Решение по дело №576/2022 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 85
Дата: 9 май 2023 г. (в сила от 26 май 2023 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Станчев
Дело: 20224120200576
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Горна Оряховица, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
в присъствието на прокурора Й. А.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20224120200576 по описа за 2022 година
въз основа на доказателствата по делото и закона
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Д. Й. В., роден на *** г. в с. П., български гражданин, с
постоянен адрес ***, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН за това, че на 23.07.2021 г. в гр. Горна Оряховица, на ул.
„Васил Априлов“, до № 19А, при управляване на моторно превозно средство
– лек автомобил „Ф.“ с рег. № ***, нарушил правилото за движение по
пътищата, регламентирано в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при избиране на
скоростта на движението не се съобразил с конкретните условия на видимост,
за да бъде в състояние да спре пред предвидимо препятствие – пресичащия
пешеходец А.Г.С., на *** г., от гр. Горна Оряховица, и при възникналото
пътнотранспортно произшествие по непредпазливост причинил на
пешеходеца С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачката
на дясното коляно, довело до трайно затрудняване на движението на десния
долен крайник за над 30 дни, със срок на лечение и възстановяване около
шест месеца, както и в счупване на шест поредни ребра, довело до трайно
1
затрудняване на движението на снагата за над 30 дни, със срок на лечение и
възстановяване около три месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като на
основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го признава за невинен и ГО
ОПРАВДАВА в частта от обвинението да е нарушил следните правила за
движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – при
избиране на скоростта на движението да не се е съобразил с интензивността
на движението и при възникналата опасност за движението да не е спрял пред
предвидимото препятствие.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА Д. Й. В. от
наказателна отговорност за горното престъпление и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
ОСЪЖДА Д. Й. В., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОБЛАСТНАТА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО сумата 1497,44 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и седем
лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи направените
разноски на досъдебното производство.
ОСЪЖДА Д. Й. В., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА сумата
200,00 лв. (двеста лева), представляващи направените разноски в съдебната
фаза на наказателното производство.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд –
Велико Търново в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение № 85/09.05.2023 година
по АНД № 576/2022 година
по описа на Районен съд – Горна Оряховица
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, предлага на съда
на основание чл. 78а, ал. 1 от НК да освободи от наказателна отговорност Д.
Й. В. – обвиняем по досъдебно производство № 406/2021 г. по описа на РУ –
Горна Оряховица, и да му наложи административно наказание за това, че на
23.07.2021 г. в гр. Горна Оряховица, на ул. „В.“, до № **, при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.“ с рег. № ***, нарушил
правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при
избиране на скоростта на движение не се съобразил с интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост, като не спрял пред
предвидимо препятствие при възникналата опасност за движението, при
което допуснал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което блъснал
пешеходеца А.Г.С. от гр. Горна Оряховица и по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачката на
дясното коляно, довело до трайно затруднение в движението на десен долен
крайник за над 30 дни, със срок на лечение и възстановяване около шест
месеца, както и в счупване на шест поредни ребра, довело до трайно
затрудняване в движението на снагата за над 30 дни, със срок на лечение и
възстановяване около три месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа предложението.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. П. С. моли съда да оправдае неговия подзащитен.
Поддържа, че в случая е налице случайно деяние. Оспорва тезата на
обвинението, че избраната от В. скорост на движение е била несъобразена.
Посочва, че ударът с пешеходеца е настъпил в опасната зона за спиране на
автомобила. Моли съда, ако все пак приеме, че подзащитният му е виновен,
да му наложи минималното предвидено в закона административно наказание
глоба, без да му налага административното наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Й. В. дава обяснения. Изразява съжаление за
1
извършеното. Моли за справедливо наказание.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д. Й. В. е роден на *** г. в с. П., общ. Горна Оряховица.
Завършил е средно образование. Живее в родното си село в едно домакинство
с един от синовете си и възрастната си майка. Получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
На 23.07.2021 г. около 16:00 часа обвиняемият В. управлявал лек
автомобил „Ф.“ с рег. № *** по ул. „В.“ в гр. Горна Оряховица в посока юг
към магазин „К.“. В дясната лента по посоката на неговото движение били
паркирани автомобили, поради което управляваният от него автомобил се
движел в средата на платното за движение. По същото време на десния
тротоар по посока на движение на автомобила вървял пешеходецът А.Г.С., на
* г., който носел чанта с хранителни продукти. Когато стигнал до
пешеходната алея пред входа на жилищния блок на № **, пешеходецът
променил посоката си на движение и предприел пресичане на пътното платно
в посока изток. В този момент лекият автомобил се намирал на около 30,7
метра от пешеходеца, а пешеходецът – на 3,2 метра от мястото на удара.
Видимостта между водача на лекия автомобил и пешеходеца била ограничена
от паркираните автомобили и ниските клони на дърветата на тротоара.
В момента, в който пешеходецът С. изминал 2 метра от точката, в
която променил посоката си на движение, водачът В. го възприел като
опасност и предприел аварийно спиране. Въпреки така предприетите от
водача действия траекториите на пешеходеца и автомобила се пресекли.
Последвал удар, при който предната лява част на лекия автомобил се ударила
в лявата част на тялото на С.. Пешеходецът се подпрял на предния капак на
лекия автомобил и бил отхвърлен на около 2,4 метра напред по посоката на
движение на автомобила. След удара автомобилът продължил интензивното
спиране, като изминал още 1,25 метра до пълното спиране. Пешеходецът
паднал на платното за движение, на около 1,15 метра пред окончателно
спрелия автомобил.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза,
изготвено от вещото лице д-р Н. Г. – началник на Отделението по съдебна
медицина при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново, при
2
пътнотранспортното произшествие пешеходецът С. получил закрито
разместено счупване на капачката на дясното коляно, довело до трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник за над 30 дни, със срок
на лечение и възстановяване около шест месеца, закрито счупване на шест
поредни ребра в лявата гръдна половина, довело до трайно затрудняване на
движението на снагата за над 30 дни, със срок на лечение и възстановяване
около три месеца, и кръвонасядане по брадичката, причинило болки и
страдания, със срок на лечение и възстановяване около 7 дни при нормално
протичащ оздравителен процес.
Според заключението на автотехническата експертиза, изготвено от
вещото лице инж. М. Р., скоростта на движение на лекия автомобил „Ф.“
преди удара е била около 33 км/ч, а по време на удара – 14 км/ч. Опасната
зона за спиране на автомобила била около 19 м. Критичната ситуация e
настъпила 1,11 секунди преди удара. В този момент пешеходецът все още не
бил навлязъл в коридора на движение на лекия автомобил и се намирал на
1,25 метра от мястото на удара, а лекият автомобил – на 7,12 метра от мястото
на удара. Пешеходецът е имал възможност да предотврати
пътнотранспортното произшествие, като изчака по-продължително време,
преди да предприеме пресичането, за да осигури по-голямо разстояние за
спиране на идващите към него в двете посоки автомобили. С избраната
скорост на движение от 33 км/ч водачът В. не е имал възможност да
предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. Водачът е
имал техническа възможност да избегне настъпването на пътнотранспортното
произшествие, ако е бил избрал скорост на движение до 30,3 км/ч. Причината
за настъпване на пътнотранспортното произшествие е избраната от водача на
автомобила несъобразена скорост, както и неправилната преценка на
пешеходеца за скоростта на идващия към него автомобил и разстоянието до
него и прибързаното навлизане на пешеходеца на платното за движение.
В заключението на допълнителната автотехническа експертиза вещото
лице е преизчислило посочените в заключението на основната експертиза
стойности на отделните величини (разстояние, време, скорост) на база
скорост на пешеходеца от 0,97 м/с вместо погрешно посочената в
заключението на основната експертиза скорост от 0,9 м/с, като е достигнало
до следните изводи: Моментът на настъпване на опасността е настъпил 3,3
секунди преди удара, когато пешеходецът се е намирал на 3,2 метра от
3
мястото на удара, а лекият автомобил – на 28,4 метра от мястото на удара.
