Номер 12412.11.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Търговище
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
Секретар:ЖОРЖЕТА С. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20203500500227 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Н. С. Д.
, ЕГН **********, от **********, чрез адв. Валентин Нейчев от АК гр.
Търговище, № **********, с адрес: Търговище, ул. Преслав № 2, офис 209
email: neychev.valentin@gmail, СРЕЩУ решение № 55 от 26.06.2020 г.,
постановено по гр. дело № 18/2020 г. по описа на PC-Попово.
С обжалваното решение Н. С. Д. , ЕГН **********, от **********, е
осъден ДА ЗАПЛАТИ на П. Р. Е. от гр. О., СУМАТА от 6 755.37 GBP /шест
хиляди седемстотин петдесет и пет британски лири и тридесет и седем пенса/,
дадена като капаро за закупуване на имот, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва, считано от
08.01.2020 г., до окончателното погасване на задължението, както и сумата
1427.18 лв. - разноски по делото.
С оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и неправилно
поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,
въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на ново, с което
1
предявеният иск да бъде отхвърлен; претендира разноски за двете инстанции.
Изложените в жалбата доводи и съображения са следните:
-В хода на първоинстанционното дело не е изяснена фактическата
обстановка и решението е взето без писмено доказателство за основанието за
превод на паричните средства, за да може да се докаже, че това основание е
отпаднало – в представеното банково извлечение не е посочено основание за
превод.
-Поради извършена измама спрямо въззивника-като ответник по
първоинстанционното дело, от страна на М.П.Щ., която му се представила за
адвокат с редовни права, както и предвид усложнената обстановка поради
пандемията, въззивникът не присъствал на заседанието пред РСП. Трябвало
да го представлява наетата от него М.Щ., с която контактувал, чрез своята
позната С.Д.. На 04.06.2020 г., един час преди съдебното заседание,
«адвокатката» се обадила на С. Д., която била в гр. П., заедно със
свидетелите на ответника Д. и й казала, че делото е отложено от ищцата,
поради не е необходимо да идват в П., а да се прибират. На изпратения от
С.Д. СМС до адвоката точно какво е станало, точен отговор не получила.
Оказало се, че М.Щ. е с отнети адвокатски права.
Въззивникът твърди, че именно същия ден разбрал, че в цеха за яйца в
Д., където работи майка му, са направени тестове за корона вирус. След
съответна процедура, майка му била диагностирана с положителен резултат за
ковид 19, от полицията го инструктирали да се самоизолира и да чака от РЗИ
да вземат проба и от него, като контактен. На 08.06.2020 г. му разпоредили
карантина, защото и той се оказал с положителен резултат. По-късно показал
симптоми - температура и т.н. и бил хоспитализиран - оказало се пневмония и
след продължително лечение бил изписан. Разбрал, че делото не е отлагано и
уведомил съда за извършената измама още на 10.06.2020 г. Разбрал, че
мнимата адвокатка не е свършила нищо по делото, въпреки заплатените от
него страна чрез 2 превода 1600лв. (на 24 и 29.01.2020 г.);
-в изложеното в исковата молба (ИМ) имало фактически противоречия,
които не са изследвани и не са взети предвид от съда. Посоченото от ищцата,
че е направила превода с основание за капаро по закупуване на имот, било
2
безмислено, след като и двамата заминали извън РБългария. Ищцата твърди,
че уж ответникът щял да търси и закупи имота, но те са били заедно и са
живели на съпружески начала, така че нямало как тези пари да са за
капариране на имот. В ИМ неправилно се посочват периодите, в които
страните са били заедно и извън страната. До 29.11.2018 г. ответникът е бил
извън страната, а не, както твърди ищцата, че се е върнал, за което прилага
към жалбата документи. Твърди, че след като се разделят и не живеят вече
заедно, в нито едно от съобщенията за контактуване, ищцата не посочва
закупуване на имот или връщане на капаро. Приложени са по делото и от тях
става ясно как тя се стреми да върне предишните отношения. Изопачени са
твърденията на ответника, че й е помагал със средства, за да води дела с
бившия й съпруг, като е посочено, че вече се е била развела отдавна.
Свидетелката по делото бърка времевия период и посочва, че след като П.
заминава извън страната, ответникът е дошъл и оставил в О. багаж и куче.
Ищцата твърди, че са заминали заедно. Ответникът твърди, че багажа и
кучето е занесъл през януари 2019 г., което можело да се докаже, защото
ответникът не е бил сам.
-той не е твърдял, че средствата са за развода на ищцата -тя е казвала,
че са й необходими средства за това, а дали е така, само тя си знае. Факт е, че
е давал големи суми и се е случвало пред свидетели, които могат да го
докажат. Според въззивника ищцата е решила да върне част парите, за да
няма той претенции към нея, когато го напуска, защото това се случва след
няколко месеца.
-неправилно била „приложена“ доказателствената тежест.
Представените по делото доказателства не кореспондират за наличие на
правно основание «капаро» за направения превод. Те доказват, че има превод
и че ищцата е заработвала средства, но в никакъв случай нямало
доказателство за даване на капаро с този превод.
-решението е необосновано, тъй като в случая има две твърдения - на
ищцата за дадено капаро и на ответника за възмездно получени суми. Нито
едно от двете твърдения не е доказано. За ответника посочил причините, но
ищцата е имала пълната възможност да го докаже и не го е сторила. Изводът
бил, че нейното твърдение не е вярно и не би следвало да се кредитира от
3
съда. Свидетелските показания посочват какво ищцата споделила със
свидетеля, но не са подкрепени с доказателство за достоверност.
-съдът неправилно е възприел, че има разместване на имуществени
блага, лишено от основание - в СМС-ите, които е писала на ответника ищцата
не споменава, дори веднъж, за тези пари и за основанието на превода.
В постъпилрия в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК отговор от П. Е., чрез
пълномощника й адв. Кьосев от АК-Търговище, със становище за
неоснователност на жалбата, тъй като обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, с молба да бъде потвърдено. Излага следните доводи:
-от приложените писмени доказателства по делото е видно, че
ответникът е получил исковата молба и доказателствата към нея. Същият е
подал писмен отговор и във връзка с направените от него оспорвания, видно
от проекта за доклад по делото, му е била дадена възможност да докаже
твърденията си - били са му допуснати исканите гласни доказателства и му е
било посочено да представи твърдяно от него писмено доказателство.
-няма допуснати нарушения на материалния закон или на
съдопроизводствените правила: ответникът е бил уведомен за насроченото
разглеждане на делото лично, писменият отговор е подаден лично от него. По
делото не са представени никакви доказателства за ангажиране на
адвокат.Твърденията му за някакви развили се отношения с адвокат са извън
предмета на делото.Ответникът не се е явил при разглеждане на делото, нито
е посочил, по телефона или писмено, някакви уважителни причини за това.
Не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си,
въпреки, че са му допуснати такива от съда. По исканията за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция се позовава на преклузията в
разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК;
-изяснени са фактите по делото -приложени са писмени доказателства
за банков превод на посочената сума от банкова сметка на Е. по банкова
сметка на Д.. Действително, при превода не е посочено основание, но от
разпита на свидетелите в с.з.били установени причините за превода.
Твърдението на ищцата, че плащането на тази сума е станало във връзка с
намерение за закупуване на недв.имот е доказано от събраните писмени и
4
гласни доказателства. Ответникът сам е представил писмен документ за
сключен между двамата религиозен брак. Нормално и житейски логично е,
след като двамата живеят заедно и искат да сключат брак, да имат и желание
да си закупят жилище. От представеното по делото извлечение от чат между
двамата по Инстаграм от 18.02.2019 г. е видно, че Е. си иска парите обратно и
дори е посочила сметка на Д., по която може да й ги върне.
-твърденията на ответника-въззивник,че парите са му платени на
някакво друго основание, във връзка с някакви други задължения на Е. към
него, са останали изцяло недоказани. За някои ищцата е представила
доказателства по делото, че са и изцяло неверни. При превод на суми без
основание, както и сам твърди ответникът, то предявеният иск намира своето
правно основание именно в чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
В о.с.з. жалбата се поддържа от представителя на въззивника.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, поддържа
становището си за неоснователност на жалбата. Страните претендират
разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт. Решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предявеният иск с правно осн.чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД е обоснован с
обстоятелствата, че исковата сума е преведа от ищцата на ответника, с когото
били близки приятели, като капаро за закупуване на жилище от ответника в
България, което, впоследствие, при завръщането й в страната, той ще й
прехвърли, но поради раздялата на страните, а и установеното от ищцата, че
не е закупил жилище, въпреки молбите й, ответникът не й върнал сумата,
обусловило предявяване на исковата претенция, с довод, че сумата е преведа
на вече отпаднало основание. Излага твърднеия в исковата молба, че двамата
се запознали в Шотландия, където работели заедно; по предложение на
ответника, от м. ноември 2016 г. живяли няколко месеца при родителите му в
с. Ц.; после пак заминалри на работа в Шотландия; към края на 2017 г.
