П   Р   И   С   Ъ   Д   А

№ ____

 

гр. К., 30.06.2020 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

К.ският районен съд, І състав в публично съдебно заседание проведено на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА СТАНКЕВА

                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.М.

        В.Б.

 

в присъствието на съдебен секретар М.Г. и  участието на прокурор Иван И. от районна прокуратура гр. К., като разгледа докладваното от съдия Станкева НОХД № 119 по описа на съда за 2016 година, съдът

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Т.Д.Т., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, месторабота – „Х.П.” ЕООД, на длъжност „главен механик”, с адрес:***, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 25.09.2010 г. в гр. К., област С., кв. „М.”, пред заведение „Д.” в съучастие, като съизвършител с Б.Д. ***, като помагач,  е причинил средна телесна повреда на Д.К.Д. *** /улеснил Й. в действията му, като отстранил спънки, а именно нанесъл удари с крака  в областта на тялото и лицето на Д., с което не е дал възможност същият да се защити и позволил на Й. да нанесе удар с десния крак по лявата ръка на Д., с което е причинено счупване на лява лакътна кост на Д./, изразяваща се в трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за срок по – дълъг от 30 дни  - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, хип. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 304, ал. 1 от НПК го ОПРАВДАВА.

ПРИЗНАВА подсъдимият Б.Д.Й., роден  на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, безработен, с адрес:***, осъждан, с ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 25.09.2010 г. в гр. К., област С., кв. „М.”, пред заведение „Д.” в съучастие, като съизвършител с Т.Д. ***  е причинил средна телесна повреда на Д.К.Д. *** /нанесъл удар с десен крак по лява ръка, с което му е причинил счупване на лява лакътна кост/, изразяваща се в трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за срок по – дълъг от 30 дни  - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, хип. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 304, ал. 1 от НПК го ОПРАВДАВА.

          ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд – гр. София в 15-дневен срок от днес за страните.  

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                       1.

 

    2.

 

         МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №  / 30.06.2020 г., ПОСТАНОВЕНА ПО Н.О.Х.Д. № 119 / 2016 г. по описа на РС - Костинброд

 

 

Районна прокуратура – гр. Костинброд е повдигнала и предявила обвинение срещу Б.Д.Й., роден на *** *** за това, че на 25.09.2010 г. в гр. Костинброд, област Софийска, кв. „Маслово”, пред заведение „Джъмбо” в съучастие, като съизвършител с Т.Д. *** е причинил средна телесна повреда на Д.К.Д. ***, изразяваща се трайно / за повече от 30 дни / затруднение в движението на горен ляв крайник – престъпление по чл. 129 ал. 2 хип. 2, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

Районна прокуратура – гр. Костинброд е повдигнала и предявила обвинение срещу Т.Д.Т., роден на *** *** за това, че на 25.09.2010 г. в гр. Костинброд, област Софийска, кв. „Маслово”, пред заведение „Джъмбо” в съучастие, като съизвършител с Б.Д. ***  е причинил средна телесна повреда на Д.К.Д. ***, изразяваща се трайно / за повече от 30 дни / затруднение в движението на горен ляв крайник - престъпление по чл. 129 ал. 2 хип. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа обвинението със становище за неговата доказаност и счита, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни. При определяне на наказанието следва да се вземе предвид, че причините за извършване на деянието се дължат на употребеното количество алкохол и хулиганските подбуди. Прокурорът моли съда да наложи наказание 1 / една / година „Лишаване от свобода”, като изпълнението на същото следва да се отложи на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години.

Процесуалният представител на  частен обвинител – моли съда да признае подсъдимите за виновни, като счита, че престъплението е доказано по безспорен начин.

Частен обвинител Д.К.Д. се присъединява към казаното от своя защитник.

Подсъдимият Т.Д.Т.  редовно призован явява се  лично и с упълномощения от него защитник -  адв. З.  - САК  в съдебно заседание. Не се признава  за виновен и дава пълни и подробни обяснения, моли съда да постанови оправдателна присъда. Упълномощеният му защитник – адв. З.,подробно излага своите доводи, счита, че повдигнатото и поддържането от РП – Костинброд обвинение, спрямо неговия подзащитен, не е доказано по несъмнен начин. Моли съдът да постанови оправдателна присъда и да отхвърли предявения граждански иск.

Подсъдимият Б.Д.Й. редовно призован явява се  лично и с упълномощения от него защитник -  адв. Н.  - САК  в съдебно заседание. Не се признава  за виновен и дава пълни и подробни обяснения, моли съда да постанови оправдателна присъда. Упълномощеният му защитник – адв. Н. напълно споделя доводите на своя колега. Моли съда да постанови оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен Й..

Съдът, след като изслуша доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното  от  ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

На 25.09.2010 г. около 19.00 часа Д.К.Д. отишъл в кафене „Джъмбо”, находящо се в гр. Коастинброд, кв. „Маслово”. Седнал на маса, на която били М.Л.И., свид. С.Я.Я. и свид. В.Л.А., с които се познавал. Около 20.30 часа в заведението дошли и седнали на същата маса подсъдимият Й. и подс. Т. и свид. П.И.Д..Свидетелят Д.Д. не разговарял с двамата подсъдими, тъй като  не бил в добри отношения с тях. На друга маса в същото заведение седяли свид. И.Р.И., свид. Т.Р.М. и свид. В.П.П.. След около 1 / един / час между подсъдимият Й. и свидетелят Д. възникнал спор, при който двамата си разменили обидни изрази. Тогава двамата подсъдими Й. и Т. излезнали от заведението. А скоро след тях от заведението излязъл и свидетелят Д., за да говори по телефона. Непосредствено пред заведението свид. Д. бил посрещнат от подсъдимия Й., който без да му казва нищо го изритал по гърдите, вследствие на което Д. паднал на земята. Тогава двамата подсъдими едновременно започнали да му нанасят удари по цялото тяло. Свидетелят Д. се опитал да си предпази главата с ръце, поради което същите му нанесли и ритници по ръцете. След като свид. Д. почуствувал силна болка в лявата си ръка, започнал да вика за помощ. Свидетел на тези действия бил свид. Я., който излязъл от заведението пет минути след Д.. Тогава Я. се опитал да преустанови побоя, като избутал подсъдимите настрана от лежащия на земята Д.. Свидетел на побоя бил и свидетелят И.И., който стоял до вратата на заведението без да се намесва.

Свидетелят Я. успял да преустанови побоя и с негова помощ Д. влязъл в заведението, като през цялото време се оплаквал, че го боли ръката. Тогава свид. А. закарал с колата си свид. Я. и свид. Д. до дома на последния, откъдето свидетелят Я. закарал пострадалия Д. ***. След което същият бил транспортиран до ИСМП „Пирогов” – гр. София, където след направени снимки било установено, че лявата ръка на свидетелят д. е била счупена.

От назначената и изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза е видно, че на пострадалия Д. са му причинени счупване на лявата лакътна кост. Установеното увреждане се дължи на действието на твърди тъпи предмети и може да се получи при нанасяне на побой. Същото му е причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок 3 – 4 до 5 месеца.

Тази фактическа обстановка се възприема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно : гласни доказателства : показанията на свидетеля Д.Д. / л. 18 – 19 /, показанията на свидетеля Б.Б. / л. 21 – 22 /, показанията на свидетеля И.И. / л. 23 – 24 /, показанията на свидетеля С.Я. / л. 25 – 26 /, показанията на свидетеля М.И. / л. 27 – 28 /, показанията на свидетеля В.А. / л. 29 – 30 /, показанията на свидетеля П.Д. / л. 31 – 32 /, показанията на свидетелката Тити М. / л. 33 – 34 /, показанията на свидетелката В.П. / л. 39 – 40 /, заключение на извършената по делото  съдебно - медицинска експертиза / л. 36 – 38 /, от приложените писмени доказателства : свидетелства за съдимост / л. 42 – 45 / и други.   

При разпита си в съдебно заседание на 07.03.2012 г. / л. 52 – гърба / вещото лице заяви, че костта, която е счупена най – често се чупи по механизма на удар с ограничен предмет в областта на ръката, може  с ритник, а теоритично може и при падане върху ръб.

Съдът напълно споделя доводите на защитниците на подсъдимите, че всички свидетели носят наказателна отговорност и е без значение, след като са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и са дали съгласие, че ще кажат истината, съдът да се съмнява че някой е в близки отношения с някой от подсъдимите и защитава някаква тяхна защитна теза, още повече, че такава теза дори да е защитна тя не е изказана от подсъдимите, те дадоха обяснения последни и никой не е чул защитната теза, за да може някой друг да я поддържа.

Сам по себе си аргументът приятелски и неприятелски отношения, не може да бъде преценка за едни гласни доказателства.

Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Д.К.Д. / пострадалото лице /, тъй като в показанията дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени пред орган на досъдебното производство на 25.10.2010 г. има съществени противоречия, в частта относно това, че същият не е могъл да посочи кой от тримата нападатели е нанасял удари, по причини, че същият, за да се защити от нападението е държал ръцете си пред лицето и по тази причина не е имал възможност за възприятие кой от тримата  нападатели е нанесъл удара в лявата ръка, в следствие на което е получено това счупване, което обуславя основанието за наказателно преследване.

Съдът не кредитира и показанията на разпитания по делото свидетел И.И., тъй като същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства. От показанията на всички разпитани по делото свидетели и основно на свид. Б., Д. и признатата за незаинтересован свидетел П. и свид. З., относно разположението на масите в заведението, относно това къде на коя маса е стоял свид. И., наличието на щори по цялата остъклена част на това заведение, което е възпрепятствало каквото и да е възприятие отвън. Също така съдът взе под внимание часа, когато по обвинителния акт се твърди, че е извършено въпросното нападение и липсата на осветеност пред заведението, за да стигне до извода, че свид. И. няма как да е имал тези възприятия, за които твърди. Той е стоял на най -  отдалечената маса от входа на заведението така, че е стоял, както  той твърди, с гръб и няма как от това място да е имал възприятие за станал побой пред вратата на заведението, но отвън, не от вътре.

Съдът не кредитира и показанията на разпитания по делото свидетел С.Я., тъй като същите противоречат на показанията на значителна част от свидетелите разпитани в съдебното производство. Дали е влизал подсъдимият Т.Т. въобще в заведението, сядал ли е на която и да е маса, влизал ли е в словесни пререкания с пострадалия, за да може съдът да прецени и въпроса този човек имал ли е личен мотив да участва в нападението на самия пострадал, болшинството от показанията на свидетелите са, че Т. не е влизал в заведението, не се е карал с никой от заведението, дори и със самия пострадал, за да има личен мотив да участва в побоя, който му е нанесен отвън, това го твърди и самия пострадал.

Съдът кредитира показанията на свид. Б., показанията на свид. И., свид. А., на свид. З., Д., Вивиан П., относно един съществен момент - часът на нанасяне на телесната повреда. По обстоятелствената част на обвинителния акт, която е доказателствена рамка, по която следва да се преценява обвинението, която е останала непроменена, няма промяна на обстоятелствената част на същия, часът в който се твърди че подсъдимите Б.Й. и Т.Т. са участвали е 20.30 часа.

Безспорни и непротиворечиви са показанията на самия пострадал Д.Д., който заявява, че побоят му е нанесен около 22.00 – 23.00 часа / л. 40 – гърба /.

Безспорни и непротиворечиви са показания на свидетелите, които първо не са виждали Т.Т. да влиза в заведението и същият е пристигнал пред заведението в час и по време, когато самият пострадал е твърдял че побоят му е бил вече нанесен и със съдействието на свои приятели се е придвижвал към вкъщи и е транспортиран към ИСМП „Пирогов” – гр. София. Съдът взе предвид началният час в „Пирогов”, посочен в съдебно медицинското удостоверение № С – 315 / 2010 г.  / л. 9 от ДП /,  когато е бил освидетелстван пострадалият Д. - часът е 23.00 часа. Съдът намира, че няма как за половин час, ако приемем, че подсъдимите Й. и Т. са били пред заведението в 22.30 часа, за този половин час да са нанесли побоя на пострадалия, който след това се е прибрал вкъщи, бил е транспортиран до Поликлиниката в гр. Костинброд и след това да е транспортиран до гр. София, за да се констатира увреждането в 23.00 часа.

