Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на единадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6254 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от ***, ***против
***А.И. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 2 670,68лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до
30.04.2020г., 269,20лв. мораторна лихва за периода от 03.01.2018г. до
13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.06.2020г.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден
имот: апартамент, находящ се в ***е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.11.2017г. до 30.04.2020г. не е
погасил изцяло своите задължения към ищцовото дружество за процесния
топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер 6633, като непогасената сума
възлиза на 2 670,68лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел
VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради
неплащане на датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана
в размер на 269,20 лв. за периода от 03.01.2018г. до 13.03.2020г.
Излага се, че процесните суми били
претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д***по описа на ***,
в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но при
наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на
заявителя за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията му.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за следните суми: 2 670,68лв.
– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017г.
до 30.04.2020г. и лихва за забава върху главницата в размер на 269,20 лв. за
периода от 03.01.2018г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***на ***до
окончателното изплащане на сумата
Ответникът ***И., чрез назначения
особен представител адв. С.М. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите
претенции. Твърди, че не е единствен собственик на целия имот и не са
ангажирани доказателства кой е бил ползвателя му през процесния период.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Исковете са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на
дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д***по описа на ***, поради което
се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.
Установява се от представения препис
на нотариален акт за покупко-продажба ***на нотариус при ***, че на
28.12.1995г. ответника ***А.И. е закупил 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот,
представляващ апартамент ***.
Безспорно, че за процесния
апартамент има открита партида при ***с аб***, като същата е водена на името на
ответника ***И., видно от приложените счетоводни документи.
От представените преписи на ***и Споразумителни протоколи от 20.08.2001г. се установява, че ***е било
избрано за топлинен счетоводител, който да извършва дяловото разпределение на
топлинната енергия, доставяна до топлоснабдената сграда в ***, в която се
намира процесния апартамент.
От изготвената за нуждите на производството справка от НБД
се установява, че адреса на процесния апартамент е регистриран от ответника
като негов настоящ и постоянен адрес от 2009г.
Видно е от представеното извлечение
от счетоводна сметка, справка и фактури
издадени за процесния период от време, че през периода от 01.11.2017г. до 30.04.2020г.
е била начислена сума в общ размер на 2 670,68лв., като е видно, че са
били начислявани суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, за
топлоенергия за помещения с ИРУ – 3 броя уреди и без ИРУ – щранг-лира в баня.
При
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1
от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите
месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване
на законната лихва за периода на забава, ***е начислила върху дължимите
главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 269,20лв.
за периода от 03.01.2018г. до 13.03.2020г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Предвид установения факт, че ответника притежава права на
собственост в обем 5/6 ид.ч. от процесния имот, за който има открита партида
при ищцовото дружество с аб***, съдът приема, че ответника има качеството на клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Доколкото в сградата, в която се намира процесния имот има
изградена АС и топлопреносна мрежа, то този имот се явява топлоснабден по
смисъла на ЗЕ, а ответника като физическо лице, собственик на топлоснабден имот
е лице ползващо ТЕ за битови нужди и има качеството на потребител на ТЕ.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Законът за енергетиката утвърждава като принцип за уреждане
на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на
собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира
правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия. Тази
цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата,
явяващи се потребители на топлинна енергия, по утвърдени правила.
Съдът намира, че именно ответника ***И. отговаря за
заплащане на задълженията към ***. Потребител на топлинна енергия по силата на чл.153,
ал.1 и § 1, т. 42 от ДР от ЗЕ е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване (така е възприето и в ***от
21.02.2014г. по гр.д.№3184/2013г. на ВКС, III г.о.). Смисълът на уреденото в Закона
понятие е да регламентира възникването на задълженията във връзка с ползването
на топлинна енергия за лицата, които се явяват реални нейни потребители. Изхождайки
от този смисъл, съдът счита, че и в случаите, когато само един от
съсобствениците ползва имота, именно той следва да отговаря и за стойността на
доставената топлинна енергия, имаща характер на консумативен разход за имота.
Стана ясно в случая, че ответника ***И. е регистрирал
процесния имот като свой постоянен и настоящ адрес, както и очевидно е подал в ***
необходимата информация за откриване на партида на негово име. Поради това,
съдът приема, че той е и фактическия ползувател на имота. При това ползването
не е необходимо да се осъществява лично и непосредствено.
Ето защо, съдът счита, че дори да е видно от писмените
доказателства, че ответника притежава 5/6 ид.ч. от процесния имот, той е
задължен спрямо доставчика на топлинна енергия изцяло за стойността на
консумираната в него топлинна енергия, а не само в установения обем права.
В случай, че фактическото ползване на имота е било
осъществено през процесния период от друго лице, това очевидно е станало по съглашение
с ответника и последния може да реализира правата си спрямо това лице по
създаденото с него правоотношение.
Поради горното, съдът счита, че
ответника ***И. дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна
енергия до процесния имот през процесния период от 01.11.2017г. до 30.04.2020г.,
изчислявана в общ размер на 2 670,86лв.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от
приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 269,20лв.
за периода от 03.01.2018г. до 13.03.2020г.
Поради изложеното съдът счита, че
следва да се признае за установено вземането на ищеца за процесните вземания,
за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в производството
по ч.гр.д***по описа на ***.
По въпроса за разноските. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 58,80лв., а разноските за юрисконсултско
възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в
размер на 108,80лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за
държавна такса в размер на 58,80лв., за юрисконсултско възнаграждение,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП в размер на 100лв. и за
възнаграждение на особен представител в размер на 430лв. или общо 588,80лв. Всички
тези разноски са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ***А.И. с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата
от 2 670,68лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2020г. и сумата
от 269,20лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.01.2018г.
до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.06.2020г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена Заповед №***за изпълнение на парично задължение
от 10.06.2020г. по ч.гр.д***по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***А.И. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 108,80лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата
от 588,80лв., представляваща разноски в исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: