Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………… 2019г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІV състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина Атанасова
като разгледа докладваното от
съдия Милачков адм.дело № 2561/2018г. по описа на Административен съд Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.95 –
чл.97 от ДОПК.
Производството по делото е образувано по
жалба подадена от „Тийм пауър Европа“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №81, ет.1, представлявано от
управителя В К срещу Решение
№127/12.07.2018 г. на директор на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без
уважение жалбата на дружеството срещу Решение за отказ за
издаване на удостоверение относно приложимо законодателство
№30088320590/12.06.2018 г. на орган по приходите за отказ за издаване на
удостоверение относно приложимо законодателство за лицето С Г Д .
Жалбоподателят счита обжалвания отказ за неправилен,
постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с
материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата; неоснователно
административния орган е приел, че след като дружеството няма реализиран оборот
от дейности на територията на страната, то не е спазено едно от изискванията на
чл.12 ал.1 от Регламент 833/2004г.; административният орган неправилно е приел,
че не е запазена пряката връзка между жалбоподателя и командированото лице; в
процесния случай работникът е бил назначен по трудов договор именно при
дружеството-жалбоподател; пряката връзка между работника и жалбоподателя
продължава да съществува и след командироването; неправилно е прието, че
жалбоподателя не осъществява дейност на територията на РБългария; дружеството
осъществява цялата си дейност в сферата на подбор и администриране на персонал
на територията на страна. Поради изложените съображения моли съда да отмени
обжалвания отказ. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане
на разноски по делото, съобразно представения списък. Ответната страна, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата. В последното съдебно заседание не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:
Подадено е Искане за
издаване на удостоверение А1 за приложимо
законодателство за лицето С Г Д -
български гражданин, с работодател – „Тийм Пауър
Европа“ ЕООД. Посоченото лице е сключило на 17.05.2018г.
трудов договор, като
служителят е поел задължението да изпълнява длъжността “Монтажник
на врати и прозорци“. Същият се е
съгласил, че ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие
ползвател в Германия. Видно от приложение към договора, като дата на започване на работа в
предприятието ползвател е посочена 22.05.2018г. На 21.05.2018г. е
изпратено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за сключения на 17.05.2018г. договор.
За да постанови обжалвания отказ, административният орган е приел, че тъй като в трудовия договор изрично
е записано, че работодателя го предоставя в Германия на предприятие ползвател,
тоест назначеното лице не е полагало и няма да полага труд за работодателя на
територията на страната и в този случай се губи пряката връзка между
работодател-работник. Също така е прието, че центърът на стопански интерес на
дружеството е установен изцяло на територията на Германия и то не осъществява
обичайно съществена дейност на територията на България. Отчитайки установената
фактическа обстановка, административния орган е приел, че не са налице
условията, при които на основание чл.12/1/ от Регламент /ЕИО/ 883/2004 лицето
може да остане подчинено на българското осигурително законодателство.
С решение № 127/12.07.2018г. на Директора на ТД на НАП - Варна е оставена без уважение жалбата на „Тийам Пауър Европа“ ЕООД, подадена по реда на чл. 92, ал. 1 от ДОПК срещу решението за отказ за
издаване на удостоверение относно приложимо законодателство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 95, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ДОПК в настоящото производство
на контрол за законосъобразност подлежи Решение за отказ за издаване на удостоверение относно
приложимо законодателство № 30088320590/12.06.2018 г. на орган по приходите
при ТД на НАП - Варна. Оспореното решение е издадено от орган, който разполага с материална
компетентност. Не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, които да обосновават отмяна на акта.
Безспорно, в случая е налице правоотношение с
международен елемент, поради което приложение следва да намери Регламент №
883/2004г. за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно чл. 12, пар. 1 от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява
дейност като заето
лице в държава - членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател
в друга държава-членка,
за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка,
при условие, че
предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
В процесния случай е безспорно установено, че работникът не е изпратен да
замества друго лице и
времетраенето на работата при приемащото предприятие не превишава двадесет и четири месеца, както и че лицето, което е изпратено в друга държава
членка, членува в
системата за социална сигурност на държавата членка, в която неговият работодател е установен.
Съгласно чл. 14, пар. 2 от Регламент № 987/2009 на ЕП и на Съвета от 16
септември 2009 г., за
установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004, за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент, изразът
"което обичайно
осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни
управленски дейности, на
територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от
въпросното предприятие.
Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на
извършваните дейности.
Критериите за съществена дейност се разглеждат в тяхната съвкупност и се адаптират към характера на осъществяваната от предприятието дейност, като в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай могат допълнително да
се приложат и
други критерии.
От приетите по делото писмени доказателства се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят, в качеството му на работодател по смисъла на горецитираните разпоредби, обичайно осъществява дейността си в изпращащата държава-членка,
тоест в Република България.
„Тийм Пауър Европа“ ЕООД е регистрирано като търговско дружество по реда на Търговския закон в България и осъществява
цялата си дейност на територията на страната. На територията на страната е мястото на наемане на изпращания служител, видно от договора, сключен в гр.Варна. Договорът
е при условията на действащото в страната законодателство. На територията на страната е сключен и договора с предприятието-ползвател, което
е видно от съдържанието му. С преписката е представено Удостоверение от МТСП,
от което е видно, че „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е регистрирано, на основание
чл.74е ал.1, във връзка с чл.74к ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта,
считано от 29.06.2017г. за извършване на дейност като предприятие, което
осигурява временна работа.
Жалбоподателят е реализирал доходи
изцяло на територията на страната. Обстоятелството, че дружеството е
реализирало оборот от сделки с клиенти,
установени извън България не обосновава извод, че работодателят осъществява дейността си извън страната. Получаването на приходи от чужди клиенти не е равнозначно на извършване на дейност извън територията на България. Напротив, от събраните по делото доказателства е видно, че цялата дейност на дружеството се извършва в България,
включително сключването на трудовите договори с работниците, които се изпращат за
изпълнение на временна работа.
От приетите по делото писмени доказателства се установява и изпълнението на изискването на чл. 12 (1) от Регламент № 883/2004 за поддържането на пряка
връзка между
работодателя и изпратеното лице. Наличието на пряка връзка предполага запазване на взаимоотношенията между командированото заето лице и
изпращащия работодател
в рамките на съществуващото помежду им правоотношение. По безспорен начин е установено, че между жалбоподателя и работника е сключен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т.
2 вр. чл. 70 от КТ, в който са уредени правата и задълженията на работника и на работодателя, като същите са съобразени
изцяло с българското
законодателство. Между работника и приемащото предприятие не са налице никакви правоотношения, въз основа на които да се приеме, че е
налице връзка между
тях. Същевременно, в сключения договор за предоставяне на персонал между жалбоподателя и предприятието ползвател изрично е предвидено, че за времето на отдаване на работника на клиента, доставчикът, в качеството
на работодател
управлява и изплаща възнагражденията на работниците. На територията на страната са подписани и
договорите със Служба по трудова медицина „Авалон-СТМ“ Варна и със
ЗАД“ОЗК-застраховане“ АД. Следователно,
в случая по категоричен начин е установено наличието на пряка връзка между работника и оспорващия, в
качеството му на
работодател.
От представения по делото списък на
предприятията ползватели и на работниците на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е видно,
че лицето С Г Д е работил през периода
от 22.05.2018г. до 28.09.2018г. в германското предприятие. По делото е
представена и справка, от която е видно, че дължимите на С Г Д вноски за ДОО и ЗО са внасяни именно от
работодателя „Тийм пауър Европа“ ЕООД. От представените по делото банкови
извлечения е видно, че жалбоподателя е плащал дължимите на лицето трудови
възнаграждения.
Недоумение буди извода на ответника
изложен в решението, че намеренията на дружеството за извършване на дейност на
територията на България са сведени само до интереса на дружеството да бъдат
прикачени лица, извършващи дейност по трудови договори с предприятие което
осигурява временна работа в предприятия ползватели на територията на Германия,
към система за социална сигурност, която е с по-ниски осигурителни прагове и
по-ниски осигурителни ставки от тези в Германия.
В КТ е създаден самостоятелен Раздел
VІІІв към Глава V, който регулира
дейността, на предприятията осигуряващи временна работа, както и правата и
задълженията на работниците и служителите. В сила от 30.12.2016 г. е и чл.121а,
ал.2 от КТ, където е разяснено понятието „изпращане на работници или служители“.
В §1 т.17 от КТ е дадена легална дефиниция на понятието "Предприятие,
което осигурява временна работа", като е посочено, че това е всяко
физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва
трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна
работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след
регистрация в Агенцията по заетостта.
Тоест и европейското и българското
законодателство предвиждат възможността да се създаде предприятие, с
единствената цел, да се наемат работници и служители, които да бъдат изпращани
да работят в друга държава членка. Съгласно ограничението въведено в чл.12(1)
от Регламент №883/2004 г., ако изпратените лица не работят в чужбина повече от
24 месеца или ако не са изпратени да заместват друго лице, тези лица остават
подчинени на законодателството на изпращащата държава.
Предвид изложеното, съдът намира, че
са налице предпоставките по чл.12 пар.1 от Регламент № 883/2004г.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че по отношение на заетото
лице, посочено в искането за издаване на удостоверение А1, подадено от
жалбоподателя, са изпълнени всички изисквания на Регламент № 883/2004 за
запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка. Поради това
оспореното Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство следва да бъде отменено. На основание чл. 96 от ДОПК преписката следва да се изпрати на ответника за издаване на документ по искане за
издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за
заето лице, без да бъдат давани указания за съдържанието му.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на
чл.161 ал.1 от ДОПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се
явява основателно. Поради това ответната страна следва да бъде осъдена да му
заплати сумата от 380лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №
24 вх.А ет.1 ап.1, представлявано от В К Решение за отказ за издаване на удостоверение
относно приложимо законодателство № 30088320590/12.06.2018 г. на орган по
приходите при ТД на НАП – Варна, потвърдено с Решение № 127/12.07.2018г. на
Директора на ТД на НАП – Варна.
ИЗПРАЩА преписката на орган по приходите при Териториална дирекция на НАП - Варна за издаване на документ по искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително
законодателство за заето лице вх. № 30088320590/28.05.2018г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП - Варна да заплати на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, ЕИК **** гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“ № 24 вх.А ет.1 ап.1, представлявано от В К сумата от 370лв./ триста и
седемдесет/, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване
Административен съдия: