Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260002
гр. ВРАЦА, 12.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на
12.08.2020 г., в
състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа
докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 319 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл ГПК.
Образувано е
по жалба на адв.К.Т., в качеството й на пълномощник на П.В.Н. - длъжник в
производството по изп.д.№ 20179000400518 по описа на ЧСИ Ц.Д., с рег.№ 900 и
район на действие Окръжен съд-Враца, против постановление от 29.05.2020 г., с
което е отказано спиране на производството по посоченото изпълнително дело.
Поддържа се,
че обжалваното постановление е незаконосъобразно, и се иска отмяната му и
спиране на изпълнителното производство. Навеждат се доводи, че не е налице
влязъл в сила окончателен съдебен акт относно издаването на изпълнителните
листове, тъй като постановеният съдебен акт от Софийския апелативен съд е
обжалван пред ВКС на РБ. Развиват се съображения, че след като до момента две
инстанции са уважили молбата за отказ от изпълнение, то спирането на изпълнителния
процес до приключване на производството пред САС с влязъл в сила съдебен акт е
наложително.
В срока по
чл.436, ал.3, изр.1 ГПК не е постъпило становище по жалбата от насрещната
страна - взискателя М. П.Н., чрез неговата майка и законен представител П.В.Н..
На основание
чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ЧСИ Ц.Д. е изготвила мотиви по обжалваното действие, в
които изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. В
подкрепа на това становище се излагат подробни фактически съображения.
Като взе
предвид данните по приложеното копие от изп.д.№ 20179000400518 по описа на ЧСИ
Ц.Д. и като обсъди наведените в жалбата доводи, както и изложените от съдебния
изпълнител съображения, настоящият съдебен състав приема следното:
Производството
по изп.д.№ 20179000400518 по описа на ЧСИ Ц.Д. е образувано по молба на П.В.Н.,
в качеството й на майка и законен представител на М. П.Н., въз основа на изпълнителен
лист № 147/ 09.07.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 414/2015 г. на Окръжен съд -
Враца, с който П. В. Н. е осъден да заплаща месечна издръжка на взискателя в
размер на 150,00 евро, платими до 5-то число на всеки месец, считано от
05.01.2014 г., която сума подлежи на ежегодно приравняване съгласно ISTAT, и да заплаща половината от извънредните разходи,
свързани с детето за здравни услуги, които не се покриват от здравната каса,
включително и разходите за обучение, спорт и забавление, както и да заплати
сумата 1 564,42 евро, представляваща разноски по делото, както и изпълнителен
лист № 148/09.07.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 414/2015 г. на Окръжен съд -
Враца, с който П. В. Н. е осъден да заплати на взискателя разноски в размер на
280,00 лв.
С молба вх.№
06278/13.05.2020 г. длъжникът П.Н., чрез пълномощника си адв.К.Т., е поискал
спиране на принудителното изпълнение, като навежда доводи, че негова молба за отказ от изпълнение вх.№
9528/31.05.2017 г. по описа на САС е уважена с Разпореждане № 186/21.03.2018 г.
по ч.гр.д.№ 414/2015 г. на ОС-Враца и този съдебен акт е потвърден с Решение №
392/13.02.2020 г. по ч.т.д.№ 3950/2019 г. на САС.
Взискателят,
чрез пълномощника си адв.М.Г., е депозирал писмена молба вх.№ 06393/21.05.2020
г., с която ангажира становище за неоснователност на искането за спиране и
твърди, че в посоченото решение на САС е допусната очевидна фактическа грешка,
чиято поправка е поискана по надлежния ред.
След като
обсъди приложените към молбите писмени доказателства, настоящият съдебен състав
приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е обстоятелството, че изпълнителните
листове, въз основа на които е образувано изпълнителното производство, са
издадени по силата на Разпореждане № 879/17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г.
на Окръжен съд-Враца, постановено в производство по реда на чл. 627б, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 20 от Регламент /ЕО/№4/2009 год. на Съвета относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения
и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка, въз основа на
постановено съдебно решение с референтен № 1852/2013
год., издадено на 24.11.2014 год. от ординарен съд във Форли, Република Италия.
В рамките на
посоченото съдебно производство е постъпила молба за отказ от изпълнение вх.№
9528/31.05.2017 г., подадена от П.В.Н.. По тази молба Окръжен съд-Враца се е
произнесъл с Определение № 500/04.07.2017 г., с което е постановил спиране на производството по
изп.д.№ 518/2017 г. по описа на ЧСИ Ц.Д.. Този съдебен акт е отменен с
Определение № 519/12.02.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 4825/2017 г. на Апелативен
съд-София, като въззивният съд е постановил връщане делото на Окръжен съд-Враца
за произнасяне по молбата за отказ от изпълнение.
След
връщането на делото, Окръжен съд-Враца е постановил Разпореждане №
186/21.03.2018 г. , с което е уважил молбата на П.В.Н. за отказ от изпълнение
по Разпореждане № 879/17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г., с което е допуснато
изпълнение на съдебно решение с референтен № 1852/2013 г. от 24.11.2014 г. на
Ординарен съд в гр.Форли, Република Италия.
С Решение №
1815/12.07.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 2289/2018 г. Софийският апелативен съд е обезсилил
Разпореждане № 186/21.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. на ВОС и е прекратил
производството по делото в тази част. С Определение № 405/23.05.2019 г. по
гр.д.№ 4578/2018 г. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на въззивния
съдебен акт и е постановил делото да бъде изпратено на ОС-Враца за
администриране на инкорпорираната в молба вх.№ 4462/06.06.2017 г. жалба срещу
Разпореждане № 879/17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. на ВОС.
В изпълнение
на дадените указания от касационната инстанция, делото е изпратено на
Апелативен съд-София и с Решение № 392/13.02.2020 г. по ч.т.д.№ 3950/2019 г. въззивният
съд е постановил, че потвърждава Разпореждане № 186/21.03.2018 г. по ч.гр.д.№
414/2015 г. по описа на ВОС. Впоследствие е постановено Определение №
1496/23.06.2020 г. на САС, с което е допуснато отстраняване на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на Решение № 392/13.02.2020 г. по ч.гр.д.№
3950/2019 по описа на същия съд, като вместо "Потвърждава Разпореждане №
186/21.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. по описа на ВОС" да се чете
" Потвърждава Разпореждане № 879/17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. по
описа на ВОС".
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І.По допустимостта на жалбата.
Жалба вх.№
06731/10.06.2020 г. е процесуално допустима като подадена в рамките на
законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК и срещу обжалваем от длъжника акт по
смисъла на чл.435, ал.2, т.6, пр.1-во ГПК.
ІІ. По основателността на жалбата.
В
разпоредбата на чл.432, ал.1, т.1-т.6 ГПК са изброени случаите, в които се
спира изпълнителното производство. Действително това изброяване не е
изчерпателно - т.7 от посочената разпоредба , но във всички неупоменати случаи
основанието за спиране трябва да е предвидено в закон.
В конкретния
случай релевираните от длъжника в молба вх.№ 06278/13.05.2020 г. основания за
спиране могат да бъдат подведени единствено под хипотезата на чл.432, ал.1, т.6 ГПК, а именно - спиране в хипотезата на чл.627б, ал.2 ГПК. За да бъде спряно изпълнителното
производство в тази хипотеза, следва да е налице постановен от окръжния съд
отказ или спиране на изпълнението по смисъла на чл.21 от Регламент /ЕО/№ 4/2009
г. Както бе посочено, в случая окръжения съд е постановил спиране на
изпълнението с Определение № 500/04.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. по описа
на ВОС, но този съдебен акт е отменен с Определение № 519/12.02.2018 г. по
в.ч.гр.д.№ 4825/2017 г. на САС. Впоследствие, с Разпореждане № 186/21.03.2018
г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. Окръжен съд-Враца е уважил подадена от П.В.Н. молба
за отказ от изпълнение, но този съдебен акт е обезсилен с влязло в сила Решение
№ 1815/12.07.2018 г. по гр.д.№ 2289/2018 г. на САС и съдебното производство е
прекратено в тази част. Следователно към настоящия момент не е налице акт на
окръжния съд по смисъла на чл.627б, ал.2 ГПК, с който окръжният съд да е постановил
отказ или спиране на изпълнението, поради което не е налице и предвиденото в
разпоредбата на чл.432, ал.1, т.6 ГПК основание за спиране на изпълнителното
производство.
Висящо
е единствено съдебно производство по обжалване на първоначално постановеното от
Окръжен съд-Враца Разпореждане №
879/17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 414/2015 г. по описа на същия съд, с което е
постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на П.В.Н., като майка
и законен представител на непълнолетния си син
Масимилиано, срещу П.В.Н. на основание постановено съдебното решение с
референтен № 1852/2013 год., издадено на 24.11.2014 год. от ординарен съд във
Форли, Република Италия, за присъдена месечна издръжка и разноски. От
приложените съдебни актове на САС, постановени по в.ч.гр.д.№ 3950/2029 г. по
описа на същия съд, е видно, че въззивната инстанция е потвърдила
разпореждането на първоинстанционния окръжен съд за издаване на изпълнителен
лист, но няма данни въззивните актове да са влезли в сила. Обжалването на
разпореждане, с което се уважава молба за издаване на изпълнителен лист, обаче
не спира изпълнението - чл.407, ал.2 ГПК, поради което не е налице основание за
спиране на изпълнителното производство и по чл.432, ал.1, т.7 ГПК.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че наведените от длъжника аргументи не могат да се подведат под
нито една от визираните в чл. 432, ал.1 от ГПК хипотези за спиране на
изпълнението. Същите са императивни, поради което не е в компетентността на ЧСИ
да излиза извън техния обхват и да прави преценка на други обстоятелства. Ето
защо, атакуваният отказ на ЧСИ Ц.Д. да спре изпълнителното дело е
законосъобразен, а жалбата за неговата отмяна се явява неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
По разноските – претенция за такива не е
заявена от насрещната страна, поради което съдът не се произнася по този въпрос
с решението си.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 06731/10.06.2020
г. по описа на ЧСИ Ц.Д., депозирана от длъжника П.В.Н., ЕГН **********, чрез
пълномощник адв.К.Т., против Постановление от 29.05.2020 г. на ЧСИ Ц.Д., peг. №
900, район на действие Окръжен съд-Враца, с което е отказано спиране на производството
по изп.дело № 2017900400518, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........