Мотиви към присъда, постановена по НОХД
№ 877 по описа на Софийски градски съд,
Наказателна колегия, 4-ти състав за 2021 г.
Обвинението е повдигнато от
Софийската градска прокуратура (СГП) срещу Б. М. В. за това, че на 12.03.2020
г., около 09:20 часа, на алея пред болница „Света Екатерина“, находяща се в гр. София, бул. „**** ******, при управление
на МПС – лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“ с peг. № СВ ****, с посока на движение от НДК към бул.
„Прага“, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), а именно:
чл. 40, ал. 1 ЗДвП: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.“;
чл. 40, ал. 2 ЗДвП: „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство ….“,
като преди да започне движението на заден ход не се убедил, че пътят зад
лекия автомобил е свободен и, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и по време на самото движение назад, не е наблюдавал
пътя зад лекия автомобил, поради което ударил със задната част на автомобила си
пешеходката Н.Д.Т.– ЕГН **********, движеща се по алеята с посока на движение
от входа на болницата към бул. „Прага“, вследствие на което тя паднала на
алеята, а автомобилът, продължавайки движението си назад, притиснал тялото й,
като по този начин по непредпазливост подс. Б.М.В.
причинил на Н.Д.Т.съчетана травма, изразяваща се в:
• гръдна травма: кръвонасядане на мускулатурата
на дясна ребрена дъга; кръвонасядане на лява гръдна
половина; петнисти кръвонасядания на двата диафрагмални купола;
• коремна травма: масивно кръвонасядане на меките
тъкани на малкия таз;
• травма на крайниците: охлузване под десен лакът; кръвонасядане
на лява мишница; голяма разкъсно-контузна рана на
дясно бедро; кръвонасядания по предната повърхност на
ляво бедро; кръвонасядане външно на ляво бедро; пертрохантерно счупване на лява бедрена кост; масивни
дълбоки кръвонасядания на ляво бедро с оформен мекотъканен джоб; кръвонасядане
на ляво коляно;
• кръвонасядане на меката черепна покривка в
дясно слепоочно предно теменно;
• счупване на трето ребро в дясно по средна ключична
линия;
• счупване на трето, четвърто, пето, шесто и седмо ребра в ляво,
която съчетана травма и настъпилите от нея усложнения, а именно: двустранна
пневмония; белодробен оток, довели до смъртта на Н.Д.Т.настъпила на 16.04.2020
г., като след деянието си на 12.03.2020 г., подс. Б.М.В.
е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“,
във вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа така
повдигнатото срещу подсъдимия В. обвинение, като намира, че същото е доказано
по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство
и приобщени към доказателствената съвкупност, по реда
на чл. 372, ал. 4 от НПК, доказателствени средства. Изтъква,
че от преките доказателствени средства, съдържащи се
в самопризнанието на подсъдимия, се установяват времето, мястото и условията,
при които е извършено деянието, както и механизмът на произшествието, като тези
доказателства се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели,
заключенията на изготвените експертизи и останалите доказателствени
източници.
Прокурорът при СГП пледира подсъдимият В. да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление с горепосочената правна квалификация, като следващото
му се наказание да бъде определено при баланс на отегчаващите и смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Намира, че като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства следва да бъдат отчетени механизма на извършване на
деянието; причинените на пострадалата множество телесни увреждания, довели до
смъртта й; обстоятелството, че смъртта на пострадалата е настъпила повече от
месец след деянието, през който период същата е търпяла последиците от
травматичните увреждания, а като смекчаващи – чистото съдебно минало на
подсъдимия; добрите му характеристични данни; ниската скорост на движение на
управлявания от него автомобил в района на произшествието и това, че деянието е
извършено при по-малко укоримата форма на
непредпазливост, а именно – по небрежност. Предлага на подсъдимия В. да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер около средния, предвиден в
закона, а именно – за срок от две години, който да бъде редуциран с 1/3, както
и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като бъде приложен и
институтът по чл. 59, ал. 4 от НК. Предлага вещественото доказателство по делото
– 1 бр. DVD, да остане към делото, а свидетелството за
правоуправление, издадено на името на подсъдимия и контролния му талон, да
бъдат предадени на О „ПП“ – СДВР, с оглед изпълнение на наказанието по чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК. Предлага също така, направените по делото разноски да бъдат
присъдени в тежест на подсъдимия.
Повереникът на частния
обвинител А.И.Н. – адв. Я.С. – от САК, се
присъединява към становището на представителя на държавното обвинение, като
обаче, пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
максималния, предвиден в закона, размер. Намира, че при индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия, следва да бъдат отчетени като
отегчаващи отговорността му обстоятелства увеличаващия се брой пътно –
транспортни произшествия с тежки последици, дължащи се на несъобразяване на
поведението на водачите с нормативно установените правила за движение по
пътищата, както и това, че подсъдимият през цялото време на движението му е
имал възможност да възприеме движещата се попътно спрямо него пешеходка.
Намира, че с оглед постигане целите на специалната и генералната превенция е
оправдано налагането на по-високо по размер наказание на подсъдимия, което би
било и в унисон със задължителната тълкувателна практика на върховната съдебна
инстанция. Сочи, че в конкретния по делото случай не са налице смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Конституираният в процесуалното качество на частен обвинител А.И.Н., не ангажира становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото.
Подсъдимият Б.М.В. се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение; признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. При упражняване на правото си на лична защита
изразява искрено съжаление за случилото се и сочи, че се е опитал да направи
всичко възможно за пострадалата. В последната си дума моли за минимално
наказание.
Защитата на подс. Б.М.В. – адв. Б.М. – от
САК, пледира на подсъдимия да бъдат наложено наказание „лишаване от свобода“ в
минимален размер, което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК, за минимален
по продължителност изпитателен срок. Пледира на подсъдимия да бъда определено
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в размер, равен по
продължителност с времето, през което същият фактически е бил лишен от
съответното право, а именно – една година и шест месеца, за да може
подсъдимият, при упражняване на професията си и при обгрижване
на двете си деца, да може да ползва МПС.
Защитникът намира, че по делото не се констатират отегчаващи отговорността
обстоятелства, а механизмът на настъпване на произшествието е типичен за този
вид пътно – транспортни произшествия. Сочи, че произшествието не е настъпило
при висока скорост, нито на пешеходна пътека, нито след употреба на наркотици,
за да се приеме, че деянието на подсъдимия разкрива завишена степен на
обществена опасност. Посочва, че въпреки, че смъртта на пострадалата е
настъпила близо месец след произшествието, това обстоятелство не следва да се
отчита като отегчаващо, тъй като освен произшествието и други фактори, като
високата възраст и влошеното здравословно състояние на пострадалата, са
допринесли за смъртта й. Акцентира, че подсъдимият е семейно и трудово
ангажиран, с безупречно съдебно минало, полага грижи за две деца, едно от които
в много тежко здравословно състояние, изразил е съжаление за случилото се.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.М.В. е роден на *** ***, ЕГН-**********, българин, българско
гражданство, женен, неосъждан (реабилитиран), с основно образование,
месторабота към момента – „С.12“ ООД, като складов работник, жител и живущ ***,
с постоянен адрес по местоживеене ***, с настоящ адрес по местоживеене ***.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в
случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав, на основание
чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт от фактическа страна, относими към повдигнатото обвинение:
Подсъдимият Б.М.В. е правоспособен водач на моторно превозно средство. На
същия е издадено СУМПС, валидно от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. за категории
„В М“. Към 12.03.2020 г. подсъдимият не е бил лишаван от право да управлява МПС
и издаденото му СУМПС не му е било отнемано.
Подсъдимият притежава лек автомобил „Мазда“,
модел „6“ с рег. № СВ ****, който към 12.03.2020 г. се намирал в технически
изправно състояние.
На 12.03.2020 г., около 09:00 часа, подсъдимият В. бил в района на болница
„Света Екатерина“, находяща се в гр. София, бул. „****
******. Той паркирал личния си лек автомобил „Мазда“,
модел „6“ с рег. № СВ ****, на алеята пред болница „Света Екатерина“. Времето
било ясно, видимостта била добра, пътната настилка на алеята била суха, покрита
с унипаваж. По същото време св. А.И.Н. закарал с
личния си автомобил майка си – пострадалата Н.Д.Т.ЕГН – **********, в болница
„Света Екатерина“, защото трябвало да даде кръв за изследвания. След като я
оставил, той паркирал автомобила си на бул. „**** Славейков“, в близост до
болницата, за да я изчака. Около 09:10 часа тя му се обадила, че е готова и
излиза.
След това пострадалата Т. излязла от входа на болницата и придвижвайки се
бавно, с помощта на бастун, тръгнала по алеята пред болницата, като се движела
в дясната част на същата алея, с посока от входа на болницата – от посока
„НДК“, с посока към бул. „Прага“. Часът вече бил около 09:20 часа. В този
момент подс. В. предприел маневра „движение назад“ с
посока на движение от НДК към бул. „Прага“. Алеята била свободна от автомобили
и други възможни препятствия, ограничаващи видимостта, и подсъдимият е имал
възможност да възприеме движещата се по алеята Т.. Въпреки това, преди да
потегли и да предприеме движение назад с автомобила си, подсъдимият не се
убедил така, както изисква чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението, каквато била пострадалата Т.. През целия път на
движението си назад подс. В. разполагал с
възможността да възприеме пострадалата Т., както във вътрешното огледало за
обратно виждане, така и директно през стъклата на автомобила. Въпреки това, по
време на движението си назад, подсъдимият не наблюдавал непрекъснато пътя зад
управляваното от него превозно средство така, както го задължава разпоредбата
на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
Така, движейки се на заден ход със скорост от порядъка на 8 км/ч и като не
съобразил поведението си с посочените две разпоредби на ЗДвП, нарушавайки ги,
подсъдимият ударил със задната част на управлявания от него автомобил
пострадалата Т. в задната част на тялото й. Вследствие на удара пострадалата Т.
паднала на алеята, а автомобилът, продължавайки движението си назад, притиснал
тялото й. Контактният удар между автомобила, управляван от подсъдимия, и тялото
на пострадалата Т., настъпил на алеята пред болница „Света Екатерина“ по
широчината на пътното платно – на 1,5 – 3,0 метра вляво от десния бордюр,
считано в посоката на движение на автомобила назад – от НДК към бул. „Прага“.
