Р Е Ш Е Н И Е
260153/29.3.2021г.
29.03.2021 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 25 (двадесет и пети) март Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 49 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 и чл. 150 от СК.
В исковата си молба ищецът Т.А.Б. твърди, че ответницата Ф.Д.Д. са родители на детето-ищец А.Т.Б., роден на *** година. По силата на решение по гр.д. № 2124/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен, упражняването на родителските права по отношение на детето били предоставени на Т. Б., като майката била осъдена да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 70,00 лева. Ответницата напълно се дезинтересирала от детето си, като не поддържала никакъв контакт с него. През изминалите години многократно нарастнали потребностите на детето, а Д. била в състояние да реализира по-висок доход. Ищецът Т.Б. пребивавал основно във Федерална република Германия, където полагал труд. Освен това, притежавал наследствен недвижим имот в Република Турция, което налагало чести негови пътувания. Желанието му било при някои от тях да взема със себе си и детето А. Молят съда да постанови решение, по силата на което: да измени размера на дължимата от ответницата издръжка, като го увеличи от 80,00 лв. на 220,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2021 г.; да бъде заменено липсващото съгласие на Ф.Д. за даване на разрешение за издаване на личен документ – паспорт, необходим за пътуване в чужбина на малолетното дете А.Т.Б. и за даване на разрешение на същото дете да пътува в чужбина – в държави-членки на ЕС и Република Турция до навършване на 18-годишна възраст, за периодите: от 01.01. до 01.03.; от 15.06. до 15.09. и от 15.12. до 31.12 единствено със съгласието на своя баща и законен представител. Молят да им бъдат присъдени деловодните разноски.
С молба от 25.03.2021 г. пълномощникът на ищците прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Ответницата не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, вкл. за разглеждане на делото в нейно отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.
В първото по делото
заседание на 25.03.2021 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответницата не се явява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С определение от 25.01.2021 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищците се позовават на следните приети по делото доказателства: удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 404/27.03.2008 г. на Община Шумен, решение от 29.10.2010 г. по гр.д. № 2124/2010 г. на РС – Шумен, служебна бележка № 40/06.01.2021 г., изд. от ОУ „Х.Б.“ с. Янково, писмен доклад изх. № Приз/Д-Н-ВП/10-10.03.2021 от 15.03.2021 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. Преслав.
Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 127а, ал. 2 и чл. 150 от СК. Тоест, предявените искове са вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Относно исканията с правно основание чл.
127а, ал. 2 от СК:
Подадена е молба за решаване на спор при разногласие между родители за пътуване на детето им в чужбина. В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите на детето, и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на детето извън пределите на Република България.
Разрешение за неограничено извеждане на детето от територията
на страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето.
Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в
държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен
период от време, но също до определени държави, като интересът на детето се
преценява във всеки конкретен случай.
Предвид гореизложеното и съобразно приетата вероятна основателност на исканията, съдът намира, че при съобразяване на интереса на детето, молбата следва да бъде уважена, като бъде заместено съгласието на Ф.Д. за подаване на заявление и снабдяване с паспорт на детето и даване на разрешение на същото дете да пътува в чужбина – в държави-членки на ЕС и Република Турция до навършване на 18-годищна възраст, за периодите: от 01.01. до 01.03.; от 15.06. до 15.09. и от 15.12. до 31.12 единствено със съгласието на своя баща и законен представител.
Досежно претенцията с правно основание чл. 150 от СК: в процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от 13-годишната му възраст, както и материалните възможности на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето А. в размер на 320 лв., от които майката следва да заплаща по 220,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от бащата. При определяне на общия размер на издръжката и на частта, дължима от ответницата, съдът съобрази събраните доказателства за финансовите възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК. По-голямото парично участие на майката в случая се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от бащата. Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 11.01.2021 г., платима до първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка..
Поради необжалваемостта на настоящото неприсъствено решение, приложението на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК (допускане на предварителното му изпълнение), се явява безпредметно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца Т.Б. направените разноски по делото в размер на 550,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху изменения размер на присъдената издръжка в размер на 201,60 лева.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, ДОПУСКА издаването
от компетентния орган по ЗБЛД на паспорт на малолетния А.Т.Б. с ЕГН **********,
роден на *** г. в гр. Шумен от родители Ф.Д.Д. с ЕГН ********** и Т.А.Б. с ЕГН **********,
по заявление по чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД, подадено само от родителя му Т.А.Б., без
съгласието на другия родител Ф.Д.Д..
В случай на издаването му, паспортът ДА СЕ ПОЛУЧИ от родителя Т.А.Б., по реда на чл. 45, ал. 2 от ЗБЛД.
На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, РАЗРЕШАВА на малолетния А.Т.Б. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Шумен от родители Ф.Д.Д. с ЕГН ********** и Т.А.Б. с ЕГН **********, ДА ПЪТУВА извън пределите на Република България – в държави-членки на ЕС и Република Турция до навършване на 18-годищна възраст, за периодите: от 01.01. до 01.03.; от 15.06. до 15.09. и от 15.12. до 31.12., заедно с баща си Т.А.Б.,*** без съгласието на майка си Ф.Д.Д. с ЕГН **********,***.
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила на 19.11.2010 г. решение № 575/29.10.2010 г. по гр. д. № 2124/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя Ф.Д.Д. с ЕГН **********,***, на своето малолетно дете А.Т.Б. с ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител Т.А.Б.,***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 80,00 лв. (осемдесет лева) на 220,00 лв. (двеста и двадесет лева) месечно, платима до първо число на месеца, за който се дължи, по банкова сметка ***, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 11.01.2021 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА Ф.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху изменения размер на присъдената издръжка, в размер на 201,60 лева.
ОСЪЖДА Ф.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати на Т.А.Б. направените разноски по делото, в размер на 550,00 лева.
Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответницата може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е била лишена от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: