О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1406/20.9.2022г.
Град
Пловдив, 20.09.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в закрито заседание на двадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
като
разгледа докладваното от съдия Харитева ч.к.а.д.
№ 2288 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба на Ф.Х. Ферари К. ***,
срещу определение № 6406 от 14.06.2022 г., постановено по адм. дело № 8657 по
описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което е оставена без разглеждане
като просрочена жалбата му срещу заповед за задържане на лице рег.№ 2373з-5 от
08.01.2016 г. на полицейски орган при ОДМВР Пловдив.
Според частния жалбоподател обжалваното определение е
неправилно, защото не владее български език, обжалваната заповед никога не му е
била съобщавана на разбираем език и не са му били разяснени правата,
включително правото да обжалва заповедта за задържане, поради което счита, че срокът
за обжалване не е започнал да тече и жалбата му е редовна, съответно моли
жалбата да бъде разгледана по същество.
Съдът намира, че частната жалба е подадена в срока по
чл.230 АПК и срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на
производството, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, районният съд
е приел, че съгласно чл.72, ал.4 ЗМВР заповедта за задържане може да се обжалва
от задържаното лице пред районния съд по седалище на органа, а съгласно чл.149,
ал.1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от
съобщаването им, следователно заповедта за задържане подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчването й на задържаното лице. Изхождайки от съдържанието
на приложената по делото заповед, районният съд е приел, че заповедта е
получена от жалбоподателя на 08.01.2016 г., когато лицето е било физически
предадено на служител на ОДМВР Пазарджик, а жалбата е подадена на 05.05.2022 г.
или повече от шест години след изтичане на срока за обжалване, поради което се
явява просрочена и като такава не може да породи никакви правни последици,
затова следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство следва
да се прекрати.
Определението е правилно. Правилна е преценката на
районния съд, че съобщаването на оспорената заповед е извършено на 08.01.2016
г., когато жалбоподателят е бил задържан. От текста на самата заповед се
установява, че на жалбоподателя са разяснени правата по чл.74, ал.2, т.6 ЗМВР –
ако не владее български език, незабавно да бъде информиран за основанията за
задържане на разбираем за него език, за правото да обжалва законността на
задържането, за правото на адвокатска защита и задължението на полицейския
орган да му осигури възможност да се свърже със защитник-адвокат. Под този текст
в заповедта е положен подпис на жалбоподателя. Подписана е също разписката за
получаване на екземпляр от заповедта за задържане.
При тези факти недоказано се явява твърдението на
жалбоподателя, че оспорената заповед никога не му е била връчвана и той не е
имал възможност да се запознае с нейното съдържание. Дори да се приеме за вярно
това неговото твърдение, видно от приложеното от самия жалбоподател
постановление от 08.01.2016 г. на разследващ полицай при РУП Пазарджик, на
жалбоподателя е бил назначен преводач в досъдебното производство, т.е., той е
имал възможност още 08.01.2016 г. да разбере съдържанието на заповедта и да
упражни правото си на жалба. От момента на задържането и съобщаването на
заповедта (08.01.2016 г.) до момента на подаване на жалбата срещу тази заповед
(05.05.2022 г.) е изтекъл период от шест години и четири месеца. Срокът за
обжалване е преклузивен и с неговото изтичане се погасява самото субективно
право на жалба, правото да се сезира съд за разрешаване на въпроса за законосъобразността
на оспорения административния акт. От друга страна, спазването на срока за
обжалване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
жалбата, за наличието на която предпоставка съдът е длъжен да следи служебно.
Съответно, нейната липса обосновава недопустимост на жалбата и налага
оставянето й без разглеждане. Следователно като е стигнал до същите правни
изводи, районният съд правилно е приложил закона.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че обжалваното
определение като правилно следва да се остави в сила. Затова и на основание
чл.235 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА определение
№ 6406 от 14.06.2022 г., постановено по адм. дело № 8657 по описа на Районен
съд Пловдив за 2022 година.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.