По този начин на пострадалата била причинена съчетана травма, изразяваща се
в:
• гръдна травма: кръвонасядане на мускулатурата
на дясна ребрена дъга; кръвонасядане на лява гръдна
половина; петнисти кръвонасядания на двата диафрагмални купола;
• коремна травма: масивно кръвонасядане на меките
тъкани на малкия таз;
• травма на крайниците: охлузване под десен лакът; кръвонасядане
на лява мишница; голяма разкъсно-контузна рана на
дясно бедро; кръвонасядания по предната повърхност на
ляво бедро; кръвонасядане външно на ляво бедро; пертрохантерно счупване на лява бедрена кост; масивни
дълбоки кръвонасядания на ляво бедро с оформен мекотъканен джоб; кръвонасядане
на ляво коляно;
• кръвонасядане на меката черепна покривка в
дясно слепоочно предно теменно;
• счупване на трето ребро в дясно по средна ключична
линия;
• счупване на трето, четвърто, пето, шесто и седмо ребра в ляво.
Подсъдимият В. усетил удара, спрял автомобила си и излязъл от него. Като
видял пострадалата на земята до задната част на автомобила си, я взел на ръце,
вдигнал я и я пренесъл до бордюра откъм предната част на автомобила си, след
което седнал до нея на бордюра.
В това време св. А.Н. започнал да се тревожи за майка си, тъй като тя се
забавила повече от необходимото, излязъл от колата си и тръгнал в посока към
входа на болницата. На алеята отпред свидетелят видял как подс.
В. вдига от земята пострадалата Т. и на ръце я пренася в посока към предната
част на колата, оставя я на бордюра и сяда до нея. Когато св. Н. стигнал до
майка си, тя му казала да извади дамската й чанта изпод задната лява гума на
колата, която я била прегазила, и да й вземе бастуна, с който се придвижвала и
който също се намирал под автомобила. Разказала, че човекът до нея минал два
пъти през нея с колата си, а подсъдимият обяснил, че не е видял пострадалата,
само чул тъп удар. Пострадалата споделила, че не си чувства левия крак, а св. Н.
видял на десния й крак голяма дълбока рана, която кървяла обилно и от която
имало висяща плът.
Подсъдимият В. и св. Н. качили пострадалата Т. в автомобила на подсъдимия.
Последният откарал пострадалата в УМБАЛСМ „Пирогов“, като бил последван от св. Н.,
който пътувал със своята кола.
На мястото на пътно – транспортното произшествие били изпратени мл. инсп. Р. М.и инсп. Т.Т.– служители в 03 гр. „ПК – ТПТП“ към 01 сектор „ОКПД“ при
ОПП – СДВР. Двамата служители посетили и болничното заведение, където била
настанена пострадалата и там открили подс. В., който
я придружавал, а след това пристигнал и св. Н.. Служителите на реда извършили
проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с алкотест
„Дрегер“, като пробата му била отрицателна.
В УМБАЛСМ „Пирогов“ на пострадалата Т. било проведено лечение, но въпреки
това от съчетаната травма настъпили усложнения, изразяващи се в двустранна
пневмония и белодробен оток. На 16.04.2020 г., Н.Д.Т.починала в резултат от
съчетаната травма, която получила при пътно – транспортното произшествие на
12.03.2020 г. и настъпилите от тази травма усложнения.
За смъртта на Т. бил издаден акт за смърт № 0242/23.04.2020 г. от Столична
община, район „Слатина“. Видно от удостоверение за наследници № РСЛ20 – ДИ04 –
175/12.06.2020 г., починалата е оставила като свой законен наследник частния
обвинител А.И.Н. – син.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите А.И.Н. (л. 27 – 28 от
досъдебното производство) и В.И.Г. (л. 125 от досъдебното производство) –
депозирани пред водещия разследването и приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 373, ал. 3 НПК;
протокол за оглед на местопроизшествие от 12.03.2020 г., ведно със скица и
фотоалбум към него (л. 15 – 19 от досъдебното производство); протокол за оглед
на местопроизшествие от 12.03.2020 г., ведно с фотоалбум към него (л. 20 – 23
от досъдебното производство); констативен протокол К – 140 от 12.03.2020 г. (л.
24 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 30.03.2020
г. (л. 82 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 01.10.2020
г. (л. 110 от досъдебното производство); акт за смърт № 0242 от 23.04.2020 г.,
издаден от СО – район „Слатина“ (л. 85 от досъдебното производство);
удостоверение за наследници № РСЛ20 – ДИ04 – 175 от 12.06.2020 г. (л. 86 от
досъдебното производство), издадено от СО – район „Слатина“; удостоверение за
родствени връзки № РДЛ20 – ДИ04 – 175 от 12.06.2020 г., издадено от СО – район
„Слатина“ (л. 87 от досъдебното производство); справка от Дирекция „Национална
система 112“, Районен център 112 – София (л. 74 от досъдебното производство); справка
от О „ПП“ – СДВР относно водача Б.М.В., ведно със справка – картон на водача
(л. 89 – 90 от досъдебното производство); справка за съдимост на подсъдимия (л.
91 – 96 от досъдебното производство), както и изисканата такава в хода на
съдебното производство (л. 25 – 26 от съдебното
производство); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на подс. Б.М.В. (л. 45 от съдебното производство);
преписи от трудов договор № 46 от 07.08.2019 г., сключен между „С.12“ ООД и подс. Б.М.В. (л. 46 от съдебното производство); 2 броя
служебни бележки от Национален център по трансфузионна хематология (л. 47 от съдебното
производство); удостоверение за сключен граждански брак № **********, издадено
от СО – Район „Сердика“ (л. 48 от съдебното производство); удостоверения за раждане на М.В.М.и С.С.Й.(л. 49 – 50 от съдебното производство); експертно
решение № 3238 от 05.10.2017 г., издадено на С.С.Й.(л.
