№ 8853
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110167495 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „С----” АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни
общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ВиК услуги (доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и
обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Ето
защо претендира сумата от 6639,44 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги
през периода от 16.05.2016 г. до 14.02.2021 г. в обект, находящ се в гр. С------, със договорна
(съдебна) сметка към клиентския номер -----, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1350,75 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 16.06.2016 г. – 14.02.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2021 г. по гр.д. № 31743/2021 г. по описа на
СРС, 26 състав.
Ответникът В. И. И. оспорва исковете, като твърди, че не е потребител на ВиК услуги в
процесния обект, тъй като не е негов собственик. Оспорва да са доставени ВиК услуги за
процесния период на посочената стойност. Навежда възражение за погасяване на
1
вземанията по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми, респ. че са налице
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен
договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен
и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са
одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ,
одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и
последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, одобрени с решение на КЕВР от
13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г. Следователно, за основателността на
предявената претенция на първо място ищецът следва да докаже, че ответникът е
собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния
водоснабден имот през посочения период, на което основание между страните би
възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на
2
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи условия.
Ищцовото дружество е ангажирало доказателствени искания във връзка с установяване
наличието на право на собственост върху процесния имот, респ. за наличие на
облигационно правоотношение между страните, но от събраните доказателства не се
установява принадлежност на вещното право в полза на ответника. От изисканите от
Столична община, дирекция „Общински приходи – М-“ документи е видно, че собственици
на водоснабдения имот за процесния период са били С- и В-------------, които са придобили
имота по договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти на 26.04.1991 г. След смъртта на В------------- (на 11.11.2017 г.) неговите
законни наследници С-, И-- и М----.а са придобили ап. 166, находящ се в гр. С----, при квоти
от 4/6 идеални части за Светла Атанасова и по 1/6 идеална част за И---- И. и по този начин са
декларирали правата си с подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ. По делото липсват
каквито и да било писмени доказателства относно възникнали за процесния период вещни
права в полза на ответника В. И. И. върху жилището, като подобно обстоятелство не се
установява и от приетото заключение на СТЕ, доколкото предметът на експертизата касае
установяване на количеството доставени в имота В и К услуги и тяхната стойност, а не
вещните права върху имота, като вещото лице е посочило, че за имота е заведена партида с
клиентски номер - с титуляр В. И. И., но не става ясно на какво основание ищецът е открил
партидата на името на ответника. Същевременно вещото лице е работило единствено въз
основа на едностранно съставени от ищеца документи (справки от информационната
система на дружеството и фактури), които не се ползват с материална доказателствена сила
относно факта на възникнало облигационно правоотношение между страните.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията му за
наличие на облигационно правоотношение между страните, като при изричното оспорване
на ответника същият да е потребител на ВиК услуги и собственик на процесния имот и
липсата на доказателства в тази насока, това обстоятелство остава недоказано в процеса. Ето
защо, претенцията за заплащане на договорно основание на стойността на потребените ВиК
услуги в размер на 6639,44 лв. е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид
неоснователността на претенцията съдът не следва да разглежда по същество наведеното
при условията на евентуалност възражение от ответника за погасяване на вземанията по
давност.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид неоснователността на предявената главна претенция, не се дължи и лихва за забава
върху претендираната главница, поради което и акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.
3
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
направените от него разноски в двете производства за платено възнаграждение за един
адвокат. В исковата молба ищецът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за основателно. За настоящата съдебна инстанция с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото уговореният и заплатен размер на
възнаграждението за процесуално представителство на ответника в заповедното
производство – 600 лв., се явява прекомерен и следва да бъде намален, като това може да
стане и под минимумите на Наредба № 1/2004 г., предвид задължителната съдебна практика
на СЕС – решение на СЕС по дело № С-427/16, с оглед характера на извършената работа в
заповедното производство (подаване на възражение по образец, което законът не изисква да
се мотивира) и факта, че реалното процесуално представителство се извършва едва в
последвалия исков процес по реда на чл. 422 ГПК. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че дължимото на ответника адвокатско възнаграждение за заповедното
производство следва да бъде намалено до 350 лв., като страната има право и на разноски за
процесуално представителство в настоящото производство в размер на 729,51 лв., които на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъдат присъдени директно на процесуалния
представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С----” АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр. С--
--, срещу В. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С------, искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6639,44
лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 16.05.2016 г. до
14.02.2021 г. в обект, находящ се в гр. С------, със договорна (съдебна) сметка към
клиентския номер -----, както и за сумата от 1350,75 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 16.06.2016 г. – 14.02.2021 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2021 г. по
гр.д. № 31743/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА „С----” АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр. С----, да заплати на
В. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С------, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350
лв., разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „С----” АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр. С----, да заплати на
адв. М. И. П. от САК, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата от 729,51 лв., възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в исковото
производство.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5