РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Перник , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С. В., в качеството му на Кмет на Община
Перник против Решение № 260047 от 22.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4324 по
описа на Районен съд – Перник за 2020 г., с което са уважени предявените от
„Топлофикация Перник“АД установителни искове по чл.415 от ГПК, с предмет цена
на ползвана но незаплатена топлинна енергия и лихва за забава, и осъдена Община
Перник за заплащане на деловодни разноски и разноски по заповедното производство.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от Община Перник срещу третото лице
– помагач – И. И. А. обратен иск, ако бъде уважен иска срещу Община Перник, да му
заплати сумите предмет на предявения от „Топлофикация Перник“ ЕАД иск, като
Община Перник е осъдена да заплати на третото лице – помагач сторените от него
разноски по делото.
В жалбата се излагат доводи за неоснователно осъждане на Общината, тъй като
бил предявен обратен иск, който е отхвърлен. За да отхвърли обратния иск,
първоинстанционния съд приел, че липсвало облигационно правоотношение между
ответника и третото лице помагач. Поддържа, че със Заповед за настаняване № *** г.
на Кмета на Община Перник, починалият И. В. А. бил настанен със семейството му в
процесния топлоснабден имот, и тъй като А. е починал, неговият син – И. И. А., е
конституиран, като трето лице – помагач. Сочи, че И. А. е адресно регистриран в ***, и
поради наличната му адресна регистрация, поддържа, че общинското жилище
продължавало да се ползва от И. А.. Излага доводи за липса на заповед за изземване
относно процесния общински имот, поради което и наемното правоотношение не било
1
прекратено. В допълнение сочи, че въз основа на настанителната заповед, Кметът на
общината сключвал писмен договор за наем, а заповедта била основание за възникване
на наемното правоотношение.
По изложените в жалбата доводи и възражения моли оспореното решение да
бъде отменено, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
материалните норми на закона, като им се присъдят направените разноски за двете
инстанции, ведно с юрисконсултско възнаграждение. С въззивната жалба не се
представят доказателства и не са направени доказателствени искания.
Въззиваемата страна „Топлофикация Перник“ АД в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
е подала отговор на въззивната жалба, в който е оспорила същата, с доводи за нейната
допустимост, но неоснователност. В отговора поддържа, че в хода на
първоинстанционното производство безспорно било установено, че ответника имал
качеството „клиент“ и „потребител“ на топлинна енергия за битови нужди, тъй като
бил собственик на процесния топлоснабден имот, и по между им имало валидно
облигационно правоотношение. Моли съда да потвърди оспореното решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от третото лице помагач – И. И. А. е постъпил
отговор на въззивната жалба, в който е посочено, че се подава чрез адв. В. и са
релевирани възражения за подаване на въззивната жалба от лице без право на
обжалване, тъй като от посоченото в нея, оставало неясно от кого е подадена същата –
от Кмета на Община Перник, в качеството си на Кмет на Общината или от Община
Перник чрез представляващия я Кмет, като в тази връзка е поискал въззивната жалба
да бъде оставена без движение и се дадат указания на жалбоподателя да отстрани тези
нередовности, и в случай, че не бъдат отстранени, да се прекрати въззивното
производство, като му се присъдят разноските.
В отговора се поддържа, че оспореното решение е правилно и законосъобразно,
като при неговото постановяване не били допуснати сочените от въззивния
жалбоподател нарушения. Излагат се доводи, че пред районният съд не е имало спор
относно собствеността на процесния топлоснабден имот, като ответникът не доказал
възникване на наемно правоотношение между него и третото лице-помагач, на
основание представената настанителна заповед. Противопоставят се възражения, че от
изложеното в обратния иск не можело да се направи извод в лично качество или като
наследник се претендират от Община Перник процесните суми от И. А.. Поддържа, че
между ответника и третото лице- помагач не е възникнало облигационно
правоотношение, тъй като наследник на починалия И. А. е не само И. А., но и други
лица, както и не било доказано пред първоинстанционния съд, че А. е ползвател на
процесния топлоснабден имот. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба,
като му се присъдят направените разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр.
вр.124 от ГПК от „Топлофикация Перник“ АД, гр. П. срещу Община Перник за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1057.05 лева
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент – общинско жилище, находящ се в ***, от които главница в размер на
915.97 лева за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2018 г. включително и изравнителна
2
сметка в месец юни 2019 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 141.08 лева за периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед № *** г. по ч. гр. д. № 02999/2020 г. на ПРС.
Ответникът е оспорил иска.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран И. И. А., за
който се твърди, че е реален ползвател на топлоснабдения недвижим имот от датата на
настаняването му, както и към датата на депозиране на отговора на исковата молба,
респ. искането му за конституиране като трето лице помагач на страната на ответника.
Приет е за съвместно разглеждане обратен осъдителен иск от Община Перник
против И. И. А. за осъждане на ответника по обратния иск да заплати на община
Перник сумата, за която е осъдена Общината – главница и изтекла лихва, заедно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на обратния иск
до окончателното издължаване на сумите.
С обжалваното решение е изцяло уважен предявеният установителен иск и е
отхвърлен обратният иск, като съдът е приел, че процесния топлоснабден имот е
предоставен за ползване под наем на бащата на третото лице помагач със заповед от
*** г. на Кмета на Община Перник и неговото семейство включително и И. А., но
същият е починал през *** г. Приел е, че срокът за настаняване на семейството на И.
А. отдавна е изтекъл и няма данни жилището да е било отдадено под наем на третото
лице помагач, който и да го ползва.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността
му на основание чл.269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Няма спор по делото, че собственик на процесния топлоснабден имот е
ответника Община Перник.
От приложената заповед № *** г. на Кмета на Община Перник се установява, че
И. В. А., заедно с четиричленното му семейство, състоящо се от: И. В. А., А. Е. А., М.
К. С. и ответника по обратния иск – И. И. А. са настанени в оборотно общинско
жилище, находящо се в ***, за срок от три години. Пред районния съд не е бил спорен
факта, че имотът, описан в заповедта за настаняване е идентичен с имота, описан в
исковата молба.
Приложени са две удостоверения за постоянен и настоящ адрес, от които се
установява, че третото лице помагач – И. И. А. има регистриран постоянен и настоящ
адрес в ***.
От представеното удостоверение за наследници изх. № *** г. на Община *** се
установява, че И. В. А. е починал на *** г., като след смъртта си е оставил за свои
законни наследници следните лица: А. Е. А. – съпруга, Н. И. В. – дъщеря, В. И. В. –
син, М. И. С. – дъщеря, И. И. А. – син и Ц. И. А. – дъщеря.
В хода на първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебно –
техническа експертиза, която е дала заключение, че процесния имот е топлоснабден, за
процесния период редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като
3
фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, а изравнителните
сметки са били изготвяне по правилата за дяловото разпределение и действащата
нормативна уредба. Вещото лице не е установило налични данни за подавани
възражения срещу изравнителните сметки за процесния период.
Изслушана е била и приета и съдебно – счетоводна експертиза, която е дала
заключение, че начисляваните суми за топлинна енергия, са правилни и
изравнителните сметки са били изготвяни съобразно действащата нормативна уредба,
като за процесния топлоснабден имот за процесния период се дължи сумата от 915.97
лева - представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлоенергия, както и
сумата от 141.08 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания в размер
на 141.08 лева за периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира за
неоснователна жалбата на Община Перник против решението в частта, с която е
уважен главният иск, основан на твърдения, че в имота е настанен ответника по
обратния иск.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по т.
дело № 2/2017 г. на ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика и са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот директно с
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида но ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
Следователно само въз основа на описаните по - горе доказателства не може да се
направи извод за неоснователност на предявения главен иск, тъй като те установяват
наличие на облигационна връзка между ищеца и „Топлофикация Перник“ АД, гр. П. и
собственика на имота – Община Перник. С тях обаче не се доказва съществуването на
облигационно правоотношение между „Топлофикация“ Ад, гр. П. и третото лице
помагач във връзка с доставката на топлинна енергия. Само по себе си само
обстоятелството, че партидата при ищеца се води на името на починалия баща на
третото лице помагач – И. В. А., не може да обоснове извод за наличие на
облигационно връзка между, неговия син – ответника по обратния иск – И. А.. Пред
първоинстанционния съд не са събрани доказателства, от които да може да се установи,
че при ищеца – „Топлофикация Перник“ АД има открита партида на името на третото
лице помагач, респ. няма доказателства от които да може да се направи извод за
наличие на правоотношение по между им във връзка с доставка на топлинна енергия в
процесния топлоснабден имот, а само при наличие на доказателства за съществуването
на такова правоотношение е основание собственикът на имота да бъда освободен от
задължението за заплащане на топлинна енергия.
От приетите пред първоинстанционния съд и неоспорени заключения на
съдебно-техническата и съдебно – счетоводна експертизи се установява, че стойността
на потребената за спорния период топлинна енергия се равнява на сумите, за които е
предявен искът.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на Община Перник по предявения главен иск, поради което
и решението на ПРС в тази му част, следва да бъде потвърдено.
4
По отношение на предявеният от Община Перник против И. И. А. обратен иск:
С оглед изложените обстоятелства в молбата по обратния иск, същият е с правна
квалификация чл.232, ал.2, пр.второ от ЗЗД, по който ищецът следва да докаже
наличието на валидно наемно правоотношение с ответника, изпълнение на
задължението си по договора за наем да предаде за ползване наетия имот, в следствие
на което за ответника – наемател е възникнало задължението за заплащане на
разходите, свързани с ползването на наетия имот.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не могат да обосноват
извод, че И. А. следва да заплати процесните суми на въззивния жалбоподател, респ. че
има качеството на обитател и потребител на топлинна енергия през процесния период
в топлоснабдения имот. Това е така защото от приетата заповед от *** г. се установява,
че И. В. А. е настанен заедно с четиричленното му семейство в процесното общинско
жилище.
Няма спор, че ответникът по обратния иск е бил част от семейството на И. А.
към датата на настаняването им в процесното топлоснабдено жилище, тъй като към
тази дата той е бил на 9-годишна възраст. Съгласно чл.20, ал.2 от ППЗОД (отм.)
заповедта има действие за всички членове от семейството на настанения. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл.4, ал.4 от Наредба за условията и реда за управление и
разпореждане с общински жилища на Община Перник (отм. с решение №
1147/23.07.2015 г. на ОбС и приложима към процесната настанителна заповед), която
визира, че заповедта за настаняване се отнася за всички членове на семейството.
В § 4, т.1 от ДР на Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с
общински жилища на Община Перник (отм.) се съдържа регламентация на понятието
„семейство“. Съгласно посочената разпоредба по смисъла на Наредбата, „семейство“
са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак. При
това положение, тъй като към датата на настанителната заповед И. А. не е бил
навършил пълнолетие, то е бил и част от семейството на настанения И. В. А., и
заповедта е породила действие и спрямо него. С навършването на 18-годишна възраст
през *** г., ответникът е станал пълнолетен и е престанал да има качеството на част от
семейството на И. В. А., като от този момент заповедта е преустановила своето
действие по отношение на него. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на § 1, т.1
от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на община Перник (приета с решение № 1147/23.07.2015 г. на ОбС
Перник), съгласно която „семейство“ по смисъла на Наредбата са съпрузите и
ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.
Процесният период, за който се претендира потребената и незаплатена топлинна
енергия по главния иск е от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., включително и изравнителна
сметка в месец юни 2019 г. Както бе посочено по горе, считано от *** г. и с
навършване на пълнолетие на И. А., настанителната заповед е преустановила своето
действие, поради което и не може да се приеме, че той има качеството наемател на
имота, респ. пред първоинстанционният съд не е било установено, че между Община
Перник и И. А. е възникнало облигационно отношение, по силата на което, последният
следва да заплаща разходите, свързани с имота предмет на настанителната заповед.
Достигайки до същите изводи, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на въззивното производство на въззивния жалбоподател –
5
Община Перник не се дължи присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация Перник“ АД е поискала присъждане на
разноски. Предвид изхода на спора, Община Перник следва да бъде осъдена да заплати
на „Топлофикация Перник“ АД разноски за въззивното производство в размер на 100
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ответника по обратния иск – И. А. също следва да бъдат присъдени
разноски, съгласно представен списък на разноските в размер на 300.00 лева,
представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260047 от 22.01.2021 г., постановено по гр.д. № 04324
по описа на Районен съд – Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
Перник“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И. И. А., ЕГН
********** сумата от 300.00 (сто) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по обратния иск за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на И. И. А., ЕГН **********, като
трето лице – помагач на страната на ответника по главния иск -Община Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6