р е ш е н и е
№ /27.09.2019
гр. Плевен,27.09.2019 г.
в името на народа
пЛЕВЕНСКИ окръжен СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с в публичното заседание на десети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Десислава Гюзелева и в присъствието на
прокурора Иво Радев
като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.д. №422 по описа
на съда за 2019г.,на основание данните по делото
и закона ,съобрази
следното:
Производство
по чл.336 ГПК.
Иск с
правно основание чл. 5 ЗЛС за поставяне под пълно запрещение.
Постъпила е искова молба
от Йорданка Антонова,прокурор в Окръжна прокуратура Плевен срещу Т.М.Л..В
ИМ се твърди, че в ОП е постъпил сигнал
от В. М.-М.,ръководител на Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания /ЦНСТДМУ/ гр.Ч.,в който са изнесени данни за
здравословното състояние на ответника.Твърди се,че Т.Л. страда от
заболяване,което засяга волята и психиката му-умерена умствена изостаналост,че
същият е настанен от 25.07.2018г.в ЦНСТДМУ гр.Ч. със заповед №СУ/Д-РВ-К/19-1 от 25.07.2018г.на
ДСП гр.Ч..Посочено е,че Т.Л. е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК №3030/26.11.2018г.,в
което е вписана диагноза-„умерена умствена изостаналост“,като му е призната 80
% трайно намалена работоспособност за 3 години.Изложени са доводи,че е налице
болестно умствено състояние,изразяващо се в умерена умствена изостаналост ,
интелектуален дефицит до степен на тежка
дебилност,с поведенчески отклонения, говорни нарушения,което води до
изразено затруднение в
адаптацията,налице е емоционално волева
неустойчивост,не винаги контролира тазовите резервоари. В ИМ се твърди,че
ответникът Т.Л. е със сериозно и трайно ограничена способност да обмисля и да
ръководи действията си ,както и да разбира правилно случващото се с него,че
същият е на периодична медикаментозна терапия с психотропни лекарствени
средства.В ИМ се твърди,че ответникът е изоставен от биологичната си майка М.Г.Л.
***,която е в невъзможност да полага необходимите грижи за него.Твърди се,че
заболяването и здравословното състояние на Т.М.Л. не му позволяват да взема
самостоятелни решения и да извършва правно валидни действия,че не е в състояние
сам да се грижи за своите жизнени потребности
и да защитава адекватно интересите си. В заключение ищецът моли съда да
постанови решение,с което ответникът Т.М.Л. бъде поставен под пълно запрещение.
В съдебното заседание на 10.09.2019г. на което бе даден ход по
същество,представителят на ОП-прокурор Иво Радев поддържа така предявения
иск,като изразява становище,че са налице всички предпоставки на чл.5 ал.1 ЗЛС
,поради което моли съда да постанови
решение,с което Т.М.Л. бъде поставен под пълно запрещение с произтичащите от
това законни последици и учредяване на Настойнически съвет ,който да защитава
неговите права и законни интереси.
В срока по чл.131 ГПК
не е постъпил писмен отговор от
ответника Т.М.Л. .
Окръжният съд,като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за
установено следното :
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен от ОП Плевен иск
с правно осн.чл.5 ал.1 ЗЛС във вр.с чл.336 и следв. от ГПК за поставяне на
пълнолетния ответник Т.Л. под пълно
запрещение. Съгласно чл.104 т.1 ГПК искът е родово подсъден на Плевенски
Окръжен съд като първа инстанция.Съгласно
чл.336 ал.1 ГПК,прокурорът също може да предяви иск за поставяне на едно
лице под пълно запрещение, поради което искът е допустим.
От представеното удостоверение за раждане ,издадено от Община К.,П.ска обл.е
видно,че Т.М.Л. е роден на ***г. в гр.К.,като негови родители са майка М.Г.Л. и
баща неизвестен.Към настоящия момент ответникът е на почти 21 години.
Безспорно от представеното ЕР на ТЕЛК
към „УМБАЛ ***“ ЕАД гр.Плевен №3030 от 26.11.2018г.
се установява,че на Т.Л. е призната 80% трайно намалена работоспособност ,със
срок до 01.11.2021г. ,като за дата на инвалидността е посочена датата на
раждане ***г.,с водеща диагноза:умерена умствена изостаналост.
