Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 335 14.10.2015г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на десети септември две хиляди и петнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
КАРАДЖОВА
секретар Й.А.
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА
гражданско дело № 221 по описа за 2013г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание
341 и сл. от ГПК във връзка с чл. 34 от ЗС, чл. 212 от ГПК във връзка с чл. 79
от ЗС и чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ищцата А.А.
твърди, че заедно с В.Д., И.С., А.С., М.С., В.С. и Р.Т. притежават по
наследство от Александър Петков С. правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ поземлен имот №02974.11.297, находящ се
в с. Бачково, община Асеновград, с площ от 211 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план 245, кв.30, парцел І-245, при граници: имот
№02974.11.307, №02974.11.298, №02974.11.540 и №02974.11.534, ведно с
построените в имота три сгради: сграда с идентификатор 02974.11.297.1 със
застроена площ от 83 кв.м., брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, сграда с идентификатор 02974.11.297.2 със застроена площ от 7
кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор 02974.11.297.3 със застроена площ от 13 кв. м., брой етажи: един,
предназначение: селскостопанска сграда, и всички подобрения в имота. Техният
наследодател придобил правото на собственост чрез покупко-продажба на 06,06,1955г. Тъй като не могат да го поделят доброволно, молят
да бъде допусната съдебна делба.
Ответниците М.С. и В.С. оспорват предявения иск,
като твърдят, че те са придобили правото на собственост върху недвижимия имот
при равни права на основание наследство и давностно владение,
осъществено в периода от смъртта на общия наследодател Александър С. до
настоящия момент, като са живели в него заедно с Георги С. до смъртта му през
1996г., а след това – само те, без да допускат никой от останалите наследници.
Ето защо молят предявения иск за делба да бъде отхвърлен, както и да се отмени
нотариален акт №12/2011г., с койот В.Д., И.С., А.А. и
А.С. са признати за собственици на 2/3 идеални части от него. Поради горното М.С.
и В.С. са предявили инцидентен установителен иск за
признаване на установено по отношение на В.Д., И.С., А.А.,
А.С. и Р.Т., че те са собственици на делбения имот на
посоченото основание.
А.А. оспорва
предявения инцидентен установителен иск, като
твърдят, че В.Д., И.С., А.А. и А.С. ясно са заявили
намерението си да владеят процесния имот чрез
снабдяване с нотариален акт за собственост №12/2011г. Освен това тя и майка й И.С.
са упражнявали фактическата власт върху имот, изразяваща се в отглеждане на
зеленчуци в част от дворното място. Поради това владението на М. и В. Сабахови не е било непрекъснато и необезпокоявано. Тъй като
са придобили фактическата власт върху имота на основание наследство от
Александър С., то те са били държатели на идеалните части на останалите
наследници на същия.
Ответникът Р.Т. оспорва твърдението, че
делбеният имот е принадлежал на Александър С.,
починал на 03,06,1960г., тъй като договорът за покупко-продажба от 06,06,1955г. е нищожен поради липса на форма – не е сключен с
нотариален акт, каквото е изискването на чл. 18 от ЗЗД. Оспорва също така
твърденията, че същото е придобито по давност от някой от неговите наследници.
Същото принадлежи на всички наследници на продавача по същия – Петра Панайотова
С. (поч.на 25,07,1955г.), която го е придобила с
договор за покупко-продажба от 20,01,1922г. и е построила сградите, намиращи се
в него. Ето защо моли да се допусне делба между всички наследници на същата.
Ответникът А.П., С.Г., К.Т. признават,
че правото на собственост върху процесните вещи
принадлежи на първоначално конституираните страни, като моли искът за делба по
отношение на тях да бъде отхвърлен.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от събраните по
делото доказателства – договор от 20,01,1922г., протокол за дадена строителна
линия от 03,06,1938г., 06,06,1939г. и от 1943г.,
декларация за притежавани недвижими имоти, е видно, че правото на собственост
върху спорния имот е принадлежало на Петра С., починала на 26,07,1955г. На
06,07,1955г. между нея и синът й Александър С. е сключен договор за
покупко-продажба на парцел №І-311 в кв. 311 по плана на с. Бачково с площ от
127 кв.м. при съседи: Георги Стоянов Минчев, парцел на църковното настоятелство
и от двете страни улици, в който има построено жилище от купувача още през
1938г. с негови средства и за негова сметка със съгласието на
продавачката. Същият е с нотариална заверка на подписите, поради което е основателно
възражението, че не е спазено изискването на чл. 18 от ЗЗД, предписващ императивно като форма за действителност
на сделките за прехвърляне на собственост и други вещни права
върху недвижими имоти нотариалната форма. Действително от
приложното поле на разпоредбата има изключения, уредени в други закони (като
например чл.18 от ЗС и други такива, предвидени в Глава І, Раздел І от ЗС и
действали към 1955г.) но настоящият случай не попада в тях. Ето защо и след като не е спазена предвидената от закона
форма на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД договорът е нищожен. Вярно е, че същият
може да се разглежда като предварителен договор, както и като начален момент на
владение, установено от купувача. Но ищецът не се е позовал на това придобивно основание, а наведеното от него – предвид
изричната конкретизация в подадените уточняващи молби и изявлението в първото
съдебно заседание – наследство от Александър С., който го е придобил чрез
покупко-продажба, не се е осъществило. След като договорът за покупко-продажба
от 1955г. е нищожен, с него не е прехвърлено правото на собственост, поради
което то не се е включило съвкупността от права, оставени след смъртта на
Александър С..
Всичко това, обаче не е от определящо значение за изхода на правния спор,
поради следното: От събраните гласни и писмени доказателства (показанията на
свидетелите Г., Христов, Шалапатов, Гангалиева и Игнатов и изявленията в договора от 1955г.) се
установява, че Александър С. е построил жилищната сграда в делбения
имот и е живял в нея със семейството си. Той имал три деца. След смъртта му в
къщата продължила да живее съпругата му, както и Георги (единият от синовете
му) със съпругата си М. и дъщеря си В.. След като починал Георги, М. се грижила за баба Кича, а след
нейната смърт – тя и дъщеря й „затворили“ къщата и се преместили да живеят в
гр. Пловдив. Според свидетеля Шалапатов идвали от
време на време в Бачково, обикновено през лятото, според свидетелката Г. – два
месеца през лятото, а според свидетелката Гангалиева
– само през най-студените месеци живеели в Пловдив, а от ранна пролет до късна
есен – в къщата в с. Бачково. М. се грижила за двора, като го обработвала и
отглеждала зеленчуци. И. също засадила домати и искала да обработва част от
градината, но нямала достъп до вода. Освен това вратата към двора била
заключена и тя трудно влизала в него. Поради това била принудена да се откаже. М.С.
й пречила и отказвала да й даде достъп до имота. Всички разпитани свидетели са
категорични, че никой друг, освен М. и В., не е могъл да ползва същия. Въпреки
че И.С. и В.Д. плащали данъци и такси за него, те нямали достъп, тъй като М.С.
отказала да им даде ключ. При едно от посещенията им в къщата с цел да се
разберат доброволно били изгонени от М.С., която им казала, че нямат работа
там.
От така събраните доказателства безспорно се установява, че М.С. и В.С. са
живеели в делбения имот от сключването на брак между
първата и Георги С., а втората – от раждането си. След 1991г., когато починала
майката на Георги, те се преместили в гр. Пловдив. Въпреки това фактическата
власт е била упражнявана от тримата до смъртта на Георги С. 1996г., а след това
- от М.С. и В.С.. Намерението да държат тази вещ като своя се предполага по
силата на чл. 69 до доказване на противното. Такива доказателства не се
събраха. Напротив, установи се, че те са искали да придобият правото на
собственост, като са противопоставили правата си на всички наследници на
Александър С., като по недвусмислен начин са демонстрирали, че са собственици на
делбения имот – отказали са достъп на всеки, който е
поискал да ползва къщата или двора, и по този начин от държатели на идеалните
части на останалите наследници са се превърнали във владелци. Дори да се
приеме, че Георги С. не е изразил ясно намерението си приживе, то началният
момент на установеното от наследниците му владение е 1996г. и до датата на
подаване на исковата молба е изтекъл период, по-дълъг от 10 години. През същия владението
на М.С. и В.С. не е било прекъсвано, в който смисъл са изложени доводи от
ищцата. Същото се прекъсва с изгубването му в продължение на шест месеца.
Такива данни в случая липсват. Снабдяването на други наследници с нотариален
акт №53, том VІІІ, дело №1392/2011г., издаден по приложеното нотариално дело,
както и желанието им и опитите да ползват недвижимия имот, още повече, че са
неуспешни, също не могат да се тълкуват като действия, прекъсващи давността,
тъй като не попадат в хипотезите, изброени в чл. 116 от ЗЗД, приложими в
настоящата хипотеза по силата на чл. 84 от ЗС. Същите съображения се отнасят до обстоятелството, че и други
наследници на Александър С. са заплащали данък сгради и такса смет за делбения
имот, както и до записванията в разписен лист към проекта за дворищни регулации
на кварталите. Те по никакъв начин не опровергават извода, че М.С. и В.С. са
упражнявали фактическата власт върху дворното място и сградите в него с
намерението да ги своят.
Владението на М.С. и В.С. е било постоянно – те са изразили трайна воля да
държат двора и къщата за себе си, което личи от действията им. Това не означава
непрекъснато упражняване на фактическата власт – тоест ненапускане на имота.