51 – 52 от съдебното производство); епикриза от 28.10.2019 г., издадена от Първа АГБАЛ „Света
София“ ЕАД на В.Н.В.(л. 53 – 54 от съдебното
производство); етапна епикриза от 20.06.2020 г.,
издадена от Клиника по детска клинична хематология и онкология при УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД (л. 55 – 56 от съдебното производство) – всички те приобщени
по реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 283 НПК,
както и като съобрази заключенията на назначените и изготвени по делото
съдебно-медицинска експертиза на труп № 13/2020 г. (л. 44 – 49 от досъд. п-во) и комплексна
медицинска и видео – автотехническа експертиза (л. 51
– 66 от досъд. п-во)
а така също и вещественото доказателство по делото – 1 бр. оптичен носител
на информация – приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 373, ал. 3 НПК.
Така събраните гласни и писмени доказателствени
средства и способи на доказване по делото са непротиворечиви и в пълнота
изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят направеното от
подсъдимия В. признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактически положения.
С
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на
присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, като се позове единствено на направеното самопризнание и на
доказателствата, които го подкрепят. В настоящия случай липсват гласни, писмени
и веществени доказателства, които да обективират
каквото и да било противоречие с изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, поради което не се налага и обсъждане на доказателства
по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното производство
доказателства, изводими от свидетелските показания, писмените доказателствени средства, заключения на изготвените в хода
на досъдебното производство експертизи и вещественото доказателствено
средство – оптичен носител, посочен по-горе, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка. Предприетите действия по разследването са извършени при пълно
спазване на императивните процесуални правила, установени в НПК.
Така
направеното самопризнание от подс. В. изцяло и
несъмнено се потвърждава от доказателствената
съвкупност, без да е налице нито едно доказателство и/или доказателствено
средство, от което съдът може да направи различни или противоположни фактически
констатации от тези, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт
на прокурора. По тези причини, съдът прие за установена по категоричен и
несъмнен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че
следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.
За пълнота настоящата
инстанция намира за необходимо да посочи, че изцяло кредитира с доверие показанията на св. А.И.Н., като въз
основа на същите и отразеното в писмените доказателствени
средства и заключението на КМВАТЕ, формира изводите си по отношение на местонахождението на пострадалата Т. непосредствено преди удара с
управляваното от подсъдимия превозно средство; насочеността й на движение,
както и оказаната помощ на пострадалата от страна на подс.
В. и проведеното лечение на пострадалата в болничното заведение. Свидетелят Н.
пресъздава обективно, безпристрастно и добросъвестно възприятията си, относими към инкриминираните факти и обстоятелства.
Показанията на този свидетел кореспондират по несъмнен и категоричен начин с
отразеното в писмените доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие и скица към него; с веществените такива
– фотоалбум към огледния протокол и оптичен носител,
съдържащ запис от видеокамера в района на местопроизшествието, както и със
заключението на КМВАТЕ досежно механизма на
настъпване на произшествието, които съдът кредитира изцяло, поради което и за
съда не възникна каквото и да било съмнение относно достоверността им. Ето защо
намери, че няма пречка да постави така събраните гласни доказателствени
средства в основата на изводите си по фактите.
За пълнота настоящият съдебен
състав намира за необходимо да посочи, че кредитира показанията на св. Н.,
депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред и
в частта им, в която свидетелят сочи, че майка му – починалата Т., му е
съобщила, че човекът до нея минал два пъти през нея с колата си. Действително,
от събраните по делото писмени доказателствени
средства и заключението на КМВАТЕ безспорно се установява механизма на
настъпване на произшествието, респективно – това, че подсъдимият ударил със
задната част на управлявания от него автомобил пострадалата Т. в задната част
на тялото й, а след като тя паднала на земята, вследствие на удара,
автомобилът, продължавайки движението си назад, притиснал тялото й, без да го прегазва
повторно. Въпреки това, не е изключено починалата Т. да е възприела удара на
автомобила с последващото притискане на тялото й като
двукратно притискане, поради което да е изнесла такива твърдения пред сина си –
св. Н.. За съда, обаче, не възникна каквото и да било съмнение, че този
свидетел депозира обективно, безпристрастно и добросъвестно показанията си пред
съда, в това число и съобщеното от майка му, макар и същото да не отговаря на
обективната действителност.
При формиране на свободното си
вътрешносъдийско убеждение, СГС, в този си състав,
кредитира изцяло показанията на св. В.И.Г.,
депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 283 от НПК, като прецени, че са депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно, и поради това няма пречка да бъдат
ползвани от съда при формиране на изводите му по фактите. Действително, св. Г.
не е възприела факти и обстоятелства, пряко относими
към предмета на доказване по настоящото производство, но показанията й
допринасят за изясняване на родствените й връзки с починалата Т. и за
взаимоотношенията помежду им преди настъпването на смъртта й. Не се констатира
каквото и да било противоречие или вътрешно несъответствие в показанията на св.
Г., което да внесе съмнение в обективността, безпристрастността или
добросъвестността им при депозиране на показанията й пред водещия
разследването, напротив – същите кореспондират по нужния несъмнен и категоричен
начин с отразеното в писмените доказателствени
средства – акт за смърт № 0242 от 23.04.2020 г., издаден от СО – район
„Слатина“ (л. 85 от досъдебното производство); удостоверение за наследници №
РСЛ20 – ДИ04 – 175 от 12.06.2020 г. (л. 86 от досъдебното производство),
издадено от СО – район „Слатина“; удостоверение за родствени връзки № РДЛ20 –
ДИ04 – 175 от 12.06.2020 г., издадено от СО – район „Слатина“ (л. 87 от
досъдебното производство).
Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени
средства, приобщени към доказателствения материал
по реда на чл. 374, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК,
съдебният съдът кредитира изцяло като прие, че са единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими
към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.
По-конкретно,
настоящият състав прецени, че изготвените в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 283 от НПК, протоколи за оглед на местопроизшествие от 12.03.2020 г., са
изготвени по реда на чл. 155 и чл. 156 от НПК от компетентен орган, съдържат
всички изискуеми реквизити, визирани в чл. 129 от НПК и поради това, на
основание чл. 131 от НПК следва да се приемат за годни доказателствени
средства за извършените действия по разследването, реда по който са извършени и
резултатите от същите.
Заключенията на назначените и приети като доказателства по делото
съдебно-медицинска експертиза на труп № 13/2020 и комплексна медицинска и видео
– автотехническа експертиза, изготвени в хода на
досъдебното производство, съдът възприе изцяло, като прецени, че са обективни,
компетентни, обосновани, пълни и ясни, и относими към
предмета на доказване по делото.
Въз основа на същите съдът
установи получените при произшествието телесни увреждания от пострадалата Т. и
причината за смъртта на същата; обстановката в района на произшествието;
скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подс.
В. непосредствено преди настъпване на произшествието; видимостта на водача В. в
огледалата за обратно виждане на автомобила; механизма на ПТП и на получаването
на травмите на пешеходката, и причината за настъпването му.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка по делото, съдът прецени, че с действията си, подсъдимият Б.М.В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП.
От
обективна страна, на 12.03.2020 г., около 09:20 часа, подс.
В. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“, с рег. № СВ ****, в гр. София, на алея
пред болница „Света Екатерина“, находяща се в гр.
София, бул. „**** ******, с посока на движение от НДК към бул. „Прага“.
Управлението на автомобила от страна на В. се е състояло във въздействие върху
механизмите на управление на превозното средство, чрез непосредствено
манипулиране с тях, вследствие което водачът го е привел в движение на заден
ход и го е поддържал в режим на движение на заден ход в района алеята пред
болница „Света Екатерина“, в посока от НДК към бул. „Прага“.
Подсъдимият
е консумирал изпълнителното деяние на визирания по-горе престъпен състав, като
при управление на моторното превозно средство е нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Съгласно законово
установеното задължение, изводимо от посочените разпоредби, преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението; по време на движението си назад, водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Нарушението на подсъдимото лице се е изразило в това, че въпреки обективната
невъзможност за водача да възприеме във вътрешното огледало за обратно виждане,
с което бил оборудван автомобилът, който управлявал, и директно през стъклата
на автомобила, пътното платно зад автомобила, В. е привел управлявания от него лек
автомобил в движение, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението. Нещо повече – след като е привел автомобила в движение и е
предприел извършване на маневра движение назад, подсъдимият като водач на
автомобила, е продължил движението си с избрана скорост от порядъка на 8 км/ч,
без да наблюдава пътя зад превозното средство, въпреки, че е имал обективната
възможност за това. Видно от отразеното в огледния
протокол и в заключението на КМВАТИ, алеята пред болница „Света Екатерина“ била
свободна от автомобили и други възможни препятствия, ограничаващи видимостта и
подсъдимият е имал възможност да възприеме пътната обстановка в района на
произшествието, включително движещата се по алеята Т.. През целия път на
движението си назад, подс. В. разполагал с
възможността да възприеме пострадалата Т. както във вътрешното огледало за
обратно виждане, така и директно през стъклата на автомобила.
Въпреки
обективната възможност на подсъдимия да възприеме пешеходката Т. по време на
придвижването й от изхода на болничното заведение по алеята с посока на
движение от посока НДК към бул. „Прага“, с помощта на бастун, подсъдимият не
възприел наличието на пешеходец на алеята и не предприел действия със системите
и уредите на автомобила за избягване на удар между автомобила и тялото на
пешеходката. В резултат на движението на автомобила, управляван от подсъдимия и
пешеходката Т. към една точка, настъпил удар между задната част на автомобила,
управляван от подсъдимия и задната част на тялото на пешеходката. Вследствие на
удара, Т. паднала на земята, след което автомобилът, управляван от В.,
продължавайки движението си назад, притиснал тялото й.
Допуснатото
нарушение на правилата за движение по пътищата – по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП от страна на подс. В. е в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като при адекватно на
пътната обстановка въздействие върху органите за управление на автомобила,
същият е могъл да предотврати настъпването на удара, респ. – вредните
последици.
В резултат на настъпилото пътно – транспортно
произшествие, на пешеходката Т. била причинена съчетана
травма, изразяваща се в: гръдна травма: кръвонасядане на мускулатурата на дясна ребрена дъга; кръвонасядане на лява гръдна половина; петнисти кръвонасядания на двата диафрагмални
купола; коремна травма: масивно кръвонасядане на
меките тъкани на малкия таз; травма на крайниците: охлузване под десен лакът; кръвонасядане на лява мишница; голяма разкъсно-контузна
рана на дясно бедро; кръвонасядания по предната
повърхност на ляво бедро; кръвонасядане външно на
ляво бедро; пертрохантерно счупване на лява бедрена
кост; масивни дълбоки кръвонасядания на ляво бедро с
оформен мекотъканен джоб; кръвонасядане
на ляво коляно; кръвонасядане на меката черепна
покривка в дясно слепоочно предно теменно; счупване на трето ребро в дясно по
средна ключична линия; счупване на трето, четвърто,
пето, шесто и седмо ребра в ляво, която съчетана травма и настъпилите от нея
усложнения – двустранна пневмония и белодробен оток, довели до смъртта на Н.Д.Т.настъпила
на 16.04.2020 г.
