№ 5460
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100511488 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК./
Образувано е по въззивна жалба на ответниците В. Д. Г. и С. В. М. срещу решение №
20090151 от 09.05.2023 г., постановено по гр. дело № 8923/2008 г. по описа на СРС, 50
състав, с което е уважен предявеният от П. Й. С. и Л. Й. С. положителен установителен иск с
правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) за признаване за установено, че е налице
грешка в кадастралната основа на одобрения със Заповед № РД-02-14-92/1987 г. кадастрален
и регулационен план, изразяваща се в неправилно нанасяне на имотната граница между имот
№ 883 и имот № 887 (т. 7-8 от скицата на вещото лице - л. 136 от делото), като вярната
имотна граница следва да е по т. 3-4 от скицата на вещото лице – л. 136 от делото,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението.
В жалбата са развити оплаквания за нищожност на обжалваното решение поради липса на
мотиви и абсолютна неразбираемост на волята на съда, евентуално за неговата
неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила, довело до липса на
мотиви и на обсъждане на събрания по делото доказателствен материал. Моли се за
прогласяване на първоинстанционното решение за нищожно, евентуално за неговата отмяна
и отхвърляне на предявените искове в цялост.
Въззиваемата П. Й. С. (в лично качество, както и конституирана като страна на мястото на
1
починалата в хода на процеса (след даване ход на устните състезания пред първата
инстанция) първоначална ищца Л. Й. С.) е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено. В
открито съдебно заседание от 25.09.2024 г. са представени доказателства за настъпилата
смърт на въззиваемата П. Й. С. в хода на въззивното производство, поради което на
основание чл. 120 ГПК (отм.) на нейно място е конституиран законният й наследник Т.П.П.,
който чрез упълномощения си процесуален представител поддържа становището на
наследодателя си за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в първата и въззивната
съдебни инстанции доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), намира за установено следното:
На първо място, с оглед изложените във въззивната жалба доводи следва да се отбележи, че
обжалваното първоинстанционно решение не е нищожно. За да е валидно, съдебното
решение трябва да бъде постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, да бъде изготвено в изискуемата от закона писмена
форма, да е подписано и съдържанието му да бъде точно и ясно. В настоящия случай не са
налице пороци на съдебния акт, които да обуславят неговата нищожност, като решението
съдържа мотиви, макар и кратки, от които става ясна волята на съда – че предявеният
положителен установителен иск е основателен по отношение на имота, описан в
диспозитива, препращащ и към приложената по делото скица, приподписана от съдията-
докладчик и представляваща неразделна част от решението. Липсата на достатъчно
подробни мотиви, очертаващи установената от съда фактическа обстановка по делото, не
води до нищожност на акта, като този порок подлежи на поправяне от въззивната инстанция,
която при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) не е контролноотменителна инстанция, а има
за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, като извършва самостоятелната
преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал по
делото, прави собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и като
страничен резултат извършва проверка на правилността на първоинстанционното решение.
В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви по фактите и
правото на казуса, поради което липсата на достатъчно подробни такива в
първоинстанционното решение не обуславят неговата нищожност, а ако същите се
различават от изводите на въззивния съд, обжалваното решение се явява неправилно и
следва да бъде отменено, а въззивната инстанция следва да реши спора по същество.
В настоящия случай първоначалните ищци П. Й. С. и Л. Й. С. твърдят, че са собственици на
описания недвижим имот, находящ се в гр. Банкя и представляващ УПИ XI-883 от кв. 69,
местност „в.з. Банкя“, съобразно регулационния план от 1987 г., по силата на договор за
дарение от 1975 г. Считат, че в одобрения през 1987 г. кадастрален план е допусната грешка
при нанасянето на границата на имота им със съседния имот с пл. № 877а, като
регулационният план от 1987 г. не е приложен и регулационната граница по предходния план
следва да бъде нанесена като имотна, поради което молят тази грешка в кадастралната
2
основа да бъде установена по съдебен ред предвид констатирания спор за материално право
със собствениците на съседния парцел.