Съдът кредитира и обясненията дадени от двама подсъдими, същите не са противоречиви, кореспондират със събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства е ясно, че навън е имало само четирима души по времето, когато се твърди, че е нанесен побоя. Това са двамата подсъдими, пострадалият и свид. П.Д.. Всички други разпитани свидетели са били вътре и както показанията на останалите свидетели, така и на свид. Б.Б., който е и барман е видно че от вътре, навън няма никаква видимост, това поражда и противоречията в показанията на свидетелите, които твърдят че са видели побоя и с показанията на свид. Д., който твърди че е бит отвън, а останалите свидетели твърдят, че е бил бит на вратата, иначе не биха дали обяснение от къде и как са видяли кой кого е удрял.

Обстоятелството, че подсъдимият Б.Й. е тренирал бойни спортове не го прави извършител на това престъпление и съдът не следва да се съобразява с този факт.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Видно от внесения обвинителен акт по НОХД № 310 / 2011 г. по описа на РС - гр. Костинброд от страна на РП - гр. Костинброд е, че подсъдимите Й. и Т. са обвинени в извършването на престъпление по  чл. 129 ал. 2 хип. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

Подсъдимият Б.Д.Й. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, нежнен, неосъждан, безработен, ЕГН **********.

Подсъдимият Т.Д.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, нежнен, неосъждан, месторабота – „Риалити продъкс” ЕООД, на длъжност „организатор производство”,  ЕГН **********.

ОБЕКТ  на престъплението по чл. 129 ал. 2, във  вр. ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността  на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

От обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Касае се за типично резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл. 129 ал.1 НК е необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело до трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта; на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи, без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или други части на тялото; постоянно разстроство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Безспорно е, че подсъдимите Й. и Т. и пострадалият Д. са познати и на инкриминираната дата 25.09.2010 г. по различно време са се намирали пред заведението „Джъмбо”, находящо се в гр. Костинброд, кв. „Маслово”.

На процесната дата е имало някакъв сблъсък, но от  събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, проверени чрез способите по НПК, не се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите Б.Й. и Т.Т. са нанесли побой над пострадалия Д.Д., вследствие на което са му причинил средна телесна повреда -  изразяваща се трайно / за повече от 30 дни / затруднение в движението на горен ляв крайник. Още повече, съгласно показанията на вещото лице, това счупване може да е причинено и при падане върху ръб. А от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че всички са употребявали алкохол, както и, че пострадалият Д. е бил пиян. 

Също така се установи от показанията на свидетеля Д. и от обясненията на подсъдимите, че свидетелят Д.Д. е паднал, вследствие на което същият е възможно да счупи горен ляв крайник.  

Видно от изложеното е, че подсъдимите Б.Й. и Т.Т. не се осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129 ал. 2 хип. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, тъй като не се доказа по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, че на 25.09.2010 г. в гр. Костинброд, област Софийска, кв. „Маслово”, пред заведение „Джъмбо” в съучастие, като съизвършители са причинили средна телесна повреда на Д.К.Д. ***, изразяваща се трайно / за повече от 30 дни / затруднение в движението на горен ляв крайник.

Поведението на пострадалия Д., след побоя, описано от свидетелката В.П.,  не води съда до извода, че именно подсъдимите са нанесли побой над същия и съответно са му причинили средна телесна повреда.  

 Видно е от приложеното по делото и прието като доказателство свидетелство за съдимост  № 56 / 02.03.2012 г., че подсъдимият Б.Д.Й. е не осъждан. 

          Видно е от приложеното по делото и прието като доказателство свидетелство за съдимост  № 57 / 05.03.2012 г., че подсъдимият Т.Д.Т. е не осъждан.                                                                                                      

          Също така никъде в обвинителния акт не е посочено каква е формата на съучастието, кой какво е направил, кой с кого е консолидирал действията си, а съгласно практиката на ВКС / решение № 90 / 19.02.2003 г. по наказателно дело № 687 / 2002 г. на II – ро наказателно отделение на ВКС / в обвинителния акт, при обвинение в съучастие, освен всички други изисквания следва да бъде посочено и какъв е състава на действията на всеки от съучастниците.

Предвид гореизложеното и като взе предвид, че извършеното деяние не съставлява престъпление, съдът призна подсъдимите Б.Д.Й. и Т.Д.Т. за невиновни в извършването на описаното по – горе престъпление, поради което и на основание чл. 304 ал. 1 от НПК ги оправда по така повдигнатото и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 129 ал. 2 хип. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

        По тези съображения, съдът постанови присъдата                                                           

         

       

 

 

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :