Присъда по дело №1571/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 74
Дата: 2 юни 2025 г.
Съдия: Мила Панайотова Лазарова
Дело: 20251100201571
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 74
гр. С., 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила П. Лазарова
СъдебниСтоименка М. Цукева

заседатели:Лилия Б. Будинова
при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.
и прокурора Р. Д. М.
като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Наказателно дело от общ
характер № 20251100201571 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата И. М. П., ЕГН: **********, родена на
23.06.1988г. в гр. С., българка, с българско гражданство, омъжена, с висше
образование, работи, живуща на адрес в с. Житен, ул. „Люляк“ 12,
неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 21.07.2023г. около 10.35ч. в с.
Мрамор, при управляване на моторно превозно средство – л.а. марка „Пежо“,
модел „3008“ с рег.номер ********* по платното за движение на ул.“Васил
Левски“ с посока на движение от с. Мрамор към бул.“Ломско шосе“, в района
на номер 57, нарушила правилата за движение, установени в следните
разпоредби на ЗДвП: - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:“Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
излезе от реда на паркираните пътни превозни средства или да влезне между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението които се
движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“, като предприела маневра „завой наляво“, навлизайки в друга
пътна лента, като преди започването на маневрата не се убедила, че няма да
създаде опасност за участниците в движението които минават покрай нея и не
1
пропуснала насрещно движещия се мотоциклет марка „Хонда“, без
регистрационни табели, с номер на рама:ID035008279, с водач И.Б. И., ЕГН
********** и реализирала пътнотранспортно произшествие с насрещно
движещия се мотоциклет марка „Хонда“, без регистрационни табели, с номер
на рама: ID035008279, като по непредпазливост причинила смъртта на И.Б.
И., ЕГН **********, който починал на място – престъпление по чл. 343, ал. 1,
б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал.
1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл.
371, т. 2 от НПК вр. чл. 58а НК й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА, чието изтърпяване
следва да бъде отложено за изпитателен срок от пет години на осн. чл. 66, ал. 1
от НК.
НАЛАГА на основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б.”в” от НК на
подсъдимата И. М. П. /с установена самоличност/ административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от
влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 1 от НПК подсъдимата И. М. П. /с
установена самоличност/ да заплати в полза на СДВР-МВР направените по
делото разноски на досъдебното производство в размер на 1557,27лв. /хиляда
петстотин петдесет и седем лева и 27 стотинки/ и по 5 лева /пет лева/
държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред САС по реда на глава XXI от НПК.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1571/2025г., ПО ОПИСА НА СГС,
НО, 9 СЪСТАВ

С обвинителен акт, внесен за разглеждане в Софийски районен съд,
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу И. М. П., ЕГН:
**********, за това, че е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК.
Подсъдимата П. се признава за виновна. Същата признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава
изричното си съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения представителя на СРП поддържа внесеното
от Софийска градска прокуратура обвинение с фактическата обстановка и
правната квалификация, дадени в обвинителния акт, като счита обвинението
за безспорно и категорично доказано от събраните доказателства в
досъдебното производство. Иска се признаването на подсъдимата за виновна,
като бъдат преценени смекчаващите вината обстоятелства към които следва
да бъде съотнесено чистото й съдебно минало, социален статус на
подсъдимата, това че тя е майка, както и да се вземе предвид наличното
съпричиняване от страна на пострадалия и в тази връзка да се наложи
наказание ЛОС на подсъдимата в размер на 4 години, съответно редуцирано
прилагайки института на чл. 58а от НК.
Повереникът на Ч.О. Б. И., Ч.О.Б. И. и Ч.О. В. Н. – адв. Н. моли да бъде
призната за виновна подс. И. М. П. по повдигнатото й обвинение. Иска се
съдът да не определя наказанието на подсъдимата при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като се посочва и че не са събрани доказателства в
полза на твърдението, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, с
оглед на обстоятелството, че АТЕ прави извод, че дори и с 50 км/ч ако се е бил
движил, удар пак би бил настъпил. Отправя се апел към съда при определяне
размера на наказанието да се вземе предвид високата обществена опасност на
деянието и тежкия престъпен резултат, а именно настъпилата смърт на И.Б.
И., който е бил само на 27 години. Според повереникът следва да се определи
наказание на подсъдимата, което да е към предвидения от закона максимум и
с оглед максималната защита на обществения интерес, въздействие на
останалите членове на обществото и превъзпитаване на подсъдимата да не се
прилага нормата на чл. 66, ал. 1 от НК, като определеното наказание бъде
изтърпяно ефективно.
Ч.О. Б. И. и Ч.О. Б. И. поддържат изразеното становище на своя
повереник. Ч.О. В. Н., редовно уведомена за съдебното заседание, не
присъства в съдебната зала.
Подс. П. дава обяснения в хода на съдебното следствие, като пресъздава
възприятията си от случилия се инцидент на 21.07.2023г., като посочва, че се е
1
движела с автомобила си от с. Житен към с. Мрамор, като е имала желание да
се отбие до офис на „Еконт“, находящ се на автомивка в с. Мрамор и за това е
подала мигач, намалила е скоростта си, огледала се е, не е възприела движение
в насрещната лента и е потеглила, след което е последвал удар, като дори не е
разбрала с какво се е ударила до момента в който не е слезнала от колата и е
видяла пострадалия да лежи на земята. Според подсъдимата към момента на
удара се е движела с 5-10км./ч., а мотористът се е движел с много висока
скорост и затова не го е възприела.
