РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 09.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 4357 по
описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 101 ЗЗД от И.Е.К. срещу „К.Г.Б.“
ЕООД, за връщане на сумата от 250 000 щатски долара, предоставена по договор за
заем от 08.06.2010 г., сключен между ищеца и „К.Г.С.ЕООД, в който ответникът „К.Г.Б.“
ЕООД е встъпил в дълг като съдлъжник на 04.07.2015 г., ведно със законната
лихва за забава от дата на получаване на извънсъдебна покана за доброволно
изпълнение - 24.10.2018 г. до 26.03.2019
г., претендирана в размер на 18 470,78 лв., както и от датата на
депозиране на исковата молба - 29.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата
молба са изложени твърдения, че на 08.06.2010 г. между „К.Г.С.ЕООД, ЕИК *****,
като заемател и ищеца И.Е.К. като заемодател, е сключен писмен договор за
паричен заем, по силата на който ищецът се е задължил да предаде в собственост
на заемателя сумата от 250 000 щатски долара. Сочи, че заемната сума е
предадена посредством банков превод с референтен № 000002090449, извършен от
личната сметка на ищеца на 16.06.2010 г. Срокът на връщане на заема е пет
години от датата на получаване – до 16.06.2015 г.
Ищецът
поддържа, че сумата не е върната в договорения срок, като в процеса на
предоговаряне на първоначалните условия за погасяване на заема е постигнато
съгласие на 04.07.2015 г. ответникът „К.Г.Б.“ ЕООД да встъпи в дълга на
заемополучателя „К.Г.С.ЕООД. Твърди, че тази договорка е резултат на преговори,
които са се водили между ищеца и представителя на „К.Г.С.ЕООД и „К.Г.Б.“ ЕООД
по електронна поща, по повод разсрочване на задълженията, които заемополучателя
е имал. Поради продължаваща забава в издължаването на заема от страна на
солидарните длъжници и въпреки изпратената до тях извънсъдебна покана от
23.10.2018 г., плащане не е последвало, поради което за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът „К.Г.Б.“
ЕООД не е изразил становище в законоустановения срок.
Съдът, като обсъди доводите на страните и приетите
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото е
представен договор за заем от на 08.06.2010 г., сключен между „К.Г.С.“ ЕООД ,
ЕИК *****, представлявано от Д.Б.Ч.К., като заемател и Й.Е. К., с постоянен
адрес Обединени Арабски Емирства, Дубай, пощенска кутия 53083, в качеството на
заемодател, по силата на който, заемодателят се задължава да предаде в
собственост на заемателя сумата от 250 000 щатски долара.
Съгласно
договора, заемната сума ще бъде предадена на заемодателя от заемателя чрез
банков превод по сметка на заемателя, по посочената в чл. 3 от договора за заем
банкова сметка *** „К.Г.С.“ ЕООД.
Представени са
също така извлечения от сметка на ищеца, писмо за електронна банкиране и
уведомление за клиент от „Емиратс“ НБД.
Представени са
и препис извлечение от електронна кореспонденция, между Д.К.и Й.К., от
електронна поща с дати, както следва: 16.06.2010 г., 17.06.2010 г., 08.06.2011
г., 12.06.2012 г., 15.06.2012 г., 13.05.2015 г. и 04.07.2015 г.
Фактическият
състав на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, произтича от следните обстоятелства:
наличие на постигнато съгласие между страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. На първо място, от представените по делото
доказателства не се установява, че по банковата сметка на заемополучателя е
получена сумата, респ. същата е заверена със сумата от 250 000 щатски
долара, предмет на договора за заем от 08.06.2010 г.
Отделно от
това, действително в чл. 101 от ЗЗД е предвидена възможност, трето лице да
встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора и
длъжника, като първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора
като солидарни длъжници. Но в случая, от представената по делото кореспонденция
по електронна поща не може да се направи извод, че са налице предпоставките по
чл. 101 ЗЗД, защото същата не обективира договор, по силата на който ответникът
„К.Г.Б.” ЕООД, представляван от управителя Д.К., е дал съгласие да встъпи в дълга
на „К.Г.С.ЕООД .
Следователно
иска по чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 101 от ЗЗД, доколкото от доказателствата по
делото, не се установява ответникът да дължи връщане на заемната сума, е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. При
неоснователност на претенцията по главния иск, на отхвърляне подлежи и иска за
лихва за забава.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Е.К., роден на ***
г. в Е.Ш., британски гражданин, представляван от адв. К.В.,***, офис № 4, с
правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 101 ЗЗД срещу „К.Г.Б.“ ЕООД, ***, за заплащане на сумата от 250 000 щатски долара, на основание договор
за заем от 08.06.2010 г., между ищеца и „К.Г.С.ЕООД, в който ответникът „К.Г.Б.“
ЕООД е встъпил в дълг като съдлъжник на 04.07.2015 г., ведно със законната
лихва за забава от дата на получаване на извънсъдебна покана за доброволно
изпълнение - 24.10.2018 г. до 26.03.2019 г., в размер на 18 470,78 лв.,
както и от датата на депозиране на исковата молба - 29.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: