновано и
законосъобразно районния съд е приел, че тригодишния срок по чл.87 ал.1 от
НК за осъжданията на осъдения Д., за които не е реабилитиран, изтича на
16.11.2024 год., като този срок не е изтекъл нито към момента на подаване на
молбата, нито към настоящият момент, при което не е налице първата
законова предпоставка за допускане на съдебна реабилитация за осъжданията
на осъдения П. Д., като с оглед на това не е необходимо извършването на
преценка по същество на останалите предвидени в закона предпоставки, тъй
като всички изискуеми такива по чл.87 ал.1 от НК следва да бъдат налице
кумулативно.
Предвид изложените по-горе съображения, настоящата инстанция
намира за неоснователни доводите на защитника на осъденото лице относно
наличието на „по-стара“, респ. „по-нова“ съдебна практика досежно началния
момент на тригодишния срок по чл.87 ал.1 от НК в случаите на условно
осъждане, като в противовес на изброените в жалбата съдебни решения на
различни по степен съдилища, подкрепящи тезата на защитника на осъдения
Д., са налице множество съдебни решения в подкрепа на становището на
първоинстанционния съд и на настоящата инстанция по този въпрос, напр.
7
Решение № 119/2011 год. на ВКС по н.д. № 22/2011 год., I н.о., Решение №
491/2013 год. на ВКС по н.д. № 1756/2013 год., II н.о., Решение №
216/04.06.2015 год. на ВКС по н.д. № 647/2015 год., I н.о., Решение №
260008/18.08.2020 год. на ВнАС по в.ч.н.д. № 229/2020 год., и др.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, на основание чл. 341 ал.1, във вр. с
чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 31/01.02.2023 год., постановено по
Ч.н.дело № 1115/2022 год. по описа на Кърджалийския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8