Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 119 21.09.2021
г. Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 114 по описа за
2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХII от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63, ал. 1 изречение 2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „КАРГО К” ЕООД с ЕИК **********, със седалище гр. Разград, чрез адв. Ж. Ч., срещу решение
№ 108 от 21.04.2021 год., постановено по АНД № 108/2021 год. по описа на
Районен съд – Разград. С него е потвърдено НП
№ 38-0002398 от 22.12. 2020 г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – Русе, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 3000 лв. на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните прeвози за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от същия
закон. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Твърди се, че противно на
приетото от районния съд АУАН е издаден
в нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗАНН. Излагат се доводи, че в АУАН не е посочено мястото на нарушението и
в пълнота нарушената правна норма. На следващо място се сочи, че неправилно е
санкционирано дружеството, което не може да бъде наказвано за допустителство,
какъвто според касатора е настоящия случай. От съда се иска да отмени въззивното
решение и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна администрация” - Русе не изпраща
представител. В писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и иска от
съда да потвърди въззивното решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила
решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата
по делото, и след като извърши служебна
проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
Съдът намира за необходимо да посочи, че
необосноваността на въззивните решения на районните съдилища по чл. 63, ал. 1
от ЗАНН не е сред касационните основания за оспорването им, посочени в чл. 348,
ал. 1 от НПК, съгласно препращането по чл. 63, ал. 1, изречение последно от ЗАНН, поради което настоящата инстанция
не следва да се произнася по наведените в тази насока доводи.
За да постанови
решението си Разградският районен съд е приел от фактическа страна, че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН
№ 281489 от 20.11.2020г., съставен на жалбоподателя от инспектор при Регионална
дирекция “Автомобилна администрация” Русе. В НП е отразено, че на 20.11.2020 г.
в Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград, при извършване на
комплексна проверка на превозвача „Карго К” ЕООД, извършващ обществен превоз на
товари с Лиценз на Общността № 19638 /31.07.2018г. е установено, че превозвачът
е допуснал на 07.10.2020г. водачът К. Й. И. до управление
на товарен автомобил „Скания Р 500” с рег. № ********
от категория №3, като за този ден е изминал 114 км, видно от разпечатка от Карта
на водача за дигитален тахограф, като водачът не притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Изрично е посочено, че на посочената
дата водачът е извършил превоз с описания товарен автомобил. Посочено е също,
че е извършена справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите
и било установено, че към процесната дата - 07.10.2020 г., водачът не е имал
удостоверение за психологическа годност. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 7а, ал. 2, предложение 3 от ЗАвтП. Районният съд приел,
че събраните по делото писмени
доказателства, които съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин потвърждават описаните в
АУАН и в НП фактически обстоятелства.
При тези факти
районният съд приел от правна страна че АУАН и НП са издадени при спазване на
правилата, установени в административнонаказателния процес. Съдът е обсъдил
възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на
НП, като ги е отхвърлил с подробно изложени мотиви. Приел е, че мястото на
извършване на нарушението е седалището на дружеството-превозвач, което е ясно
посочено в НП. Съдът е посочил, че дружеството превозвач правилно е
санкционирано по чл.96г, ал. 1 от ЗАвтП
с оглед на допуснатото от него нарушение на чл. 7а, ал. 2, предложение 3
от същия закон, изразяващо се в извършване на обществен превоз на товари с
водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност. Районният
съд е приел, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от другите обичайни деяния от този вид, поради което не е маловажен
случай на административно нарушение, а наложената санкция е правилно определена
в предвидения от закона абсолютен размер.
Разградският административен съд
намира въззивното решение за валидно и правилно.
Касационната инстанция споделя изцяло фактическите и
правни изводи на районния съд. Решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е
обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при
формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика,
опитните правила и научното знание. Приетата от районния съд фактическа обстановка и изводите на районния
съд съответстват на събраните по делото
доказателства. Жалбоподателят е
упражнил правото си на защита, в
пълен обем, както в досъдебната фаза, така и в пред въззивната инстанция.
Ето защо твърдението
на касационния жалбоподател за допуснати от въззивната инстанция
съществени процесуални нарушения е неоснователно и недоказано. Следва да се има
предвид, че в разпоредбата на чл. 348,
ал. 3 от НПК е посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено. В случая
не е налице нито една от посочените в
тази разпоредба хипотези.
Решението съответства и на материалния закон. Нарушението и неговият автор са безспорно
установено от събраните по делото доказателства. Не е налице неяснота в
обвинението. От фактическото описание на деянието наказаното лице е разбрало в
какво е обвинен от фактическа страна.
Изложените в НП факти недвусмислено сочат, че наказаното дружество като
превозвач е допуснало на 07.10.2020 год. водачът К. И. да управлява превозно средство за обществен превоз на
товари без да отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП и правилно е санкциониран на основание
чл. чл.96г, ал.1 от същия закон.
Районният съд правилно е приел, че мястото на
извършване на нарушението е в гр. Разград и то е посочено в АУАН и в НП. В случая нарушението е
установено при извършена проверка на
превозвача по документи в седалището на дружеството. И доколкото се
касае до отговорност по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване на неговата дейност, а от данните
по административно наказателната преписка не може да се установи, къде точно е
извършен превозът на товари извършен от водач, който няма валидно удостоверение
за психологическа годност, то правилно като място на нарушението е посочен гр.
Разград, където е седалището на дружеството. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.48, ал. 2 от ЗАНН.
Неоснователно е позоваването на касационния
жалбоподател на разпоредбата на чл. 10 и чл. 24 от ЗАНН. В случая не е налице
допустителство по смисъла на чл. 10 от ЗАНН, нито е налице хипотезата на чл.
24, ал. 2 от ЗАНН. Касационният жалбоподател е санкциониран в хипотезата на чл.
83, ал. 1 от ЗАНН като юридическо лице – превозвач, което не е изпълнило
задължението си към държавата вменено му с разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от
ЗАВтП да осъществява превоз на товари с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, като е допуснал такъв
водач да управлява превозно средство за
обществен превоз на товари.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния
закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи
отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 108 от 21.04.2021 год., постановено по АНД № 108/2021 год. по описа
на Районен съд – Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/