В последната си дума подсъдимата заявява, че много съжалява за
случилото се, като посочва, че до момента тя и семейството й страдат, като тя
приема медикаменти и посещава психолог. Подсъдимата твърди, че е водач от
2007г., като не са й съставяни актове и налагани глоби.
Защитата на подсъдимата П. - адвокат Д. акцентира на свидетелските
показания на св. Д.Б., който не може да обясни дали движението е било много
натоварено или не, но заявява, че докато е бил вътре в автомивката е чул шум
от ускорение на мотор и в следващия момент е чул ужасния сблъсък. На
следващо място се посочва наличието на огромен проблем с вещите лица и
тяхната дейност и че към момента нивото на вещите лица които изготвят АТЕ
е на санитарния минимум. Защитата анализира първата експертиза, която
изследва техническото състояние на мотоциклета и на автомобила, изготвена
от в.л. Т., според заключението на която „процесния мотоциклет марка
„Хонда“, непосредствено преди настъпването на ПТП на 21.07.2023 г., е бил
технически изправен“, след което в.л. е посочило, че „мотоциклетът не е
преминал годишен технически преглед“. Адв. Д. излага позоцията си, че този
мотоциклет не е бил преминал технически преглед, не е бил регистриран и по
смисъла на закона той не е трябвало да се намира в движение и да използва
отворените за обществено ползване пътища. Според защитникът
мотоциклетът не е имал фар към момента на инцидента, като се посочва, че
пострадалия по закон е имал задължението да включи късите светлини за да
може да бъде възприет от достатъчно разстояние. На следващо място
защитата акцентира на превишената скорост от 108 км/ч., с която се е движел
мотоциклета към момента на удара и доколко тя е била съобразена с
конкретните пътни условия, а именно в населено място. Адв. Д. изразява
съмнение в преценката на в.л., че скоростта на движение на мотоциклета е
била 108 км/ч., както и на л.а. „Пежо“ от 28 км/ч. Според него подсъдимата се
е движела много по-бавно, а моторът много по-бързо.
Защитата пледира за налагане на минимално наказание, в случай, че
подсъдимата бъде призната за виновна, което да бъде отложено при условията
на чл.66 от НК и на основание чл. 55, ал.3 от НК да не се налага наказанието
лишаване от право да управлява МПС, тъй като подсъдимата всеки ден кара
децата си в гр. С. на училище и на детска градина и й е необходимо постоянно
управлението на автомобил.
Подсъдимата П. поддържа становището на защитника си.
2
В реплика на пледоарията на защитата повереникът на Ч.О. адв. Н.
заявява, че според нея пледоарията на защитата представлява оспорване на
изготвената в хода на ДП АТЕ и това противоречи на изразеното становище
от подсъдимата и защитата за провеждане на съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В отговор адв. Д. изрично заявява, че не оспорва доказателствения
материал по делото и приема доказателствата такива каквито са, а само е
направил своя анализ на доказателствата, като самия законодател е предвидил
възможността съда да приеме или не заключенията на експертите.
Подс. П. поддържа становището на защитника си, като отново заявява,
че не оспорва доказателствата по делото и категорично заявява, че желае
производството по делото да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласна да не се събират
доказателства за тях.
Съдът като прецени събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства съобразно разпоредбата на чл. 16 и чл. 17 от НПК,
както и доводите на страните в процеса намира за установено следното
От фактическа страна:
Подсъдимата И. М. П., ЕГН: ********** е родена на *****г. в гр. С.,
българка, с българско гражданство, омъжена, с висше образование, работи,
живуща на адрес в с. Житен, ул. „****“ 12, неосъждана.
Подсъдимата П. била правоспособен водач, а пострадалия И.Б. И. не бил
правоспособен водач по смисъла на ЗдвП.
Ул.“Васил Левски“ в с. Мрамор, обл. С. била предназначена за
двупосочно движение на ППС, като всяка посока за движение имало по една
пътна лента за движение и установена максимално разрешена скорост за
движение от 50км./ч.
На 21.07.2023г. атмосферните условия в с. Мрамор били нормални, било
ясно, слънчево и сухо време, видимостта била ясна, нормална, асфалтовата
настилка била без повреди и замърсявания. Подс. П. управлявала л.а. марка
„Пежо“, модел „3008“ с рег. номер **** по дясното платно за движение на ул.
“Васил Левски“ с посока на движение от с. Мрамор към бул.“Ломско шосе“.
До нея на предната дясна седалка се намирал нейния баща св. М.М.. По
същото време, но в насрещното пътно платно се движел мотоциклет марка
„Хонда“, без регистрационни табели, с номер на рама: ID035008279, с водач
И.Б. И., ЕГН **********, който бил неправоспособен водач, със скорост от
около 108км./ч.
Около 10.35ч. подсъдимата се била насочила в движението си към офис
на фирма „Еконт“, находящ се в с. Мрамор и в района на номер 57 на ул.
“Васил Левски“, където се намира и автомивка. Подсъдимата решила да
предприеме маневра като завие наляво за навлизане по друг път по платното
3
за движение на ул.“Васил Левски“, като преди да започне маневрата завиване
на ляво, не се убедила, че няма да създаде опасност за участниците в
движението които се движели срещу нея и не се съобразила с тяхното
положение, посока и скорост на движение и предприела маневра „завой
наляво“, навлизайки в друга, насрещна лента на ул.“Васил Левски“ и не
пропуснала насрещно движещия се мотоциклет марка „Хонда“, без
регистрационни табели, с номер на рама: ID035008279, управляван от
пострадалия И.Б. И., като с предната си челна част достигнала до средата на
пътната лента за насрещно движение по която се движел пострадалия И.,
управлявайки мотоциклета марка „Хонда“, като автомобила управляван от П.
се позиционирал по пътя напречно на насрещната лента под ъгъл от 45
градуса за завой към автомивката, движейки се със скорост от 28км./ч. В този
момент мотоциклетът управляван от пострадалия се намирал на разстояние от
15,43 метра, а скоростта му била 108км./ч., като пострадалия И. нямал
възможността да реагира с аварийно спиране и продължил движението си в
първоначалната посока и скорост, а подсъдимата вече изпълнявала маневрата
„завой наляво“ и мотоциклета марка „Хонда“ се ударил в л.а. „Пежо“,
управляван от П.. След удара тялото на мотоциклетиста И. се отделило от
мотоциклета и продължило движението си по инерция като достигнало до
предното стъкло на автомобила и се ударило в него, като го счупило, а в
следващия момент тялото продължило да лети във въздуха и прелитайки, след
това и падайки на терена е продължило да се плъзга и преобръща.
Непосредствено след удара подс. П. реагирала с аварийно спиране и се
установила с автомобила на един метър след мястото на удара.
В следствие на удара с л.а. „Пежо“, управляван от подсъдимата,
пострадалия И. получил следните травматични увреждания: закрита черепно-
мозъчна лицева травма, закрита тежка гръдна травма, закрита коремна травма,
закрита тазова травма, открито разкъсване и счупване на лява гривнена става,
открито счупване на дясна лъчева кост, открито разкъсване и счупване на
дясна коленна става и настъпила в следствие остра сърдечносъдова дихателна
недостатъчност, като в резултат от съчетаните травми И.Б. И. починал.
В хода на ДП били назначени СМЕ на труп, изготвена от в.л. д-р Ил. Б.,
АТЕ, изготвена от инж. Ив. Т. и Комплексна видео-медико автотехническа
експертиза, изготвена от в.л. д-р И.Б. и инж. Ив. Т., СХЕ, изготвена от в.л. В.
Х.ва и Хр. М..
По доказателствата:
Описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните
по делото и проверени в хода на съдебното следствие доказателства.
Съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт (ОА), кредитирайки направеното от подсъдимата самопризнание на
фактическата обстановка, изложена в ОА, направено от нея по реда на по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК и което се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, които не бяха оспорени от страните по делото и
4
които съдът ще кредитира напълно, а именно свидетелските показания на
свидетелите Б. И., Б. И., В. Н., М.М., С. Г.а, Д.Й., А.Т., Д.Б., протокол за оглед
на местопроизшествие и скица към него, албум във връзка с оглед на ПТП,
заключенията на СМЕ на труп, изготвена от в.л. д-р Ил. Б., АТЕ, изготвена от
инж. Ив. Т. и Комплексна видео-медико автотехническа експертиза, изготвена
от в.л. д-р И.Б. и инж. Ив. Т., СХЕ, изготвена от в.л. В. Х.ва и Хр. М.,
свидетелство за съдимост на подсъдимата, както и останалите доказателства
приложени по делото.
Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно категорично установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
Посочените доказателства бяха приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК.
Съдът кредитира направеното от подсъдимата самопризнание на
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт, тъй като самопризнанията й кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал - показанията на разпитаните по делото свидетели,
писмените доказателства и доказателствени средства, от които по безспорен и
несъмнен начин се установява, че именно подсъдимата е извършила
престъплението в чието извършване е обвинена.
Във връзка с изложеното от повереника на частните обвинители адв. Н.,
че пледоарията на защитата представлява оспорване на изготвената в хода на
ДП АТЕ и това противоречи на изразеното становище от подсъдимата и
защитата за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.
2 от НПК, то следва да бъде посочено, че съдът не споделя това нейно
виждане. Както подсъдимата, така и нейния защитник, нееднократно в хода на
процеса заявиха изричното си желание производството да протече по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимата направи и самопризнание с което призна
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства касателно същите. Нейният защитник
адв. Д. ясно заяви, че не оспорва доказателствата по делото, а ги приема
такива каквито са, но прави свой техен анализ и акцентира на възможността
съдът да не приеме заключенията на изготвените на ДП експертизи, което му
становище бе поддържано в съдебна зала от подсъдимата.
Съдът кредитира при изграждане на фактическите си изводи, относими
към главния факт показанията на свидетелите по делото, както и обясненията
на подсъдимата.
Съдебният състав ще кредитира обясненията си подсъдимата в тяхната
цялост, като единствено в частта им относно твърдението й, че преди
инцидента се е движела с около 5-10км/ч. същите няма да бъдат кредитирани.
Това е така, тъй като по делото е налице Комплексна видеоавтотехническа и
медицинска експертиза, според заключението на която, което ще бъде
5
напълно кредитирано от съда, преди ПТП автомобила управляван от
подсъдимата се е движел със скорост от 28км./ч. Следва да бъде посочено, че
нейната преценка е субективна и непрецизна, докато в.л. е изчислило
скоростта на автомобила анализирайки видеозаписа на инцидента и
използвайки специална формула за това, използвайки специалните си знания.
Св. М., баща на подсъдимата, който се явява и очевидец на ПТП, в
показанията си заявява, че возейки се в управляваната от дъщеря му лека кола,
след предприемане на ляв завой от нейна страна внезапно е възприел силен
удар. Неговите показания ще бъдат кредитирани от съда в тяхната цялост,
доколкото свидетеля пресъздава своите спомени от случилото се.
От показанията на св. С. Г.а се установява, че тя е шофирала зад
автомобила на подсъдимата на процесната дата и час, като също като
подсъдимата е искала да завие от нейната пътна лента, през насрещното
платно, към автомивката, като е спряла за да изчака автомобила управляван от
подсъдимата П. да завие пръв. Свидетелката е категорична, че е възприела
приближаването на мотоциклет в насрещната пътна лента, като дори е
останала с убеждението, че предния водач на завиващия автомобил –
подсъдимата, го е видяла и едва след като е видяла, че въпреки
приближаването на мотоциклета управлявания от подсъдимата автомобил е
предприел завоя на ляво е разбрала, че ще настъпи сблъсък между л.а. и
мотоциклета. Свидетелката е очевидец на станалото, възприела е сблъсъка
между л.а. „Пежо“ и мотоциклета, както и последвалите събития, вкл. и
треакторията на движение на тялото на пострадалия И. и поведението на
подсъдимата, която е била в шок, като се е наложило да й помогнат да слезне
от колата. Показанията й са изключително детайлни, свидетелката е и
очевидец на настъпилото ПТП, едновременно с това е безпристрастна и
незаинтересована и именно поради тази причина показанията й ще бъдат
напълно кредитирани от съдебния състав.
От показанията на свидетелите, които са и Ч.О. в настоящето
производство Б. И., Б. И., В. Н., се установява, че същите са съответно баща,
майка и баба на починалия И.. Св. И. и св. И. са категорични, че сина им е бил
неправоспособен водач и не знаят кога и по какъв начин се е сдобил с
мотоциклета, нито от къде е идвал преди ПТП. Св. Н. не знае подробности, а
само, че внукът й е починал при ПТП. Техните показания ще бъдат
кредитирани от съда.
В показанията си св. Др. Й. заявява, че преди повече от 20 години е
закупил мотоциклет „Хонда“ от гр. Дупница, като няма спомен от кого и не
разполага с документ за покупката, като две години по-късно го е продал и не
знае какво е станало с мотора. Показанията на свидетеля ще бъдат възприети
от съдебния състав, доколкото свидетеля пресъздава спомена си за
разпореждането си с мотоциклета.
Св. А.Т., който се е намирал в близост до мястото на ПТП, не е възприел
механизма му, но е чул силен удар, след което е видял във въздуха тяло на
6
човек, което след това е паднало на земята и след това е видял л.а. „Пежо“ с
увреждания в предната дясна част. Съдебният състав ще кредитира и тези
показания.
От показанията на св. Д. С. се установява, че същия работи в
автомивката пред която е станал инцидента. Свидетелят не е видял сблъсъка,
но докато е бил в халето е чул звук от ускорение на мотор, последван от силен
удар и след като е излезнал е възприел лекия автомобил „Пежо“ с
уврежданията по него, падналия в близост настрани мотоциклет и
пострадалия мотоциклетист в неестествена поза на паркомястото пред
автомивката. Съдът ще даде вяра на тези показания, доколкото и този
свидетел е непредубеден, а излага възприетото от него преди и след
настъпването на ПТП.
Обобщавайки, съдебният състав намира за нужно отново да посочи, че
показанията на всички тези свидетели са подробни, последователни, логични,
житейски достоверни, взаимодопълващи се и подкрепящи се останалия
доказателствен материал по делото, поради което ще бъдат кредитирани от
съда напълно.
Съдът ще кредитира изцяло и заключението на СМЕ на труп,
изготвена от в.л. д-р Ил. Б., според заключението на която на пострадалия И.
И. са били причинени в следствие на ПТП закрита черепно-мозъчна лицева
травма, закрита тежка гръдна травма, закрита коремна травма, закрита тазова
травма, открито разкъсване и счупване на лява гривнена става, открито
счупване на дясна лъчева кост, открито разкъсване и счупване на дясна
коленна става и настъпила в следствие остра сърдечносъдова дихателна
недостатъчност, като в резултат от съчетаните травми И.Б. И. починал.
От заключението на АТЕ, изготвена от инж. Ив. Т. се установява, че
непосредствено преди настъпването на ПТП мотоциклета „Хонда“ е бил
технически изправен, както и че не е бил преминал годишен технически
преглед. Посочено е също така, че л.а. „Пежо“ също е бил технически
изправен преди настъпването на ПТП.
Съгласно заключението на Комплексната видео-медико автотехническа
експертиза, изготвена от в.л. д-р И.Б. и инж. Ив. Т., водачът на л.а. “Пежо“,
движещ се със скорост 28км./ч., е имал техническата възможност да спре
преди мястото на удара с мотоциклета от момента на първата възможност да
го забележи, а водачът на мотоциклет „Хонда“, движещ се със скорост
108км./ч. не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с
л.а. „Пежо“ към момента на навлизането му върху пътната лента. Според
експертите той не би имал тази възможност и ако се е движел с максимално
разрешената скорост за района от 50км./ч., би имал такава само ако се е
движел с по-ниска скорост от 30,51км./ч. Същата експертиза е определила и
опасната зона на спиране на л.а. „Пежо“ при движение с 28км./ч., а именно
14,7 метра, а опасната зона на спиране на мотоциклета при движение с
108км./ч. е определена на 119,3 метра. Според експертите от техническа
7
гледна точка причината за настъпилото ПТП са субективните действия на
водача на л.а. „Пежо“ със системите за управление на автомобила, навлизайки
върху пътната лента по която се е движел мотоциклета „Хонда“ в момент, в
който той се е движел срещу него, навлизайки в опасната му зона за спиране.
От заключението на СХЕ, изготвена от в.л. В. Х.ва и Хр. М., се
установява, че в кръвта взета от трупа на пострадалия И. не се доказало
наличие на алкалоиди, бензодиазепинови лекарства, барбитурати,
антидепресанти и фенотиазинови средства, както и на каквито и да е
наркотични вещества.
По отношение на твърдението на защитата относно наличието на
огромен проблем с вещите лица и тяхната дейност и че към момента нивото
на вещите лица които изготвят АТЕ е на санитарния минимум, съдът намира
за нужно да посочи, че това изявление изразява единствено субективната
преценка и мнение на защитника, които няма обвързваща сила за съда, който и
не споделя тези виждания, а всички работили по делото в.л. са били
компетентни и съвестно, безпристрастно и обективно са дали отговор на
поставените им задачи, като не са налице каквито и да е съмнения относно
кредитирането на заключенията на назначените експертизи на ДП и именно
затова настоящият съдебен състав ще се довери напълно на всички изготвени
на ДП експертизи, тъй като същите са изготвени от компетентни вещи лица,
разполагащи с необходимите знания в областта на изследване и същите са
обосновани, както и останалите събрани по делото писмени доказателства, т.к.
същите кореспондират както помежду си, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал.
По отношение на направеното от защитата твърдение за разминаване
между посоченото от в.л. Т. в АТЕ, че мотоциклета „Хонда“ е бил технически
изправен към момента предхождащ инцидента, както и че не е бил преминал
годишен технически преглед към същия този момент, то следва да бъде
посочено, че в тези твърдения липсва противоречие. Няма пречка мотоциклета
да е бил технически изправен, въпреки че не е преминал годишен технически
преглед. Техническата му изправност, изследвана преди настъпване на ПТП,
касае техническото състояние на агрегатите оказващи активна безопасност на
конкретния мотоциклет, включваща спирачната и кормилната му уредба,
наличието и състоянието на гумите му, както и на светлините му. В случая в.л.
Т. е направило личен оглед на мотоциклета, който се е намирал на паркинга
пред СДВР, като е констатирало тотална деформация от всички страни на
мотоциклета, но в.л. е установило, че спирачната му система е била без
видими дефекти, въпреки че е било невъзможно да се направи динамично
изследване на спирачната система заради тоталните деформации. При
изследване на кормилната уредба вещото лице не е констатирало видими
дефекти, като отново е било невъзможно да се направи динамично изследване
с оглед деформациите. Гумите на мотоциклета са били с налягане на въздуха и
дълбочина на протектора в нормата, без деформации. В случая светлините на
мотоциклета не е можело да се изследват от в.л., тъй като са били счупени
8
след ПТП-то, но същия този детайлен оглед на състоянието на мотоциклета
след ПТП-то е позволило на в.л. да направи извода, че непосредствено преди
настъпването на ПТП мотоциклета „Хонда“ е бил технически изправен.
От друга страна твърдението на в.л. Т., че мотоциклета не е бил
преминал годишен технически преглед преди инцидента е необорим факт,
свързан с изискването на законодателя всяко моторно превозно средство да
преминава през периодична проверка, която да удостовери техническата му
изправност за експлоатация всяка година. Годишният технически преглед е
задължителен за всеки автомобил или мотоциклет, който е регистриран и се
движи по пътната мрежа в страната. В случая обаче мотоциклетът „Хонда“ е
бил без регистрационни номера, т.е. той изобщо не е бил регистриран и
съответно не е бил проверяван от компетентните органи дали е технически
годен и отговаря ли на техническите изискания да се движи по пътната мрежа
на страната, но въпреки това е бил използван от пострадалия И., който от своя
страна бе установено, че е бил неправоспособен водач. Съдебният състав ще
се довери напълно на преценката на в.л. Т. имайки предвид извършения личен
преглед на агрегатите на мотоциклета от в.л. и задълбочения отговор на
поставените задачи.
Относно твърдението на защитата, че мотоциклетът не е имал фар към
момента на инцидента, като се посочва, че пострадлия по закон е имал
задължението да включи късите светлини за да може да бъде възприет от
достатъчно разстояние, следва да бъде посочено, че съгл. заключението на
АТЕ касаеща мотоциклета, изготвена от в.л. Т., при огледа на машината след
инцидента вещото лице е констатирало наличие на фар, който обаче е бил
счупен в следствие на ПТП, поради което в.л. не е могло да даде отговор дали
този фар е бил в изправно състояние преди инцидента и дали изобщо е
функционирал. От показанията на св. С. Г.а, която е и очевидец на инцидента,
също не могат да се извлекат данни относно факта бил ли е мотоциклета с
включени светлини преди настъпването на ПТП или не. Такива данни не се
съдържат и в показанията на другия очевидец св. М., както и в обясненията на
подсъдимата. Логично е да се приеме, че ако едно ППС се движи с включени
светлини то е по-лесно забележимо за останалите участници в движението, но
в случая по делото липсват каквито и да е доказателства или каквито и да е
данни за бъде преценено това обстоятелство.
На следващо място защитата акцентира на превишената скорост от 108
км/ч., с която се е движел мотоциклета към момента на удара и доколко тя е
била съобразена с конкретните пътни условия, а именно в населено място.
Адв. Д. изразява съмнение в преценката на в.л., че скоростта на движение на
мотоциклета е била 108 км/ч., както и на л.а. „Пежо“ от 28 км/ч. Според него
подсъдимата се е движела много по-бавно, а моторът много по-бързо.
Съгласно заключението на Комплексната видео-медико автотехническа
експертиза, изготвена от в.л. д-р И.Б. и инж. Ив. Т., водачът на л.а.“Пежо“,
движещ се със скорост 28км./ч., е имал техническата възможност да спре
преди мястото на удара с мотоциклета от момента на първата възможност да
9
го забележи, а водачът на мотоциклет „Хонда“, движещ се със скорост
108км./ч. не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с
л.а. „Пежо“ към момента на навлизането му върху пътната лента. Както бе
посочено по-горе настоящия съдебен състав ще кредитира напълно
заключението на Комплексната видео-медико автотехническа експертиза,
доколкото същата е изготвена от в.л. разполагащи със специални знания,
които безпристрастно и обективно са дали отговор на поставените им задачи.
Ето защо съдът приема, че мотоциклет „Хонда“ се е движел се със скорост от
108км./ч., а л.а. „Пежо“ със скорост 28км./ч. Неоснователни са твърденията на
защитника, че л.а. „Пежо“ е бил спрял преди предприемане на маневрата „ляв
завой“, тъй като както подсъдимата в обясненията си, така и свидетеля
очевидец на ПТП С. Г.а заявиха, че л.а. „Пежо“ е намалил скоростта си за да
завие на ляво. За да изчислят скоростта на участниците в ПТП в.л. са
използвали предоставения им видеоклип, съдържащ запис на инцидента.
Анализирайки кадрите в него и разстоянието което всеки от участниците
изминава между два кадъра и съответно прилагайки подходящата формула в.л.
е достигнало до извода за конкретните стойности на скоростта на всеки от
участниците, като няма причина и довод поради който съдебния състав да не
кредитира това заключение. Съдът ще кредитира изцяло заключението на
експертизата като компетентно и даващо конкретен и обоснован отговор на
поставените задачи, в случая конкретно относно скоростта на движение преди
настъпването на ПТП на всеки от участниците в него. Безспорно във връзка с
твърдението на защитата скоростта на мотоциклета е била превишена и
несъобразена с конкретните пътни условия и факта, че участъка се намира в
населено място и е било налично ограничение на скоростта от 50км./ч.
От правна страна
От обективна страна
Настоящият съдебен състав намира, че при така установената фактическа
обстановка с действията си подсъдимата И. М. П. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на 21.07.2023г. около 10.35ч. в с. Мрамор, при
управляване на моторно превозно средство – л.а. марка „Пежо“, модел „3008“
с рег. номер ********* по платното за движение на ул.“Васил Левски“ с
посока на движение от с. Мрамор към бул.“Ломско шосе“, в района на номер
57, нарушила правилата за движение, установени в следните разпоредби на
ЗДвП: - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: “Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните пътни превозни средства или да влезне между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението които се движат след него,
преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, като
10
предприела маневра „завой наляво“, навлизайки в друга пътна лента, като
преди започването на маневрата не се убедила, че няма да създаде опасност за
участниците в движението които минават покрай нея и не пропуснала
насрещно движещия се мотоциклет марка „Хонда“, без регистрационни
табели, с номер на рама:ID035008279, с водач И.Б. И., ЕГН ********** и
реализирала пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се
мотоциклет марка „Хонда“, без регистрационни табели, с номер на рама:
ID035008279, като по непредпазливост причинила смъртта на И.Б. И., ЕГН
**********, който починал на място.
Обект на това престъпление са обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на
живот. От обективна страна, извършеното от подсъдимия деяние, е
съставомерно по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Безспорно
подс. П. при управлението на процесния лек автомобил е нарушила конкретни
правила за движение по пътищата, а именно - по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:“Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да излезе от реда на паркираните пътни превозни средства или
да влезне между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението които се движат след него, преди него или минават покрай него и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение“, тъй като е предприела маневра „завой наляво“,
навлизайки в друга пътна лента, като преди започването на маневрата не се
убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението които
минават покрай нея и не пропуснала насрещно движещия се мотоциклет
марка „Хонда“, без регистрационни табели, с номер на рама:ID035008279, с
водач И.Б. И., ЕГН ********** и реализирала пътнотранспортно
произшествие в следствие на което е причинила по непредпазливост смъртта
на И.Б. И.. Именно това нарушение на посоченото правило за движение по
пътищата от страна на подсъдимата е в пряка причинно-следствена връзка с
последвалото ПТП, като с нарушаването му тя сама се е поставила в
невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станала причина за
настъпването му, при което на пострадалия И. И. са били причинени редица
травматични увреждания обусловили смъртта му. Подсъдимата е въздействала
с управляваното от нея МПС пряко и непосредствено върху пострадалия и по
този начин е увредила обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на неговия живот - в резултат на деянието е настъпила
биологичната смърт на И. И.. Между ПТП и настъпилата смърт на
пострадалия е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно
на нараняванията от това ПТП, е настъпила смъртта на пострадалия.
Подсъдимата И. П. чрез своите действия, противоправно е лишила от живот
пострадалия И. и смъртта му е в пряка каузална връзка с нарушенията на
правилата за движение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
От субективна страна
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице -
подсъдимата П. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на
11
деянието тя е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимата по непредпазливост във формата
на небрежност – И. П. не е целяла и не е предвиждала обществено-опасните
последици, но в конкретната ситуация е била длъжна и е могла да ги
предвиди. Подсъдимата е предприела маневра „завой наляво“, навлизайки в
друга пътна лента, като преди започването на маневрата не се убедила, че
няма да създаде опасност за участниците в движението които минават покрай
нея и не пропуснала насрещно движещия се мотоциклет марка „Хонда“ и
реализирала пътнотранспортно произшествие в следствие на което е
причинила по непредпазливост смъртта на И.Б. И.. Безспорно подсъдимата е
могла и е била в състояние да предвиди настъпването на общественоопасните
последици и ако беше съобразила поведението си с правилото по чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, не би допуснала настъпването на ПТП.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от
страна на подсъдимата.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съдът, като съобрази нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определи на
подсъдимата И. П., на основание чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК вр. чл. 58а от НК,
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ
МЕСЕЦА, чието изтърпяване следва да бъде отложено за изпитателен срок от
пет години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.
За извършеното от подсъдимата престъпление законодателят е
предвидил наказание лишаване свобода от три до осем години. При
определяне конкретния размер на наложеното наказание, съдът взе предвид
наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: добри
данните за личността на подсъдимата, майка на две малолетни деца,
неосъждана, без регистрирани нарушения на ЗДвП, обуславящи невисока
степен на обществена опасност на дееца; оказаното съдействие при
разследването и искреното й съжаление за случилото се; съпричиняването от
страна на пострадалия И., изразяващо се в управлението от негова страна на
мотоциклет, който не е регистриран, не е преминал технически преглед, при
това със скорост значително превишаваща разрешената за конкретния пътен
участък, а именно от 108км./ч. при разрешение 50км./ч., като не може да бъде
пренебрегнат и факта, че пострадалия И. е бил неправоспособен водач.
В случая обаче следва да се отчете и отегчаващото отговорността по
отношение на подсъдимата обстоятелство, а именно високата степен на
обществена опасност на деянието, предвид факта, че се касае за транспортно
престъпление което принципно се отличава с висока степен на обществена
опасност и динамиката на такива престъпления в страната, което бе отчетено
и от повереника на частните обвинители.
Затова настоящия съдебен състав счита, че констатираните смекчаващи
отговорността на подсъдимтата П. обстоятелства, разгледани в комплекс с
отегчаващите, не се явяват многобройни такива, а сред тях няма
изключително по своята същност, така че да се стигне до извод, че и най-
лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Самопризнанието на подсъдимата не следва да се взема предвид от съда като
12
смекчаващо отговорността обстоятелства, защото то са отчита от закона при
приложението на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът взе предвид и подбудите за извършване на престъплението -
безотговорност по отношение на обществените отношения, гарантиращи
безопасното управление на МПС чрез спазването на нормите на ЗДвП.
Така съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да наложи
на подсъдимата наказание в условията на чл. 54 НК, при осезаем превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер над минималния
предвиден от закона, а именно - четири години лишаване от свобода. Предвид
законовата редукция по чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание се
намали с една трета и на подсъдимата се определи финално наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца.
