№ 10889
гр. С, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110138118 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от Г. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул."П" ...,
ет.3, офис 1, адв. П. срещу С О, ЕИК ..., с адрес: гр. С, ул."М" № 33, представлявана от кмета
Ф, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК
за установяване несъществуването на вземане за сумата 200 лева, представляваща
административно наказание – глоба, наложена с Наказателно постановление № ...25.11.2016
г., влязло в сила на 30.05.2017 г. въз основа на което е образувано изпълнително дело № ...
по описа на ЧСИ М Б, поради погасяване на вземането по давност и осъдителни искове с
правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в общ размер на 354,90 лв., от които 200 лв. – глоба и 154,90 лв. –
такси и разноски по изпълнението, представляващи платено на отпаднало основание –
принудително събрани от ищеца суми по изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ М Б, рег.
..., след изтичане на предвидената в закона погасителна давност.
В исковата молба се сочи, че процесното наказателно постановление е влязло в сила на
30.05.2017 г., поради което счита, че към момента на образуване на изп. дело през м. 2020 г.,
е изтекъл двугодишния срок за изпълнение на това наказание, въведен с разпоредбата на чл.
82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, като в периода от влизане в сила на НП до образуване на изп. дело
ответната община не е предприела действия, с които да прекъсне давността.
Ответникът С О в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който
изразява становище по редовността на исковата молба, както и допустимостта и
основателността на предявения с нея иск. Според ответника изпълнителната давност
1
представлява законоустановен срок, с изтичането на който се преклудира възможността
наложеното наказание да бъде изпълнено, съответно дължимата сума, под формата на глоба,
да бъде събрана принудително от нарушителя. В отговора се поддържа, че спецификата в
случая с наказанието "глоба" е, че с налагането му в полза на държавата/общината възниква
едно вземане, като няма основание да се твърди, че с изтичането на изпълнителната давност
се погасява и самото вземане. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
С Наказателно постановление № ...2016 от 25.11.2016 г., издадено от Заместник-кмета на С
О на ищеца Г. И. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Постановлението е влязло в сила на 30.05.2017 г.
На 30.06.2020 г. със заявление вх. № 33526, депозирано през ЧСИ М Б С О на основание чл.
209 от ДОПК е поискала образуване на изпълнително дело срещу ищеца за събиране на
дължимата от него сума от 200 лв. по Наказателно постановление № ...2016 от 25.11.2016 г.
С Разпореждане от 30.06.2020 г. ЧСИ М Б е образувал изп. дело № ... срещу длъжника Г. И.
И., ЕГН **********.
На 21.07.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил до длъжника И. покана за доброволно
изпълнение, за която няма данни кога е връчена на длъжника, на 21.09.2020 г. е налице
постъпило плащане от И. по посоченото изпълнително дело в размер на 343 лева.
На 21.07.2020 г. са изпратени запорни съобщения до Първа инвестиционна банка" АД, "Ю
Б" АД, "Р" ЕАД.
На 05.11.2020 г. е постъпило плащане от длъжника в размер на 40,70 лева.
Видно от приложените по изпълнителното дело вносни бележки е, че ЧСИ Б е превел по
сметка на ответника събрани суми, представляващи наложени глоби от Център за градска
мобилност, сред които и сумата от 200, 00 лева по НП на ищеца /съгласно списък на л. 45 от
изпълнителното дело/.
От правна страна:
На първо място, при така установените факти, съдът намира предявеният иск за допустим,
доколкото съдебната практика намира предявения иск за допустим с оглед наличието на
правен интерес за ищеца от предявяването му, основан на константната съдебна практика,
разграничаваща хипотезите на предприето от държавната, респ. общинската администрация
принудително изпълнение по реда на ДОПК – от публичен изпълнител, и такова по реда на
ГПК – от ЧСИ или ДСИ.
Разгледан по същество, искът се явява и основателен по следните съображения: Съобразно
въприетото в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г., постановено по т. д. № 3/2016 г. по
описа на ВАС, глобата е вид административно наказание, като наказателните постановления
и решенията на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в
полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавни вземания. Предвид това,
2
че се касае за наложено административно наказание, приложим е чл. 82, ал. 1, б. "а" вр. ал. 2
от ЗАНН, който предвижда, че глобата не се изпълнява ако са изминали 2 години от влизане
в сила на акта, с който тя е наложена. Както се посочи вече наказателното постановление, с
което е наложено наказанието на ищеца е влязло в сила 30.05.2017 г. Изп. дело за събиране
на сумата от 200 лв., с която е санкциониран И. е образувано през 2020 г., видно от неговия
номер, който се формира от годината на образуване, номера на ЧСИ, с който е вписан в
КЧСИ, вида на делото и неговия пореден номер. В случая е ирелевантна точната дата на
завеждане на изп. дело, доколкото давността за събиране на глобата е изтекла още на
30.05.2019 г. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи, че в периода от
влизане в сила на наказателното постановление, до образуване на изп. дело е предприел
действия, които по естеството си са в състояние да прекъснат започналата да тече давност.
Ето защо към 30.05.2019 г. тя е изтекла.
С оглед предходното съдът приема, че предявеният иск за недължимост на сумата от 200, 00
лева е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
В настоящия случай ищецът се позовава на плащане на процесната сума от 200, 00 лева по
изпълнителното дело по описа на ЧСИ М Б, с район на действие СГС на ответника на
отпаднало основание, като се позовава на погасяване на вземанията по давност към момента
на плащането. При тази хипотеза на неоснователно обогатяване фактически състав изисква
предаване, съответно – получаване на нещо при начална липса на основание и е изпълнима,
когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго.
Искът, предявен с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е кондикционният иск за
неоснователно обогатяване, при който в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил, както
и че в резултат на неговото обедняване ответникът пряко се е обогатил поради отпаднало
основание. Следователно дължимото следва да е дадено пряко от обеднилия се на
обогатилия се и то на основание, което впоследствие е отпаднало, т. е. даването да е станало
правомерно, но не й неговото задържане, т. е. състоянието на задържане от обогатилия се да
е неправомерно.
В конкретния случай от приложената по изпълнителното дело справка и преводно
нареждане се установява, че на 05.04.2021 г. съдебният изпълнител е превел в полза на
взискателя – настоящ ответник сумата от общо 8070 лева, в т. ч. и сумата от 200, 00 лева по
издаденото НП на ищеца. Съгласно установената съдебна практика извършеното по
изпълнителното дело плащане не представлява признаване на вземането, нито изпълнение
по смисъла на чл. 118 ЗЗД. Това е така, тъй като признанието е волево действие на
длъжника, с което изразява съгласието си, че дължи, респ. плаща доброволно, воден от
собствената си воля. В случая, извършените плащания не са доброволни, тъй като са
направени във връзка с предприето принудително изпълнение, т. е. не е налице нито
признание, нито доброволно изпълнение от страна на длъжника – настоящ ищец.
3
Предвид гореизложените съображения съдът приема, че ответникът следва да върне на
ищеца получената от него сума в размер на 200 лева. В тежест на ответника е възникнало
задължението да докаже факта, че е възстановил на ищеца получената от него сума, което
той не е сторил до приключване на устните състезания по делото. Незаплащането на
дължимата сума от ответника дава основание на съда да приеме, че същият задържа без
правно основание сумата от 200 лева, която е получил от ищеца на отпаднало основание и е
налице основанието на закона за ангажиране на отговорността му.
По предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 154,90 лв. –
такси и разноски по изпълнението:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с
който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи – 1 имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2 връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и
обедняването; 3 липса на правно основание за имущественото разместване; 4 липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Следователно съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че
е платил процесните суми като такси и разноски по изпълнителното дело; че с тази сума
ответната страна се е обогатила, тъй като разноските е следвало да бъдат заплатени от нея.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си към ищеца.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на обогатения,
в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той
е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в
случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 от
ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане (Решение ...87/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГО, ІV ГО). В
настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е образувал изпълнително производство за
принудително събиране на погасено по давност вземане, поради което таксите и
допълнителните разноски, включително и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
следва да се заплатят на съдебния изпълнител от взискателя.
Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, представляваща възнаграждение на частния
съдебен изпълнител, по правило се дължи от длъжника при всички случаи на
удовлетворяване на кредитора след започване на принудителното изпълнение и
4
предприемането на изпълнителните действия. Изключение от това правило е налице в
хипотеза на проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение, в който
случай разноските за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се понесат от взискателя.
В случая с оглед изложените по-горе мотиви от съда, че изпълнително дело № ... по описа на
ЧСИ Б е образувано за неподлежащо на принудително изпълнение вземане, следва да се
приеме, че е налице твърдяното от ищеца обогатяване на ответника чрез спестяване на
разходи, представляващи дължими разноски по изпълнението и такси по ТТРЗЧСИ.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските: При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът, който
претендира и представя надлежни доказателства за заплатена държавна такса в размер на
100 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. П., предоставил на ищеца
безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в
представения договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в минималния размер от 300 лв., определен по правилата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в
минимален размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. И. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С, ул."П" ..., ет.3, офис 1, адв. П. срещу С О, ЕИК ..., с адрес: гр. С, ул."М" № 33,
представлявана от кмета Ф, иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 200 лева, представляваща наложено
административно наказание "глоба" с наказателно постановление № ...25.11.2016 г., влязло в
сила на 30.05.2017 г., за събирането на която е образувано изпълнително дело № ... по описа
на ЧСИ М Б, с рег. ... на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила давност.
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес: гр. С, ул."М" № 33, представлявана от кмета Ф да заплати
на Г. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул."П" ..., ет.3, офис 1, адв. П., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сума в общ размер на 354,90 лева,
от които 200 лв. – глоба, наложено с Наказателно постановление № ...25.11.2016 г. от зам.
кмет на С О; 154,90 лв. – такси и разноски по изпълнението, представляващи платено на
отпаднало основание – принудително събрани от ищеца суми по изпълнително дело № ... по
описа на ЧСИ М Б, с рег. ..., след изтичане на предвидената в закона погасителна давност.
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес: гр. С, ул."М" № 33, представлявана от кмета Ф да заплати
5
на Г. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул."П" ..., ет.3, офис 1, адв. П., на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лева (сто лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес: гр. С, ул."М" № 33, представлявана от кмета Ф да заплати
на адвокат М. И. П., личен № **********, с адрес на дейността: гр. С ул."П" ..., ет.3, офис 1,
сумата от 300 лева - възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6