Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.  София  7.05.2015 г.

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                          2. ЕЛЕНА МАВРОВА

                       

при секретаря Д. Ш., като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 18728 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.196 и сл., във вр. с чл.234, ал.3 от ГПК (отм.).

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Б.С.С. срещу Й.К.  Й.. Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с площ от 1 950 кв.м с пл.№ 868, к.л.№ 775 по плана на гр. **********, на основание договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 32/17.04.1996 г. Сочи, че ответникът ползва без основание част от имота с площ от 650 кв.м, при граници: ул.№ 27, имот без пл.№, имот пл.№ 271 и мислена линия, пресичаща имота на С. като продължение от границата между имоти №№ 271 и 272 в посока на улица № 27, като е разположил в имота строителни материали. Въз основа на изложеното С. моли съда да осъди ответника да му предаде владението на описания имот.

Ответникът оспорва иска. Възразява, че е получил имота през 1972 г. по ПМС № 21/1963 г. и го е облагородил. Счита, че имотът е бил възстановен неправомерно по реда на ЗСПЗЗ на бившите собственици, явяващи се праводатели на ищеца. Позовава се на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 1972 г., а считано от 1995 г. – и по отношение на бившите собственици.

С решение от 23.07.2009 г., постановено по гр. дело № 8808/2006 г., СРС, Г.К., 47 състав, е отхвърлил ревандикационния иск, като е заключил, че спорният имот е бил незаконосъобразно реституиран по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на бившия му собственик Д. П.. В тази връзка е посочил, че по делото не се установява Д. П. действително да е притежавал въпросния имот.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от Б.С., който твърди, че решението е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага оплаквания, че след като съдът е приел, че не е установена активната легитимация на ищеца, е следвало да прекрати производството, тъй като активната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. С. оспорва изводите на СРС за незаконосъобразно възстановяване правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ.  

Й.Й. счита жалбата за неоснователна. Оспорва твърдението за недопустимост на обжалваното решение. Твърди, че не са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост върху процесния имот в полза на ответника, тъй като в представената записка за вписване не фигурира името на Д. П.. Оспорва идентичността на имота, описан в записката за вписване, и процесния имот. Излага доводи за нищожност на решението на ПК „Панчарево”, като подписано от председател, секретар и двама членове, вместо трима. Твърди, че от приетите по делото съдебно-почеркови експертизи не е установено, че подписът на решението е на Ц. Г.. Противопоставя правата на ползвател, получил правото на ползване по ПМС № 21/1963 г. Позовава се на пречките за възстановяване на собствеността по чл.10б от ЗСПЗЗ, както и на изтекла в негова полза кратка придобивна давност.

С решение от 22.02.2013 г. по гр. дело № 12124/2009 г., поправено с решение от 21.12.2013 г., СГС, ІІ-д Г.О., е отменил първоинстанционното решение и е уважил иска. Въззивният съд е приел, че имотът е бил законосъобразно възстановен по реда на ЗСПЗЗ на праводателите на ищеца, като ответникът го владее без валидно правно основание. По отношение на възражението за изтекла придобивна давност се е позовал на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.

С решение № 146/12.11.2014 г. по гр. дело № 3921/2014 г., ВКС, ІІ Г.О. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС с указания за конституиране на Й.Л.Й. – съпруга и необходим другар на ответника Й.Й..

Пред настоящия съд Б.С. поддържа въззивната си жалба. Прави уточнение на имота – като част от имот с идентификатор № 04234.6901.868, с площ от 650 кв.м, при граници: ПИ с идентификатор 04234.6901.60 (бивша улица № 27); от две страни ПИ с идентификатор: 04234.6901.504 (стар имот с пл.№ 271) и мислена линия, пресичаща имота на ищеца, като продължение от границата между ПИ с идентификатори 04234.6901.504 - от една страна, и от друга страна ПИ с идентификатори 04234.6901.506 и 04234.6901.505 по посока на ПИ с идентификатор 04234.6901.60 (бивша улица № 27).                                                                               Й.Й. счита жалбата за неоснователна.                               Й.Й. оспорва предявения иск и въззивната жалба. Счита, че договорът за покупко-продажба на ищеца не го легитимира като собственик, предвид недоказаните права на собственост на праводателите му. Позовава се на изтекла 10-годишна придобивна давност, считано от 26.09.1994 г.                                                                                                                Пред настоящия въззивен съд са събрани нови доказателства.                        След преценка доводите на страните и доказателствата по делото въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                                                                                                                  Видно от нотариален акт № 32/17.04.1996 г., том ХХХVІ, дело № 7139/1996 г., С. И. П. и К. Й. П. са продали на Б.С.С. празно дворно място, находящо се в гр. София-Бистрица, съставляващо имот пл.№ 868, к.л.№ 775 по неодобрения кадастрален план на гр. ************I етап-местността Дупките”, цялото с площ от 1 950 кв.м, при съседи: улица, Ц. Г., О. В., Т. Г., а по скица: улица, имоти пл.№№ 271, 272 и 275. Пред нотариуса продавачите са се легитимирали като собственици с нотариален акт № 97, том V, дело № 971/1995 г., скица № 94-С-105/4.04.1996 г. на СОФГЕО-СГО и договор за доброволна делба № 8951/13.07.1995 г., вписан  с вх.№ рег.№ 16298, том 6, № 298/13.07.1995 г.

По делото е приет нотариален акт № 97/7.03.1995 г., том V, дело № 971/1995 г., с който Г.С. П., Ц. И. Г. и С. И. П. са признати за собственици на празно неурегулирано дворно място от 4 000 кв.м, съставляващо имот пл.№ 868, к.л.№ 755 по кад. план на с. ************ при съседи: М. К., О. В. и Т.Г.. Нотариалният акт е издаден въз основа на решение на ПК „Панчарево” № 828.1/26.09.1994 г., скица на имота и удостоверение за наследници.

С решение № 828.1/26.09.1994 г., по заявление вх.№ 1228/20.02.1992 г. на С. П., което решение е представено пред СРС, ПК „Панчарево” е възстановила на наследниците на Д. П. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 4 дка в землището на с. ************”, при граници: М.К., О. В., Т. Г.. С решението е отказано възстановяване на 700 кв.м от същата нива (цялата с площ от 4 700 кв.м), поради това, че попадат в улица. Решението е постановено в състав: председател, секретар и трима членове и е подписано от председател, секретар и двама членове (липсва подпис на третия член Ц. Г.).                                                                                                    Пред предходния въззивен съд е представено решение под същия номер и със същото съдържание, подписано и от Ц. Г.. Предвид направено оспорване от страна на Й.Й., съдът е открил производство по оспорване автентичността на положения от името на  Ц. Г. подпис.

В преписката № 1228 на ПК „Панчарево” е приложена скица от 22.06.1994 г., издадена от СОФГЕО-СГО, на която е отразен имотът от 4 700 кв.м, бивша собственост на Д. П..

От удостоверение на СО-Район „Панчарево” (л.34 от гр. дело № 12124/2009 г. на СГС) е видно, че Ц. Й Г. е работила в ПК „Панчарево” от 1.06.1992 г. до 19.12.2002 г. като технически сътрудник.

По делото са приети заключения на единична и тройна съдебно-почеркови експертизи, от които се установява по категоричен начин, че подписът върху решение № 828.1/26.09.1994 г. е положен от Ц. Й Г..

От удостоверение за наследници № 866/21.11.1994 г. на СО-Район „Панчарево” се установява, че Д. И. П. е починал на 5.02.1962 г. и е оставил за наследници по закон Г.С. П., Ц. И. Г. и С.И. П..

Със служебна бележка от 18.10.1972 г. ръководствата на ОНС и ТКЗС - c. ******** са удостоверили, че на Й.К.Й. е дадена земя за лично ползване от 900 кв.м по силата на 21 ПМС в землището на с. *********”.

От писмо на СО-Район „Панчарево” изх.№ РД-94-Б-1345/20.06.1997 г. се установява, че на 21.05.1992 г. Й.Й. е отправил искане (№ 36) за закупуване на ползвания от него имот.

Със заповед № РД-09-355/10.05.1994 г. кметският наместник на ТОА „Панчарево” е отказал да изготви оценка по молба на Й.К.Й. на предоставения за ползване имот от 900 кв.м в с. **************”, тъй като не е представен документ, доказващ правно основание за ползване на имота.

С решение от 7.03.1998 г., постановено по адм. дело № 1147/1997 г., СГС, A.O., Ill-А с-в е прогласил нищожността на заповед № РД-09-355/10.05.1994 г. на кметския наместник на ТОА „Панчарево”.

Със заповед № РД-46-310/4.07.2003 г. кметът на СО-Район „Панчарево” е отказал на Й.К.Й. да придобие право на собственост при условията на пар.4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл.№ 271, к.л. 775, м. „****************, тъй като не е представен документ за право на ползване съгласно пар.63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

С решение № 4279/10.04.2008 г. по адм. дело № 11069/2007 г. ВАС, IV отд. е оставил в сила решение от 28.05.2007 г. по адм. дело № 3041/2003 г. по описа на СГС, А.О., Ill-е състав, с което е отхвърлена жалбата на Й.К.Й. срещу заповед № РД-46-310/4.07.2003 г. на кмета на СО-Район „Панчарево”. В решенията е прието, че Й.Й. не е доказал, че има надлежно учредено право на ползване върху процесната земеделска земя – имот пл.№ 271, к.л.№ 775, м. „**************, по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет.

По делото са приети приходни квитанции за платен данък и такса смет от Й.Й. за имот в с. Бистрица за 1980 г., 1981 г., 2001 г., 2002 г. и 2003 г.

Видно от скица  № 15-229842/8.07.2014 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър, имотът с площ от 1 660 кв.м, находящ се в с. Бистрица, район „Панчарево”, ул.№ 29 № 42, с номер по предходен план 868, записан на името на Б.С.С., е с идентификатор 04234.6901.868 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-51/3.11.2011 г. на изп. директор на АГКК.

Със заповед № РД-30-36/15.04.2014 г. директорът на Дирекция „Общински строителен контрол” е наредил Б.С. да премахне  незаконния строеж „паянтова постройка-допълващо застрояване” в имот идентификатор 04234.6901.868. От служебна бележка от 19.06.2014 г. е видно, че заповедта е изпълнена.

От изслушаните пред СРС съдебно-технически експертизи се установява, че имот пл.№ 271 е идентичен с част от имот пл.№ 868, к.л.№ 775, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, както и от закупения от Б.С. имот. Имот пл.№ 868 е бил нанесен за първи път в кадастралния план след решението на ПК, като на комбинираната скица на в.л. И. Д. (л.132 от първоинстанционното дело) същият е обозначен по буквите А-Б-В-Г-Д-А. На същата скица частта от имот № 271, попадаща в имот пл.№ 868, е обозначена по буквите Б-В-И-Е-Б.

Пред СРС и СГС са разпитани свидетелите Д. Н., П. Й., Г. С., В. Д., И. Л., Л. Л. и С.Б.. Съдът кредитира при постановяване на решението си показанията на Н., Й., С., Д. и Л., като ги намира за обективни, базирани на непосредствени наблюдения и непротиворечиви помежду им. Съществено е, че въпросните лица включват свидетели и на двете страни; част от тях са съседи на имота. От показанията на тези свидетели се установява по несъмнен начин, че ответниците Й. още от края на 70-те години на миналия век осъществяват фактическа власт върху спорния имот, като го обработват и ползват, изградили са постройка и барака за инструменти. Фактическата им власт е продължила и след образуване на делото пред СРС.                          Въз основа на изложеното, въззивният съд прави следните изводи:

С решение № 828.1/26.09.1994 г. на ПК „Панчарево” валидно е възстановено в полза на наследниците на Д. П. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 4 дка в землището на с. ************** при граници: М. К., О. В., Т. Г.. В тази връзка, като изхожда от заключенията на изслушаните по делото съдебно-почеркови експертизи, съдът приема, че решението е подписано от председател, секретар и трима членове, което съответства на разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й към 26.09.1994 г. Дори и да липсва подпис на някой от членовете на комисията, обаче, съгласно наложилата се практика на ВКС е достатъчно подписването на решението от председателя и секретаря на комисията.

Същевременно  към датата на решението не е съществувало задължение по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за прилагане на скица от поземлената комисия, поради което същото е породило действието си, независимо дали такава е била налице (в този смисъл са напр. решение № 555/22.10.2009 г. по гр. дело № 104/2009 г. на ВКС, ІІ Г.О. и определение № 108/8.02.2011 г. по гр. дело № 779/2010 г. на ВКС, Г.К., І Г.О.). Налице е и задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК (напр. решение № 59/16.06.2014 г. по гр. дело № 4359/2013 г. на ВКС, Г.К., ІІ Г.О. и цитираните в него други съдебни актове), съгласно която липсата на скица по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ не следва да се абсолютизира като изискване за действителност на решението на органа на поземлената собственост. Достатъчно е възстановеният имот да бъде индивидуализиран по друг начин. Настоящият съд счита, че по делото се идентифицира от събраните доказателства възстановеният на наследниците на Д. П. имот. Освен това, от отразеното в нотариален акт № 97/1995 г. е видно, че е била налице издадена скица за възстановения имот.

Съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса дали Д. П. действително е притежавал възстановения му с цитираното по-горе решение на ПК „Панчарево” имот. Доколкото в случая ответниците не твърдят, че са били собственици на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, същите не могат да възразяват, че праводателят на ищеца не е бил собственик на възстановения имот към момента на кооперирането му и че възстановеният имот не е идентичен с притежавания такъв преди колективизацията (в този смисъл е налице утвърдила се съдебна практика, напр. решение № 237/16.01.2014 г. по гр. дело № 5/2013 г. на ВКС, Г.К., І Г.О.). Ответниците могат да оспорват реституирането на имота по отношение на това дали от гледна точка на техните противопоставими права не са били налице законови пречки за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му.

В случая не са били налице законови пречки за реституцията на имота, включително с оглед разпоредбите на чл.10б от ЗСПЗЗ.

Ответниците не притежават  по отношение на спорния имот противопоставими на Б.С. права. От събраните доказателства не се установява и твърдението на Й.Й., че е получил по надлежен ред право на ползване на имота (по този въпрос съдът кредитира изцяло решение № 4279/10.04.2008 г. на ВАС по адм. дело № 11069/2007 г.).

Неоснователно се явява направеното от ответниците възражение за изтекла придобивна давност. Доколкото същите се явяват недобросъвестни владелци, те могат да придобият право на собственост единствено при условията на чл.79, ал.1 от ЗС – при непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и актуалната съдебна практика по чл.290 от ГПК (напр. решение № 105/8.01.2015 г. по гр. дело № 1193/2014 г. на ВКС, Г.К., ІІ Г.О. и цитираните в него други решения на ВКС), с която настоящият съд следва да се съобрази, най-ранният момент, от който започва да тече давностният срок, е приключване на процедурата по възстановяване собствеността върху земеделския имот. В този смисъл, принципно процесният имот би могъл да бъде придобит по давност от ответниците, ако от момента на възстановяването му с решение № 828.1/26.09.1994 г. на ПК „Панчарево” до подаване на исковата молба в съда Й. са упражнявали фактическа власт върху него като върху свой имот (чл.68, ал.1 от ЗС) в продължение на поне 10 години. От събраните по делото доказателства и най-вече от показанията на свидетелите Н., Й., С., Д. и Л. може да се направи обоснован извод, че Й.Й. и Й.Й. са упражнявали фактическа власт върху имота за така посочения правно релевантен период. Това обстоятелство, обаче, не е достатъчно, за да се приеме, че те са го придобили по давност. Това е така, защото по делото не се установява, че Й. са държали имота като свой. Обратното – от събраните писмени доказателства е видно, че от 1992 г. до 2008 г. Й.Й. е правил опити, приключили безуспешно, да закупи имота  по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това означава, че ответниците са възприемали себе си като носители на предоставено им право на ползване върху имота, което от своя страна оборва презумпцията по чл.69 от ЗС. Липсата на анимус по чл.68, ал.1 от ЗС е пречка Й. да се легитимират като собственици по давностно владение.

Горното обуславя извода, че са налице  всички предпоставки на чл.108 от ЗС за уважаване на иска – ищецът се явява собственик на имота, който ответниците владеят без валидно правно основание.

Предвид изложеното, въззивният съд следва да отмени решението на СРС и постанови друго за уважаване на ревандикационната претенция.

Б.С. има право на всички направени по делото разноски. Съдът намира, че следва да намали поради прекомерност възнаграждението за процесуално представителство на жалбоподателя пред настоящата инстанция от 3 000 лв. на 2 000 лв. При това положение дължимите общо разноски на страната възлизат на 4 725.42 лв.

С оглед данъчната оценка на имота решението на въззивния съд е окончателно.

Водим от горното, съдът

 

                                                                Р  Е  Ш  И: 

 

 

ОТМЕНЯ решението от 23.07.2009 г. на СРС, Г.К., 47 състав, постановено по гр. дело № 8808 по описа за 2006 г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС Й.К.Й., ЕГН ********** и Й.Л.Й., ЕГН **********,***, да предадат на Б.С.С. с ЕГН **********,***, владението на следния  недвижим имот: част от имот с идентификатор № 04234.6901.868, с площ от 650 кв.м, при граници: ПИ с идентификатор 04234.6901.60 (бивша улица № **); от две страни ПИ с идентификатор: 04234.6901.504 (стар имот с пл.№ 271) и мислена линия, пресичаща имота на ищеца, като продължение от границата между ПИ с идентификатори 04234.6901.504 - от една страна, и от друга страна ПИ с идентификатори 04234.6901.506 и 04234.6901.505 по посока на ПИ с идентификатор 04234.6901.60 (бивша улица № 27).

ОСЪЖДА Й.К.Й. и Й.Л.Й. да заплатят на Б.С.С. разноски по делото общо в размер на 4 725.42 лв.                  

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             

           

                 2.