ищцата се върнала в България, като отново посетили родителите на
5
ответника, който като разбрал, че ищцата има спестявания в банка около 6700
паунда, започнал да я уговаря колко е изгодно към момента да си купи
жилище, приел той да го купи и после да й го прехвърли, поради което на
22.01.2018 г. тя му превела исковата сума. След завръщането си в България,
през м.02-03.2018 г., като разбрала, че не е купил жилище, го молила по
телефона -лично и чрез баща му, да й върне парите, но той отказал, спрял да
отговаря на обажданията й.
В депозирания писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът е
оспорил иска с възражения, че сумата му е преведена от ищцата не за
закупуване на къща, макар страните да са живеели като семейство, а
всъщност това е сумата, представляваща давани от ответника на ищцата суми
за различни разходи по време на съжителството им: за нейната издръжка,
затова, че е заплащал всички консумативни разходи- ток, вода и пр. (тъй като
всички суми, които заработвала ищцата в Шотландия, спестявала в банковата
си сметка, като твърдяла, че като събере сумата, която му дължи, ще му я
върне); за да праща пари на родителите си да уреждат отношенията й с
бившия й съпруг, с когото наскоро са се разделили; за ремонт на къщата, в
която живее в гр. О. (около 4500 лв.). Макар че на 25.03.2017г. сключили
религиозен брак, живели около два месеца в с.Ц., отново заминали за
Шотландия , където живели 5 месеца и отново се върнали в неговата къща в
с.Ц., отношенията им вече не били същите. В началото на януари 2018 г., след
поредното им скарване, ищцата заявила, че ще му върне всички средства,
които е разходвал за нея, за да не се чувства задължена; и скоро след това
получил превод от исковата сума 6577.37 паунда. Няколко месеца след
превода отново заедно заминали за Шотландия, но месец след престоя им
там, ищцата му изневерила и това сложило край на връзката им.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Няма спор по делото, че след запознанството на страните през 2016 г.,
във ферма в Шотландия, където работели сезонна работа (от м.март-април до
м.октомври- ноември), същите заживяли на фактически семейни начала. Тези
обстоятелства не се оспорват от страните, установяват се и от свидетелките
показания (св. А., св. П., св. Б.).
От показанията на св. А. (живуща в гр. О., съпруга на първи братовчед
6
на ищцата, в близки отношения с последната) се установява, че ищцата се е
развела с предишния си съпруг през 2012 г. (видно и от удостоверение за
прекратен брак от 18.12.2018 г. на РС-Попово (л.26), твърди, че почти всеки
ден се чува с ищцата, откакто тя е заминала за Шотландия, където ищцата
получава 2500 лири за работа във ферма (очевидно става въпрос за месечно
възнаграждение, това се установява и от писмените доказатлества за дохода
на ищцата – л. 47, както и от показанията на св. П.); познава ответника от
м.март 2017 г., както и че през 2018г. двамата дошли и ищцата казала, че ще
се женят. В показанията си свидетелката заявявая, че от ищцата знае, че
страните са харесала къща в Ст.Загора, както и че е дала на ответника пари за
капаро „в края на 2017- началото на 2018 г.“, след което заминала за
Шотландия. Не е правила ремонт на къщата в О., боядисала само спалнята си.
От показанията на св. П. се установява, че ответникът работел във
фермата в Шотландия от по-рано (откогато и през 2013 г. се запознал със
свидетеля), а ищцата дошла на работа през май 2016 г., като скоро след
запознанството им заживяли като семейство. Докато живеел заедно със
страните в един фургон (лятото на 2016 г.) и работел с тях във фермата в
Шотландия свидетелят е виждал 5-6 пъти ответникът да дава на ищцата суми
от по 200-300 паунда: „Тя търсеше пари, майка й била безработна, за
ремонти някакви си определени“; на отправен през това време от него въпрос
към ответника защо дава тези пари, отговорът на Н. бил, че харесва момичето,
влюбен е и мислят да живеят заедно. Пояснява, че работниците във фермата
получавали седмично от 500 до 800 паунда. От разговор с ответника по
телефона, свидетелят разбрал, че в средата на м. април 2018 г. страните
заедно заминали отново за Шотландия, където, при неговото по-късно
пристигане, през м.06.2018г., ответникът го посрещнал. Ответникът не бил
споделял със свидетеля да има намерение да купува къща в България; докато
били там, заедно правели планове на следващата година отново да се връщат
в Шотландия. Когато са се връщали в България, са ходили на гости при
родителите на Н.; знае от двамата, че са сключили брак пред ходжа ( което се
установява и от представеното от ответника, с отговора по чл. 131 ГПК,
удостоверение за сключен религиозен брак от 25.03.2017 г. (л.14).
От показанията на св. Б.- от с.Ц., познава ответника от малък, живял на
семейни начала със сестрата на ответника до 2019 г. в Англия, се установява,
7
че януари или февруари 2018 г. ищцата върнала на ответника „парите“, по
повод на което „връщане“ ответникът бил много ядосан, казал й, че не иска
пари и няма да ги вземе, защото „иска да изгради с нея семейство, да са цял
живот заедно, и се ядоса и й върна парите. Тя искаше да му върне тези пари,
защото Н. я издържа и тя се чувства гузна“. Според същият свидетел Н. е
издържал П. в България, заявява, че не знае дали я е издържал в Шотландия.
Казва, че не е запознат с това двамата да искат да си закупят къща, Н. не е
говорил за това с него, но „това няма как да стане, защото Н. не иска на
този етап да оставя родителите си, иска да живее при тях“. За Шотландия
заминали през април 2018 г., като времето свързва с рождения ден на
ответника, който е на 30.05., когато вече двамата били разделени, поради
изневяра на ищцата.
По същество - съдът намира, че предявеният иск, намиращ своето
правно основание в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД, е
основателен и доказан .
В тежест на ищеца по иска е доказване предаването на исковата сума на
ответника, а това безспорно е доказано с представения документ – извлечение
от сметката на ищцата, удостоверяващо извършения на 22.01.2018г. превод от
нейната в сметката на ответника сума от 6 755,37 GBP
При трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД -
начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание,
общият правопораждащ факт е плащането на сумата, чието връщане се
претендира. Ето защо в тежест на ищеца по иск на някое от тези правни
основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в тежест на
ответника - доказването на съществуване на основание да го получи,
съответно да задържи извършеното плащане.
За успешното доказване на иска с правна квалификация чл. 55 от ЗЗД
ищецът следва да установи разместването на имуществени блага, което е
лишено от основание, както и че в резултат на същото ответната страна се е
обогатила с претендираната сума, а в същия размер е налице обедняване в
имуществената сфера на ищеца, като при наличието на горните факти,
обогатилата се страна следва да установи основанието за разместването на
имуществените блага.
8
В конкретния случай не се спори между страните, че същите са се
запознали във ферма в Шотландия, от 2016 година са имали връзка до
началото на 2018 г. Предходен брак на ищцата бил прекратен с влязло в сила
решение през 2012 г. (удостоверение – л. 26). През 2016 година, докато
живеели съвсеместно на няколко пъти ответникът е давал на ищцата суми от
по 200-300 паунда (св. П.). Двамата живеели като семейство, ответникът
споделил със св. П., че дава тези пари на ищцата защото я харесва, влюбен е в
нея и мислят да живеят заедно. Във фермата в Шотландия заплащането за
изработеното било поседмично – от 400 до 600 паунда (св. П.). В тази връзка е
и представения от ищцата фиш за заплата (л.47) и показанията на св. А..
