№ 455
гр. София , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20201001002566 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в
първата инстанция „КРЕП ИНЖЕНЕРИНГ“-ЕООД чрез пълномощника му
адв.В.Д. против решение №1180 от 10.08.2020г. на СГС, ТО, VI-21 състав,
постановено по т.д.№ 420/2019 год. в осъдителната му част, с която
дружеството е осъдено да заплати на ищеца „ЗИТА АБАСТРОЙ“-ЕООД
сумата 31 479,74 лева, представляваща останалата непогасена част от
възнаграждение за извършени СМР по договор за СМР от 23.07.2018 г. и
допълнително възложени СМР, за които са издадени фактури №89 от
21.12.2018 г. и №90 от 21.12.2018 г.; сумата 623,96 лева, представляваща
неустойка за забавено плащане на дължимото възнаграждение за периода
27.12.2018 г. до 15.01.2019 г.; сумата от 800 лева за адвокатско
възнаграждение и 40 лева за държавна такса, представляващи разноски за
обезпечаване на искове, както и разноски в размер на 4 196,53 лева.
Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлено
възражението на „КРЕП ИНЖЕНЕРИНГ“-ЕООД за прихващане с негово
насрещно вземане в размер на 20 998,74 лева от „ЗИТА АБАСТРОЙ“-ЕООД
за обезщетение за вреди, настъпили в причинна връзка с неосъществяване на
дължимо по договора за СМР от 23.07.2018 г. поведение на ищеца да спазва
разходните норми при влагане на материалите, да е претърпял вреди,
изразяващи се в стойността на материалите, които е заплатил и които не са
били необходими за изпълнението, както и възражението за прихващане с
1
насрещно вземане за неустойка за забавено изпълнение на „ЗИТА
АБАСТРОЙ“-ЕООД по т.7.1 от договора за СМР от 23.07.2018 г. да извърши
уговорените СМР - за разликата от 1 360,50 лева до 9 151,84 лева и за
периода на забавата 05.10.2018 г. до 06.12.2018 г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради необоснованост и нарушение на материалния закон, както и
допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Подробни доводи са
изложени в жалбата. Моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни, като уважи изцяло направеното възражение за
прихващане.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца „ЗИТА
АБАСТРОЙ“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Д.К., в който са изложени
подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Във въззивната инстанция по искане на жалбоподателя е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и
събраните доказателства, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Решението на първостепенния съд е правилно и съобразено със
закона. Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи
съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон, поради което
въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с оплакванията в
жалбата, следва да отбележи и следното:
Фактите по делото са подробно и цялостно изяснени от
първоинстанционния съд, поради което и с оглед препращането към мотивите
на основание чл.272 ГПК, въззивният съд не намира за нужно отново да ги
приповтаря.
За да уважи предявения иск по чл.266 ЗЗД в размер на сумата
31 479,74 лева, съдът е приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора за СМР от 23.07.2018 г., че изпълнението отговаря изцяло на
уговореното в договора и същото е прието от ответника, който сам е съставил
актовете обр.19 за извършените СМР от 18.12.2018 г. Приел е, че едната от
фактурите - №89 от 21.12.2018 г., издадена на основание горните актове, е
осчетоводена от ответника в пълната й стойност, включена е в справките
декларации по ЗДДС и по нея ответникът е ползвал данъчен
2
кредит.Отхвърлил е иска за главница над посочения размер до претендирания
от 32 840,25 лева, уважавайки частично второто възражение за прихващане,
направено от ответника – с вземане за неустойка за забавено изпълнение,
позовавайки са на т.3.2, във вр. с т.2.4.1 от договора, както и на т.7.1, в която е
уговорено как се формира размера на неустойката. Съдът е приел, че другото
възнаграждение за прихващане с вземане в размер на 20 998,74 лева,
представляващо обезщетение за вреди, изразяващи се в стойността на
материалите, поръчани от служители на ищеца, които ответникът заплатил и
които не са били необходими за изпълнението на СМР по договора между
страните, е неоснователно, тъй като по делото не се доказват уговорки
относно конкретна разходна норма на необходимите за изработката
материали.