Безспорно е също така,че със заповед
№СУ/Д-РВ-К/19-1/25.07.2018г.на директора на ДСП Ч. Т.Л. е настанен в Център за настаняване от семеен
тип за деца/младежи с увреждания в гр. Ч., със срок за настаняване в
специализираната институция до 24.07. 2021г.
Видно от заповедта,преди това ответникът е бил настанен в ЦНСТДУ гр.К..Именно
директорът на ЦНСТДМУ гр.Ч. В.М. *** с искане за предприемане на действия
за поставяне на ответника под пълно запрещение,с оглед неговите заболявания.В подадения от последната сигнал
до ОП Плевен е посочено,че заболяванията на Т.Л. не му позволяват да осмисля и да ръководи действията си,да разбира
правилно случващото се с него,да се грижи за своите работи и да защитава адекватно интересите си .В
сигнала е посочено също така,че Т.Л. е
на периодична медикаментозна терапия с психотропни лекарствени средства,че е
изоставен от страна на биологичното му
семейство и същият е поставен в положение на човек,за когото никой не поема
отговорност.
Спорни в настоящото производство са въпросите страда ли пълнолетният ответник
от психично заболяване или от душевна
болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на постъпките си и
може ли да ги ръководи, налице ли са предпоставките за поставянето му под пълно
или ограничено запрещение.
За изясняване на спорните по делото въпроси бяха събрани гласни доказателства,бе
назначена и психиатрична експертиза.
В съдебното заседание на 10.09.2019г.съгласно изискването на чл.337 ал.1 ГПК и за да добие непосредствени впечатления,ответникът бе разпитан от
съда.Същият отговори на въпрос на съда,като заяви ,че се казва „Т.“, че е на 11
години,че е роден на „пети“,като не можа да посочи рождената си дата, нито деня
от седмицата и заяви,че е „петък“,при положение,че съдебното заседание бе
проведено на 10.09.2019г.,вторник.Същият
каза,че познава числата, но на въпрос на съда колко е „1+2“ и „2+3“ отговори
,че е „осем“,като заяви ,че може сам да се къпе и да се храни.
От показанията на свидетелката В. М.
–ръководител на ЦНСТДМУ гр.Ч. се установява, че ответникът е настанен в центъра
от м.07.2018г.като пълнолетен ,а преди това е бил настанен в същата
институция,но за деца в гр.К..Същата посочва,че Т. е на медикаментозно
лечение,на успокоителни и психотропни средства,че по принцип е спокоен,но
понякога не задържа тазовите резервоари и когато е превъзбуден или го водят на
някакво мероприятие му слагат памперси. Свидетелката установява,че
ответникът се храни самостоятелно и може
да се къпе с помощта на персонала,изпълнява инструкции,но не познава буквите,не
може да смята,повтаря едни и същи думи и фрази ,не помни имена и дати,че до
12-тата си година е живял в семейна среда,при ужасни условия,третиран като куче
от майка му и баба му,а през последните осем години е бил настанен в център за
деца в гр.К..Свидетелката посочва,че откакто Т. е настанен в центъра ,не е
посещаван от майка си,като според нея
той не може да се грижи сам за себе си и да се обслужва,не познава парите ,не
може да пресмята числа.
От показанията на свидетеля М.Р.-социален
работник в центъра в гр.Ч. се установява,че при Т. няма особено голямо
развитие,че понякога не може да контролира тазовите си резервоари, чувства, че
трябва да отиде до тоалетна,но се чуди
какво трябва направи и се
изпуска. Същият посочва,че Т. е волево неустойчив и не може да взима
самостоятелни решения,изпълнява прости команди ,но не може да се оправя сам, а
трябва някой постоянно да му дава указания какво да прави.Свидетелят установява,че
ответникът физически изглежда като нормално момче ,но не може да произнася
нормални изречения,не може да каже цялото си име,че е запомнил едно име или
място и на всички въпроси отговаря по един и същ начин.Свидетелят твърди,че Т.
познава по имена работещите в центъра,
но обикновено назовава всички с името на този ,когото харесва,че са го научили
да се облича и преоблича ,придобил е някакви навици,но до него трябва постоянно
да има човек,че когато му се поставя някаква задача-примерно да нарисува
картинка казва,че е разбрал,но не може да я нарисува, а вниманието му не се задържа дълго време,не
проявява интерес ,като единственото ,което го привлича е да гледа телевизия и
да слуша музика,но не може да обясни какво е гледал или слушал.