Работата във фермата била сезонна, от април-май до октомври –ноември ,
като през зимата се прибирали в страната. Така през ноември 2016 г. страните
отишли в дома на родителите на ответника в с. Ц., където живяли няколко
месеца. Когато излизали на заведения винаги ответникът плащал сметките им
(св. Б.) Ищцата си открила сметка във валута: GBP (л. 6), където внасяла
спестеното от работата в Шотландия. През пролетта на 2017 г. отишли заедно
в гр. О., при родителите на ищцата, тогава св. А. се запознала с Н., ищцата й
споделила, че ще се женят. От представенето от ответника към отговора на
ИМ удостоверение се установява, че на 25.03.2017 г., в гр. О., двамата са
сключили религиозен брак (така и показанията на св. А. и св. П.). След това
отново заедно заминали за Шотландия, където живеели като семейство. В
края на 2017 г. се върнали в България, живели отново при родителите на
ответника в с. Ц.. Страните посетили гр. Ст. Загора, харесали една къща, с
идея за закупуване, като ищцата споделила на св. А., че е дала на ответника
пари за капаро за покупката. На 22.01.2018 г. ищцата превела от банков път
на ответника събраната до този момент сума по сметката й в размер на
6755,37 GBP, което не се спори от страните. През м. април 2018 г. страните
отново заедно се завърнали в Шотландия, но около месец по-късно се
разделили (св. П., св. Б.). Ищцата заживяли с друг мъж, през лятото на 2018 г.
теглила заем за къща в Шотландия (л.39- 46). През февруари 2019 г., при
завръщането си в България ищцата установила, че ответникът й върнал нейни
вещи и багаж, като по Инстаграм му писала да й върне преведените пари, по
посочена от нея банкова сметка. Връщане обаче не последвало.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и
9
непротиворечиви, поради което изцяло ги кредитира. Същите, като цяло,
очертават една и съща фактическа обстановка. Свидетелите на ответника са
допуснати във въззивната инстанция, като съдът е обосновал приложимостта
на чл. 266 ал. 3 от ГПК в мотивите на определението по чл. 267 от ГПК, при
насрочване на делото пред ОСТ.
Вярно е, че в показанията си св. А., е заявила, че ответникът е върнал
багаж на ищцата, заедно с едно кученце, което оставил у тях през 02.2018г., а
не както се установява от останалите доказателства и не е спорно в процеса,
че това е станало през м. 02.2019 г., но това, според съда , не е основание за
игнориране на тези показания, които в своята цялост се подкрепят както от
гласните, така и от писмените доказателства, събрани и в двете инстанции,
поради което и в тази насока възраженията във въззивната жалба се
преценяват от съда като неоснователни.
Ответникът не е доказал изложените в отговора на исковата молба, и
поддържани и във въззивната жалба твърдения, че преведените от ищцата
парични средства са били за погашение на нейни задължения. Това не се
установява и от изслушаните пред въззивната инстанция показания на
свидетелите П. и Б. – най-малкото техните показания установяват други
възприети от тях факти и обстоятелства: според св. П. ответникът е дал
няколко пъти (5-6) по 200-300 паунда на ищцата, докато са живеели заедно,
през 2016 г. във фургон, в близост до фермата в Шотландия, в която са
работели. Както се установява, средната седмична заработка, е в рамките на
400-600 паунда на работник, а и страните са живели като семейство, с
всичките му присъщи разходи. Недоказани са останали и твърденията на
ответника, че е предоставил на ищцата сумата от 4500 паунда за ремонт на
къщата й в гр. О.. В тази насока не са събрани доказателства, докато от друга
страна от показанията на св. А. се установява, че ремонт на къщата не е
правен, ищцата само е боядисала спалнята си. Недоказани са останали и
твърденията на ответника, че е издържал ищцата и й давал средства, а тя, в
същото време всичките пари, които тя заработвала, спестявала в банковата си
сметка, като твърдяла, че ще събере сумата, която му дължи и ще му върне
парите. Това твърдение е и нелогично – ответникът ще дава на ищцата
средства, тя ще внася в своята сметка спестяванията си, след което, като
събере достатъчно – ще му върне това, което й е дал. Освен това, по думите
10
на св. П., ответникът е заявявал пред него, че й дава пари, защото е влюбен в
нея и мисли да живеят заедно. В показанията си св. Б. установява, че когато са
живеели при родителите на ответника в с. Ц., и са излизали заедно,
ответникът е плащал сметките на страните. В противоречие с тезата на
ответника са и показанията на св. Б., според които ответникът се бил ядосал,
когато видял, че ищцата му е превела въпросната искова сума – „ Имаше
превод на пари в банката от П., мисля в „Експерс банк“ и той като видя
превода на парите и се ядоса. Н. се ядоса много затова, че тя иска да му
връща пари..Не искаше да взема пари от нея, защото иска да градят
семейство“. Не се установява и ответникът да е давал пари (колко, кога и по
какъв начин) пари на ищцата, за да ги превежда тя на родителите си, с оглед
водене на дела с бившия й съпруг ( за който брак се установява, че е
прекратен през 2012 г.).
И не на последно място- сам в отговора на исковата молба, ответникът
изрично възразява, че не бил поемал ангажимент към ищцата „да купуваме
общо жилище в гр. Ст. Загора“, след като в самата искова молба ищцата не е
твърдяла, че става въпрос за общо жилище. Това е уточнение, което е направо
от пълномощника й в о.с.з. пред първоинстанционния съд.
Следователно, при съвкупната преценка на събраните и пред двете
инстанции писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция намира, че
твърдените от ответника факти, за които той носи доказателствена тежест - да
установи наличието на основание за получаване на процесната сума, респ. за
задържането й, са останали недоказани в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за доказана,
при което следва да бъде изцяло уважена, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
Макар искът да е предявен като левова равностойност на посочената
във валута сума – 6 755.37 GBP, предвид Тълкувателно решение № 4/2014 по
т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, в случаите, при които е
предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, дължима в
чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора
като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на сума в чуждестранна валута,
именно във валута следва да бъде присъдена исковата сума.
11
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод и краен
резултат, поради което и решението му следва да бъде потвърдено.
Възраженията и оплакванията в жалбата за допуснати процесуални
нарушения, свързани с непроизнасяне на съда по молбата на ответника за
възобновяване на производството, са разгледани в производството по чл. 267
от ГПК, допуснати са относимите и допустими доказателства – писмени
доказателства и свидетелски показания.
Неоснователно е оплакването за неправилно възприета фактическа
обстановка, доколкото и при събраните пред въззивната инстанция
доказателства, се очертава почти идентична на възприетата от
първинстанционния съд обстановка. Недоказано остана твърдението и в
жалбата (стр. 3 от същата), че въззивникът е давал големи суми пари на
ищцата – единствените конкретни показания в тази насока са тези на св. П. –
5-6 пъти по 200-300 паунда; докато св. Б. заявява, че ответникът „е издържал“
ищцата, докато са живеели в България (при неговите родители, както се
установява от св. показания).
Във връзка с оплакванията, че „в исковата молба неправилно се
посочват периодите, в които страните са били заедно и извън страната“,
единствената грешка е в изписаната година 2018, вместо 2019 г. (на първи
ред, стр.2 от исковата молба) – като в същото време периодичността на
изложените в исковата молба излизания и влизания в страната, и свързаните с
нея факти, обстоятелства и събития, относими към спора, е същата, като тази,
установена от свидетелите. Така че тази, очевидно техническа грешка в
годината( 2018, вместо 2019 – посочено по-горе) не се отразява на
възприетата фактическа обстановка, както и на правилността на
първоинстанционното решение.
Нелогично е и твърдението на ответника, че ищцата му е превела тези
пари, като средства изразходвани от него за нея – лични и във връзка с
извършени ремонти, след като двамата заедно са заминали през м. април 2018
г. за Шотландия, и са живели заедно още около месец (св. П., св. Б.).
Не се установяват и твърденията на ответника, че е давал средства за
ремонт – такива доказателства относно това кога и какви суми й е дал също
12
не се установяват и доказват, поради което и в тази насока са неоснователни
оплакванията в жалбата.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, основателно е
искането на въззиваемата страна за присъждане на направените разноски в
размер на 830 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство (л.35).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55 от 26.06.2020 г., постановено по гр.
дело № 18/2020 г. по описа на PC-Попово, като правилно и законосъобразно-
на осн.чл. 271 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. С. Д. , ЕГН **********, от **********, да заплати на П. Р.
Е. , ЕГН **********, от ***, сумата от 830 лв.- разноски във въззивното
производство (адв.възнаграждение) – на осн.чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните
на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13