№ 78
гр. Сливен, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230101635 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на обективно кумулативно съединени
искове-предявен иск за определяне на издръжка на малолетно дете и на непълнолетно дете –
правно основание чл.143 СК и предявен иск с правно основание чл. 149 СК за заплащане на
издръжка за минал период от време. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство”
ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 СК.
В исковата молба ищцата Р. Б. Д., ЕГН: ********** от с. *****, в качеството на
майка и законен представител на малолетното дете Д М., ЕГН: **********, родено ***** и
ищцата непълнолетната Р М., ЕГН: *****, родена ***** със съгласието на нейната майка и
законен представител Р. Б. Д. посочват, че ответникът М. Р. М., ЕГН: ********** от с. *****
бил баща на децата, като ищцата Р. Б. Д. заявява, че с ответника се били разделили през м.
октомври 2017 г., когато били живеели и работили в Италия и тя и децата се били завърнали
в България. Били заживели в жилище на нейните родители. Също така твърди, че била
работила като готвач и била получавала минималната работна заплата, като била разчитала
на финансовата помощ на нейните родители за посрещане на нарастващите нужди на двете
деца, които били ученици в трети и шести клас в ОУ „Св. Пайсий Хилендарски“ в с. Сотиря.
Били им необходими средства за закупуване на помагала, учебници, речници и ежедневни
разходи. Ответникът от момента на фактическата им раздяла не бил заплащал издръжка на
двете деца.
Иска от съда да осъди ответника да й заплаща ежемесечна издръжка в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете Д М., родено ***** в размер на 250
лв. от датата на постъпване на исковата молба- 21.04.2022 г. ведно със законната лихва
1
върху всяка закъсняла вноска до навършването на пълнолетие или до настъпването на други
законоустановени причини за изменението или прекратяването й. Моли на основание чл.
149 СК съдът да осъди ответника да й заплати в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Д М., родено ***** издръжка за минал едногодишен
период от време от 21.04.2021 г. до 21.04.2022 г. в размер на 180 лв. на месец. Ищцата
непълнолетната Р М., ЕГН: *****, родена ***** със съгласието на нейната майка и законен
представител Р. Б. Д. моли съдът да осъди ответника да й заплаща ежемесечна издръжка със
съгласие на нейната майка и законен представител в размер на 300 лв. от датата на
постъпване на исковата молба- 21.04.2022 г. ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до навършването на пълнолетие или до настъпването на други
законоустановени причини за изменението или прекратяването й. Моли на основание чл.
149 СК съдът да осъди ответника да й заплаща със съгласието на нейната майка и законен
представител издръжка за минал едногодишен период от време от 21.04.2021 г. до
21.04.2022 г. в размер на 180 лв. на месец Претендират деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
особения представител на ответника. Завява, че исковете били допустими, а искът по чл.
149 СК бил основателен, тъй като се бил претендирал минималния размер на издръжката за
миналия период от време. Искът по чл. 143 СК бил частично основателен до минималния
размер на издръжката предвиден в чл. 142 СК. С оглед възрастта на децата не се било
налагало да се заплаща издръжка в размер надхвърлящ минималния размер на издръжката-
една четвърт от минималната работна заплата. Не били установени възможностите на
ответника да заплаща издръжка в претендирания от него размер. Не били представени
доказателства относно месечния доход на ответника от трудово възнаграждение, нито се
било твърдяло, че същият бил притежавал имущество, от което да се възползва. При
изменение на обстоятелствата размерът на издръжката би могъл да бъде увеличен.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представените с искова молба заверени за вярност с оригинала копия на
удостоверение за раждане безспорно се установява, че малолетното дете Д М., ЕГН:
**********, родено ***** и ищцата непълнолетната Р М., ЕГН: *****, родена *****, имат
за родители страните по делото. Двете деца са ученици в ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ в с.
Сотиря, обл. Сливен.
Видно от представения по делото социален доклад ищцата Д. има втори съпруг и още
две други малолетни деца. Същата работи на трудов договор като „работник кухня“ и
получава месечно възнаграждение в размер на 800 лв. и същата била получавала месечни
помощи за отглеждане на дете в размер на 175 лв. Преки и непосредствени грижи за децата
полага единствено тяхната майка. На децата е осигурена стабилна семейна среда и са
задоволени всички техни потребности. Те изразяват желание да продължат да живеят заедно
2
с тяхната майка и доведения им баща, както и с другите си брат и сестра. Двете деца са
ученици и имат нужда от учебници и учебни пособия, като на детето Р са необходими и
допълнителни консултации предвид предстоящите изпити за външно оценяване.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Тодорова, се установява, че
страните са фактически разделени откакто Д бил бебе. Двете деца били живеели при майка
си и баба им по майчина линия в с. Сотиря. Бащата не се бил грижил за децата, тъй като бил
трайно установен в Италия, не ги бил търсил и не им бил заплащал издръжка. Единствено
майката била полагала грижи за децата, като била работила и била получавала минимална
работна заплата. Бащата имал наети хора, които били работили за него и се били занимавали
със земеделие. Получавал добри пари, тъй като си бил купувал бусове и имал своя къща.
Бил работил в гр. Ачера до Наполи. Ответникът имал и други деца. Майката на децата го
била молила пред свидетелката по телефона за пари, но той не й бил дал. Не бил изпращал
през цялото време пари на децата, нито им се обаждал за рождените дни, нито им бил
изпращал подаръци. Децата били ходили на училище, като Д бил в трети клас, а Р била в
шести клас. Били здрави и не страдали от заболявания. Ищцата Р. Д. си имала приятел, но
не живеели заедно. Бабата и дядото на децата по майчина линия им били помагали, тъй като
били живеели в едно домакинство.
Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка като
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните
изводи от правна страна:
За успешното провеждане на предявения иск и с правно основание чл.143 и чл.149
СК в тежест на ищците бе да установят по пътя на пълното и главно доказване, че
ответникът е родител на децата , нуждата от получаване на издръжка
в претендирания размер, материалната възможност на ответника да
дава претедирания размер на издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от
СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на
родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се
присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот,
лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката (така т. 4 от
ППВС № 5/1970г.). Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация, съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г. Според т. 6 от
цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
3
предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията,
които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с
отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на
издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира
материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи,
които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като
тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2
от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ- т.е. към момента минималният размер на
дължима от родител към непълнолетно дете издръжка е равен на 195 лева.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е
безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В случая ответникът е баща на децата Р и Д за което страните не спорят, както и че в
хода на съдебното производство детето Р е навършило 14 години, а детето Д 10 години.
Освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта на децата, съдът намира,
че към момента не са налице доказателства за необходимостта да бъдат отделяни повече
средства за нормалното им физическо и интелектуално развитие. Изхождайки от възприетия
размер на минималните средства, необходими за покриване на минимални жизнени
потребности от храна и нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия момент,
съдът намира, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето Д са в
размер на около 450 лева., а за детето Р в размер на 500 лв.
Установи се по делото че към момента майката и децата живеят в дома на нейните
родители в с. Сотиря заедно с втория й съпруг и техните други две общи малолетни деца,
като в същото време не са налице доказателства дали майката притежава и друго жилище.
Установи се, че майката получава средства под формата на трудово възнаграждение в
размер на 800 лв. и социални помощи в размер на 175 лв.
За разлика от ответника, по делото става ясно, че родителят който се грижи сам за
децата Д и Р е именно тяхната майка, която е била подпомагана от бабата и дядото на двете
деца.
От друга страна по делото не са ангажирани доказателства, от които е видно, че
ответникът не е в добро здраве или че е нетрудоспособен, но и се установява от
кредитираните от съда показания на разпитаната по делото свидетелка Тодорова, че същият
заема ръководна длъжност в сектора на земеделието и има наемни работници в гр. Ачера,
обл. Неапол в Италия.
Предвид обстоятелството, че бащата на децата е в трудоспособна възраст, съдът
намира, че при полагане на дължимата грижа същият би могъл да реализират доходи, в
размер по - висок и от установената за страната средна работна заплата. Съдът отчита и
4
факта, че майката на децата освен, че единствена от двамата родители ги отглежда, се
намира във финансово състояние, което е свързано с трудности при оглеждането на децата
без финансовата помощ на бащата. Същата полага грижи и издържа още две малолетни деца
родени от втория й брак.
Предвид наличието на данни за трудовата ангажираност на ответника и материалното
му състояние, съдът прави извод, че предявените искове за присъждане на издръжка в полза
на двете деца са доказани по основание и по размер.
В случая безспорно бащата следва да има по-голямо участие в издръжката на децата,
поради факта, че майката е заета с преките и непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на децата, родени от съвместното й съжителстване с ответника. При ясната
норма на чл.141 СК съдът счита, че в интерес на децата е родителят им да отделя средства
приоритетно за неговата издръжка, но този размер на дължима издръжка следва да бъде
съобразен както с възможностите на родителя, който дължи издръжка, така и с нуждите на
децата.
От материалите по делото съдът намира, че извода, който се обуславя дори и само въз
основа на гласните доказателства, ангажирани от ищцовата страна и от изготвения по
делото социален доклад е, че децата Р и Д не се нуждаят от допълнителни средства за
издръжка, извън обикновено необходимите за отглеждане на децата на тяхната възраст.
Съдът отчита факта, че към настоящия момент детето Д е на възраст от 10 години, а детето Р
е на възраст от 14 години. При наличие на доказателства затова, че ответникът разполага с
недвижимо имущество от което би могъл да се издържа и че получава доходи от трудови
правоотношения, позволяващи му без особени затруднения да заплаща издръжката за двете
деца в претендирания размер, съдът приема, че исковете по чл. 143 СК се явяват изцяло
доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло. Идентичен е и отговора
на въпроса какъв следва да бъде размера на дължимата за децата издръжка за минал период
от време за една година назад, а именно за периода 21.04.2021 г. до 21.04.2022 г.
Съобразявайки факта, че минималния предвиден размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 СК е
162,50 лв., съдът приема че и тези искове се явяват доказани в претендирания размер от 180
лв. за месец по изложените съображения относно данните за трудовата заетост на ответника
на ръководна длъжност в областта на земеделието в Италия.
По предявеният иск с правно основание чл. 143, ал.2 СК съдът присъжда законната
лихва на осн. чл. 86, ал. ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска -21.04.2022 г.,
върху всяка просрочена вноска без да посочва размер на законната лихва, тъй като
обективно не би могъл да бъде определен размер на бъдещо изпълняемо парично
задължение .
Искът по чл. 149 СК, също се явява основателен до размера от 2160 лв. за периода от
21.04.2021 г. до 21.04.2022 г. или в месечен размер от 180 лв. и следва да бъде уважен
изцяло, тъй като и за този едногодишен минал период от време следва да се присъди
претендирания размер на издръжка, тъй като бяха представени доказателства за доходите
на ответника, и се установи със свидетелски показания, че същия и през този едногодишен
5
период не е полагал грижи за децата и за тях се е грижила единствено майка им.
С оглед изложеното, исковете по чл. 143 СК и чл. 149 СК като основателни и
доказани по размер следва да бъдат уважени ведно със присъждане на законната лихва .
Водим от гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса, определена по реда на
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК – чл.1 и чл.
7, т.2 възлизаща на 4 % върху тригодишните платежи на присъдената с решението издръжка
по двата иска с правно осн. чл.143,ал.2 СК а именно в общ размер на 792 лева, както и по
вторите два иска с правно осн.чл. 149 СК - 4% върху сумата от 4320 лв. общ размер на двата
иска–172,80 лв.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден и да заплати на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК сторените от ищците съдебно деловодни разноски претендирани в общ размер от
800 лева за процесуално представителство съобразно уважената част на
исковете. Мотивиран от така изложените съображения, Сливенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК М. Р. М., ЕГН: ********** от с. ***** да
ЗАПЛАЩА за детето Д М., ЕГН: **********, родено ***** чрез неговата майка и законен
представител Р. Б. Д., ЕГН: ********** от с. *****, ежемесечна ИЗДРЪЖКА в размер на
250 лева , считано от момента на завеждане на исковата молба в съда – 21.04.2022 г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването
й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК М. Р. М., ЕГН: ********** от с. ***** да
ЗАПЛАЩА на детето Р М., ЕГН: *****, родена ***** със съгласието на нейната майка и
законен представител Р. Б. Д., ЕГН: ********** от с. ***** ежемесечна ИЗДРЪЖКА в
размер на 300 лева , считано от момента на завеждане на исковата молба в съда –
21.04.2022 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването
й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН: ********** от с. ***** да ЗАПЛАЩА за детето Д М., ЕГН:
**********, родено ***** чрез неговата майка и законен представител Р. Б. Д., ЕГН:
********** от с. ***** ежемесечна ИЗДРЪЖКА ЗА ИЗМИНАЛ ЕДНОГОДИШЕН
ПЕРИОД считано от 21.04.2021 г. до 21.04.2022 г. ( датата на предявяване на исковата
молба в съда ) в размер на по 180 лв. месечно или ОБЩО СУМАТА от 2160
лева– представляваща сбора от главници за посочения едногодишен период, на основание
чл. 149 СК, ведно със законната лихва считано от влизане на решението в сила до
окончателното изплащане на сумата.
6
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН: ********** от с. ***** да ЗАПЛАЩА на детето Р М.,
ЕГН: *****, родена ***** със съгласието на нейната майка и законен представител Р. Б. Д.,
ЕГН: ********** от с. ***** ежемесечна ИЗДРЪЖКА ЗА ИЗМИНАЛ ЕДНОГОДИШЕН
ПЕРИОД считано от 21.04.2021 г. до 21.04.2022 г. ( датата на предявяване на исковата
молба в съда ) в размер на по 180 лв. месечно или ОБЩО СУМАТА от 2160
лева– представляваща сбора от главници за посочения едногодишен период, на основание
чл. 149 СК, ведно със законната лихва считано от влизане на решението в сила до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН: ********** от с. *****, да ЗАПЛАТИ , към бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Сливен дължимата по делото държавна
такса, определена по реда на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по реда на ГПК – чл.1 и чл. 7, т.2 възлизаща на 4 % върху тригодишните платежи на
присъдената с решението издръжка по двата иска с правно осн. чл.143,ал.2 СК а именно в
сума общ размер на 792 лева, както и по вторите два иска с правно осн.чл. 149 СК - 4%
върху сумата от 4320 лв. общ размер на двата иска–172,80 лв.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН: ********** от с. *****, да ЗАПЛАТИ на Р. Б. Д., ЕГН:
********** от с. ***** сумата от 400 лв. - представляваща сторените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция за процесуално представителство
от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН: ********** от с. *****, да ЗАПЛАТИ на детето Р М., ЕГН:
*****, родена ***** със съгласието на нейната майка и законен представител Р. Б. Д., ЕГН:
********** от с. ***** сумата от 400 лв. - представляваща сторените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция за процесуално представителство
от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК съобразно уважената част на иска.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд
в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на обявяването му – 01.02.2023 год.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7