№ 100
гр. Ямбол, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500121 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на С.П.К., ЕГН **********, с.********, общ.************ чрез пълномощника й адв.
С.Ч. от САК, против Решение №260000/05.01.2022 г., постановено по гр.д.№257/2021 г. по
описа на РС-Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявеният от въззивницата иск за осъждане
на въззиваемата страна ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********, представлявано от изп. директори
С.С.П. и К.Д.К. да й заплати сумата от 5 000 лв., частична претенция от 200 000 лв,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило
на 14.04.2018 г. пътно-транспортно произшествие, довело до смъртта на баща й П.К.К на
14.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018г. до
окончателното й изплащане. С посочения съдебен акт въззивницата е осъдена да заплати на
ЗД "Бул Инс" АД направените по делото разноски в размер на 6720 лв.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. С.Ч. развива съображения за опороченост на
атакуваното първоинстанционно решение, изразяваща се в материална
незаконосъобразност, недостатъци в съдопроизводствената дейност при постановяването му
и необоснованост. Тази своя позиция аргументира с конкретно очертани пропуски в анализа
и оценката на събраните доказателствени източници, обективирайки твръдения за допуснато
игнориране на релевирани от въззивницата искания и твърдения в доказателствената и
решаващо-оценъчна дейност на първата инстанция. Изброява група от документи,
представени от въззиваемата страна /договор за цесия от 08.05.2018 г., Уведомление по
чл.99, ал.3 ЗЗД, Споразумение от 20.08.2018 г. ,платежно нареждане от 27.08.2018 г., и
документи ,представени по реда на чл.192 ГПК от "Източна Консултантска Компания" АД
/молба от 22.08.2018 г., платежно нареждане от 27.08.2018 г., Извлечение от сметка
№14/28.08.2018 г./, които носят отпечатък от десния палец на въззивницата предвид
отделения като безспорен факт относно неграмотността й. Противопоставят се съображения
за незаконосъобразно пренебрегване от ЯРС на констатираното неизпълнение на законовото
изискване в чл.189 ГПК за задължително приподписване на документите от двама
свидетели, респ. счита се за формална и повърхностна правната оценка на този пропуск в
аспекта на съдебните аргументи при изследването на предпоставките за нищожност или
1
унищожаемост на представените от въззиваемата страна :Договор за цесия, уведомление до
застрахователя и молба до "Източна Консултантска Компания" АД. Развиват се оплаквания
за липса на обективно изследване на произтичащо от доказателствения материал
несъответствие, установяващо се при обикновена съпоставка на датата на съставяне
договора за цесия 08.05.2018г., с отразената в договора дата на издаване на личната карта на
един от приподписалите го свидетели 07.09.2018 г. с №*********,т.е. четири месеца след
съставяне на самия договора. Уточнява се, че към този момент свидетелят е притежавал
незаписана в договора валидна лична карта с №*********, изд. на 26.11.2012 г., което
генерализира заключението за привидно изпълнение на изискването в чл.189 ГПК.
Акцентира върху неизпълнение на законовото правило на чл.189 ГПК и в молба с вх.
№2688850/10.11.2021 г. от С.К., с която последната заявява, че желае сумата по цедираното
вземане да й бъде преведена по сметка на друго лице. Възраженията в жалбата прокламират
тезисни съображения относно нормативната специфика на предписаното в чл.189, ал.1 ГПК
изискване за приподписване на частните документи от двама свидетели, придружени от
съпътстващо ги логическо аргументиране в контекста на съжденията за незавършеност на
фактическия състав по сключване на договора за цесия, поради неотстранимото съмнение
относно информираната изява на волята на въззивницата. Изтъква се необходимостта от
ревизия на решаващите правни изводи на ЯРС, при съобразяване радикалната степен на
опороченост на процесните документи с оглед задължението за спазване на действения
законодателен механизъм за охрана правото на въззивницата да узнае изцяло съдържанието
на документираното и само въз основа на осведомеността си да изрази съгласие с това
съдържание. На тази плоскост следва да бъде обособено и материалноправното възражение
за липса на точно изпълнение по см. на чл.75, ал.1 ЗЗД, както и непроявена грижа от
длъжника ЗД "Бул Инс"АД в хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД, който при сключване на
споразумение с различен от титуляра на правото на обезщетение субект, е бил длъжен да се
запознае с документите, въз основа на които се извършват действия от името на С.К. и да
забележи техните недостатъци. И пред въззивната инстанция се преповтаря оспорването на
автентичността и доказателствената валидност на полученото от ответното дружество
уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, което материализира заместващия полагането на подпис
отпечатък на Ст.К., но не и изискуемия съдържателен минимум от реквизити, в частност
подписите на поне двама свидетели. Твърди се, че несъблюдаването на предписаната от
закона форма за валидност съобр. чл.189 ГПК на процесното уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД
е довело като своя закономерна последица до неправомерно изпълнение от страна на
въззиваемото дружество в полза на трето лице, некредитор. В аргументативната линия на
заявените оплаквания за неточно изпълнение по см. на чл.75, ал.1 ЗЗД и непроявена грижа
по чл.75, ал.2 ЗЗД се развиват допълнителни доводи, че ЗД "Бул Инс" АД преди сключване
на споразумение с "Източна Консултантска Компания" АД е следвало да се увери в
наличието на представителна власт на цесионера, в съотв. с чл. 7 от договора за цесия от
08.05.2018 г., като в случая не е налице такава, което изключва погасителния ефект на
плащането,респ. опровергава фактическия състав на приравнените валидиращи това
плащане хипотези в нормата на чл.75,ал.2 ЗЗД. Използва като допълнителна
доказателствена опора на лансираните в жалбата твърдения, обясненията на ищцата по
чл.146 ГПК, индициращи на осъществена спрямо нея измама по см. чл.29 ЗЗД, като за
изясняването на свързаните с нея обстоятелства е образувано и ДП №96/2021 г. по описа на
ОДМВР-Ямбол. По същество настоява въззивната инстанция в пределите на ревизионните й
правомощия да отмени атакувания съдебен акт, и да постанови нов, с който да уважи изцяло
предявените искове. Отправя и искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗД"БУЛ ИНС " АД, ЕИК
*********, в който се обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба и се
настоява за потвърждаване на оспореното решение като законосъобразно и обосновано.
Изразяват се аргументи, че приложените по делото писмени и гласни доказателства, в
съвкупност еднозначно очертават факта на сключения договор за цесия между въззивницата
С.К. и "Източна Консултантска Компания" АД, по силата на който въззивницата е
прехвърлила вземането си за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
произтичащо от настъпилата смърт на баща й П.К. при ПТП на 14.04.2018 г. Окачествяват се
като несъстоятелни възраженията срещу действителността на договора за цесия и
2
уведомяването за цесията, на застрахователното дружество. В подкрепа на верността на тези
доводи се отбелязва, че отразената в договора за цесия дата на издаване на документа за
самоличност на единия свидетел, следваща датата на съставяне на самия договор, може да се
цени единствено при обсъждане достоверността на датата на договора за цесия, но не се
отразява върху действителността му, нито опровергава изискваното от закона присъствие на
двама свидетели при сключване и подписване на договора за цесия. Твърди наличие на
изпълнение чрез изплащане на сумата от 60 000 лв. по валидно сключения договор за цесия.
Развива съображения, доказателствено мотивирани в обясненията на въззивницата, от които
се установява, че същата е получила 10 000 лв. в брой лично от М.Г., член на съвета на
директорите на "Източна Консултантска Компания" АД , както и 60 000 лв. в брой по
банковата сметка на свекърва й А.Т.Г., посочена от въззивницата. Посочва, че плащането по
банков път на 27.08.2018 г. се удостоверява от приложените писмени доказателства.
Интерпретира отсъствието на възражения от въззивницата срещу постъпилото плащане като
такова без основание, което в съчетание с липсата на възстановяване от нейна страна на
получените суми, еднозначно потвърждава действието на сключения договор за цесия. В
заключение настоява ЯОС в пределите на контролната си функция да приеме
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и да го потвърди, както и да
присъди на въззиваемото дружество разноските пред втората инстанция.
Въззивникът не се явява в о.с.з. и не изпраща представител. В молба вх.№2090/16.05.2022 г.
изразява становище, че поддържа въззивната жалба, настоявайки въззивната инстанция да
уважи изцяло предявените искове. В приложения към нея се съдържат пълномощно за
преупълномощаване процесуалния представител на въззивницата - адв. К.Г., списък на
разноските по чл.80 ГПК, и писмени бележки. Релевирано е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемото дружество.
Въззиваемата страна ЗД "Бул Инс" АД, се представлява от адв.Г.Д., редовно
преупълномощен от адв. М.Г.. Поддържа становище, с което оспорва депозираната въззивна
жалба, със съображения утвърждаващи формулираните в писмения отговор. Изразява
позиция, че първоинстанционното решение е обосновано, законосъобразно и настоява за
потвърждаването му. Отправя искане за присъждане на разноски за въззивното
производство, съпътствано с възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар от пълномощника на насрещната страна.
След внимателен преглед на въведените в жалбата оплаквания, становищата на страните,
атакувания съдебен акт и след индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото
доказателства, ЯОС установи следната фактическа обстановка:
От представените писмени доказателства, тяхната обективна съпоставка с безспорните
моменти в позициите на страните с неъмнена установеност по делото е прието, че на
14.04.2018 г. в резултат на ПТП на второкласен път на автомагистрала -Тракия при км
297+300 м. в посока гр.София, причинено от виновно поведение на водача В.И.Й. на лек
автомобил "Форд Транзит" с рег.№У 1981 АТ /насочил автомобила косо надясно, в резултат
на което изпаднал в режим на аварийно безконтролно движение, след което напуснал
платното за движение и се преобърнал/ била причинена смъртта на П.К.К. Собственикът на
посоченият автомобил към дата на настъпване на събитието е имал сключена валдина
задължителна застраховка гражданска отговорност при ЗД "Бул Инс" АД, по
застрахователна полица №BG /02/117001152317 с период на валидност 15.04.2017 г. -
14.04.2018 г., т.е. застрахователното събитие е настъпило в обхвата на нейното действие. От
представения по делото КП за ПТП с пострадали лица №3/2018 г. се установява
образуването на ДП№59/2018 г. по описа на РУ-Стралджа, ведно с констатирано при
посещение на местопроизшествието от полицейски служител настъпване смъртта на двама
пътника, единият от които П.К.К.
От приобщеното в писмената доказателствена съвкупност удостоверение за наследници се
установява, че въззивницата С.П.К. е законен наследник -дъщеря на починалия П.К.К.
По правно регламентирания в чл.383 КЗ ред въззивницата С.К. е предявила извънсъдебна
претенция пред ЗД "Бул Инс" АД за определяне и изплащане на претърпени вследствие
смъртта на нейния баща неимуществени вреди.
Приложен в доказателствената наличност е договор за цесия от 08.05.2018 г. , сключен
3
между въззивницата в качеството й на цедент и "Източна консултантска компания"АД, като
цесионер, който материализира прехвърляне вземането за неимуществени вреди на
цедента, заедно с всички акцесорни вземания срещу ЗД "Бул Инс" АД във вр. с дължимото
обезщетение за увреждане на нематериалната сфера на цедента от смъртта на нейния баща,
срещу уговореното задължение на цесионера да заплати за прехвърленото вземане цена в
размер на 60 000 лв. в срок до 15.10.2018 г.
С уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от 18.07.2018 г. въззивницата уведомила
застрахователното дружество за извършената цесия, като в уведомлението са
конкретизирани данните във вр. произтичащото от настъпилото застрахователно събитие на
14.04.2018 г. цедирано вземане и е посочено, че цесионер и приобретател на вземането за
имуществени и неимуществени вреди на въззивницата е "Източна Консултантска Компания"
АД.
Представена е молба от 22.08.20218 г., с която въззивницата С.К. е посочила банкова сметка
с титуляр А.Т.Г., по която да й бъде заплатена уговорената в договора за цесия от 08.05.2018
г. сума, придружена с платежно нареждане, удостоверяващо извършено на 27.08.2018 г.
плащане от страна на цесионера на сумата, цена на прехвълреното вземане, и извлечение от
разплащателна сметка №14/28.08.2018 г. в "Уни Кредит Булбанк" на "Източна
Консултантска Компания" АД.
По делото е представено споразумение от 20.08.2018 г., сключено между "Източна
Консултантска Компания" АД като цесионер и бенефициент и ЗД "Бул Инс" АД като
застраховател, по силата на което застрахователното дружество поема задължение, в срок от
един месец да заплати по банкова сметка на бенефициента сума в размер на 160000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
вследствие смъртта на П.К. при ПТП на 14.04.2018 г. , включващо лихви за забава,
пропуснати ползи и въобще всички произтичащи от ПТП вреди. Видимо от предоставеното
платежно нареждане, договореното в споразумението обезщетение е изплатено на
27.08.2018 г. на цесионера "Източна Консултантска Компания" АД.
Сред ангажираните писмени доказателства е и удостоверение УРИ№326000-9079/
01.11.2021 г., изд. от ОДМВР-Ямбол, съдържащо справка от НРБЛД относно издаваните
документи за самоличност на М.А.В., / приподписал договора за цесия от 08.05.2018 г. като
свидетел /, видимо от която за периода 26.11.2012 г. -26.11.2022 г. същият е разполагал с
лична карта №*********, а впоследствие издадена лична карта №*********, изд. на
07.09.2018 г. със срок на валидност до 07.09.2028 г. /статус невалиден./
По делото са приобщени по реда на чл.176, ал.1 ГПК обясненията на С.П.К., която изтъква,
че не била чувала за „Източна Консултантска Компания" АД, а от М.Г., който се представял
за застраховател, е получила 10 000 лв. в брой и 60 000 лв. по банкова сметка на свекърва й
А.Т.. Същата посочва, че е полагала пръстов отпечатък върху представени й от това лице
документи.
При така установяващата се от доказателствената наличност фактическа обстановка,
стриктно съблюдавайки императивните процесуални предписания на чл.12 и чл.235, ал.2
ГПК, ЯОС достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от правно
легитимирана страна и обусловена от наличието на правен интерес с оглед изхода на спора
пред ЯРС и съобразена с изискванията на чл.259 и сл. ГПК. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Съгласно процесуалната уредба на чл. 269 от ГПК и в съответствие с разясненията в ТР №
1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, проверката на правилността на
атакуваното решение, дължима от въззивния съд, е обвързана в контекста на формулираните
в жалбата оплаквания, а служебна такава въззивната инстанция провежда по отношение на
неговата валидност и допустимост в обжалваната част, както и относно съгласуваността му
с императивните норми на материалния закон.
В изпълнение на тези свои правомощия ЯОС прецени, че атакуваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Процесните отношения са правилно субсумирани от ЯРС съгл. разпоредбата на чл.432, ал.1
4
КЗ , регламентираща фактическия състав на притезателно имуществено право на увреденото
лице спрямо застрахователя на делинквента, предявено с пряк иск след отправяне на
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Доколкото предявеното с прекия
иск по чл.432, ал.1 КЗ притезателно право е уредено в съотношение на алтернативност с
деликтното право на пострадалия по чл.45 ЗЗД срещу носителя на гражданската
отговорност, тези две възможности за увредения за реализиране отговорността на
деликвента, респ. застрахователя, възникват едновременно с общи елементи в пораждащия
ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в
един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. /Вж.
разрешенията в т. 1 от тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело №
1/2010 г. на ВКС, ОСТК/Следователно, доколкото от изяснените като безспорни фактически
параметри на казуса се касае за едни и същи по обхват и размер вреди, те имат обвързващо
действие в материалноправно отношение. Изцяло в обсега на автономната преценка на
носителя на тези две алтернативни права е да реши, от кого да потърси репариране на
претърпените вреди вследствие осъществения застрахователен риск, което в случая е
реализирано чрез пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ.
В ревизираното решение е направен непротиворечивият между спорещите страни извод, че
са се осъществили всички елементи от фактическия състав, пораждащ деликтната
отговорност на водача В.И.Й. на л. а. "Форд Транзит" с рег.№У 1981 АТ, тъй като по делото
е установено деликтното му, съставомерно поведение, явяващо се единствената причина за
настъпване на процесния противоправен резултат /смъртта на П.К.К, баща на въззивницата/
на 14.04.2018 г. при необорена презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД за вина на причинителя на
увреждането. Първоинстанционният съд е приел на база безусловните в това отношение
позиции на страните, че към момента на настъпване на процесното ПТП деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил е била обезпечена от ответното дружество чрез
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, както
и лишени от спорни моменти са настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в
преживените от въззивницата болки и страдания.
Спорни съгласно изложението във въззивната жалба са въпросите относно погасителния
ефект на престираното плащане на застрахователно обезщетение от въззиваемото дружество
на трето неучастващо по делото лице "Източна Консултантска Компания" АД, към които са
систематично поднесените възражения за нищожност на договора за цесия от 08.05.2018 г.
в хипотезата на чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД, с оглед отразената в договора дата на издаване на
личната карта на един от приподписалите го свидетели по реда на чл.189 ГПК -07.09.2018 г.
,т.е. четири месеца след съставяне на самия договор, цялостно неизпълнение на законовите
изисквания на чл.189 ГПК в останалите придружаващи договора за цесия документи, в т.ч.
изходящото от нея уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжника ЗД „Бул Инс“АД, респ.
унищожаемост на договора за цесия поради измама при усл. на чл.29, ал.1 ЗЗД. Посочените
защитни възражения са с предназначение аргументативно да подпомогнат тезата за
незавършеност на фактическия състав по сключване на договора за цесия, и накърняване на
изискването за пълноценна информираност при изявата на волева автономия от страна на
неграмотното лице въззивник. Релевирани са възражения за изпълнение на некредитор по
арг. на чл.75, ал.1 ЗЗД, предвид непроявената дължима грижа от ЗД "Бул Инс"АД в
хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД, относно редовността на документите по договора за цесия,
т.к. уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД не е приподписано от двама свидетели съгл. чл.189,
ал.1 ГПК. Изложените доводи според въззивницата са несъвместими с претендирания от
застрахователното дружество погасителен ефект на плащането по застрахователната
претенция, респ. опровергават фактическия състав на приравнените валидиращи това
плащане хипотези в нормата на чл.75,ал.2 ЗЗД.
От доказателствата по делото се установява, че на 08.05.2018 г. между въззивницата С.К.,
като цедент и третото за спора лице „Източна Консултантска Компания“ АД,
представлявана от изпълнителния директор Н.Ц. като цесионер, е сключен договор за цесия,
с който С.К. прехвърля на „Източна Консултантска Компания“ АД срещу заплащане на
покупната цена от 60 000 лв. правото си на вземане за имуществени и неимуществени вреди,
ведно с всички акцесорни вземания срещу ЗД „Бул Инс“ АД, произтичащо от настъпилата
5
смърт на П.К., баща на цедента, вследствие на претърпяно на 14.08.2018 г. ПТП с участието
на МПС, за което има сключена застрахователна полица по застрахова „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД с период на валидност от 15.04.2017 г.-14.04.2018 г.
Вместо подпис от страна на цедента е поставен отпечатък от палеца на дясната ръка, към
който са изписани саморъчно трите имена на свидетелите М.А.В. и А.С.В. с положени
подписи от тяхна страна и с добавено разяснение, че договорът е пописан от страните в
присъствието на свидетелите, които след запознаване със съдържанието му, са го разяснили
на цедента. По делото не е спорен въпросът, че въззивницата С.К. е била неграмотна към
момента на полагане на отпечатъка при условията на чл.189, ал.1 ГПК, както и не е била
предмет на оспорване по реда на чл.193 ГПК автентичността на така направеното от нея
волеизявление, обуславящо необходимост от провеждане на експертно идентификационно
излседване на положения върху частния документ отпечатък на уникални дактилоскопски
линии на въззивницата. При аналитичното изследване, дължимо в апскета на въпроса за
правното значение на залегналите в засвидетелстващата част на договора
индивидуализиращи данни относно датата на издаване на личната карта на св.М.В. -
07.09.2018 г. , явяваща се последваща за сключването на самия договор за цесия, следва да
се обърне изрично внимание на жалбоподателя, че на първо място, съгласно трайната и
последователна практика на ВКС, договорът за цесия е неформален, каузален и
консенсуален, с оглед което вземането преминава от цедента върху цесионера с постигане
на съгласие, за което не е необходима писмена форма, респ. изпълнение на изискването на
чл.189, ал.1 ГПК. / Определение № 269 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 900/2020 г., I г.
о., ГК ; определение № 247 от 16.07.2014 г. по гр. д. № 1808/2014 г. на ВКС/. В
константната и еднопосочна практика на ВКС не е проведено разграничение, хармониращо
с нормативната уредба на договора за цесия, според което в определени хипотези договорът
за цесия да се третира като формален (когато вземането е с определен размер или страна по
него е търговско дружество). Прехвърлянето на вземане с договор по чл.99 ЗЗД между
кредитора по едно облигационно отношение и трето лице - нов кредитор, по силата на който
вземането преминава върху новия кредитор /цесионера/, има действие за длъжника от деня
на съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Произтичащите от общата уредба на
чл.99 ЗЗД правила, относими към договора за цесия, предписват, че длъжникът / ЗД „Бул
Инс“ АД/ не е страна по договора за прехвърляне на вземането, но действието на цесията
спрямо него има за последица правото на цесионера да иска изпълнение от длъжника и
съответно задължение длъжникът да престира на цесионера. В случая изложеното относно
неформалния характер на договора за цесия поставя възражението относно неспазването на
прокламирания в чл.189 ГПК ред при сключване на договора за цесия, в концептуалната
перспектива не на защитния механизъм срещу нищожността на договорите по чл.26, ал.2,
пр.3 ЗЗД поради неспазване на формалния критерии за тяхната действителност, /защото
такъв законът не предвижда/, а в перспективата на индициите за липса на пълна, ясна,
недвусмислена информираност относно условията, при които въззивницата материализира
волеизявление с отпечатъка от десния си палец, които в настоящия случай нямат
претендираното в защитното изложение на жалбата правно значение.В Решение № 313 от
22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г., IV г. о., ГК е посочено, че заместващото
изискване на чл.189 ГПК текстът на документа да носи вместо подпис отпечатък от десния
палец на страната, е предвидено като алтернатива на невъзможността да се положи подпис
поради неграмотност, или недъгавост. Както трайното увреждане на здравето, провокиращо
невъзможност да се положи подпис, така и неграмотността като неумение за четене на
букви, изречения, текст, респ. за записване на думи и числа или елементи от тях,
кореспондират на законодателното изискване, изразяването на волеизявление, и
потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец, но само в
случаите, в които законът предвижда задължителна писмена форма за обективиране на
съответното волеизлявление. Правилна и обоснована е заложената правна интерпретация в
първоинстанционното решение относно евентуалното по-късното приподписване на
договора за цесия от 08.05.2018 г. при условията на чл.189, ал.1 ГПК от свидетеля М.В.
/предвид съдържимото се отразяване на датата 07.09.2018 г. на изд. на вписаната в договора
лична карта/като относим единствено към извода за липса на достоверна дата на процесния
договор, не и за неговата недействителност. Правилно ЯРС е възприел, че най-късният
възможен момент, в който полагането на пръстов отпечатък от палеца на С.К. в договора се
6
явява съзнателно действие, засвидетелстващо безпорочно волеизявление за договорна
обвързаност, се свързва с момента на получаване на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД от ЗД
„Бул Инс“ АД -18.07.2018 г. Но водещото в случая е разбирането за неформалния характер
на договора за цесия, което изначално изключва нуждата от обсъждане, дали е спазен
правният режим в чл.189, ал.1 ГПК поради незадължителния характер на писмената форма
за неговото сключване. Само за пълнота следва да се отбележи, че в случая не се установява
и факт в полза на противното- пълна липса на приподписване от двама свидетели на
договора за цесия, доколкото евентуалното по-късно приподписване от св. М.В. влияе върху
достоверността на датата, не и върху действителността на договора за цесия, с оглед което
не може да бъде генерализиран целения в изобилно изложената защитна мотивация извод за
установяване пороци на волеизявлението на С.К. в договора за цесия от 08.05.2018 г. Още
повече, че както е откроил първостепенният съд на база приетите писмени доказателства и
обясненията на самата въззивница, същата е получила изпълнение по договора за цесия по
банков път в размер на 60 000 лв., както и в брой в размер на 10 000 лв. С връчване на
уведомление с вх.№НЩ4937 по чл.99, ал.3 ЗЗД от въззивницата цедент на длъжника
ЗД"Бул Инс" АД на 18.07.2018 г. старият кредитор се счита за заменен с новия кредитор,
като се постига резултат аналогичен на активната субективна новация, но без длъжникът да
е страна по договора между цедента и цесионера. Цесионерът е частен правоприемник,
правоприемството е факт, чието правно значение се определя от закона единствено на
основата на постигнатата неформална съгласуваност на волята на цедента и цесионера.
/Така Определение № 40 от 25.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4750/2017 г., III г. о., ГК/.
Изискването за пълноценна осведоменост на въззивницата относно точното съдържание,
параметрите на договорните условия и правния ефект на цесионното правоотношение чрез
писмено засвидетелстване за проведено разяснение от двама свидетели, на първо място не е
установено чрез изрична правна норма. На следващо място, това изискване, предявено чрез
защитно възражение, не може да се конкурира, още по-малко да доминира над
обвързващото длъжника действие на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, предопредлящо
правомерния характер на престираното изпълнение спрямо новия кредитор, посочен в това
уведомление. В Определение № 60618 от 12.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2021 г., IV
г. о., ГК по сходна в казуистичните си белези проблематика е формирано категорично
становище,че „длъжникът не може да се намесва в отношенията между цедента и цесионера,
свързани със сключения между тях договор за цесия, а това дали вземането му е било
предмет на договора по отношение на него се установява с връчването на уведомлението
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което в случая е налице. Това уведомление обвързва длъжника и той
не може да противопостави на цесионера възражения, че вземането, от което произтича
задължението му, не е било предмет на цесията.“ Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
за да има действие извършеното прехвърляне на вземането по отношение на длъжника,
законодателят е посочил, че договорът за цесия следва да бъде съобщен на същия от
предишния кредитор/ цедента/, в случая съобщаването на цесията на ЗД „Бул Инс“АД е
извършено от С.К. на 18.07.2018 г., като в уведомлението се съдържат
индивидуализиращите белези на вземането и новия кредитор, приобретател на вземането
„Източна Консултантска Компания“ АД. В трайната и последователна практика на ВКС /ТР
№ 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г., ТК, II ТО на ВКС/се приема, че „законът не урежда изрично начина, по който следва да
бъде извършено уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а само установява, че това
е задължение на предишния кредитор/ цедент/.“ Посочените устойчиви разяснения за
липсата на изрична форма, респ. начин на уведомяване по чл.99, ал.3 ЗЗД, в съчетание с
константното и единно разбиране, че съобщаването на цесията на длъжника по реда на
чл.99, ал.3 ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора и няма отношение към
действителността му /Определение № 269 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 900/2020 г., I
г. о., ГК/, предоставят солидна правна опора на контрааргументацията в отговор на
възражението, че с несъблюдаване на нормативния ред, предписан чл.189, ал.1 ГПК, в
изпратеното уведомление на въззиваемото дружество, се засяга действителността на
договора за цесия, респ. правопораждащият фактически състав на правоотношението е
незавършен. Така в решения: № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. на първо т. о., №
126 от 30.10.2020 г. по т. д. № 2042/2019 г. на второ т. о., № 198/18.01.2019 г. по т. д. №
193/18 г. на първо т. о., № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/19 г. на първо т. о. и др., се
7
приема, че придобиването на вземането от цесионера /респ. възникването му в неговия
патримониум/ настъпва със самото сключване на договора за цесия, а съобщаването й не е
елемент от фактическия й състав; целта на уведомяването на длъжника е единствено с оглед
защитата му срещу ненадлежното изпълнение на задължението му /т. е. срещу лицето, което
вече не е носител на вземането/. В Решение № 93 от 1.02.2017 г. на ВКС по к. гр. д. №
60268/2016 г. недвусмислено се поддържа, че самото уведомяване като правно-релевантен
факт не е основание да се приеме, че липсата му препятства изискуемостта и дължимостта
на вземането. Уведомяването има за цел за извести длъжника за промяната на лицето-
кредитор т. е. на лицето, комуто следва да се престира паричното задължение за да се счита,
че длъжникът изпълнява точно. Липсата на уведомяване е от значение като факт, че
доколкото длъжникът е престирал чрез плащане паричното задължение на първоначалния
кредитор /цедент/, то не може да му се вмени неизпълнение на задължението спрямо новия
кредитор.
В случая предвид цит. съдебна практика формалната логика, вложена в материално-
правната уредба на нормите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД е да въведе защитен механизъм с цел
редуциране на възможността за ненадлежно изпълнение на задължението от длъжника към
стария кредитор. Самото задължение на цедента за уведомяване на длъжника относно
цесията обуславя началния момент на действие на цесията спрямо длъжника. Извън
контекста на всяка разумна преценка е свързването на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД с
конкретни предписания относно неговата форма и реквизити, респ. несъстоятелни са
доводите, че неспазването на формата съобр. чл.189, ал.1 ГПК в уведомлението
предопределя недействителност на цесията,доколкото на първо място правното действие на
цесионното съглашение настъпва независимо от факта на уведомяване на длъжника и
обвързва субектите по това правоотношение, които се различни от адресата на
уведомлението. Следователно, сключеният между С.К. и „Източна Консултантска
Компания“ АД договор за цесия е действителен, породил е валидно правно действие и
отразява изпълнените договорености между страните по него. Безпротиворечиво указание за
изпълнение в полза на въззивницата по договора за цесия се съдържа в приобщените към
писмената съвкупност : платежно нареждане, удостоверяващо извършено на 27.08.2018 г.
плащане от страна на цесионера на уговорената в договора цена на вземането, и извлечение
от разплащателна сметка №14/28.08.2018 г. в "Уни Кредит Булбанк" на "Източна
Консултантска Компания" АД. Видно от съдържанието на приетото Уведомление вх. № ищ
4937/18.07.2018 г., със същото, С.П.К. е уведомила въззиваемото дружество, че със
сключения договор за цесия от 08.05.2018 г. е прехвърлила на третото неучастващо по
делото лице „Източна Консултантска Компания“ АД всички свои вземания за имуществени
и неимуществени вреди срещу ЗД "Бул Инс" АД, произтичащи от настъпилата смърт на
бащата на цедента П.К.К, вследствие на претърпяно ПТП на 14.04.2018 г. с участието на
МПС „Форд Транзит“ с д.к.№У1981АТ, по отношение на което има сключена
застрахователна полица по застраховка „ГО“ при длъжника –застраховател, с период на
действие, покриващ момента на настъпване на застрахователното събитие. В случая следва
да се вземе предвид, коментираното практическо разяснение в Определение № 60618 от
12.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2021 г., IV г. о., ГК, съгласно което длъжникът не
може да се намесва в отношенията между цедента и цесионера, свързани със сключения
между тях договор за цесия, нито разполага с възможност за индивидуална преценка, дали
вземането е било предмет на договора за цесия, която да е противопоставима на
положителното засвидетелстване относно прехвърлянето на това вземане от стария
кредитор, с връчването на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В посоченото определение,
систематизиращо последователно отстояваните схващания в константната съдебна практика
се приема, че „уведомлението обвързва длъжника и той не може да противопостави на
цесионера възражения, че вземането, от което произтича задължението му, не е било
предмет на цесията.“ Същото, обвързващо настоящия състав в своята еднопосочност и
неизменчивост, правно тълкуване е дадено и в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.
д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, в което се откроява като правилно разбирането, че ако
длъжникът е получил съобщение за извършена цесия от цедента, за него няма значение,
дали цесията е нищожна между страните по нея, защото, ако плати на цесионера ще се
освободи от дълга си. „Предвиденото в чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД осигурява погасителния
ефект на изпълнението на длъжника, извършено на цесионера, дори и в хипотезата на
8
нищожност на цесията. В задължителната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 449/6.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011
г. на ВКС, IV г. о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о. е
дадено разрешение, че правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента. Цесионерът става титуляр на
вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието
спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента, на осн. чл. 99, ал. 4
ЗЗД.“ Тези правни постановки предоставят всеобщо отражение на разбирането, че за
длъжника ЗД "Бул Инс" АД погасителният ефект на плащането на паричното задължение би
настъпил при условията на чл.75, ал.2 ЗЗД дори и в хипотезата на най-тежка и радикална по
интензитет опороченост на договора за цесия, каквато е нищожността. В корелация с това
становище на ВКС и по аргумент на по-силното основание, обсъжданото правно разрешение
разпростира действието си и в хипотезата на унищожаемост на цесията по чл.29, ал.1 ЗЗД, в
каквато насока формулираното бланкетно защитно възражение се явява неоснователно. Още
повече, че не са налице нормативните белези на измама по см. на чл.29, ал.1 ЗЗД по
подробно изложената в това направление мотивация в решението на ЯРС, към които мотиви
настоящата инстанция препраща по реда на чл.272, ал.1 ГПК.
От представеното по делото споразумение от 20.08.2018 г, ,сключено между "Източна
Консултантска Компания" АД като цесионер и бенефициент и ЗД "Бул Инс" АД като
застраховател, се установява , че застрахователното дружество се е задължило, в срок от
един месец да заплати по банкова сметка на бенефициента сума в размер на 160000 лв. ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в
изпълнение на задължението му, произтичащо от цедираното вземане. Видимо от
предоставеното платежно нареждане, договореното в споразумението обезщетение е
изплатено на цесионера от въззиваемото дружество на 27.08.2018 г. , което съобразно
установената константна практика е породило погасителен ефект за длъжника ЗД "Бул Инс"
АД при условията на чл.75, ал.1 ЗЗД.
Изложените от върховната съдебна инстанция правни постановки, предоставят адекватен и
еднозначен отговор на защитните възраженията,формулирани като продължение на тезата за
нищожност на договора за цесия, че в тежест на длъжника ЗД „Бул Инс“ е било
задължението да проследи редовността на комплекса документи относно цесионното
правоотношение, респ. да констатира неговата недействителност и да откаже плащане на
цесионера „Източна Консултантска Компания“ АД. Съобразно предписаното в законовата
разпоредба на чл.75, ал.2 ЗЗД, на чието несъблюдаване от страна на въззиваемото дружество
се основават оплакванията във въззивната жалба: „Длъжникът се освобождава, ако
добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени
обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението.“ Разгледано в корелативна
обусловеност с цитираната съдебна практика съдържанието на обективния признак
„недвусмислени обстоятелства“,овластяващи третото за спора лице да получи плащане от
добросъвестния длъжник /въззиваема страна по делото/ се изчерпва единствено с
получаване на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД от застрахователя, което придава
абсолютен легитимиращ ефект на частното правоприемство на цесионера под страх от
ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Следователно, от
установените в практиката на ВКС разрешения, за длъжника не съществува обусловено от
конкретен правен интерес задължение да изследва или оспорва действителността на
договор, в който не участва, какъвто е договора за цесия, доколкото освобождаващият
погасителен ефект на плащането при усл. на чл.75, ал.2 ЗЗД е признат за абсолютен след
получаване на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, за чиято легитимност законът не
предписва определена форма. Ако законът, договорът или естеството на вземането допускат
цесия, а евентуална нищожност на договора за цесия не произтича от нарушаване на
императивни норми като изключващи нейното действие, за длъжника няма признат от
закона интерес да оспорва, респ. да подлага под съмнение ефекта на частното
правоприемство. / в този см. Определение № 40 от 25.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4750/2017 г., III г. о., ГК, решение № 449/6.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г. на ВКС, IV г.
о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о./
По отговорността за съдебно-деловодни разноски:
9
С оглед изхода на делото, заявеното искане по чл.78, ал.3 ГПК и представените писмени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и
съдействие №1788/13.05.2022 г. , удостоверение за регистрация в НАП на адв. М.И.Г. с
идентификационен номер по ДДС № BG********** и молба вх.№2096/16.05.2022 г.,
включваща списък на разноски/ въззиваемото дружество ЗД "Бул Инс" АД има право в
негова полза да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство. Предвид заявеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. от ЗД"Бул Инс" АД в молба вх.
№2090/16.05.2022 г., депозирана чрез пълномощника на въззивницата адв. К.Г., ЯОС следва
да извърши преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. В съответствие с указаното в т.3 на ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС,
съдът съобрази, че естеството на фактическата и правна сложност на спора, конкретно
проявената процесуална активност на пълномощника на въззиваемия, свеждаща се в
изготвянето на отговор на въззивната жалба и участие в рамките на едно с.з. във въззивното
производство, не обуславят сложност, надвишаваща съобразената при лимитиране на
минималния праг в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в съответствие с фиксирания материален интерес. В
определение № 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/2014г. е постановена по реда на чл.274,
ал.3 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на пар.2а на Наредба №1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която,
когато е установено както в настоящия случай, че адвокатът е регистриран по ЗДДС и
страната му е заплатила сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита неразделна част от
дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на
разноските, като ДДС се начислява върху възнагражденията по Наредба №1/2004г.
Допълнително в Определение № 109/18.02.2016 год. по ч. т. д. N 1983/ 2015г. ВКС е дадено
разрешение, че това правило се прилага и в хипотеза, когато получателя на облагаемата по
ЗДДС услугата има право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно правилото на пар.2а
от Наредба №1/ 09.07.2004г., минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определени в цитираната наредба, под които не може да се договоря адвокатското
възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху която се
начислява ДДС. В цит. определение на ВКС е посочено, че :"Според разпоредбата на чл.78
от ГПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената
с вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на
възнаграждението с вкл. ДДС, съобразно изложеното по-горе. Отношенията на страната с
трети страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни, съгласно чл.78 ГПК, за
отговорността за разноските. Ето защо, дали страната – ползвател на облагаема по ЗДДС
услуга, има право на възстановяване на данъчен кредит не е от значение при преценката за
ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна." Съгл. цитираната
разпоредба на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатския хонорар на въззиваемото
дружество възлиза на 580 лв., а дължимият ДДС върху тази сума съгл.пар.2а от Наредбата
за регистрирани адвокати по ЗДДС, какъвто е адв. М.Г., при ставка 20% съгл. чл.66 ЗДДС е
116 лв. Претендираният от ЗД "Бул ИНС" АД размер на сторените разноски- 720 лв. е с
незначително разминаване с абсолютния минимум, който настоящият състав не счита, че
следва да редуцира.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260000/05.01.2022 г. , постановено по гр.д.№257/2021 г. по
описа на РС-Ямбол, 16-ти гр.състав.
ОСЪЖДА С.П.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. К.Г. да заплати на ЗД "Бул Инс"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н Лозенец , бул.
"Джеймс Баучер" №87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. направените
10
разноски във въззивното производство в размер на 720 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11