Налице
е и изискуемата се от закона пряка, непосредствена и непрекъсваща причинно –
следствена връзка между нарушението на правилата на движение и настъпилия съставомерен резултат. В настоящия случай, именно
неспазването на правилата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, респективно
игнорирането на задължението от страна на водача В. преди да започне движение
назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, респ. по
време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, е довело до настъпване на пътно – транспортното произшествие между
управлявания от подс. В. автомобил и пострадалата Т..
В резултат на този удар, пострадалото лице е получило описаните по-горе
травматични увреждания, довели до смъртта му. Смъртта на пострадалата Т. е в
пряка причинно-следствена връзка с допуснатите от подсъдимия нарушения на
правилата за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП (в този смисъл е
и решение № 176 от 11.05.1987 г., III н. о.).
По
делото не се установява друга причина за смъртта на пешеходката Т., освен
причинените й телесни увреждания при пътно – транспортното произшествие,
реализирано вследствие допуснатите нарушения на правилата за движение по
пътищата от подс. В.. По-конкретно, поведението на
пострадалата Т. не се намира в пряка причинно – следствена връзка със съставомерния резултат и в този смисъл, налице не е съпричиняване на обществено-опасните последици от деянието.
И това е така, тъй като по делото е установено по нужния несъмнен и категоричен
начин, че Т. се е намирала в района на алеята пред болничното заведение,
предназначена и за движение на пешеходци. Пешеходката е осъществявала
движението си в тази зона правомерно и с поведението си не е допринесла за
настъпване на произшествието.
С
това, подсъдимият В. е осъществил всички признаци от обективна страна на основния състав на престъплението,
визирани в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК.
Налице
са и предпоставките за приложение на привилегирования
състав по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343,
ал. 1, б. „в“ от НК, тъй като след извършване на инкриминираното деяние подс. В. е направил всичко, зависещо от него, за оказване
помощ на пострадалата, като след произшествието, виждайки пострадалата на
земята до задната част на автомобила си, я взел на ръце и я пренесъл до бордюра
откъм предната част на автомобила си, а няколко минути след това я превозил с
управлявания от него лек автомобил до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където да й бъде
оказана спешна и висококвалифицирана медицинска помощ. Предприетите от
подсъдимия действия обективно са били насочени към оказване помощ на Т. и
такава е била обективно възможно да бъде оказана на пострадалата, тъй като
смъртта на пострадалата е настъпила повече от месец по-късно.
От субективна страна, деянието е извършено
от подс. В. виновно, при форма на вината
непредпазливост, по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. За него, като водач на моторно превозно средство, е
съществувало задължението за спазване на правилата за движение. Пренебрегнал е основно
такова задължение, което като правоспособен шофьор е следвало да съблюдава, а
именно – преди да започне движение назад с управлявания от него автомобил, да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че при потеглянето и
движението си няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, респ. по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство.
Нарушавайки
задължението си да съобрази пътното си поведение с изискуемото се от посочените
правни разпоредби, указващи му преди да започне движение назад с управлявания
от него автомобил, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и,
че при потеглянето и движението си няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, респ. по време на движението си назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, подсъдимият сам се е
поставил в ситуация, в която не е могъл да възприеме възникналата опасност за
движението и своевременно да реагира на същата, и това е обусловило настъпилото
пътно – транспортно произшествие, довело до съставомерния
резултат. Подсъдимото лице е било длъжно и е могло да предвиди, че ако не
изпълни правните предписания, визирани в обсъжданите по-горе законови
разпоредби, е възможно да реализира пътно – транспортно произшествие и така да
причини смърт.
Същевременно,
не са налице предпоставки да се приеме, че подс. В. е
осъществил деянието с форма на вина самонадеяност. Същият не е предвиждал
възможното настъпване на каквито и да било обществено опасни последици, а това
изключва отговорността му за осъществяване на деянието с някоя от съзнаваните
форми на вина. Действително, водачът В. е санкциониран за нарушения на
правилата за движение по пътищата, но това е обстоятелство, относимо
към степента му на обществена опасност, а не към формата на вина, с която е
извършил процесното деяние.
Не са налице основанията за освобождаване
на подс. В. от наказателна отговорност, на основание
чл. 15 от НК. И това е така, тъй като в конкретния случай за водача на МПС
– подс. В., е съществувало нормативно задължение
преди да започне движение назад с управлявания от него автомобил, да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и, че при потеглянето и движението
си няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, респ. по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство. При съблюдаване на посочените задължения, вменени
му от разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, подсъдимият В. е имал
обективната възможност да възприеме опасността за движението – наличието на
пешеходец на алеята пред болничното заведение, придвижващ се в посоката на
движение на автомобила, респективно да предотврати произшествието. Неизпълнението
на задължението на водача да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното
средство при потегляне и при осъществяване движение назад, въпреки наличието на
обективна възможност за това, респ. непредприемане на възможните мерки за
избягване на ПТП, не освобождава подсъдимия от отговорност за настъпване на
обществено-опасните последици, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с
виновното му, противоправно поведение. В този смисъл
е и константната съдебна практика (така решение № 657 от 13.06.1967 г., ІІІ
н.о., решение № 23 от 27.01.1987 г., ІІІ н.о., решение № 162 от 20.04.1987 г.,
ІІІ н.о., решение № 245 от 08.03.1975 г., ІІІ н.о., решение № 1257 от
07.12.1976 г., ІІІ н.о., решение № 250/24.06.1986 г., ІІІ н.о., решение № 562
от 13.05.1977 г., ІІІ н.о., решение № 841/21.07.1977 г., ІІІ н.о., решение №
1204 от 31.10.1974 г., ІІІ н.о., решение № 1061 от 30.08.1972 г., ІІІ н.о.,
решение № 964 от 19.08.1977 г., ІІІ н.о., решение № 71 от 22.02.1983 г., ІІІ
н.о., решение № 94 от 27.01.1975 г., ІІІ н.о.).
