Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1
19.01.2018г.
град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на десети януари
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 552 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „М.Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Щ.В.Щ., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-1228-001189 от 26.09.2017г., издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед
на Щ.В.Щ. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му от некомпетентен орган, в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания по
чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта. Жалбоподателят поддържа, че
липсват надлежни доказателства, удостоверяващи оправомощаването на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора за издаването на
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Обосновава, че неправилно и незаконосъобразно с оспорената заповед е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП на
физическото лице Щ.В.Щ.. Твърди, че не е налице възприетото от административния
орган материалноправно основание по чл.171, т.2а от ЗДвП за прилагането на ПАМ
по отношение на посоченото физическо лице, тъй като собственик на управляваното без съответното
свидетелство за управление пътно превозно средство, е юридическото лице „М.Б.“
ЕООД. Оспорва се и формалната законосъобразност на заповедта по съображения, че
не е посочено в пълнота законово регламентираното правно основание за налагане
на ограничението. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед и
приложената с нея принудителна административна мярка са постановени от компетентен
орган в рамките на неговите правомощия и при спазване на материалния и на
процесуалния закон.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На Щ.В.Щ. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 194911/ 26.09.2017г.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 26.09.2017г. около 02.00 часа по главен път ІІ – 55 посока север,
гр. Гурково, Щ.В.Щ. управлява влекач ДАФ с рег. № СН5497КА и прикачено към него
полуремарке с рег. № СН2125ЕЕ, собственост на фирма „М.Б.” ЕООД, като след
направена справка с ОДЧ на ОД на МВР е установено, че водачът не притежава
СУМПС, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
С оспорената в настоящото
съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 17-1228-001189 от 26.09.2017г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на Щ.В.Щ. е
наложена принудителна административна мярка –
„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от
фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 26.09.2017г. около 02.00
часа по ГП ІІ – 55 в посока север, гр. Гурково, Щ.В.Щ. управлява влекач ДАФ с
рег. № СН5497КА и прикачено към него полуремарке с рег. № СН2125ЕЕ, собственост
на „М.Б.” ЕООД, като водачът не притежава СУМПС.
Като доказателства по
делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна
преписка по издаване на обжалваната Заповед № 17-1228-001189 от 26.09.2017г., както
и доказателства, че ППС, по отношение на което с оспорения акт е приложена ПАМ
по чл.171, т.2а от ЗДвП, е закупено чрез ползването на банков кредит от „М.Б.“
ЕООД във връзка с извършваната от търговеца професионална дейност, при учреден
особен залог върху посочения движим актив, както и такива за сключено
споразумение за разсрочвана на паричното задължение по договора за банков
кредит, поради финансови затруднения на дружеството – кредитополучател и др.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес – собственик на пътното
превозно средство, по отношение на което с обжалваната заповед е приложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията“, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото са
представени и приети като доказателства Заповед № 349з-95 от 11.01.2017г. и
Заповед № 349з-268 от 30.01.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, с които на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във
вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР –
Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП /по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора.
Следователно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а от ЗДвП № 17-1228-001189 от 26.09.2017г., е издадена от материално
и териториално компетентен административен орган – Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му
правомощия. Обстоятелството, че оправомощителната Заповед № 349з-268 от
30.01.2017г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, не е изрично посочена в
оспорения акт като основание за упражненото от Началник група в сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Стара Загора правомощие за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП,
не релевира нито твърдяната от пълномощника на жалбоподателя липса на
компетентност за издателя на акта, нито може да обуслови извод за нищожност на
обжалваната заповед
Оспорената заповед
е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени
са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП. Дали правилно
физическото лице Щ.Щ. е определено като субект, спрямо който е налице основание
за налагане на предвидената в закона ограничителна мярка - „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство”, е въпрос на материална, а не на
формална /процесуална/ законосъобразност на обжалвания административен акт. Действително
в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата
на чл. 171, т.2а, възприета като материалноправно основание за налагането на
принудителната административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт,
регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената
ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се
извлича от изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от
посочването, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-001189 от 26.09.2017г., е по чл.171, т.2а от ЗДвП, непълната правна обосновка
на упражненото административно правомощие не представлява съществено формално /процесуално/
нарушение. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията
на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката
налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата,
възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1228-001189 от 26.09.2017г., е издадена на основание
чл.171, т.2а от ЗДвП, съгласно която норма /в
приложимата редакция ДВ бр. 77/ 2017г., в сила от 26.09.2017г./, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/ или с тест за установяване концентрацията
на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, както и на собственик, чието превозно средство е управлявано
от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6
месеца до една година. В случая приложената
на Щ.В.Щ. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че на 26.09.2017г. около 02.00 часа по
ГП ІІ – 55 в посока север, гр. Гурково, Щ.В.Щ. управлява влекач ДАФ с рег. №
СН5497КА и прикачено към него полуремарке с рег. № СН2125ЕЕ, собственост на „М.Б.”
ЕООД, като водачът не притежава СУМПС.
Не се
оспорва от ответника по жалбата /видно от посоченото в съставения АУАН серия Д №
194911/ 26.09.2017г. и в обжалваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП № 17-1228-001189
от 26.09.2017г./, а и се установява от доказателствата по делото, че влекач ДАФ с
рег. № СН5497КА – пътното превозно средство, което е било управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление и респ. което ППС е обект на
приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП, е собственост на
„М.Б.” ЕООД.
Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. С оглед на нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване. Законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП /в приложимата редакция ДВ бр. 77/ 2017г., в сила от 26.09.2017г./, с управление на пътно превозно средство от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, като субект на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, предл. първо от ЗДвП законът определя единствено собственика, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, а в хипотезата на чл. 171, т.2а, предл. последно от ЗДвП - собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. В случая не е спорно между страните по делото, а и по несъмнен начин се установява от представените доказателства, че към датата на констатиране на нарушението, за което е съставен АУАН серия Д № 194911/ 26.09.2017г., управляваното от водача Щ.В.Щ. ППС - влекач ДАФ с рег. № СН5497КА, не е било собственост на физическото лице Щ.В.Щ., а на юридическото лице „М.Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********. Следователно Щ.В.Щ. не може да бъде субект /адресат/ на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП във връзка с управлението на влекач ДАФ с рег. № СН5497КА.
Предвид така установените по делото факти съдът
намира, че не са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с
който правната норма на чл.171, т.2а от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане
на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС” по отношение на физическото лице Щ.В.Щ..
Административният орган неправилно и необосновано е приел, че Щ.Щ. е субектът,
спрямо който съществува законово регламентирано материалноправно основание за
налагане на ограничителната мярка в качеството му на собственик, който
управлява пътно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление в хипотезата на чл. 171, т.2а, предл. първо от ЗДвП /в приложимата
редакция на нормата/, нито основание за прилагане на ПАМ в качеството му на
собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление в хипотезата на чл. 171, т.2а, предл. последно
от ЗДвП /в приложимата редакция на нормата/. Ирелевантно е обстоятелството, че Щ.В.Щ.
е едноличен собственик на капитала и управител на „М.Б.” ЕООД – дружеството,
което е собственик на влекач ДАФ с рег. № СН5497КА. За разлика от разпоредбата
на чл.188, ал.2 от ЗДвП, регламентираща, че когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, административното
наказание се налага на неговия законен представител, такава възможност не е
предвидена в закона при прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП т. е
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, предл. последно от ЗДвП в
хипотезата, когато собственик на управляваното МПС от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление, е юридическо лице, се налага именно на
юридическото лице, а не на неговия законен представител. Доколкото не се касае
за понасяне на административнонаказателна отговорност, която по принцип е
лична, прилагането на ПАМ може и следва да се извърши спрямо юридическо лице –
собственик на ППС, като разпореденото в случая прекратяване на регистрация на
ППС спрямо лице, което не е собственик на превозното средство, не би могло да
произведе целените от органа правни последици.
С
оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-001189 от 26.09.2017г.
на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора, с която на Щ.В.Щ.
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, като постановена
в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде
отменена.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като на основание чл.143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора
следва да бъде осъдена да заплати на „М.Б.” ЕООД сумата от 510лв.,
представляваща 10 лева внесена държавна такса и 500лв. адвокатско
възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно Договор за
правна защита и съдействие № 167421 от 12.12.2017г.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение второ
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „М.Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано
от управителя Щ.В.Щ., Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-1228-001189 от 26.09.2017г., издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на „М.Б.” ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от управителя
Щ.В.Щ., сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените от
жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.