№ 19
гр. *, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200196 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. А. Т. против Наказателно постановление №
08-00-560 от 15.03.2022 г. на министъра на културата, с което на въззивника
за три нарушения на чл. 228б вр. чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за
културното наследство /ЗКН/ на основание чл. 228б ЗКН са наложени 3
административни наказания глоба в размер на 3 500 лв. всяко.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано при подробно изложени съображения.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и изразява становище по фактите и приложимия по делото
закон, като доразвива доводите, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител юрк. А.
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалвания акт, в каквато
насока излага конкретни аргументи.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е частично основателна.
Административнонаказващият орган /министъра на културата/ е
установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно
постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.
1
От фактическа страна:
Въззивницата Н. А. Т. е собственик на основание договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт № 073, том 1, рег. № 494, дело №
055 от 09.04.2014 г., на процесната масивна сграда паметник на културата –
стара *** „**** - *“, построена в УПИ 1-1729, кв. 51а, ул. „***“ № 30, по
регулационния план на гр. *, с предназначение паметник на културата с код
350, попадаща в т. 2 обществена сграда, означена в
административнонаказателното производство като обект „**** - *“, гр. *.
Съгласно съхранявания в Националния институт за недвижимо културно
наследство Национален публичен регистър сградата е декларирана като обект
„***, ул. „*“, пл. № 1729, гр. * с Писмо № 3777 от 23.07.1975 г. на НИПК,
като „*“, ул. „*“, пл. № 1729 – единичен архитектурно-строителен паметник
на културата и притежава статут на декларирана единична архитектурно-
строителна недвижима ценност. За сградата със статут по ЗКН на единична
архитектурно-строителна недвижима ценност не са определени категория и
режим на опазване от директора на НИКН.
Във връзка с постъпил сигнал, че обектът „**** - *“, гр. * се използва не
по предназначение за обществена сграда, а за частна дейност, като траурна
агенция, на 21.10.2020 г. на място била извършена проверка от арх. В. Ц.К. -
главен инспектор при главна дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ (ГДИОКН) към Министерството на културата. В
хода на проверката твърденията в сигнала се потвърдили, били установени
още наличие на мухъл в постройката, изменения на елементи и помещения
във вътрешността на сградата и поставени рекламни елементи на фасадата.
Било установено, че няма одобрен проект и издадено разрешение за строеж за
извършеното преустройство с промяна на предназначението на обекта, по
реда на ЗУТ, няма одобрен проект и издадено разрешение за поставяне на
рекламно – информационните елементи върху сградата и оградния зид, по
реда на ЗУТ. Тези констатации станали причина проверяващият инспектор на
основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН с разпореждане от 01.03.2021 г. с №
08.06.560/01.03.2021 г. да приложи принудителни административни мерки
спрямо въззивницата, като издал задължителни писмени предписания за
преустановяване на нарушенията, от които относими към предмета на
настоящото производство са:
1. В 3-месечен срок от датата на връчване на разпореждането за
прилагане на принудителни административни мерки, Н. Т., в качеството на
собственик на „**** – *“, единична декларирана архитектурно-строителна
културна ценност да се снабди с виза за проучване и проектиране и да
възложи изготвянето на технически инвестиционен проект за преустройство с
промяна на предназначението на сградата, както и за консервационно-
реставрационни дейности при следните условия:
- Проектът да бъде изпълнен в съответствие с изискванията на Наредба
№ 4 от 21.12.2016 г. на Министерство на културата и Министерство на
2
регионалното развитие и благоустройството за обхвата и съдържанието на
документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на
недвижими културни ценности (обн. ДВ, бр. 105/30.12.2016 г.) и авторизиран
от лице, вписано в публичния регистър на Министерство на културата по чл.
165 от ЗКН;
- Проектът да бъде съобразен със статута на сградата, както и с нейната
стилова характеристика и автентичност в цялост;
- В проекта да бъде предложено подходящо място за разположение и
монтаж на рекламно-информационните елементи, във връзка с
предназначението на сградата в УПИ 1-1729, кв. 51а, ул. „***“ № 30, гр. *;
2. В петдневен срок след изтичането на посочения в т. 1 тримесечен
срок, изготвената проектна документация да бъде внесена за разглеждане в
Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и
съгласуване от Министерство на културата (МК) по реда чл. 84, във връзка с
изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 1, буква „а“ и буква „г от ЗКН;
- В петдневен срок от датата на внасяне на проектната документация в
компетентната администрация, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ към Министерството на културата да бъде писмено
уведомена за изпълнението на предписанията.
За предприетите действия за отстраняване на констатираните
нарушения жалбоподателят е следвало да уведоми в 10 дневен срок МК и
НИНКН.
Задължителните предписания, обективирани в разпореждане от
01.03.2021 г. с № 08.06.560/01.03.2021 г., са връчени лично на въззивницата Т.
на 22.03.2021 г., като в 14-дневния срок по АПК то не е обжалвано и е влязло
в сила на 06.04.2021 г.
До изтичане сроковете, определени със задължителното предписание,
въззивницата не ги изпълнила, като с писмо с вх. № 08-00-560/31.08.2021 г. до
ГДИОКН е изложила съображенията, поради които не желае да извърши
предписаните действия.
С писмо с изх. № 08-00-560/14.10.2021 г. на ГДИОКН, връчено на
адреса на въззивницата на лице, съгласило се да получи съобщението, на
18.02.2021 г. същата е поканена на 28.10.2021 г. да се яви лично или чрез
представител в МК за съставяне на АУАН.
На 28.10.2021 г. въззивницата не се явила в МК. Затова, че не били
изпълнени предписанията, обективирани в по т. 1 и т. 2 от разпореждане от
01.03.2021 г. с вх. № 08.06.560/01.03.2021 г., свидетелката В. Ц.К., на
длъжност началник отдел „Недвижимо наследство“ при ГДИОКН в МК по
реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, в присъствието на свидетелите П. Г. и Л. Я., също
служители на ГДИОКН, съставила срещу въззивницата Т. Акт № 30 от
28.10.2021 г. за установяване на административно нарушение по чл. 228б от
ЗКН, който й бил връчен лично на 07.12.2021 г.
3
Въз основа на АУАН на 15.03.2022 г. министърът на културата издал
обжалваното Наказателно постановление № 08-00-560, с което на
жалбоподателката Т., за нарушение на чл. 228б вр. чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“
ЗКН – глоба“ – неизпълнение на трите предписанията, обективирани в т. 1 и т.
2, пр. 1 и т. 2, пр. 2 от разпореждане от 01.03.2021 г. с вх. №
08.06.560/01.03.2021 г. на основание чл. 228б ЗКН са наложени три
административни наказания глоба в размер на 3 500 лева, всяко.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите * - К., Г. и Я.,
както и приобщените писмени доказателства: Разпореждане за прилагане на
принудителни административни мерки от 01.03.2021 г., констативен протокол
вх. № 08-00-560/30.10.2020г.; Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 073, том 1, рег. № 494, дело № 055 от 09.04.2014 г., писма
НИНКН от 19.05.2021г., 15.07.2021г., 12.10.2021г., 13.10.2021г., 01.12.2021г.,
30.07.2021г., 30.09.2020г., 19.10.2020г., 29.10.2020г., 09.02.2022г.; дружествен
договор на „ЕР София“ ООД от 05.04.2019г.; писма от МК; писма от
ГДИОКН; писма от жалбоподателката до МК; писма от Община *;; сигнал до
МК от 28.04.2022г.; уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК от 30.08.2021г.; Заповед
№ №: 664/18.10.1996г., 461/14.10.2002г., 531/03.12.2002г., 568/27.12.2002г., и
1714/16.12.2020г.; Анекс от 28.11.2016г. към договор за съвместна дейност от
31.03.2016г. между община * и Н. Т.; Споразумение от 10.08.2020г. между
община * и Н. Т.; писмо до Община *; заявление от Н. Т. до Община *;
Договор за съвместна дейност от 31.03.2016г. между община * и Н. Т.;
Договор за покупко – продажба на недвижим имот; Разрешение за строеж №
6 от 20.03.2001г.; писмо от Исторически музей гр. *; писмо РДНСК от
19.11.2020г.; подписка от граждани на гр. *; Решение № 198/10.11.2000г. на
ОС – *; Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
регулация № 185, том 4, дело № 1341 от 1996г.; Нотариален акт за продажба
№ 188, том 1, дело № 536 от 1993г., доказателствата, събрани чрез
изготвената по делото СТЕ.
От показанията на свидетеля * - К. се установяват всички обстоятелства
около проверката на 21.10.2020г., а от показанията на свидетелите Г. и Я. се
установяват обстоятелства касателно съставянето на акта. Те са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и намират подкрепа в приложените
по делото констативен протокол, разпореждане за налагане на ПАМ.
От заключението на изготвената по делото СТЕ се установява
предназначението на имота, а от документите, съдържащи се в преписката на
НИКН статута на имота на ЗКН.
Доказателствените източници са логични, и взаимно допълващи се. Не
разкриват съществени противоречия, поради което е ненужно да бъдат по-
детайлно анализирани. Въз основа на тях съдът изгради фактическите изводи,
които съвпадат изцяло с възприетите от административнонаказващия орган.
4
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът, служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдените нарушения.
В конкретния случай, административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Доводите за съществено процесуално нарушение поради издаване на
АУАН след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН – 3 месеца от
откриване на нарушителя са неоснователни. Макар според настоящия състав
тезата да не е лишена от юридически аргументи и да се е споделяла от
касационната инстанция в предходни времеви периоди (вж. Решение № 399
от 10.05.2012 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 255/2012 г., Решение
№ 392 от 8.05.2012 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 195/2012 г.,
Решение № 365 от 5.04.2013 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. №
165/2013 г., , Решение № 480 от 14.06.2012 г. на АдмС - София-област по ч. к.
а. д. № 282/2012 г., Решение № 1233 от 7.12.2018 г. на АдмС - София област
по к. а. н. д. № 731/2018 г., Решение № 1232 от 7.12.2018 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 730/2018 г., Решение № 987 от 24.10.2013 г. на АдмС -
София-област по ч. к. а. д. № 851/2013 г.), съгласно актуалната практика на
5
касационната инстанция по дела с идентичен предмет (вж. Решение №
1138/05.11.2020 г. по к.н.а.д. № 676/2020 г. на АССО, Решение №
739/19.07.2021 г. по к.н.а.д. № 471/2021 г. на АССО, Решение № 31/10.01.2022
г. по к.н.а.д. № 969/2021 г. на АССО и Решение № 971/06.10.2022 г. по к.н.а.д.
№ 989/2022 г. на АССО) в нарушителят става известен за първи път към
датата на извършване на проверката за спазване на предписанието. По
конкретното дело с нарочно писмо, постъпило в ГДИОКН с вх. № 08-00560
на 31.08.2021 г. въззивницата изрично е декларирал, че няма да изпълни
дадените указания, като към този момент срокът за изпълнението им е бил
изтекъл. Това е моментът – 31.08.2021 г., в който следва да се приеме, че
нарушителят е бил открит и е започнал да тече тримесечният давностният
срок, установен в чл. 34, ал. 1 ЗАНН. До издаване на акта за установяване на
административно нарушение - 28.10.2021 г., посоченият срок не е изтекъл, ето
защо възражението на защитата е неоснователно.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. чл. 57 ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител,
спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН
и НП подробно, точно и ясно са посочени юридическите факти,
обосноваващи предприетото административнонаказателно санкциониране.
Посочени са данни за дата, място и начин на осъществяване признаците на
нарушението по чл. 228б ЗКН – кой, кога и по какъв начин кое задължително
предписание не е изпълнил с назоваване на предмета на това предписание и
срокът за неговото изпълнение.
Имуществената отговорност на въззивника е ангажирана, правилно.
Съгласно чл. 228б от ЗКН, който не изпълни приложена принудителна
административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, се наказва с глоба от 2000 до
5000 лв. - за физическо лице, а на едноличен търговец или юридическо лице
се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят Н. А. Т. не е изпълнила трите задължителни предписания (т.
1 и т. 2, пр. 1 и т. 2, пр. 2), дадени й на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН
с разпореждане от 01.03.2021 г. с вх. № 08.06.560/01.03.2021 г.
Деянието е извършено с пряк умисъл. Въззивницата е съзнавала, че не
изпълнява дадените й предписания и пряко целяла това, който извод за
умисъла й следва от писмо, постъпило в ГДИОКН с вх. № 08-00560 на
6
31.08.2021 г.
Не се споделят доводите на защитата досежно правилността на
предписанията. Разпореждането, с което са наложени трите принудителни
административни мерки, е връчено лично на наказаната Т. на 22.03.2021 г.,
като в 14-дневния срок то не е обжалвано и е влязло в сила на 06.04.2021 г.
След като не е обжалвано, то е породило правното си действие и
предписанията са станали задължителни. Именно в съдебно производство по
обжалването им е било възможно да бъдат релевирани процесните доводи.
Въпреки това, настоящият състав приема, че макар тези административни
актове да са влезли в сила и породили правните си последици, те следва да са
законосъобразни, за да обусловят отговорност по ЗАНН (вж. в този смисъл *,
*. „Съдебен контрол върху индивидуалните административни актове“ с. 301 и
*, Кино. „Недействителност на административните актове“. С. 2002, с. 106).
Т.е. косвен съдебен контрол върху задължителното предписание по принцип е
допустим. При осъществяването му не се констатират основания, които да
сочат на незаконосъобразност на дадените предписания. Те са издадени от
длъжностно лице в кръга на компетентността му, с едно изключение, което
ще бъде посочено по-долу. Всяко от предписанията е очертано с изискуемата
се от закона конкретика, досежно извършеното нарушение и е даден срок за
отстраняването му. Обстоятелството, че жалбоподателката не желае да
изпълни дадените предписания не сочи, че същите са незаконосъобразни, тъй
като са дадени в рамките на компетентността по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН
и са насочени към преустановяване на допуснати нарушения на ЗКН. По
същество чрез тях се цели привеждане в съответствие на предназначението на
сградата с начинът, по който се ползва фактически и започване на
консервационно-реставрационни дейности, първата стъпка, за които е
изготвяне на проект и внасянето му за разглеждане от компетентните
институции – НИНКН и МК. Настоящият състав приема, че инспекторите от
ГДИОКН нямат компетентност да издават задължителни предписания за
отстраняване на нарушения по ЗУТ. По аргумент от чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „в“
ЗКИ при констатиране на дейност, която създава опасност от увреждане на
недвижим имот, представляващ културно-историческо наследство,
контролиращите инспектори разполагат с правомощие да ги спрат чрез
издаване на принудителна административна мярка. В настоящия случай
предписание на посоченото основание не е издадено, поради което е бе
безпредметно да се осъществява преценка дали извършваната траурна
дейност в имота, създава опасност от увреждането му. При това положение
доколкото инспекторът от ГДИОКН не е имал правомощия да след за
съответсвието на ползването на обекта с изискванията на ЗУТ, няма
основание да се изисква жалбоподателката да изготвя проект за промяна на
предназначението на имота. Последното се урежда от чл. 8, т. 4 от ЗУТ, а ЗКН
не урежда правоотношения, касаещи ползване на имот със статут на културна
ценност не по предназначение, когато това не уврежда функционалните й
характеристики.
7
Не така стои въпросът с предписанията в останалата им част. Те са
насочени към отстраняване на констатирани нарушения, свързани с
функционалното състояние на сградата. Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗКН
собствениците са длъжни да поддържат в добро състояние недвижимите си
културни ценности. При наличие на мухъл в обекта, както и
нерегламентирано поставяне на рекламно съображение на фасадата,
контролиращият инспектор в кръга на правомощията си е предписал да бъде
изготвен проект за действия по консервация, реставрация и предлагане на
място за разполагане на рекламните съоръжения.
По отношение по предписанието по т. 2, пр. 2 без значение дали се
харесва или не на жалбоподателката, то е издадено в правомощията на
контролния орган, не противоречи на закона и доколкото не е обжалван и
породил правното си действие, е правно обвързващ за жалбоподателката.
Случаят, с което е осъществено всяко от трите деяния не може да бъде
определен като маловажен или малозначителен, доколкото съхраняването на
недвижима архитектурна ценност в добро функционално състояние е основно
задължение на собственика, още повече, че конкретната сграда е с особено
местно значение за гр. *, тъй като е може би първата запазена сграда, около
която се е оформило селището и един от малкото подобен вид сгради изцяло
съхранени на територията на република България. Изложеното сочи на
типична степен на обществена опасност за конкретния вид нарушения и
обуславя невъзможността за приложение на институтите маловажен или
малозначителен случай. Отчетеното обаче не може да бъде повторно
обсъждано на плоскостта на индивидуализация на наказанието, тъй като в
този случай би се стигнало до „двойна наказуемост“ за дееца.
С оглед установеното административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 228б от ЗКН и е
наказал въззивника за допуснатото нарушение на същата разпоредба.
Относно размера на наложеното наказание:
Вида на административното наказание (глоба) е правилно определен
съобразно предвиденото в санкционната норма на чл. 228б ЗКН.
Въззивният съд намира за основателна жалбата в частта относно явната
несправедливост на наложените наказания. Касае се типични нарушения от
съответния вид. Действително те не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от нарушенията от този вид, но и не разкрива по-висока степен на
такава опасност. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се
приеме, че от тях не са настъпили никакви по-тежки последици. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се констатират. Ето защо, като е определил
имуществената санкция в размер от 3500 лв. за всяко нарушение, АНО е
наложил явно несправедливо наказание. Наказанието за всяко нарушение
следва да бъде определено в законоустановения минимум от 2000 лв., като
наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част.
По разноските:
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН
искането на процесуалния представител е основателно и в полза на
8
учреждението, към което принадлежи АНО, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
На основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС – * разноските в
производството в размер на 511,20 лв., сторени за изготвяне на експертиза
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 08-00-560 от 15.03.2022 г.,
издадено от министъра на културата, в частта относно наложеното наказание
глоба на Н. А. Т., ЕГН ********** за нарушение на чл. 228б вр. чл. 192, ал. 1,
т. 2, б. „а“ ЗКН – неизпълнение на принудителна административна мярка –
предписание в т. 1 от разпореждане от 01.03.2021 г. с вх. №
08.06.560/01.03.2021 г., като НАМАЛЯВА размера от 3 500 лв. на 2 000 лв.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 08-00-560 от 15.03.2022 г.,
издадено от министъра на културата, в частта относно наложеното наказание
глоба на Н. А. Т., ЕГН ********** за нарушение на чл. 228б вр. чл. 192, ал. 1,
т. 2, б. „а“ ЗКН – неизпълнение на принудителна административна мярка –
предписание в т. 2, пр. 1 от разпореждане от 01.03.2021 г. с вх. №
08.06.560/01.03.2021 г., като НАМАЛЯВА размера от 3 500 лв. на 2 000 лв.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 08-00-560 от 15.03.2022 г.,
издадено от министъра на културата, в частта относно наложеното наказание
глоба на Н. А. Т., ЕГН ********** за нарушение на чл. 228б вр. чл. 192, ал. 1,
т. 2, б. „а“ ЗКН – неизпълнение на принудителна административна мярка -
предписание в т. 2, пр. 2 от разпореждане от 01.03.2021 г. с вх. №
08.06.560/01.03.2021 г, като НАМАЛЯВА размера от 3 500 лв. на 2 000 лв.
ОСЪЖДА Н. А. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Министерството на културата сумата от 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. А. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС – *
по сметка на РС – * сумата от 511,20 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9