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Б.М.В. за виновен в това, че на 12.03.2020 г.,
около 09:20 часа, на алея пред болница „Света Екатерина“, находяща
се в гр. София, бул. „**** ******, при управление на МПС – лек автомобил марка
„Мазда“, модел „6“ с per. №
СВ ****, с посока на движение от НДК към бул. „Прага“, нарушил правилата за
движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а
именно:
чл. 40, ал. 1 ЗДвП: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.“;
чл. 40, ал. 2 ЗДвП: „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство ….“,
като преди да започне движението на заден ход не се убедил, че пътят зад
лекия автомобил е свободен и, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и по време на самото движение назад, не е наблюдавал
пътя зад лекия автомобил, поради което ударил със задната част на автомобила си
пешеходката Н.Д.Т.– ЕГН **********, движеща се по алеята с посока на движение
от входа на болницата към бул. „Прага“, в следствие на което тя паднала на
алеята, а автомобилът, продължавайки движението си назад, притиснал тялото й,
като по този начин по непредпазливост подс. Б.М.В.
причинил на Н.Д.Т.съчетана травма, изразяваща се в:
• гръдна травма: кръвонасядане на мускулатурата
на дясна ребрена дъга; кръвонасядане на лява гръдна
половина; петнисти кръвонасядания на двата диафрагмални купола;
• коремна травма: масивно кръвонасядане на меките
тъкани на малкия таз;
• травма на крайниците: охлузване под десен лакът; кръвонасядане
на лява мишница; голяма разкъсно-контузна рана на
дясно бедро; кръвонасядания по предната повърхност на
ляво бедро; кръвонасядане външно на ляво бедро; пертрохантерно счупване на лява бедрена кост; масивни
дълбоки кръвонасядания на ляво бедро с оформен мекотъканен джоб; кръвонасядане
на ляво коляно;
• кръвонасядане на меката черепна покривка в
дясно слепоочно предно теменно;
• счупване на трето ребро в дясно по средна ключична
линия;
• счупване на трето, четвърто, пето, шесто и седмо ребра в ляво,
която съчетана травма и настъпилите от нея усложнения, а именно: двустранна
пневмония; белодробен оток, довели до смъртта на Н.Д.Т.настъпила на 16.04.2020
г., като след деянието си на 12.03.2020 г., подс. Б.М.В.
е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“,
във вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Като
причини за извършване на
престъплението, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и
несъобразяване със законово регламентираните правила за движение по пътищата.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За да прецени
конкретното по вид и размер наказание, което следва да се наложи на подс. Б.М.В., за осъществения от него състав на
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343,
ал. 1, б. „в“, предл. 1, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства – неговото чисто съдебно
минало (същият е реабилитиран); трудовата му заетост – същият полага труд като
складов работник с работодател – дружеството „С.12“ ООД; семейната му
ангажираност и това, че полага грижи за непълнолетното дете на съпругата си,
което страда от сериозни увреждания на здравето му; тежкото имуществено
положение на подсъдимия – същият получава трудово възнаграждение в размер на
560,00 лева; ниската скорост на движение, с която подсъдимият е управлявал процесния автомобил непосредствено преди произшествието –
от порядъка на 8 км/ч.; обстоятелството, че деянието е осъществено от
подсъдимия при по-малко укоримата форма на
непредпазлива вина, а именно – по небрежност, както и изразеното искрено
съжаление за извършеното.
Като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът отчете високата възраст на пострадалата,
налагащи завишено внимание и грижа от страна на водачите на пътни превозни
средства; причинените й множество телесни увреждания, в резултат на пътно – транспортното
произшествие; продължителния период от време, в който същата е изпитвала
значителни мъки и страдания, вследствие на причинените й увреждания, както и
констатираните предходни нарушения на правилата на движение от водача В., за
които е бил санкциониран по административен ред.
Съдът не прецени като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство
механизма на настъпване на произшествието, и в частност – това, че автомобилът,
управляван от подсъдимия, ударил пострадалата Т. в задната част на тялото й, а
след като продължил движението си притиснал тялото на падналата на земята Т.,
като прецени, от една страна, че това е типичният механизъм за причиняване на
ПТП със смъртен резултат при движение на автомобилите назад, а от друга, че
именно с този механизъм се обясняват причинените на пострадалата множество
телесни увреждания.
Не са налице предпоставки съдът да цени като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство това, че през цялото време, в което е осъществявал
движение назад, е имал възможност да възприеме придвижването на пешеходката Т.,
както сочи повереникът, тъй като именно това
обстоятелство е основание за ангажиране на наказателната му отговорност за
осъществения бланкетен престъпен състав с посочената
правна квалификация, запълнен от разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Няма основание, според настоящия съдебен състав, при
преценка на следващото се на дееца наказание, да бъдат отчитани на
самостоятелно основание съображенията, относими към
генералната превенция на правонарушенията на правилата за движение по пътищата,
в каквато насока настоява повереникът. Практиката на
върховната съдебна инстанция е константна в насока, че съображенията за генерална
превенция не могат да имат доминиращо значение при определяне от съда
на вида и размера на наказанието (решение № 190/15.03.1971 г.
по н. д. № 42/1971 г., III н. о.). За да въздейства положително
върху подсъдимия и обществото, е необходимо наказанието строго
да съответства на извършеното престъпление, респективно – на степента
на обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния деец, а
не да съобразява евентуално негативните тенденции в развитието на определена
категория обществени отношения или нарастването на относителния дял на
определен вид престъпност (в този смисъл е и решение № 281 от 15.03.2017 г. по
н. д. № 974/2016 г., ІІІ н. о.). Само справедливото и съответно на степента на
обществена опасност на деянието и неговия извършител наказание, би се явило
едновременно възпиращо и превъзпитаващо не само престъпния деец, а и останалите
членове на обществото; прекомерното по тежест наказание, точно както и
заниженото такова, не биха могли да постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенция.
Предвид изложеното досежно
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на неговия
извършител и с оглед императивната законова разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК,
настоящият съдебен състав прецени, че наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия В. за осъщественото от него
престъпление с горепосочената правна квалификация, следва да се определи при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, при лек
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Настоящият съдебен състав констатира,
че в конкретния по делото случай не са налице изключително или многобройни смекчаващи
отговорността на подс. В. обстоятелства, по смисъла
на чл. 55, ал. 1 НК, при които и най-лекото наказание, предвидено за
извършеното престъпление, да се явява несъразмерно тежко спрямо проявената
степен на обществена опасност на деянието и на неговия извършител.
Приложението на разпоредбата на чл. 55
от НК се обуславя от две, кумулативно предвидени в наказателния закон
предпоставки – да са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и
най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител.
Смекчаващите обстоятелства
характеризират деянието като такова със значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят,
предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане
и в най-ниския възможен предел, би било едно ненужно репресиране на виновния.
Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна
принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият
НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по
отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави,
така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за
случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже
несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление – определяне
наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко
по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда,
наред с наказанието „лишаване от свобода“.
Основание за използване на посочените
възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително
обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно
силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната
практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за
приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно,
изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи
обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също
оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на
деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но
именно защото са много като количество, те в своята съвкупност значително
намаляват степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние.
В конкретиката
на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, следва
да се приеме, че не са налице многобройни или дори едно изключително смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да сочат на извод, че степента
на обществена опасност на деянието и неговия извършител е по-ниска от
типичната, визирана от законодателя при очертаване на престъпния състав по чл. 343а,
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, а
също и че най-лекото, предвидено в закона наказание – в случая прецененото от
съда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, се явява прекомерно
тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и
неговия извършител. Ето защо и прецени, че наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпно посегателство с
посочената правна квалификация, следва да се определи по реда на чл. 58а, ал. 1 НК.
Предвид изложеното досежно
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на неговия
извършител настоящият съдебен състав прецени, че наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия В., следва да се определи при лек превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства и в размер на 2 (ДВЕ) ГОДИНИ „Лишаване
от свобода“.
Така наложеното наказание, съдът
прецени, че е едновременно необходимо, заслужено и съобразено с целите на
специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
С оглед императивната законова
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НК, съдът редуцира така определеното на
подсъдимия В. наказание по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета и определи
за изтърпяване от подсъдимия наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА и 4 (ЧЕТИРИ) МЕСЕЦА.
Съдът като прецени, че наложеното на подсъдимия Б.М.В. наказание е „лишаване от свобода” за
срок до три години, подсъдимият не е осъждан на „лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително да изтърпи ефективно така
определеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 4
(четири) месеца, на основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното на подс.
В. наказание с изпитателен срок от 3
(ТРИ) ГОДИНИ.
При преценка на необходимата степен на наказателна
репресия, която се следва на подсъдимия за извършеното престъпление, СГС в този
си състав съобрази, че подсъдимият В. към момента на постановяване на присъдата,
е неосъждан (реабилитиран). При това се налага изводът, че целите на
наказанието биха били постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна
репресия, а именно – с факта на осъждането му на наказание, свързано със
засягане свободата на осъдения за придвижване в пространството и с
ограничението в правата му, следващо се от факта на осъждане на „лишаване от
свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не е необходимо спрямо същия да бъде
постановявано ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК,
съдът наложи на подс. В. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 (ДВЕ) ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на лишаването от това
право, съобразно нормата на чл. 49, ал. 2 от НК, съдът съобрази отчетените
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. В.
обстоятелства и съобрази, че именно такъв срок е достатъчен подсъдимото лице да
осъзнае не само законовата, а и житейски обусловената необходимост от стриктно
спазване на всички задължения на водача на моторно – превозно средство при
движението му по пътищата, особено засиленото внимание към несравнимо по-малко
защитените, в сравнение с шофьорите и пътниците в пътните – превозни средства,
пешеходци.
Така наложените наказания, съдът
прецени, че са едновременно необходими, заслужени и съобразени с оглед целите
на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия Б.М.В. да заплати сумата
от 933.30 (деветстотин тридесет и три лева и тридесет стотинки) лева – разноски
по водене на делото – в полза на Държавата и по сметка на СДВР, както и на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК – 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист – за присъдените разноски.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Съдия при СГС: