Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.04.2021 година
Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.03. 2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: Стойка Иванова
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1018 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260367 oт 25.11.2020г., постановено по гр.д.№6316/2019г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, с което е признато за установено по
отношение на ответника „Ф.Ф.“ ООД, че същото
дружество дължи на ищеца „Т.“ ЕООД сумата от 1029,36 лв., представляваща
дължимо навло /превозно възнаграждение/ по договор за
международен превоз от 05.06.2019г., за което е издадена фактура от
19.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане
на задължението, съгласно издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта му, в която е отхвърлен иска в останалата част до
претендираната сума от 2 437,56 лв. Излагат се съображения за неправилност
на правните изводи на районния съд по отношение на обстоятелството, че
доказателствената стойност на фактурата била оспорена относно обратния курс.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия
„Ф.Ф." ООД, с който моли да се остави без
уважение жалбата в частта, с която се атакува първоинстанционното решение.
Взема се становище по наведените в жалбата оплаквания, с искане да се потвърди
решението в обжалваната част, като правилно и обосновано.
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в
настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено
следното:
От ч.гр.дело № 5387/2019 г., по описа на
СтРС, на основание чл. 410 ГПК, е видно, че съдът е
издал Заповед за изпълнение № 2849 от 17.10.2019г., с която е разпоредил
ответното дружество „Ф.Ф.“ ООД, с. (населено място),
да заплати на ищеца „Т.“ ЕООД, гр. София, сумата от 2 437.56 лв.,
представляваща неизпълнено задължение за извършена транспортна услуга, съгласно
фактура № **********/19.06.2019г. и международна товарителница с товарен
автомобил рег.№ У2262 АТ, по маршрут България – Полша и Полша – България, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2019г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 449 лв., представляваща разноски. В
законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, като на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането. На осн. чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят в законния срок, е предявил срещу длъжника иск по реда на чл.
422 от ГПК за вземането си.
Със заявка - договор от 05.06.2019г. ищецът “Т.“ ЕООД
в качеството си на спедитор е поел задължение да извърши транспортна услуга с
посочен товарен пункт - ***, изба „Ф.Ф.“ и Варшава, Полша
като разтоварен пункт на стоката Полша, срещу превозно навло, в размер на 1535 евро, без ДДС за превозване на
уговорените стоки – бутилки вино /4 палета/. Транспортната услуга била
извършена с товарен автомобил, рег.№ У 22-26 АТ по маршрут България - Полша и
Полша - България, видно от приложената фактура с №********** от 19.06.2019г. и
международна товарителница /ЧМР/ с отбелязан регистрационен номер на същия
товарен автомобил с рег. № ***, ползван от превозвача „Т.Т.”
гр.Я., с посочен изпращач – ответника, и място и дата на разтоварване.
Видно от представената по делото кореспонденция между
страните, заявката е приета, уговорени са мястото, датата и часа на предаване
на стоката, цената и предмета на договора, в резултат на което между посочените
страни е възникнало валидно правоотношение по спедиционен
договор.
По делото е представена фактура №********** от 19.06.2019г.,
издадена от ищеца “Т.“ ЕООД на ответника „Ф.Ф.“ ООД
за сумата от 2437,56лв., представляваща цена на извършен вътреобщностен
транспорт България – Полша и Полша – България, с автомобил с рег. № ***.
Видно от представената международна товарителница /ЧМР/
с отбелязан регистрационен номер на същия товарен автомобил с рег.№ ***, превозът
е извършен от превозвача „Т.Т.“ ЕООД и стоката е
получена от Wiesiawa Hanczarka
2, 43-254 Warszowice, Polen, което лице е посочено и в представения договор между
спедитора и „Д.М.“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният
съд правилно е приел, че е налице валидно договорно правоотношение между
страните – спедиционен договор. В този договор
спедиторът се задължава да сключи от свое име за сметка на доверителя договор
за превоз на товари. Спедиционният договор също се
разглежда като разновидност на комисионния договор – той е двустранен,
възмезден, неформален. С оглед на чл. 1, ал. 1 ТЗ се приема, че представлява
абсолютна търговска сделка. Договорът за автомобилен превоз, от своя страна, по
общата му уредба на ТЗ и на ЗАП е консенсуален,
възмезден, двустранен договор, съгласно който превозвачът се задължава да
промени местоположението на товар чрез използване на превозно средство, срещу
задължение на другата страна (изпращач, товародател) да му заплати
възнаграждение. Сред основните задължения на спедитора са да изпълни поръчката
с грижата на добър търговец, поради характера на договора като абсолютна
търговска сделка, законодателят е предвидил спедиторът да отговаря с по-голямата
грижа от обичайната, поради факта, че той е търговец и извършва такъв вид
сделки по занятие, за което получава и съответното възнаграждение. Спедиторът е
длъжен да съхранява предоставените му от доверителя стоки до предаването им на
превозвача, тоест трябва да предприеме всички необходими действия по запазване
на тяхната цялост и на тяхното качество. Не следва да допуска въздействие отвън
върху товара. Едно от най-основните задължения на спедитора се изразява в това
да уведоми доверителя, ако установи, че опаковката на товара не е подходяща за
съответния превоз (напр. товарът е чуплив). Неуведомяването според предвиденото в закона представлява неизпълнение
на договорните задължения и макар да не е изрично предвидено в
заявката-договор, то се следва по силата на закона. Последното задължение е
релевантно към настоящия случай, предвид предмета на договора – бутилки вино,
които се характеризират като чуплив товар. Неизпълнението на договорните
задължения поражда реализирането на отговорността по отношение на неизправната
страна.
От друга страна, сред задълженията на доверителя по спедиционния договор е да оказва съдействие на спедитора,
във връзка с изпълнение на поръчката, като във връзка с това задължение
доверителят е длъжен да информира спедитора относно особености на товара. След
това спедиторът е длъжен да намери съответни подходящи и обособени по надлежния
начин превозни средства (ако товарът е чуплив – да се предприемат мерки).
По отношение на превозното правоотношение следва да се
разгледа и отговорността на превозвача. Вярно е, че товародателят има
задължение да предаде товара в състояние, годно да издържи превоза, т.е. в
съответна подходяща опаковка. Когато обаче превозвачът установи, че опаковката
е неподходяща, той може да откаже да приеме товара и да откаже да извърши
превоза, но може и да се съгласи, ако товародателят декларира писмено, че
вредите, които биха настъпили, вследствие неподходящата опаковка, ще са за
негова сметка. По делото не е представено такова писмено съгласие от страна на
товародателя/изпращача, че ще носи отговорност при пълно или частично погиване
на товара, вследствие на неподходяща опаковка. Не е представено и възражение от
страна на превозвача, че счита опаковката на чупливия товар за неподходяща. Превозвачът
би се освободил от отговорност само ако вредите са вследствие на некачествена
опаковка и товародателят писмено е поел изрично тази отговорност. Законът презумира,
че щом товарът е приет от превозвача без възражения, той е прегледан,
превозвачът е счел, че се намира в опаковка, годна да издържи превоза и ще
отговаря при неизпълнение на задължението си за пазене на вещта, тъй като с
предаването на товара от изпращача на превозвача преминава и рискът от
случайното ѝ погиване.
Първоинстанциониият съд правилно е установил, че по отношение на
настоящия договор за международен автомобилен превоз на товари ще намери
приложение и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR). Този договор, за разлика от общата уредба на договора за
автомобилен превоз, е реален договор – елемент от фактическия състав на
сключването му е предаване на товара. Той, обаче, също е неформален договор,
независимо, че е предписано издаване на товарителница от товародателя.
Съгласно чл.9.1 от Конвенцията,
товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора
за превоз, служи като доказателство за точно и срочно доставяне на пратката до
крайния получател. Тя има характер на тристранен договор, като страни са
изпращача, превозвача и получателя на стоката. С предоставянето на стоката от
изпращача на превозвача, при липсата на възражение досежно опаковката
и разпределението на товара, отразени в товарителницата се счита, че стоката е
била приета в добро състояние от превозвача. В конкретния случай има и
допълнително споразумение, отразено в т. 13 от товарителницата, превозът на
товара да се реализира при температура между 14 и 20 градуса. От момента на
натоварването до приключване на превоза, отговорността за състоянието на товара
се носи от превозвача – рискът от случайно погиване или увреждане на стоката, с
натоварването се поема от превозвача. При пристигане в крайния приемателен
пункт, превозвачът следва да достави товара на получателя, в състоянието, в
което му е бил предоставен от изпращача.
Изцяло в съответствие със събраните по делото
доказателства и в резултат на съвкупната им преценка, Старозагорски районен съд
е приел, че между ищеца „Т.“ ЕООД и “Ф.Ф.“ ООД е
сключен спедиционен договор, по силата на който ищцовото
дружество е действало единствено като спедитор по смисъла на чл. 361
от ТЗ, а не и като превозвач и видно от представената между тях кореспонденция,
ответното дружество се е задължило единствено по отношение на сумата от 857.80лв.
без ДДС, за която и решението е влязло в сила. По отношение на останалата сума,
предмет на настоящото производство, въззивникът не е ангажирал адекватни и
своевременни доказателства, а от представената заявка-договор не се установява уговорено
парично задължение за обратен курс с маршрут Полша-България. Видно от
представената по делото международна товарителница, са положени печати на трите
дружества, не са направени възражения по отношение на товара и следва законовата
презумпция, че те са приети в добро състояние. Не са ангражирани
доказателства за оборване на презумпцията.
От гореизложеното следва, че първоинстанционният съд
правилно е приложил материалния закон и именно като е преценил вида на
договорите и възникналите между страните правоотношения, Старозагорски районен
съд е съобразил както разпоредбите на Търговския закон, така и тези на
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМК) и
правилно е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата от 1 173.50лв без ДДС,
начислена по фактура № ********** от 19.06.2019г. за обратен курс
Полша-България, транспорт с авт. ***като неоснователна
и недоказана.
Ето защо, първонистанционното
решение следва да се потвърди в обжалваната част като правилно и
законосъобразно.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Т.“ ЕООД следва да
бъде осъден да заплати на “Ф.Ф.“ ООД разноските пред
настоящата инстанция в размер на 320лв. за заплатен хонорар на адв. А.Р..
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260367/25.11.2020г., постановено по гр.д. № 6316/2019г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлен
иск на „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***3, представлявано от П.Я.за признаване за установено, че “Ф.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с. (населено място), Винарска изба „З.“,
представлявано от И. И., дължи сумата над 1029.36 лв. до пълния претендиран
размер от 2 437.56 лв., представляваща дължимо навло
/превозно възнаграждение/ по договор за международен превоз от 05.06.2019г., за
което е издадена фактура №**********/19.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2019г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 2849/17.10.2019г. по ч.гр.д. № 5387/2019г., по описа на СтРС.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Я., да заплати на “Ф.Ф.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с. (населено място), Винарска изба „З.“,
представлявано от И. И., сумата от 320лв., представляваща направените разноски
пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.