№ 269
гр. Г., 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Г., СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 407, ал. 1 във вр. с чл. 406, ал. 4 във вр.
с чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба от Х. Д. В., гр.
Г. против разпореждане № 260059 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 501/20 г. на РС-
Г., с което е оставена без уважение молбата на Х. Д. В. за допълване на
разпореждане № 260028/17.01.2022 г. за издаване на изпълнителен лист, като
бъде отразено, че ответната страна Ю. А., следва да напусне присъдения на
ищцата недвижим имот в с. В.(подробно описан), като неоснователна.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е
неправилно. В молбата си за издаване на изпълнителен лист,
жалбоподателката била посочила, че иска да й се издаде изпълнителен лист
по гр. д. № 501/20 г. по описа на РС – Г. за предаване на владението на
собствения й недвижим имот от ЮЛ. М. АТ., като за това твърдение
подробно в молбата била развила и основанията за издаване на искания
изпълнителен лист. Съгласно решението по посоченото дело в дял и
собственост й е предоставен имот УПИ ХІ- 8, квартал 21 по плана на с. В.,
общ. Г., с площ 1 070 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна
сграда на два етажа, със застроена площ 52 кв.м. на първия етаж и 76 кв.м. на
втория етаж и пристройка към втория етаж. На ответника Ю. А. е
предоставено правото на ползване върху имота, докато е в едно домакинство с
родителите си , или до закупуване или построяване на жилищен имот от него
за негова сметка. Тези предпоставки били алтернативни, а не кумулативни.
Тъй като родителите му са починали, то било настъпило основанието същият
да й предаде владението на собствения й недвижим имот, което той отказвал,
за което поискала и издаването на изпълнителен лист. Излагат се и други
аргументи. Моли, да се отмени обжалваното разпореждане и да се уважи
искането й за допускане на допълването на разпореждане № 260028 от
17.01.2022 г., като се уважи искането й за издаване на изпълнителен лист -
1
ответната страна Ю. А. да напусне окончателно собствения й недвижим имот
и да предаде владението върху същия.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Видно от приложеното гр. д. № 501/20 г. по описа на РС- Г., с решение
№ 280/31.08.2020 г. първоинстанционният съд е одобрил постигнатото
споразумение по чл. 51 от СК, съгласно което Х. Д .В. получава в свой дял и
става собственик на следния недвижим имот: УПИ ХІ- 8, квартал 21 по плана
на с. В., общ. Г., с площ 1 070 кв. м., заедно с построената в него масивна
жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 52 кв.м. на първия етаж и
76 кв.м. на втория етаж и пристройка към втория етаж. Съгласно т. 4 от
решението, с което се одобрява споразумението, Х. В. запазва на ЮЛ. М. АТ.,
правото на ползване върху имота докато е в едно домакинство с двамата или
един от родителите си, или до закупуване, или построяване на жилищен имот
от него за негова сметка, но не по- късно за срок от 4 години, считано от
влизане на решението в сила, като ползва имота с грижите на добър стопанин.
С молба с вх. № 260040 от 17.01.2022 г. Х. В. е поискала от
първоинстанционния съд да й се издаде изпълнителен лист за предаване
владението на собствения й недвижим имот, който е постановен в неин дял, а
именно този находящ се в с. В. (подробно описан), тъй като основанието, на
което владението на имота е предоставено на Ю.А. е отпаднало, а именно
родителите му са починали и същият отказва доброволно да й предаде
владението.
Първоинстанционният съд е издал изпълнителен иск на 17.01.2022 г. на
Х.В. за това, че получава в свой дял и става собственик на недвижимия имот
в с. В. (подробно описан).
С молба, с вх. № 260073 от 03.02.2022 г., Х. В. е поискала
разпореждането от 17.01.2022 г., за издаване на изпълнителен лист, да бъде
допълнено, като се уважи искането й ответната страна и неин бивш съпруг
Ю. А. да напусне окончателно собствения й недвижим имот и да й предаде
владението върху същия.
За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел, че молбата е
допустима, но неоснователна, тъй като в споразумението инкорпорирано в
решение № 280/31.08.2020 г. по гр. д. № 501/20 г. на РС- Г. не се предвижда
задължението Ю. А. да напусне недвижимия имот. Отделно е приел, че няма
такова искане в първоначалната искова молба.
Настоящата инстанция намира, че по същество обжалвания акт е
правилен. Съгласно чл. 406, ал. 4 от ГПК в производството по издаване на
изпълнителен лист се прилагат правилата за поправка, допълване и тълкуване
на съдебните решения, т.е. в случаите, в които издаден изпълнителен лист е
непълен, то той може да бъде допълнен по реда на чл.250 от ГПК. Глава 36 от
ГПК урежда издаването на изпълнителен лист , като посочва кои актове
подлежат на принудително изпълнение и какво е производството. Така в чл.
404 от ГПК е указано, че на принудително изпълнение подлежат влезлите в
2
сила решения и определения. Изпълнителна сила и сила на пресъдено нещо
имат диспозитивите на съдебните решения. При това положение
изпълнителният лист следва да отразява точно диспозитива на решението. В
настоящия случай, доколкото в диспозитива на решението по гр. д. № 501/20
г., с което се утвърждава постигнатото между страните споразумение, няма
предвидено задължение за Ю. А. да предаде владението върху имота в с. В.,
поставен в дял на молителката, и да напусне същия, то и молбата за
допълване на издадения изпълнителен лист се явява неоснователна.
Твърдените новонастъпили обстоятелства от жалбоподателката (за
настъпилата смърт на родителите на ответната страна) са ирелевантни за
уважаване на искането й за допълване на издадения изпълнителен лист. Ето
защо подадената молба за допълване на издаден изпълнителен лист се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалбата да се остави без
уважение, като неоснователна.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване на осн.
чл. 274, ал. 4 от ГПК, доколкото решението по гр. д. № 501/20 по описа на РС
- Г. не подлежи на касационен контрол.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260059 от 15.03.2022 г. по гр. д. №
501/20 г. на РС- Г., като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3