Съдът е уважил частично и иска за неустойка за забавено плащане
на дължимото възнаграждение до размер на сумата 623,96 лева, отхвърляйки
го за разликата до 656,81 лева, тъй като същата е претендирана за периода от
27.12.2018 г. до 15.01.2019 г., но така формулираното искане не включва
датата 15.01.2019 г., за която неустойката също е дължима. Затова и размера й
е намален със сумата, пресметната за един ден. Уважавайки този иск, съдът се
е позовал на уговореното в т.7.1 от договора за СМР, във връзка с т.2.4.1 и
т.2.4.2 от договора, уреждащи кога и как се извършват от възложителя
междинните плащания и окончателното плащане и приемайки, че
възложителят е в забава.
Присъдил е и обезщетение за вреди от неизпълнението на ответника
/неплащане на дължимото възнаграждение/ в размер на 840 лева, изразяващи
се в извършване на разноски за обезпечаване на исковете в размер на 800 лв.
за адвокатско възнаграждение и 40 лв. за държавна такса в производството по
обезпечаване на бъдещ иск.
Въззивният съд изцяло споделя направените изводи.Същите не се
променят и от приетото в тази инстанция заключение на ССЕ. Възраженията,
които се правят във въззивната жалба, са направени в отговора на ИМ и в
първата инстанция и съдът е дал убедителен отговор, който се споделя от
този състав.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е изготвил проекто
доклад с определението от 15.10.2019 г., в което исковете са квалифицирани
като такива по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД, чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, а в с.з. от
20.11.2019 г. доклада е изменен без посочване на правното основание. В
мотивите на решението пък е прието, че предявените искове са по чл.258, във
вр. с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД,чл.92 ЗЗД,чл.82 и чл.86 ЗЗД. Съдът намира, че
исковете са правилно квалифицирани и в двата случая, тъй като чл.79 ЗЗД
урежда най-общо неизпълнението на договорни задължения и обхваща
всички случаи на неизпълнение, вкл. и такива по договор за изработка по
3
чл.258 и сл. от ЗЗД.Освен това, видно от съдебния протокол, процесуален
представител на ответното дружество е присъствал в съдебното заседание от
20.11.2019 г. и не е направил възражения по доклада.
Другото възражение, което се поддържа в жалбата е, че
представените с ИМ актове обр.19 от 18.12.2018 г., по които са издадени
процесните фактури №89 и 90 от 21.12.2018 г., не са подписани.А плащане на
извършените СМР от страна на ответника се дължи единствено при
подписване на акт обр.19 без забележки.
Възражението е неоснователно. Действително, двата акта обр.19 от
18.12.2018 г. са представени от ищеца неподписани за възложител и
изпълнител. Съгласно т.2.4.1 и 2.4.2 от договора, междинните плащания по
него се извършват в срок от 3 работни дни след подписване и представяне
протокол образец 19 за действително извършени СМР, а окончателното
плащане се извършва в срок от 5 работни дни от датата на подписване без
забележки на окончателен приемо-предавателен протокол за приемане на
изпълнените СМР и фактура - оригинал.
По делото се доказва от представеното електронно писмо от
21.12.2018 г. и от приетото заключение на СТЕ, че представените два броя
актове обр.19 от 18.12.2018 г. са изпратени от ответното дружество на
ищеца като прикачени файлове с посочен подател П. П., който е управител
на ответника „Креп Инженеринг“-ЕООД и от електронен адрес, който в
т.11.4 от договора между страните е посочен изрично като електронен адрес
на възложителя. На същата дата ищецът е издал двете фактури с №№ 89 и 90,
които отразяват сумата, представляваща окончателно плащане по договора за
СМР – фактура № 89/21.12.2018 г. на стойност 14 007,95 лв. с ДДС и
фактура № 90/21.12.2018 г. на стойност 18 832,30 лв. с ДДС. От
заключението на приетата ССЕ се установява, че фактура № 89/21.12.2018 г.
е осчетоводена от ответника с пълната й стойност, включена е в справките -
декларации по ЗДДС и по нея ответникът е ползвал данъчен кредит.
Въз основа на установеното осчетоводяване на едната от двете
фактури, обстоятелството, че сам ответникът е съставил актовете от
18.12.2018 г. и ги е изпратил на ищеца, че сам твърди в отговора на ИМ, че е
предал на „Ковел Про“-ЕООД /главният изпълнител на СМР/ изпълнението на
работата, което изпълнение е прието и което изпълнение в частта относно
изработката е идентично по обем с това, което ответникът е възложил на
ищеца, сочи на извод, че са доказани твърденията на ищеца за изпълнени
СМР, възнаграждението за които е равностойно на претендираното по
делото, както и че същото изпълнение отговаря на уговореното с
договора и е прието от ответника, който сам е съставил актовете за
извършените СМР от 18.12.2018 г.
Неоснователни са доводите на ответника, че вземането за
4
възнаграждение не е изискуемо преди подписване на съответните протоколи
от двете страни. Предпоставка за възникване на вземането за възнаграждение
е изпълнението на работата, предаването на изработеното и приемането
му от възложителя без възражения, като уговорения от страните начин
относно удостоверяване на тези обстоятелства касае доброволното
изпълнение на договора, а не и възникването и изискуемостта на
вземанията.Установява се, че е приел изработеното от ищеца без
възражения. Както бе посочено, сам той твърди, че е изпълнил задълженията
си към своя възложител „Ковел Про“-ЕООД, което изпълнение е прието и
което изпълнение в частта относно изработката е идентично по обем с това,
което ответникът е възложил на ищеца. Няма спор по факта, че сам той е
изготвил и изпратил на ищеца двата акта обр.19. Затова не може да се
позовава на собственото си недобросъвестно поведение, изразяващо се в
отказ да подпише съставените от самия него актове за извършени СМР. С
допълнителната искова молба ответникът е представил писмо с непосочена
дата на съставяне, с което уведомява ищеца, че отказва да подпише
актовете, тъй като има насрещни претенции към ищеца във връзка с
количеството доставени на обекта материали /които определя като преразход
на материали/ и счита, че следва да се извърши прихващане.
Във връзка с тези твърдения по искане на въззиваемото дружество е
допуснато и прието заключение на СТЕ /л.43/. ВЛ е дало заключение, че
всички материали, посочени от ответника /от №1 до №27 без изключение/ са
вложени на процесния обект Национална музикална академия „Проф.Панчо
Владигеров“. В табличен вид ВЛ е отговорило и на въпросите какъв е размера
и стойността на всеки един материал по строителните правила и норми и
Приложение №1 към Договора от 23.07.2018 г., както и какво количество
материали са вложени съгласно протоколите обр.19. Видно е, че е налице
преразход на материалите, вложени в строително-монтажните работи.
Следва да се има предвид обаче, че в договора между страните и в
частност приложението към него - ценова оферта, възложените на ищеца
СМР са посочени като общ резултат и най - общо вида на материалите –
напр. по пункт първи от офертата е посочено „доставка и изпълнение на
щендерна стена 15 см, състояща се от СW профил 100 мм с по два пласта
гипсокартон 12,5 мм влагоустойчив двустранно и пълнеж от минерална вата
17,86 кв.м. при единична цена на труд от 18,22 лв., като отдолу са изброени
най - общо основните материали – гипсокартон 12,5 мм – влагоустойчив,
минерална вата ЕN13162:2012+A1:2015 -100 мм, профили, аксесоари,
фугопълнители, китове, армиращи ленти“. По аналогичен начин са описани и
останалите СМР и никъде не са посочени единични количества на
отделни материали. Следователно никаква разходна норма на материали
не е уговорена между страните.
Разходна норма на материали не следва и от Договора на ответника с
5
„Ковел Про“-ЕООД. Приложенията №1- Количествено - стойностна сметка и
№2 - Спесификация на материалите, не съдържат никъде и по отношение на
нито една дейност конкретно количество за определен вид материали –
гипсокартон, дължина и вид профили, брой/кутии рапидки, винтове,
килограми латекс, фугопълнителни и пр. По аналогичен на договора между
страните начин, и договора между ответника и третото лице „Ковел Про“-
ЕООД описва СМР като резултат и посочва най-общо по вид материалите с
по-детайлна конкретизация на специфичните, но с оглед вида им, а не и по
отношение на количеството.
По същия начин и от отчетените от ответника към „Ковел Про“-
ЕООД СМР не следва каквато и да било конкретизация на количествата
вложени и отчетени материали. В представените констативни протоколи са
описани СМР по общ вид и обем, без посочване на вложени материали,
поради което и по делото не се доказват уговорки относно конкретна
разходна норма на необходимите за изработката материали. Освен това,
следва да се отбележи, че липсват каквито и да са доказателства доставените
на обекта в повече материали от вложените, отразени в заключението на ВЛ,
да са станали негодни и неизползваеми, поради което представляват скрап и
за това били изхвърлени като строителен отпадък. Описаните в отговора на
исковата молба в повече от необходимите строителни материали, доставени
на обекта, като: профили, окачвачи, винтове за ламарина, дюбел пирони,
рапидни винтове, анкери, ръбохранители, шпакловка, фугопълнители,
латекс, тел, гласфазерни ленти, звукоизолационна лепенка, каменна вата и
пано за окачен таван, представляват консумативи и материали, които няма
пречка да се вложат във всеки друг обект, на който се изпълнява облицовка
на стени и окачени тавани, освен ако не са били повредени, каквито
твърдения и доказателства за това няма.
От съдържанието на процесния договор за СМР от 23.07.2018 г.,
както и приложената Оферта - Приложение № 1 се установява, че договора
касае само извършването на монтажни работи, че задълженията на ищеца
включват единствено изработката на определени СМР чрез влагането на
работна сила, като осигуряването на материалите се извършва от и за
сметка на възложителя. В първата инстанция е останало недоказано
твърдението на жалбоподателя, че служители на ищеца са поръчвали
материали за сметка на ответника, които не са били необходими за
изпълнението на СМР. По този въпрос първоинстанционният съд е изложил
съображения, които настоящият състав споделя. Затова и правилно първото
възражение за прихващане с вземане в размер на 20 998,74 лева е отхвърлено
като неоснователно.
Споделят се и изводите на съда досежно частичната
основателност на второто възражение за прихващане, заявено от ответника
в размер на 9 151,84 лева и уважено до размер на 1 360,51 лева и
6
представляващо вземане за неустойка за забавено изпълнение на
договорените СМР, като съдът е приел, че забавата е от 11 дни и за периода
от 07.12.2018 г. до 18.12.2018 г. Този извод следва от клаузите на т.3.2 от
договора, както и на т.2.4.1.
Съгласно т.3.2 от договора, срокът за изпълнението му е 74 дни,
считано от сключването му на 23.07.2018 г. и изтича на 05.10.2018 г., като в
т.7.1 е уговорена неустойка за забавено изпълнение на СМР в размер на 0,1 %
от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от
стойността на договора.
По делото се установява, че изпълнителят е завършил
възложените му СМР на 18.12.2018 г., а не както е уговорено първоначално
на 05.10.2018 г. Ищецът се позовава на разпоредбата на т.2.4.1 от договора,
съгласно която срокът за изпълнение спира да тече за периода от изтичане
на срока за всяко междинно плащане /3 работни дни от подписване на акт
обр.19/ до извършване на плащането, като срокът за изпълнение на
договора се удължава с толкова дни, колкото е продължила забавата на
възложителя да заплати възнаграждение за междинно отчетените и
приети СМР.
Анализирайки представените 4 бр. актове обр.19, констатацията кога
са изтекли сроковете за плащане по тях –/3 работни дни от подписването им/
и признанието на ищеца кога е получил плащането, съдът е изчислил забава в
изпълнението на ищеца от 11 дни и съобразявайки уговореното в т.7.1 от
договора, е изчислил размера на неустойката, кояято ищецът дължи на
ответника за това забавено изпълнение и която е 1 360,51 лева. За тази сума е
уважил направено възражение за прихващане и с нея е намалил дължимото на
ищеца възнаграждение за изпълнени СМР.
С оглед изложеното съдът намира, че възраженията във въззивната
жалба са неоснователни, което налага потвърждаване на обжалваното
решение като законосъобразно и правилно.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК
жалбоподателят дължи на въззиваемото дружество разноски за тази
инстанция в размер на 2 640 лева заплатено адвокатско възнаграждение
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, към който са представени
доказателства за действителното им заплащане.
Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1180 от 10.08.2020г. на СГС, ТО,
7
VI-21 състав, постановено по т.д.№ 420/2019 год. в обжалваната му
осъдителна част.
ОСЪЖДА „Креп Инженеринг“-ЕООД, ЕИК-********* на
основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати на „Зита Абастрой“-ЕООД, ЕИК-
********* сумата 2 640 лева разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8