№ 18251
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110103722 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане при връчване на заповед
по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 18541/22.01.2023
г., подадена по пощата с клеймо от 18.01.2024 г. от ***********, със седалище
и адрес на управление: гр. ***********, ЕИК: ***********, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет ************ чрез:
адв. Х. И., вписан в Адвокатска колегия — гр. Варна, личен номер
**********,със съдебен адрес: ********* срещу ********* ********** с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в **********,
представлявано от **********, с която се предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с който да бъде признато за установено
между страните, че ********* ********** дължи на ***********
сумата от 179.88 лева, представляваща главница за незаплатени
мрежови услуги по фактура №**********/12.04.2022г.;
№**********/05.05.2022г. и №**********/11.05.2022г. за обекти на
потребление, находящи се в **********, с абонатен №*****, с
предоставена мощност - 790 kW; **********, с абонатен №********, с
предоставена мощност - 750 kW и гр. Русе, Източна промишлена зона, с
абонатен №******, с предоставена мощност -100 kW ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда (03.07.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението
2. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр чл.86 ЗЗД с който да бъде признато за
установено между страните, че РДК - РЕГИОНАЛНА ********** дължи
на *********** сумата от 20.47, представляваща мораторна лихва върху
главницата 179.88 лева за периода от деня, следващ падежа по всяка една
от фактурите до 23.06.2023г.,
за които суми има издадена Заповед № 21047 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 37390/2023 на СРС.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между страните е
налице договор за достъп и пренос на електророзпределителната врежа,
собственост на *******. Твърди се, че съгласно този договор ответното
дружество е следвало да заплати на ищеца суми за мрежови услуги, утвърдени
от КЕВР цени, до 10 число на месеца, следващ отчетния период. Твърди се, че
за процесния период ищецът е изпълнил договора, като ответникът не е
заплатил задълженията по него. Моли съда да уважи иск. Претендира
разноски в исково и заповедно производство.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) редовно призовано, се представлява
от адвокат. Поддържа исковете. Моли съдът да уважи исковете. Претендира
деловодни разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., се представлява от особен
представител. Моли да се отхвърлят исковите претенции. Счита, че няма
доказателства за доставка на електроенергия, както и размера на
сформираната сума.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 33728/21.08.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.58-62 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
2
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 33728/21.08.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 58-62 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
Спорно остава между страните е дали ответникът е заплатил процесните
суми и датата на изпадане в забава. По делото не се установи ответникът да е
заплатил процесната сума. При това положение иска за сумата от 179.88 лева
е основателен и следва да бъде уважен напълно.
Съгласно чл.4, ал.1 от представения договор между страните,
начислените суми за електроенергия се заплащат в срок от 5 работни дни от
датата на издаване. Следователно срокът за плащане е на определен ден, на
основание чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД. Процесната фактура е издадена на
05.05.2022 г., поради което падежът изтича на 10.05.2022 г., а ответникът е
изпаднал в забава на 11.05 .2022 г. След като не е осъществено плащане до
10.05.2022 г., то ответникът е в забава. При служебно изчисляване на
законната лихва за периода от 11.05.2022 г. до 23.06.2023 г., чрез онлайн
достъпни калкулатори, се получава сумата от 21.67 лева, която е повече от
претендираната от 20.47 лева. С оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК,
съдът следва да се произнесе за сумата от 20.47 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че предявените искове са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
По заповедното производство
Ищецът претендира 25.00 лева държавна такса (л.6 от заповедното
дело) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението е в
минимален размер по чл.26 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде
признато. Общият разход е в размер на 75.00 лева.
Ето защо ********* ********** с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление в ********** следва да бъде осъден да заплати на
3
***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, ЕИК:
*********** сумата от 75.00 лева (седемдесет и пет лева), представляващи
разноски по ч. гр. д. № 37390/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Ищецът претендира и представя доказателства за това, както следва:
75.00 лева държавна такса (л.27 от делото), 480.00 лева адвокатско
възнаграждение (л.72 от делото), 400.00 лева особен представител (л.43 от
делото). Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 ГПК. Заплатеният
хонорар съответства на обичаят в практиката, свободният пазар и е
представено доказателства за неговото реално извършване – банков превод.
Ето защо общият размер разноски на ищеца в исковото производства са 955.00
лева.
Ето защо ********* ********** с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление в ********** следва да бъде осъден да заплати на
***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, ЕИК:
*********** сумата от 955.00 лева (деветстотин петдесет и пет лева),
представляващи разноски по гр. д. № 3722/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********, ЕИК: ***********, срещу
********* ********** с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
**********, представлявано от **********, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове, че ********* ********** с
ЕИК ******** дължи на ***********, , ЕИК: *********** следните суми,
както следва:
1. 179.88 лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги по
фактура №**********/12.04.2022г.; №**********/05.05.2022г. и
№**********/11.05.2022г. за обекти на потребление, находящи се в
**********, с абонатен №*****, с предоставена мощност - 790 kW;
**********, с абонатен №********, с предоставена мощност - 750 kW и
гр. Русе, Източна промишлена зона, с абонатен №******, с предоставена
мощност -100 kW ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (03.07.2023 г.) до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1
ГПК и съгласно сключен договор за достъп и пренос през
електроразпределителната мрежа;
2. 20.47, представляваща мораторна лихва върху главницата 179.88 лева за
периода от деня, следващ падежа по всяка една от фактурите до
4
23.06.2023г., на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр чл.86 ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 21047 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 37390/2023 на СРС.
ОСЪЖДА ********* ********** с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление в ********** да заплати на ***********, със седалище
и адрес на управление: гр. ***********, ЕИК: *********** сумата от 75.00
лева (седемдесет и пет лева), представляващи разноски по ч. гр. д. №
37390/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА ********* ********** с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление в ********** да заплати на ***********, със седалище
и адрес на управление: гр. ***********, ЕИК: *********** сумата от 955.00
лева (деветстотин петдесет и пет лева), представляващи разноски по гр. д. №
3722/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5