Ето защо доводите, че щом не са живели през цялата година в него, то владението
не е било постоянно, са неоснователни. Освен това владението не е било
установено по насилствен или скрит начин – и за това е спокойно и явно. Всеки
от останалите съсобственици и третите лица са разбирал, че те владеят имота,
което личи от показанията на свидетелите, като използваните от тях изрази
означават, че считат тях за собственици. Съдът приема, че началният момент, от
който е установено владението е 1996г., от когато те двете са променили
намерението си да държат вещта за останалите съсобственици и са започнали да я своят.
Само те са притежавали ключ, като същевременно никой друг не е разполагал с
такъв. От този момент до датата на подаване на искова молба, а и до съставянето
на цитирания нотариален акт, е изтекъл период, по-дълъг от десет години и
поради това е осъществен фактическият състав на придобивната
давност. Ето защо предявеният иск за признаване на установено, че М.С. и В.С. са
придобили правото на собственост върху поземлен имот №02974.11.297 по КККР на
с. Бачково и построените в него сгради по давност е основателен. За
установяване на идентичността на същия с парцел І-245 в кв. 30 по регулационния
план от 1993г. и с парцел І-311 в кв. 30 по плана на селото от 1928г. е
издадено съдебно удостоверение от 18,05,2015г.
Нито едно от лицата, по отношение на които е се установи, че принадлежи
правото на собственост, не е направило искане за допускане на делба. Поради
това и поради липсата на съсобственост между тях от една страна и останалите
страни, искът за делба следва да бъде отхвърлен. На основание чл.9 от Тарифа за
държавните такси А.А.
следва да бъде осъдена да заплати държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК в размер на 100 лева.
При този изход от спора нотариален акт № 53, том VІІІ, дело №1392/2011г. по
описа на нотариус Кожухарова с район на действие Районен съд Асеновград,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под №234, удостоверява неправилно че
В.А.Д., И.А.С., А.К.А., Ангела К.С. са придобили 2/3 идеални части от правото
на собственост върху процесния имот по наследство и давностно владение и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК следва да бъде
отменен.
Поради липса на претенция за направените по делото разноски, съдът не
присъжда такива.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за съдебна
делба между А.К.А., ЕГН ********** ***, В.А.Д., ЕГН ********** ***, И.А.С., ЕГН
********** ***, А.К.С., ЕГН ********** ***, М.Г.С., ЕГН ********** ***, В.Г.С., ЕГН ********** ***, Р.Г.Т., ЕГН **********
***, К.Г.С., ЕГН ********** ***, К.Н.Т., ЕГН ********** ***, С.Н.Н., ЕГН ********** ***, С.Г.Р., ЕГН ********** ***, Г.С.Б.,
ЕГН ********** ***, Л.С.Ш., ЕГН ********** ***, Л.Г.Р., ЕГН ********** ***, М.С.Р.,
ЕГН ********** ***, С.А.М., ЕГН ********** ***, В.А.Р., ЕГН ********** ***, Н.Г.П.,
ЕГН ********** ***, В.Г.П., ЕГН ********** ***, Й.Т.П., ЕГН ********** ***, кв.
Борово № 218, вх.Е, ет.5, ап.133, С.В.П., ЕГН ********** ***, кв. Борово, №218,
вх.Е, ет. 5, ап.133, С.К.Г., ЕГН ********** ***, А.К.П., ЕГН ********** *** на
следната недвижима вещ:
поземлен имот №02974.11.297, находящ се в с. Бачково, община Асеновград, с площ от 211
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план 245, кв.30,
парцел І-245, при граници: имот №02974.11.307, №02974.11.298, №02974.11.540 и
№02974.11.534, ведно с построените в имота три сгради: сграда с идентификатор
02974.11.297.1 със застроена площ от 83 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор
02974.11.297.2 със застроена площ от 7 кв.м., брой етажи: един, предназначение:
селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 02974.11.297.3 със застроена
площ от 13 кв. м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда, и
всички подобрения в имота.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.К.А., ЕГН **********
***, В.А.Д., ЕГН ********** ***, И.А.С., ЕГН ********** ***, А.К.С., ЕГН **********
***, Р.Г.Т., ЕГН ********** ***, че М.Г.С., ЕГН ********** *** и В.Г.С., ЕГН ********** ***, са собственици при равни квоти на
недвижим имот, представляващ поземлен имот №02974.11.297, находящ
се в с. Бачково, община Асеновград, с площ от 211 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план 245, кв.30, парцел І-245, при граници: имот
№02974.11.307, №02974.11.298, №02974.11.540 и №02974.11.534, ведно с
построените в имота три сгради: сграда с идентификатор 02974.11.297.1 със
застроена площ от 83 кв.м., брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, сграда с идентификатор 02974.11.297.2 със застроена площ от 7
кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор 02974.11.297.3 със застроена площ от 13 кв. м., брой етажи: един,
предназначение: селскостопанска сграда, и всички подобрения в имота.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 53, том VІІІ, дело №1392/2011г. по описа на нотариус Кожухарова с район на действие Районен съд
Асеновград, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №234.
ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
Районен съд Асеновград държавна такса в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: