Решение по дело №11310/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             13.02.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВА НЕШЕВА  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11310 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11310/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №93006 от 14.04.2019 г постановено по гр.д.№23862/18 г на СРС , 74 състав ; поправено с решение №164670 от 12.07.2019 г по същото дело ;  в частта ,  с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се осъдят при условията на разделност В.Г.М. ЕГН ********** да заплати 2/3 , а И.М.М. ЕГН ********** да заплати 1/3 от следните суми : разликата над 2462,28 лева до предявения размер от 3698,15 лева  незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за ап.№17 в гр.София ул.******, ведно със законната лихва от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата ;  разликата над 575,25 лева до претендираният размер от 673,96 лева  лихви за забава за периода 15.09.2015 г – 02.01.2018 г върху главницата за топлинна енергия за посочения по-горе период ; и 10,93 лева лихви за забава върху главница от 46,01 лева за дялово разпределение за посочения период на незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2015 г – 02.01.2018 г .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Сумите по общата фактура издадена м.07.2015 г стават изискуеми след нейното издаване и процесните задължения за периода 01.05.2014 г – 13.04.2015 г не са погасени по давност както е приел СРС . Налице са констативни протоколи за публикуване в интернет на процесните задължения . Задълженията за дялово разпределение и лихви върху тях са претендирани своевременно и са доказани .

Въззиваемите страни не са подали писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становище по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 18.04.2019 г и е обжалвано в срок на 25.04.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично исковете за СРС е приел следното . Безспорно ответниците са били собственици на процесния имот и потребители на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Задълженията за топлинна енергия са доказани , но са частично погасени по давност . Исковата молба е подадена на 13.04.2018г , поради което задълженията за периода до 12.04.2015 г са погасени с 3-годишна давност по чл.111 б.В ЗЗД . По чл.162 ГПК СРС е определил , че се дължат процесните суми за топлинна енергия и лихви върху тях . Не се дължат лихви за забава върху сумите за дялово разпределение , защото липсват данни за покани до ответниците .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Срокът за заплащане на сумите за топлинна енергия по чл.33 ал.1 ОУ /2014 г/ е 30-дневен , а не 45-дневен. Издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/.

По ОУ /2014 г/ месечните дължими суми са изискуеми след покана – тридесет дни след публикуване на сметките от страна на  ищеца на сайта му. Няма данни за публикуване на сметките на ответниците на сайта на ищеца . Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало. В случая е видно от представените писмени доказателства и ССЕ , че ежемесечните съобщения към фактура са издавани на последния ден от съответния месец . Исковата молба от 13.04.2018 г е  прекъснала давността за вземанията за периода 04.2015 г - м.04.2016 г. На основание чл.162 ГПК съдът констатира , че определените от СРС размери на непогасени по давност вземания за главница надвишават действително дължимите суми , поради което обжалваното решение трябва да бъде потвърдено .

 По отношение на лихвите за забава СРС законосъобразно е приел , че по делото не са представени доказателства за публикуване на процесните фактури в интернет респ.не е установен точният им падеж и датата на забава по чл.86 ал.1 ЗЗД .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част и в частта за разноските .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №93006 от 14.04.2019 г постановено по гр.д.№23862/18 г на СРС , 74 състав ; поправено с решение №164670 от 12.07.2019 г по същото дело ;  в частта ,  с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се осъдят при условията на разделност В.Г.М. ЕГН ********** да заплати 2/3 , а И.М.М. ЕГН ********** да заплати 1/3 от следните суми : разликата над 2462,28 лева до предявения размер от 3698,15 лева  незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за ап.№17 в гр.София ул.******, ведно със законната лихва от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата ;  разликата над 575,25 лева до претендираният размер от 673,96 лева  лихви за забава за периода 15.09.2015 г – 02.01.2018 г върху главницата за топлинна енергия за посочения по-горе период ; и 10,93 лева лихви за забава върху главница от 46,01 лева за дялово разпределение за посочения период на незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2015 г – 02.01.2018 г .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ***  .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.