Решение по дело №2835/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2022г.        гр.Варна

 

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, ІІ-ри касационен състав, в публичното заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора  година в състав:

             

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                        ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИХОВ

                                  НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря Наталия Зирковска

в присъствието на прокурора Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Д.Станева к.адм.нак.дело № 2835/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите против Решение № 948/25.11.2021г., постановено по НАХД № 3524/2021г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № В-0050620/05.08.2021г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „Солид Монтажи“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите, за нарушение на чл.113 ал.2 от с.з.  Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата; твърди, че при издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения; изразява несъгласие с изводите, че неправилно е определена датата на нарушението. Поради изложените съображения моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и потвърди НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, касаторът редовно призован не изпраща представител. В депозирана по делото молба, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско или ю.к.възнаграждение.

Ответната страна, редовно призована, не се явява представител в съдебно заседание. 

 Представителят на ВОП изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

    Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено от фактическа и правна страна следното:

 Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане.

  Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН  първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

От фактическа страна Варненският  районен съд установил, че на 29.03.2021г. между „Солид Монтажи“ ООД и П. А. Ч. бил сключен договор за поръчка за пожароустойчива врата обща употреба. Съобразно договора между страните вратата следвало да бъде монтирана от дружеството. На 09.04.2021г. вратата била доставена на обекта на Ч. (новострояща се сграда), но не била монтирана, тъй като не била направена замазката на пода. Монтажът на вратата бил отложен за 12.04.2021г. На посочената дата в имота на Ч. дошли монтажници и започнали да монтират вратата, но все нещо липсвало. Тъй като монтажа се проточил много Ч. отишъл на работа и се върнал около 18.30ч. Вратата все още не била монтирана, но Ч. забелязал че същата е надрана, с наранена повърхност, поради което казал на монтажниците да преустановят действията си, че няма да приеме вратата в този вид. Същият се обадил на лицето за контакт от страна на дружеството и попитал как ще процедират от тук нататък. Отговорено му било, че сред като се свържат с монтажниците ще го уведомят. Два дни след това, вратата била взета от обекта на Ч.. Разбирайки това на следващия ден последният се свързал с лицето за контакт от страна на дружество, за да разбере кога ще бъде направен монтажа защото е на работа и не може да реагира на момента. На следващия ден след този разговор (на 16.04.2021год), късно вечерта, без Ч. да бъде уведомен предварително, вратата била монтирана като по време на монтажа в имота му нямало никой. След монтажа монтажниците му се обадили по телефона и се уговорили на следващия ден сутринта Ч. да отиде на обекта и да приеме вратата и да подпише протоколите. Отивайки на обекта Ч. установил, че монтираната на обекта му врата е дори в по-лошо състояние от това, в което била вратата която отказал да приеме предния път. Той се свързал по телефона с управителя на дружеството и го уведомил за проблема с вратата. Последният казал, че ще дойде да види вратата, но така и не го сторил. На 19.04.2021г. Ч. подал по имейла на дружеството рекламация като поискал и адекватно решаване на въпроса. На 23.04.2021г. вратата била предадена от Ч. на монтажен екип за което бил съставен протокол подписан от двете страни. В протокола било посочено, че вратата се взема за отстраняване на забележките за които бил изпратен имейл на 12.04.2021г. ведно със снимки. Вратата така и не била монтирана отново като от страна на дружеството се изтъквали различни причини за това. На 10.05.2021г. Ч. изпратил пореден имейл на дружеството като поискал да му бъде възстановена платената от него сума. На 12.05.2021год. същият подал и жалба в КЗП. С оглед на постъпилата жалба на 17.05.2021год. била извършена проверка в офиса на дружеството находящ се в гр.Варна, кв. Чайка“ бл. 189, партер. Констатациите от проверката били обективирани в КП № К-2706458/17.05.2021г., в който била определена и дата за документална проверка като били дадени предписания представител на фирмата да се яви на 31.05.2021г. в офиса на КЗП Варна и да представи писмено становище по жалбата. На 31.05.2021год. в КЗП Варна се явил управителя, който представил писмено становище. В него потвърдил, че и към момента вратата не е доставена и монтирана тъй като не била изпълнена необходимата поддържаща конструкция, а клиента отказвал да плаща за допълнителни посещения. След това можел да си получи вратата. При тези данни било прието, че дружеството на 26.05.2021г. е нарушило разпоредбата на чл. 113, ал.2 от ЗЗП, тъй като не било изпълнило задължението си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок считано от предявяване на рекламацията като счела, че тава в писмен вид е била подадена по имейл на 23.04.2021г. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № К-0050620/29.06.2021г., а въз основа на него е издадено и процесното НП.

За да отмени обжалваното НП, ВРС е приел, че в хода на АНП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Както в в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено на 26.05.2021г. Районният съд приел, че не тази е датата на нарушението, а 20.05.2021г. като са изложени мотиви в тази насока.

Така развитите подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е спазил служебното начало във връзка с разкриване на обективната истина и установената от него фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал. Районният съд е направил въз основа на нея правилни и обосновани правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат приповтаряни. Настоящата касационна инстанция намира, че изводите на ВРС са напълно законосъобразни, тъй като изцяло кореспондират с материалния закон.  Посочването на датата на нарушението е основен признак от състава на същото и е абсолютно необходим задължителен реквизит на НП. Смисълът на въведеното от законодателя изискване да се посочи същата е в няколко насоки и първата от тях е индивидуализация на самото нарушение. Липсата на дата на извършване на нарушението, поставя нарушителя пред невъзможността да организира правилно защитата си.

    Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон. Неточното посочването на дата на извършване на нарушението също е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП и е основание за отмяната на последното.

 Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на въззивното решение.

Предвид гореизложеното не се установяват основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за отмяна на решението на ВРС, наведени от представителя на касатора.

Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОСТАВЯ в сила Решение  № 948/25.11.2021г., постановено по НАХД № 3524/2021г. по описа на ВРС.

 

 Решението е окончателно.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                         2.