№ 74
гр. Разград, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20223330200054 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Беркай - 2010” ЕООД – Варна, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. В.*****, представлявано от Управител Х. И. Х. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 17-2100013/05.01.2022г. на и.д. Изпълнителен Директор на
ИА „ ГИТ „ - София, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от КТ на
жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лв., за нарушение на чл. 11, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, в която счита същото за незаконосъобразно и моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: На 19.09.2021г., гл. инсп. в ДИТ – Разград – св.
А. М. и ст. инсп. в ДИТ – Разград - св. М. С., по сигнал за трудова злополука със смърт на
две лица, извършили проверка по работни места по спазване на трудовото законодателство
в обект – „ Кравеферма „ с. Дянково на „ Беркай - 2010” ЕООД – Варна, ЕИК *********. По
време на проверката установили множество нарушения, едно от които, че на територията на
обекта няма утвърдени мерки за ограничаване на достъпа на външни лица на територията на
предприятието. Дадени били предписания. Проверката продължила и по документи в ДИТ –
Разград и приключила със съставяне на Протокол № ПР 2130660/07.12.2021г., връчен на
представляващия дружеството. За констатираното при проверката на жалбоподателят в
1
качеството му на работодател бил съставен АУАН № 17-2100013/13.12.2021г., в който
нарушението било описано по следният начин „...Работодателя „ Беркай - 2010” ЕООД –
Варна, ЕИК ********* на 19.09.21г. при поискване от контролен орган в обекта не
предоставя утвърдени мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на
предприятието кравеферма, находяща се в с. Дянково, общ. Разград, експлоатирана и
стопанисвана от „ Беркай - 2010” ЕООД – Варна. Такива не се представят от работодателя и
през периода от 19.09.21г. до съставяне на настоящия акт за установяване на адм. нарушение
– 13.12.2021г….“. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 11, ал.1 от
НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. АУАН,
съставен в присъствие на представляващия жалбоподателя, връчен му срещу подпис и
подписан от него без възражения. В тридневния срок по ЗАНН постъпили писмени
възражения срещу АУАН, които били оставени без уважение от адм. наказващия орган.
На 05.01.2022г. било издадено и процесното НП, в което нарушението е описано по
идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл. 11, ал.1 от НАРЕДБА №
7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване, адм. наказващият орган на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от КТ, наложил адм. наказание „
имуществена санкция ” в размер на 1500,00лв. НП било връчено на упълномощено от
жалбоподателя лице на 07.01.2022г., жалбата срещу него постъпила при
административнонаказващия орган на 21.01.2022г.
Актосъставителят и свидетелят по АУАН - св. А. М. и св. М. С., разпитани в с.з. по
същество потвърждават изложеното в АУАН.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима, по същество неоснователна.
От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно
установяват, че на 19.09.2022г. работодателят „ Беркай - 2010” ЕООД – Варна, ЕИК
********* при проверка по работни места в експлоатиран от него обект и при поискване от
контролен орган не е представил утвърдени мерки за ограничаване достъпа на външни лица
на територията на предприятието кравеферма, находяща се в с. Дянково, общ. Разград.
Разпоредбата на чл. 11, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, задължава територията на предприятието да се огражда и/или се
предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. Съгласно разпоредбата
на чл.2 от Наредба № 7, това задължение е на работодателя В случая „ Беркай - 2010”
ЕООД – Варна, ЕИК *********. Неизпълнението на това задължение съставлява
бездействие, с което е осъществено нарушението, поради което правилно и обосновано е
2
ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.413, ал.2 от КТ с издаденото
НП.
В тази връзка съдът намира всички възраженията на жалбоподателя, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, за неоснователни. От процесуална гледна точка: Наказателното
постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя
административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен
орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко
описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови
разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на водача. Въз основа на това, съдът
намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради
което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от
формална страна.
От изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
От този изход на делото искането на процесуалния представител на адм. наказващия орган
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграгждение, следва да бъде увагжено в
размер на 150,00лв.
Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-2100013/05.01.2022г. на и.д. Изпълнителен Директор на ИА „
ГИТ „ - София, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от КТ на
жалбоподателя „ Беркай - 2010” ЕООД – Варна, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
В.*****, представлявано от Управител Х. И. Х. ЕГН **********, в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение на чл. 11,
ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ Беркай - 2010” ЕООД – Варна, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
В.*****, представлявано от Управител Х. И. Х. ЕГН ********** да заплати на ИА „ ГИТ „ –
София сумата 150,00/ сто и петдесет / лева, представляваща разноски в съдебното
производство за юрисконсултско възнаграждение.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4