Видно от множеството уточнителни молби на ищците, както и от изявлението на
процесуалния им представител в открито съдебно заседание от 12.10.2010 г., същите
претендират установяване на грешката в кадастъра към настоящия момент, поради което
квалификацията на иска следва да се определи по действащия ЗКИР, а не по ЗТСУ (отм.).
Съдебната практика по приложението на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) приема, че поради
прякото отчуждително действие на одобрен дворищнорегулационен план правото на
собственост върху неправилно заснетия имот следва да се установи към минал момент –
моментът на одобряване на плана. ЗКИР въвежда основно изискване кадастралната карта и
кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост (чл. 2, ал. 5 ЗКИР) и да
бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота
или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл.
52 и чл. 53 ЗКИР. Ето защо установяването както на спорното право на собственост, така и
на неточното отразяване на обема на това право, по принцип следва да се извърши към
момента на предявяване на иска, респективно – на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на
кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или
погасяване на правото. В този смисъл – Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк.
дело № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК.
Ищците нямат правен интерес да установяват към минал момент наличие на грешка в
кадастралната карта, одобрена през 1987 г. при действието на ЗТСУ (отм.), но действаща и
към момента на предявяване на иска през 2008 г. при действието на ЗКИР, доколкото същите
основават твърденията си за неправилно нанасяне на границата между двата съседни имота
и за съществуващо в тяхна полза право на собственост върху спорната реална част на
доводите за неприложен дворищно-регулационен план, респ. за отпадане на отчуждителното
му действие съобразно приетите след одобрението на кадастъра норми на ЗУТ. В този
смисъл те твърдят, че са станали собственици на спорната реална част от имота след
одобрението на кадастралната карта и предявяват искане да бъде установено неправилното
нанасяне на имота им към настоящия момент, съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, изр. 2
ЗКИР (първоначална редакция), респ. чл. 54, ал. 2 ЗКИР (действаща редакция). Погрешната
правна квалификация в случая не води до недопустимост на решението, тъй като
основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите, на които се основава и
които в случая са били преценени и обсъдени от първоинстанционния съд – относно
действието на дворищната регулация и наличието на твърдяната от ищците грешка в
кадастъра. Следователно, в случая не е било допуснато нарушение на диспозитивното
начало в процеса и обжалваното решение е допустимо.
По предявения иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция),
респ. чл. 54, ал. 2 ЗКИР (действаща редакция), в тежест на ищците е да установят наличието
3
на несъответствие между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително
притежаваното от тях право на собственост съобразно прекратеното отчуждително действие
на неприложения дворищнорегулационен план от 1987 г.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 180, том LXXVI, дело
№ 14737/1975 г., Й.С.Л. и М.Й.Л. са дарили на дъщерите си П. Й. С. и Л. (Л.) Й. С.
незастроено вилно място в гр. Банкя с площ от 755 кв.м., представляващо УПИ XI-1617 от
кв. 69 по плана на гр. Банкя, м. „Разширението“ във вилната зона. Същият граничи от север
с имот с пл. № 877а, за който не се спори, че е собственост на ответниците В. Д. Г. и С. В.
М., придобит от тях с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 71, том II, рег.
№ 3402, дело № 239/2004 г.
Съобразно приетото и неоспорено заключение на СТЕ, този имот е с уредени сметки по
регулация съобразно предходния регулационен план на м. „В. з. Банкя – разширение“,
одобрен със заповед № 3022/29.10.1964 г., и е с площ от 809 кв.м., означен на комбинираната
скица към заключението на СТЕ по точки 1,2,3,4,1. В следващия кадастрален и регулационен
план на местността, одобрен със заповед № РД-02-14-92/26.02.1987 г., за имота е отреден
парцел XI-883, като имотните му граници са променени (начертани на скицата на вещото
лице по точки 5,6,7,8,5) и площта му е намалена на 640 кв.м., а границата със съседния от
север имот с пл. № 877а е изместена по линията 7-8, а не както е следвало да бъде нанесена
по линията 3-4 (на скицата към СТЕ), като реална част по цифрите 8,7,3,4,8 с площ от 28
кв.м. е отнета от имот с пл. № 883 и е придадена към имот с пл. № 877а (за който е отреден
УПИ XII-877а).
От изложеното несъмнено се установява, че с регулационния план от 1987 г., одобрен при
действието на ЗТСУ (отменен с приемането на ЗУТ, считано от 31.03.2001 г.), реална част от
недвижимия имот, собственост на П. Й. С. и Л. Й. С., е била придадена към съседен
недвижим имот – УПИ XII-877а, собственост към настоящия момент на В. Д. Г. и С. В. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.), дворищнорегулационният план има
непосредствено отчуждително действие, като правото на собственост върху придадените по
регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот, се придобива по силата на
самата регулация от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Съобразно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по
гр.д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, това придобиване е под прекратително условие, тъй
като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), ако до влизане в сила
на следващия дворищнорегулационен план планът, предвиждащ придаване по регулация на
част от един имот към съседен парцел, отреден за друг имот, не бъде приложен, новият план
се създава въз основа на първоначалното (преди неприложения план) положение на
недвижимите имоти.
След отмяната на ЗТСУ, новият Закон за устройство на територията зачита регулационните
граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като
имотни граници (арг. чл. 15, ал. 1 ЗУТ), но въвежда съществено различен режим за промяна
4
на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови
съсобствени имоти, като налага принципа на т.нар.„доброволна” регулация – съгласно
разпоредбите на чл. 15, ал. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ, изменението на подробен устройствен план,
касаещо промяна на границите на урегулирани поземлени имоти (тоест придаването на
части от един имот към съседен имот и образуването на общ урегулиран поземлен имот от
два маломерни имота), се допуска само със съгласието на собствениците на двата имота,
изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост. За
уреждане на отношенията, възникнали по повод на приети по реда на ЗТСУ (отм.), но все
още неприложени дворищнорегулационни планове, са приети преходните разпоредби на § 6
и § 8 от ПР на ЗУТ, съобразно които отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове, се продължава само временно – до изтичане
на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада
автоматично, по силата на закона (в този смисъл – Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г.
по тълк. дело № 3/2010 г. на ВКС, ОСГК). С изтичането на шестмесечен срок от влизане на
ЗУТ в сила, в случай че планът не бъде приложен в рамките на този срок, правото на
собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е
бил отреден дворищнорегулационният парцел, а придаваемите части се връщат в
патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.
Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3 от
15.07.1993 г. по гр.д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, дворищно регулационният план следва
да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните
линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.) – когато са уредени
сметките за придадения имот (чрез изплащане на дължимото обезщетение за придадените
части на правоимащия собственик) и в резултат на това той е завзет по законоустановения
ред, на база съставен след изпълнение на всички условия нотариален акт за собственост по
регулация за придаваемото място. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
обективирана в Решение № 780 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3024/2008 г., III г.о.,
Решение № 341 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 263/2010 г., II г. о. и др.
В настоящия случай е видно, че с влизане в сила на регулационния план от 1987 г. (при
действието на ЗТСУ (отм.)) описаната реална част от имота на ищците е преминала в
собственост на ответниците (респ. на техните праводатели) като собственици на съседния
имот, към който тази част е била придадена. По делото обаче няма данни регулационният
план да е бил приложен – липсват доказателства за изплащане на дължимото обезщетение в
полза на ищците, а в писмо на Столична община – район Банкя (подписано от кмета и от
главния архитект на район Банкя) от 02.12.2010 г. (л. 66 от делото на СРС) изрично е
посочено, че в техническия архив на общината няма данни за проведена процедура по
уреждане на сметките между собствениците на съседните имоти относно придадените части
от ПИ 883 към УПИ X-881, 882 и УПИ XII-817. В допълнение, по делото не се установява
ответниците (респ. техните праводатели) да са заели придадените части по
законоустановения ред въз основа на издаден в тяхна полза нотариален акт по регулация,
5
като е видно, че процесната реална част винаги е била във владение на ищците – от
заключението на СТЕ се установява, че имотната граница между двата процесни имота е
материализирана на място с полумасивна паянтова ограда и минава по точки 3-18-4 от
скицата на вещото лице, т.е. тя навлиза в имота на ответниците (№ 877а), а не минава по
границата, отразена в регулационния план от 1987 г.