От показанията на свидетелката И.С.-мед.сестра в центъра се установява,че познава Т. от настаняването му,че се касае за
младеж , който видимо изглежда добре,но е с умствена недостатъчност ,тежка
дебилност,че има желание да участва в организираните в дома мероприятия, но
бързо губи концентрация.Свидетелката посочва,че Т. не познава
буквите,числата,не може да смята ,че повтаря едни и същи заучени фрази, като
казва,че е в К. и не може да свикне,че вече е в Ч.. Същата установява,че
ответникът постоянно приема медикаменти ,не е агресивен и трябва да бъде предизвикан,за
да даде реакция,че гледа телевизия и обича да слуша музика,като познава
служителите в центъра, в началото е запомнил имената на две от колежките и е назовавал
всички останали с техните имена,но към
настоящия момент вече е научил имената на служителите. Според свидетелката
ответникът не може да се оправя сам и до него трябва да има човек, който да се
грижи за него,да го насочва,да му показва и съдейства.
По делото като свидетел е разпитан Й.Й.-личен лекар на ответника от
м.август 2018г.Същият установява,че ответникът може да изпълнява елементарни
команди,но не е ориентиран за време,място и за собствената си личност,като е
изцяло зависим от персонала,не може да се оправя сам и без придружител ,че ако
бъде оставен сам на пейка ,няма да знае накъде да тръгне.
От заключението на психиатричната експертиза, изготвена от ВЛ д-р А.А.,което не е оспорено от страните и
като компетентно и обективно съдът възприема изцяло,се установява,че при Т.Л. е налице изоставане в паметово интелектуален
аспект,уточнено като умерена умствена изостаналост,за което първоначално му е
определена 90% трайно намалена работоспособност,а с последното ЕР на ТЕЛК
-80%.При извършеното от ВЛ освидетелстване е установено,че при ответника е
налице персистиращо разстройство на говора-не добре модулиран ,с непълно и
понякога неразбираемо изказване на
отделни думи,кратки неизградени в граматично отношение изрази,емоционално-волево
е небалансиран и нецеленасочен.Съгласно заключението ответникът е дезориентиран за време, място и
дори за собствена личност-липсва
самосъзнание,паметта-цифрова,словесна,краткотрайна и дълговременна,конкретно
образна и логична са на ниско ниво,мисловният процес е беден,липсват
способности за абстрактно мислене,липсва целенасочена система от идеи,символи и
асоциации,които възникват в процеса на изпълнение на задачи и водят до правилно
решение,липсват способности за анализ,синтез и извеждане на разумно
умозаключение,както и критичност към направени грешки при отговор на зададен
въпрос или решаване на поставена
задача.Заключението на ВЛ А. е ,че умерената умствена изостаналост представлява
слабоумие по смисъла на чл.5 ЗЛС,че се касае за изначално психично
разстройство,като приложените във времето възпитателни , педагогически и терапевтични
методи не са довели до положителен резултат и не се очаква съществено
подобрение на състоянието на ответника в бъдеще,което да доведе до пълноценно
социално функциониране.Според експертизата в тази степен на
изразеност,освидетелстваният е лишен от способността да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи,респ.не е способен сам да се грижи
за своите работи. С цел защита на неговите интереси според ВЛ на ответника следва да бъде призната пълна
недееспособност и да бъде поставен под пълно запрещение.В този смисъл са и
дадените устни обяснения на ВЛ в съдебното заседание на 10.09.2019г.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства
,които кореспондират помежду си ,а и на база непосредствените си впечатления , съдът
приема,че ответникът Т.М.Л. страда от умерена умствена изостаналост,което заболяване представлява слабоумие по смисъла
на чл.5 ЗЛС. Установен е медицинският критерий-психично състояние,покриващо
критериите за понятието слабоумие.Налице
е и юридическият критерий-невъзможност на ответника да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи,както и сам да се грижи за своите работи. Искът
е основателен, доказан и следва да бъде уважен,като на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС
Т.М.Л. следва да бъде поставен под пълно
запрещение, за да се охранят в максимална
степен неговите интереси.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И:
поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС Т.М.Л., ЕГН **********
,понастоящем настанен за отглеждане в Център за настаняване от семеен тип за
деца и младежи с увреждания/ЦНСТДМУ/, гр.Ч. , ж.к.“***“№2 под ПЪЛНО запрещение.
На осн.чл.153 ал.1 и ал.3 ск препис от решението след влизането му в сила
да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството при
Община гр.Ч. по постоянния адрес на ответника за
учредяване на настойничество.
решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: