Р Е Ш Е Н И Е
№ 356 03.04.2023г.
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на девети март две хиляди двадесет и трета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Мирослав Илиев
Като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 115 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр.
чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от Началника на РУ на МВР- гр.Созопол
против Решение № 1134 от 07.12.2022г. постановено по АНД № 3473 от 2022г. по
описа на Районен съд- гр.Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Сочи се, че правилно е наказано лицето-управител, която според
събраните писмени доказателства е и извършител на нарушението. Заявява, че са
неотносими към предмета на спора нормите на закона за нарушения, свързани с
превишаване нивата на шума, доколкото органите на полицията не са компетентни
да правят подобни замервания, а в случаят нарушението са изразява в забрана за
озвучаване на открити площи в съответните жилищни и рекреационни зони в
посочения часови интервал. Иска се отменя на обжалваното решение и потвърждаване
на наказателното постановление. В условието на евентуалност, ако съдът намери
касационната жалба за неоснователна, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника по касация. В съдебно заседание, не се
явява и не се представлява.
Ответникът – К.К., редовно
уведомена, не се явява и не се представлява. В писмено възражение, чрез
пълномощник, оспорва касацион-ната жалба, като неоснователна. Прави се искане
решението на районния съд да бъде потвърдено. Изрично заявява, че не се
претендират разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, респективно за
законосъобразност на съдебното решение, което да се остави в сила.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.БУРГАС
намира, че касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение Районен съд-
Бургас е отменил наказателно постановление (НП) № 346а-77/22.08.2022г.,
издадено от Началника на РУ-Созопол, с което за нарушение на чл.16а, ал.2 от
Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и на основание чл.34а, ал.1от
с.з. на К.К. е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.
Съдът е приел, че при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на
НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като вмененото
на К. нарушение не е индивидуализирано по начина изискуем от законовите
разпоредби, респективно не са описани достатъчно ясно и недвусмислено
съставомерните факти и обстоятелствата, които имат отношение към състава на
вмененото нарушение. При възпроизвеждане на тези обстоятелства от състава на
нарушението не е отразено конкретното поведение на нарушителя, с което да се
изпълни състава на нарушението от обективна и субективна страна. Констатирано е
и недостатъчно описание на нивото на шума и статута на устройствената зона, а
тяхното уточняване не може да се прави едва в хода на съдебното производство по
обжалване на НП. В мотивите на съдебното решение се сочи, че въобще не е
изследван въпроса кое лице е извършило озвучаването в обекта, тъй като в
случай, че конкретно лице от персонала на заведението отговаря за неговото
озвучаване управителят на обекта може да бъде само допустител. Развити са
съображения и за неприложимост на този институт, доколкото в приложената
санкционна норма такава отговорност не е предвидена.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон
и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал обективно фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП се споделят и от настоящия
съдебен състав.
От съдържанието на АУАН, както и
НП се констатира, че са съставени против К.С.К. с изписване на ЕГН и на ЕИК на
дружество, като е посочено, че същата е подведена под отговорност като
управител на фирма „Каприз.КС“ ООД, за това, че на 06.08.2022г., около 14.20
часа в гр.Созопол, плаж „Хармани, в кафе-аперитив „Тропикана“, озвучава с
озвучителна техника кафе- аперитив „Тропикана“ от открит тип. Действително,
сочи се че мястото попада в рекреационна зона и територия, поради което следва
да се спазват въведените ограничения за озвучаването на открито в описаните
часови зони.
Вмененото нарушение е
квалифицирано като виновно деяние по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, а според указаното
в приложената санкционна норма, наказанието глоба се налага на физически лица
за деяния по чл.16а, ал.1-5.
В случаят, актосъставителят и
наказващият орган сочат, че К. е наказана в качеството на управител на фирма,
но не е отразено дали именно управителят на фирмата извършва подобна дейност в
процесното обществено заведение на плажа. Въобще липсва яснота дали управителят
на фирмата е и управител на конкретния обект- заведение, нито е описано
възприятие относно действията на посочения нарушител, които да осъществяват
признаците на вмененото нарушение „озвучаване“. Дори да се приеме, че
управителят на дружеството е и управител на този търговски обект, на място при
проверката е установено, че се чува силна музика, но липсват констатации кое
лице отговаря за това озвучаване и фактически извършва нарушението. Както вече
бе посочено, в случаят не е наложена имуществена санкция за нарушение на
юридическо лице /фирма/, а е определена глоба на физическо лице, което следва
да се основава на установено и доказано виновно поведение именно на това
конкретно лице. Такива обстоятелства относно съставомерното поведение на
наказаното лице не се съдържат. Освен това, не са посочени и конкретни
доказателства установяващи виновно поведение на това лице. От ангажираните в
процеса гласни и писмени доказателства се установява с категоричност само
наличието на силна музика на място, но не и лицето, което е отговорно за това
озвучаване. При това положение, за да се вмени виновно поведение на конкретното
лице е необходимо да се опишат неговите действия, осъществяващи състава на
нарушението, като се посочат и източниците, от които се установява това
поведение. В случаят, въобще не са ангажирани конкретни доказателства за
наличието на подобен извод и наложената глоба на ответника по касация се явява
незаконосъобразна.
Основателен е доводът на
касатора, че в това производство не са приложими законовите изисквания, с оглед
установяване на шум над определени допустими нива, защото тези факти и
обстоятелства са извън предмета на доказване и са ирелевантни за състава на
вмененото нарушение на управителя. В случаят, лицето въобще не е наказано за
превишаване нивата на шума, а за извършено озвучаване на обект на открито,
който попада в съответните урбанизирани територии.
Въпреки това, налагането на
административно наказание на конкретно лице за извършено виновно поведение
следва да се основава на точно посочени факти и обстоятелства, които да обективират
виновно поведение, а в случаят това описание не ги съдържа, нито са цитирани гласни
и писмени доказателства в процеса за установяване на категоричен извод, че е
извършено нарушение от страна на това лице.
Само в случай, че се налага имуществена санкция на юридическо лице
/в случаят евентуално на фирмата, стопанисваща заведението/ не би могло да се
обсъжда субективната страна на деянието /вината/, но при положение, че субектът
на отговорност е физическо лице тези обстоятелства следва да са установени по
несъмнен начин, в противен случай наложеното наказание се основава на
предположения и неизяснени обстоятелства, което е недопустимо и опорочава обжалвания
санкционния акт.
Правилни са констатациите на
решаващият състав за неприложимост
института на допустителството, при което конкретно лице може да отговаря
за дадено административно нарушение, в случай, че го е допуснало или с други
думи се е съгласило с неговото извършване. Такава отговорност е възможна, ако
законът я предвижда, а в случаят такава хипотеза не е налице за процесното
нарушение.
По изложените съображения, съдът намира, че
оспореното решение на Районен съд-Бургас, с което процесното наказателно
постановление е отменено е валидно, допустимо и правилно, поради което следва
да бъде оставено в сила, респективно касационната жалба е неоснователна и се
оставя без уважение.
Разноски не се претендират от ответника по касация
и не се присъждат.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд- Бургас,
XVI-ти състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1134
от 07.12.2022г. постановено по АНД № 3473 от 2022г. по описа на Районен съд-
гр.Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.