Съдът счита, че в конкретиката на казуса не следва наложеното на
подсъдимата наказание „Лишаване от свобода" да се търпи от нея ефективно.
Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл.
66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимата П. - тя не е осъждана на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното й
наказание лишаване от свобода е за срок под 3 години и за постигане целите
на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимата,
условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието й,
предвид изразената критичност и факта че е семейна, неосъждана, в
трудоспособна възраст и следва да се грижи за двете си малолетни деца.
Поради това съдът, прие че налагането на ефективно наказание лишаване от
свобода по отношение на подсъдимата би било ненужно тежка репресия
срещу личността й. За това съдът отложи изтърпяването на така определеното
наказание „лишаване от свобода" и като съобрази степента на обществена
опасност на личността на дееца счете, че следва това да е за изпитателен срок
от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като срокът на
изпитателния срок е в максималния предвиден от законодателя размер, но по
мнение на съдебния състав именно такава негова продължителност би се
явила подходяща за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди
всичко за поправянето на подсъдимата.
В съответствие с императивната норма по чл. 343г от НК във връзка с
чл. 37, т. 7 от НК, съдът определи на подсъдимта Ив. П. и наказание лишаване
от правото да управлява МПС за срок от една година. Като се имат предвид
нормите на чл. 343г от НК и чл. 49, ал. 3 от НК, съдът счита, че размера на
това наказание следва да се отмери и с оглед на това, че преди процесното
деянието, подсъдимата е била дисциплиниран водач на МПС и не е била
санкционирана за нарушения по ЗДвП. Съдебният състав не споделя доводите
на защитата за неналагане на това наказание, тъй като това наказание в
конкретния размер, наложено кумулативно с лишаването от свобода, ще я
мотивира, да осъзнае обществената опасност на извършеното и да се отнася с
по-високо чувство за отговорност към постъпките си, като в бъдеще не
нарушава установения в Република България правов ред и специално този,
регламентиращ правилата за движение по пътищата.
Съдебният състав не споделя доводите на повереника на частните
обвинители – адв. Н., да не определя наказанието на подсъдимата при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, като се посочва и че не са събрани
доказателства в полза на твърдението, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, с оглед на обстоятелството, че АТЕ прави извод, че дори и с 50
13
км/ч ако се е бил движил И., удар пак би бил настъпил. С оглед на направения
по-горе анализ и преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства, то
категорично бе установено и прието от съда, че същите са в превес над
отегчаващите такива и не могат да бъдат пренебрегнати. На следващо място
не може да се приеме, че в случая липсва съпричиняване от страна на
пострадалия И., доколкото както бе посочени и по-горе, той е управлявал
мотоциклет, който не е бил регистриран и не е бил преминал технически
преглед, при това със скорост значително превишаваща разрешената за
конкретния пътен участък, а именно от 108км./ч. при разрешение 50км./ч.,
като не може да не бъде отбелязан и факта, че пострадалия И. е бил
неправоспособен водач. Действително в приетата КАВТМЕ е посочено, че
мотоциклетът, управляван от пострадалия се е движел със скорост от
108км./ч., като същия не е можел да спре към момента на навлизане на
автомобила на пътното му платно, тъй като опасната му зона на спиране при
тази скорост е била 113,30м., като вещото лице е посочило и че
мотоциклетистът е нямал възможност да спре преди мястото на удара дори и
да се беше движил със скорост 50км./ч., която е максимално разрешената за
конкретния пътен участък, но тази преценка не променя факта, че пострадалия
се е движел със скорост от 108км./ч., която определено е сериозно превишена
спрямо разрешената за участъка, което не може да не се отчете от съдебния
състав.
Наложените на подсъдимата наказания като комплекс, съдът счита за
справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност на
деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението. Настоящият
съдебен състав е взел предвид при преценката си относно наложеното
наказание и посочените от повереника адв. Н. висока обществена опасност на
деянието, така и тежкия престъпен резултат, а именно настъпилата смърт на
И.Б. И., който е бил само на 27 години и който престъпен резултат е
съставомерен признак на престъплението за което подсъдимата е била
призната за виновна. Съдът не споделя становището на повереника, че следва
да се определи наказание на подсъдимата, което да е към предвидения от
закона максимум и с оглед максималната защита на обществения интерес,
въздействие на останалите членове на обществото и превъзпитаване на
подсъдимата да не се прилага нормата на чл. 66, ал. 1 от НК, като
определеното наказание бъде изтърпяно ефективно по изложените по-горе
съображения.
Определения комплекс от наказания са подходящи да повлияят на
подсъдимата поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави, да й въздействат предупредително и да я възпрат да върши
други престъпления. Наказанията са необходими и достатъчни и за постигане
на генералната превенция с оказване на възпитателен и предупредителен
ефект върху другите членове на обществото.
По разноските
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подс. П. да заплати в полза на СДВР-МВР направените по делото разноски на
досъдебното производство в размер на 1557,27лв. /хиляда петстотин петдесет
и седем лева и 27 стотинки/ и по 5 лева /пет лева/ държавна такса за
14
служебното издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

Председател:

Съдебни заседатели:1.

2.
15
Съобщи за изтекли лични данни