Критичната ситуация е настъпила 1,03 секунди преди удара, когато
пешеходецът все още не бил навлязъл в коридора на движение на лекия
автомобил и се намирал на 1 метър от мястото на удара, а лекият автомобил –
на 6,82 метра. В момента на възникване на опасността видимостта пред
водача на автомобила към пешеходеца е била ограничена от спрелите коли и
клоните на дърветата на тротоара. Водачът е възприел опасността, когато се е
намирал на 17,9 метра от мястото на удара, като опасната зона за спиране на
автомобила е била 19,18 метра. Следователно с избраната скорост на
движение от 33 км/ч водачът на лекия автомобил не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара с пешеходеца.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и заключението на назначената в тази фаза на
процеса автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. М. И. Р.
(на основание чл. 378, ал. 2 от НПК), събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, съдържащи се в обясненията на обвиняемия Д. Й. В.
и в показанията на свидетелите И. Т. Р., М. А. П. и О. П. Х., както и
заключението на назначената от съда допълнителна автотехническа
експертиза.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прие, че на
23.07.2021 г. в гр. Горна Оряховица, обвиняемият Д. Й. В. е осъществил
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
От обективна страна обвиняемият В. при управление на моторно
превозно средство – л.а. „Ф.” с рег. № ***, нарушил правилото за движение
по пътищата, регламентирано в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при избиране на
скоростта на движението не се съобразил с конкретните условия на видимост,
за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие – в случая
пресичащия пешеходец А.Г.С., на *** г., от гр. Горна Оряховица. Този правен
извод следва от данните в свидетелските показания и в заключенията на
основната и допълнителната автотехническа експертиза, че в момента на
възникване на опасността видимостта на водача на автомобила към
започващия пресичане на пътното платно пешеходец е била ограничена от
4
спрелите коли и клоните на дърветата на тротоара, както и от изводите на
автоексперта в заключенията на цитираните експертизи, че водачът на лекия
автомобил е имал възможност да предотврати удара с пешеходеца, ако вместо
с избраната скорост на движение от 33 км/ч, се е движел със скорост до 30,3
км/ч. Данните, че пешеходецът е започнал пресичането от пешеходна алея
пред вход на жилищен блок, пред който има и тротоар, мотивират съда да
приеме, че в процесния случай пешеходецът С. е бил предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като обвиняемият в качеството си на
водач на процесния лек автомобил е бил длъжен и е имал възможност да
предвиди, че иззад паркираните в редица пред жилищния блок автомобили
може да изскочи внезапно на платното за движение дете, старец или друг
пешеходец, излизащ от входа на жилищния блок или преминаващ по
тротоара пред този блок.
В резултат на така допуснатото нарушение на цитираното по-горе
правило за движение обвиняемият В. причинил на пешеходеца А.Г.С.
следните травматични увреждания: закрито разместено счупване на капачката
на дясното коляно, закрито счупване на шест поредни ребра в лявата гръдна
половина и кръвонасядане по брадичката. Така причинените травматични
увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2
от НК, тъй като видно от заключението на съдебномедицинската експертиза,
счупването на капачката на дясното коляно е довело до трайно затрудняване
на движението на десния долен крайник за над 30 дни, а счупването на шест
поредни ребра в лявата гръдна половина е причинило на пострадалия трайно
затрудняване на движението на снагата за над 30 дни.
Анализът на установения механизъм на пътнотранспортното
произшествие и на причините за неговото настъпване дава основание да се
приеме, че причинената на С. средна телесна повреда е пряка и
непосредствена последица от допуснатото от обвиняемия нарушение на
правилото за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, според което при избиране
скоростта на движение водачът на пътнотранспортно средство е длъжен да се
съобрази с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие.
От субективна страна обвиняемият е действал виновно при форма на
вината несъзнавана непредпазливост (небрежност). Не е съзнавал, че като
5
нарушава цитираното по-горе правило за движение, може да предизвика
пътнотранспортно произшествие, при което да причини телесна повреда на
пресичащия пешеходец С., но по силата на закона е бил длъжен, а с оглед на
конкретните обстоятелства е имал възможност да предвиди, че допуснатото
нарушение на правилото за движение ще причини този резултат.
От събраните доказателства се установява, че непосредствено преди и
по време на развитие на критичната ситуация в участъка от пътя, на който е
настъпило пътнотранспортното произшествие, са преминавали само
управляваният от обвиняемия автомобил и пешеходецът. При това положение
не може да се приеме, че в процесния случай обвиняемият е бил длъжен да
съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил с
интензивността на движението и съответно че е нарушил правилото за
движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в частта, според която при избиране на
скоростта на движение водачът на пътнотранспортно средство е длъжен да се
съобрази с интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие.
От заключенията на основната и допълнителната автотехническа
експертиза се установява, че пешеходецът е навлязъл в опасната зона за
спиране на лекия автомобил, поради което обвиняемият не е бил в състояние
да предотврати пътнотранспортното произшествие, като намали скоростта и
спре, преди автомобилът да е пресякъл траекторията на пешеходеца.
Следователно нарушаването на посоченото в обвинението правило за
движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – според което водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението – не е в причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат. От друга страна, само по себе си обстоятелството, че
пешеходецът е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила, не
изключва отговорността на водача на автомобила за настъпилото
пътнотранспортно произшествие, тъй като той сам се е поставил в
положението да не е в състояние да спре пред пресичащия пешеходец, като е
нарушил правилото за движение със скорост, съобразена с конкретните
условия на видимост.
Предвид изложеното по-горе съдът на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от
НПК призна обвиняемия за невинен и го оправда в частта от обвинението да е
6
нарушил следните правила за движение по пътищата, регламентирани в чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движението да не се е
съобразил с интензивността на движението и при възникналата опасност за
движението да не е спрял пред предвидимото препятствие.
Съдът прецени, че са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Обвиняемият е извършил непредпазливо
престъпление, за което законът предвижда наказание до три години лишаване
от свобода или пробация. Към датата на деянието не е бил освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и е имал
статут на неосъждано лице, тъй като към тази дата е бил реабилитиран за
предходните си осъждания – с присъдите по НОХД № 680/1974 г. и по НОХД
№ 230/1997 г., двете по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не са
налице пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК.
При определяне на размера на административното наказание съдът взе
предвид следното:
Обществената опасност на деянието е типичната за този вид
правонарушения.
Обществената опасност на дееца е ниска.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид
съдействието на обвиняемия за разкриване на обективната истина и
изразеното от него критично отношение към извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.
С оглед изложеното по-горе съдът прие, че следва да определи
административното наказание при превес на смекчаващите обстоятелства.
При определяне на размера на глобата съдът взе предвид и данните в
декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на л.
34 от ДП, според които обвиняемият получава доход от пенсия под
минималната работна заплата за страната, а единственият недвижим имот,
който притежава, е къща в с. П..
По горните мотиви съдът прие, че за постигане на целите на
административното наказание е достатъчно на обвиняемия Д. Й. В. да бъде
7
наложено административно наказание глоба в минималния предвиден в
закона размер от 1000 лв.
Като съобрази превеса на смекчаващите обстоятелства, съдът прие, че
в конкретния случай за постигане на целите на административното наказание
не е необходимо на основание чл. 343г във вр. с чл. 78а, ал. 4 от НК на
обвиняемия да бъде наложено и административното наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди обвиняемия да заплати направените по делото разноски, както следва:
1497,44 лв. по сметка на ОД на МВР – Велико Търново, представляващи
направените разноски на досъдебното производство, и 200 лв. по сметка на
Районен съд – Горна Оряховица, представляващи направените разноски в
съдебната фаза на производството.
Така мотивиран, съдът постанови решението.


Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: ________________________
8
Съобщи за изтекли лични данни