Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2021 г.
Административен съд – Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА и
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 1422 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Ж. и синове“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 260493/13.04.2021 г., постановено
по н.а.х.д. № 4414/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
потвърдено издаденото от председателя на Държавната комисия по хазарта Наказателно
постановление № 62/2019 от 02.04.2020 г., с което за нарушение на чл. 45, ал.
2, т. 4 от Закона за хазарта /ЗХ/, на „Ж. и синове“ ЕООД е наложена, на
основание чл. 110, ал. 1 от ЗХ, имуществена санкция в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева. Решението на ВРС се оспорва като неправилно на всички касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН. Развити са доводи за допуснати
от районния съд съществени процесуални нарушения при събирането, допускането и
анализа на доказателствата, довели до неправилни правни изводи по приложението
на материалния закон. Изложени са аргументи за приложимост на чл. 28 ЗАНН.
Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от
касационната инстанция по същество на спора, с което да се отмени оспореното по
реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление. В подадена чрез пълномощник писмена
молба с. д. № 14182/29.09.2021 г. жалбата се поддържа изцяло на посочените в
нея основания като се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на
направените по делото разноски съгласно представения пред въззивната инстанция
списък.
Ответната страна – ТД на НАП Варна, в подадени чрез пълномощник
юрисконсулт Апостолова писмени бележки с. д. № 13001/03.09.2021 г. оспорва касационната
жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението на ВРС и за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентен съд; срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН; от
процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на
датата 25.05.2021 г. /л. 82 от н.а.х.д. № 4414/2020 г. по описа на ВРС/, а
касационната жалба е предявена в рамките на срока за обжалване на решението на
08.06.2021 г. съгласно поставения печат върху приложения на л. 5 от делото
пощенски плик. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални
предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният
състав намира жалбата за неоснователна.
В хода на въззивното производство не са допуснати
релевираните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, свързани със събирането, допускането и анализа на доказателствата. За установяване на фактите, относими към
предмета на делото, в производството пред ВРС са събрани допустими, относими и
необходими доказателства, които поотделно и в съвкупност са анализирани
подробно и задълбочено от решаващия съдебен състав. Преценката за това кои
доказателства да бъдат ценени и кои не е предоставена на вътрешното убеждение
на съда като тя следва да кореспондира на естеството на събраните
доказателства, което в случая е сторено. Районният съд правилно не е
кредитирал показанията на свидетелите П.
и К., които освен че противоречат на снетите им писмени обяснения в хода на проверката
от органите на ДКХ и на останалите доказателства по делото, но са и изцяло житейски
нелогични. Никое лице не би дало на напълно непознат човек чантичката, в която
съхранява парите, личните си документи и ключовете от колата, за да отиде да я
премести, какъвто факт се домогват да докажат двамата свидетели.
При постановяване на обжалвания съдебен акт правилно е
приложен материалният закон. С оспореното пред ВРС наказателно постановление „Ж.
и синове“ ЕООД е санкционирано за допуснато нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 4
ЗХ, съгласно който в игралните зали и в игралните казина не се допуска
присъствието на лица без документи, удостоверяващи тяхната самоличност. В
случая от събраните в хода на административно-наказателното производство писмени
доказателства – констативен протокол № 007184/10.07.2019 г. и писмени обяснения
на Д.Ч.К. /управител на стопанисваната от „Ж. и синове“ ЕООД играла зала/, М.Т.Г.
/крупие/ и П.М.П., се установява, че последният към момента на проверката от
органите на ДКХ се е намирал в игралната зала без документ, удостоверяващ
самоличността му. Съгласно писмените обяснения и на трите лица личните
документи на Петров са се намирали в автомобила му, който бил паркиран пред
игралната зала. Процесното нарушение е формално и изпълнителното му деяние се
изразява в допускане в игралната зала на лице без документи, удостоверяващи самоличността
му. Със самия факт на присъствието на такова лице в игралната зала, което ще
рече допускането му до нея без нужните документи, нарушението е довършено. Това
обуславя извод за осъществяване състава на визираното в чл. 45, ал. 2, т. 4 ЗХ
административно нарушение, за което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност по чл. 110, ал. 1 ЗХ на организатора
на хазартните игри /какъвто не се спори, че е касаторът. Размерът на наложената
с наказателното постановление имуществена санкция е в предвидения в закона
минимум, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Мотивите на районния съд относно липсата на основания
за квалифициране на процесния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
са достатъчно изчерпателни и задълбочени и напълно се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което не е необходимо да се преповтарят. В допълнение и
във връзка с релевираното в касационната жалба възражение следва да се
отбележи, че сам по себе си фактът, че нарушението е първо по ред за
дружеството не може да обоснове извод за неговата маловажност. Да се приеме обратното
би означавало всяко първо административно нарушение да се квалифицира като
маловажен случай и следователно да остане ненаказано, а не това е целта на правния
институт на чл. 28 от ЗАНН. Поредността на нарушението следва да бъде отчетена от
административнонаказващия орган като смекчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство
при определянето на размера на имуществената санкция /вж. чл. 27, ал. 2 и 3 ЗАНН/, което в случая е сторено, доколкото с процесното наказателно
постановление е наложена имуществена санкция в минималния нормативно установен размер,
под който поначало нито АНО, нито съдът могат да паднат при определяне размера на наказанието.
В целостта си изложеното обуславя извод за правилност
на обжалваното въззивно решение. Същото не страда от визираните в жалбата
пороци, като е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и
материалния закон, поради което следва да се остави в сила от касационната
инстанция, съгласно правомощието й по чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение
първо АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 изречение второ ЗАНН.
Предвид крайния изход на спора и изрично заявеното в
писмени бележки с. д. № 13001/03.09.2021 г. искане на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ТД на НАП –
Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за
касационната съдебна инстанция, определено съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260493/13.04.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № 4414/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което
е потвърдено издаденото от председателя на Държавната комисия по хазарта наказателно
постановление № 62/2019 от 02.04.2020 г., с което за нарушение на чл. 45, ал.
2, т. 4 ЗХ на „Ж. и синове“ ЕООД е наложена, на основание чл. 110, ал. 1 ЗХ,
имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „Ж. и синове“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
ТД на НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/