Въз основа на тези данни вещото лице е направило извод, че последният приложен
регулационен план по отношение на спорните граници е този от 1964 г., по който парцелът
на ищците е с уредени сметки по регулация – видно и от приложените писмени
доказателства, част от преписката по приетото копие на нотариално дело № 1393/2009 г. на
нотариус Р.Д. (л. 71-87 от делото на СРС), от които се установява, че дарителите на ищците
са провели процедура по оценяване и изплащане на обезщетение за придадените по
регулация реални части към техния имот. С оглед на изложеното, вещото лице е заключило,
че границата между двата имота следва да минава по линията 3-4, а не по линията, посочена
в действащия кадастрален план – линията по цифрите 7-8.
Следователно, на основание § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, с изтичане на шестмесечния срок от
влизане в сила на ЗУТ отчуждителното действие на неприложения регулационен план от
1987 г. по отношение на придадената от имота на ищците част към имота на ответниците се
е прекратило, като считано от 01.10.2001 г. правото на собственост върху тази реална част от
имота е преминало обратно в патримониума на ищците. С оглед на изложеното, по делото
се доказват пълно и главно наведените от ищците твърдения за собственост върху спорната
реална част от имота – придобита с договора за дарение от 1975 г., респ. след отпадане на
отчуждителното действие на дворищнорегулационния план, с който е била придадена към
съседен имот. По нанесените в действащата кадастрална карта граници спорната реална част
попада в съседния на ищцовия имот, като предвид установеното в настоящия процес право
на собственост на ищците върху нея, несъмнено е налице грешка в кадастралната карта,
касаеща точното разположение на северната граница между УПИ XI-883 и УПИ XII-877а.
Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
8/23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, в диспозитива на съдебния акт по
делото следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за
предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка –
да се посочи в какво се състои грешката в кадастралната карта, като съдебното решение,
придружено от скица - проект, представляваща неразделна част от решението и
приподписана от съда (л. 136 от делото на СРС), ще бъде основание за изменение на
кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър
на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР.
Предвид идентичните изводи за изхода на правния спор, до които достига въззивната
инстанция, първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в
сила, като с оглед променената правна квалификация и задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г. на ВКС,
ОСГК, относно съдържанието на диспозитива на съдебното решение, а и съобразно молбите
6
на ищците (от 07.10.2010 г., както и от открито съдебно заседание от 03.05.2011 г.), с които
изрично е формулиран петитум за установяване на правото им на собственост, диспозитивът
на съдебния акт следва да бъде прецизиран от въззивния съд.
При този изход на правния спор на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) въззиваемият има
право на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 500 лв., платено
възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20090151/09.05.2023 г., постановено по гр.д. № 8923/2008 г.
по описа на СРС, 50 състав, с което е уважен предявеният от П. Й. С., ЕГН **********
(починала в хода на процеса и заместена от законния й наследник Т.П.П., ЕГН **********) и
Л. Й. С., ЕГН ********** (починала в хода на процеса и заместена от законния й наследник
П. Й. С., ЕГН **********), срещу В. Д. Г., ЕГН **********, и С. В. М., ЕГН **********,
положителен установителен иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална
редакция към датата на подаване на исковата молба), респ. чл. 54, ал. 2 ЗКИР (действаща
редакция), за признаване за установено, че ищците П. Й. С. и Л. Й. С. са титуляри на право
на собственост върху реална част от УПИ XI-883, находящ се в гр. Банкя, кв. 69, местност
„в.з. Банкя“, с площ от 28 кв.м., заключена в границите между точки 3-7-8-4 на приложената
към заключението на СТЕ комбинирана скица (л. 136 от делото), приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението; както и че е налице грешка в кадастралната
основа на одобрения със Заповед № РД-02-14-92/1987 г. кадастрален и регулационен план,
изразяваща се в неправилно нанасяне на имотната граница между имот № 883 и имот №
887а (т. 7-8 от скицата на вещото лице - л. 136 от делото), като вярната имотна граница
следва да е по т. 3-4 от скицата на вещото лице – л. 136 от делото, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението.
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН **********, и С. В. М., ЕГН **********, двамата със адрес: гр.
София, бул. ****, да заплатят на Т.П.П., ЕГН **********, адрес: гр. Банкя, ул. ****, на
основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) сумата от 500 лв., разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8