№ 74
гр. Пазарджик, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220100775 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен регресен установителен иск с
материалноправна квалификация по чл.500, ал.1, т.3 КЗ за съществуване на
вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на
366лв. - обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и
ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва
за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 20.12.2021г. до
плащането.
Ищецът ЗК „***“ АД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр.С,
бул. „М.“ №* твърди да е бил застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ с предмет товарен автомобил влекач марка „М“, модел **“, рег.
№ *, съгласно застрахователна полица №22117002273158 със срок на
валидност от 24.08.2017г. до 23.08.2018г. Поддържа, че в срока на
застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие – ПТП,
реализирано на 09.05.2018г., около 12.30 ч. в гр.Пловдив на общински път
PDV – 1154, паркинг на фирма „Р.“ ООД, в причинна връзка с което са
причинени щети по лек автомобил „С“, модел „Л“, с рег. №* в размер на 356
лв., за чието определяне са направени ликвидационни разноски в размерна 10
1
лв. Твърди, че вината за ПТП е на ответника М. П. Н. с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул. **, който при маневра на заден ход с товарния автомобил
марка „М“ е ударил паркирания зад него лек автомобил марка „С“. Поддържа,
че след реализирането на ПТП ответникът е напуснал местопроизшествието
преди пристигането на контролните органи, чието присъствие е било
задължително, тъй като между участниците в ПТП не е подписан двустранен
протокол за съгласие относно свързаните с него обстоятелства.
Ищецът твърди още, че е изплатил обезщетение за причинените от
ответника имуществени вреди в посочения размер, както и че е изпратил
регресна покана до ответника да му възстанови разходите за обезщетението,
но задължението не заплатено. Твърди, че се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд -
Пазарджик по ч.гр.д. №4398/2021г., срещу която длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК. Затова иска от съда да установи съществуването
на вземанията в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в
исковото и в заповедното производство.
Ответникът оспорва иска при твърдение, че не е участвал в процесното
ПТП, а евентуално – че не е разбрал за неговото настъпване, както и че
напуска местопроизшествието. Оспорва механизма на ПТП, отразен в
представения от ищеца протокол за ПТП. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между ПТП и щетите, за които ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение, а евентуално твърди, че увреденият е
допринесъл за тяхното настъпване, тъй като е паркирал повредения лек
автомобил на забранено за това място. Моли за отхвърляне на иска и
претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото
намира от фактическа и от правна страна следното:
Активно легитимиран да предяви процесния иск по реда на чл.422 ГПК
е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата
му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни
процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения
срок, поради което е допустим.
За основателността на иска ищецът следва да докаже, че в причинна
2
връзка с противоправно поведение на ответника при управление на
застраховано при него МПС по застраховка „Гражданска отговорност“, в
срока на застрахователното покритие са настъпили имуществени вреди, за
които е изплатил вместо делинквента обезщетение и в какъв размер, както и
предпоставките по чл.500, ал.1, т.3 КЗ за възникване на регресната
отговорност на ответника да възстанови обезщетението. Съгласно чл.45, ал.2
ЗЗД, вината на делинквента /вкл. непредпазливата/ се предполага до
доказване на противното.
При установяване на горното ответникът следва да докаже
положителния факт на изпълнението.
По делото не е спорно, установява се и от представената
застрахователна полица №22117002273158 по застраховка „Гражданска
отговорност“, че в периода от 24.08.2017г. до 23.08.2018г. процесният
товарен автомобил влекач марка „М“, модел **“, рег. №* е бил застрахован
при ищеца.
От приетия по делото протокол за ПТП №1712011 от 16.07.2011г. е
видно, че на 09.05.2018г., около 12.30 ч. в гр.Пловдив на общински път PDV –
1154, паркинг на фирма „Р.“ ООД, е реализирано ПТП между застрахования
при ищеца товарен автомобил и л.а. „С“, модел „Л“, с рег. № * с водач и
собственик И. Д. Н.. Протоколът за ПТП не се ползва с материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП и участниците в него, тъй
като не отразява преки констатации на длъжностното лице-съставител. Затова
тези обстоятелства подлежат на установяване с всички допустими от закона
доказателства.
От показанията на св.И. Д. Н. се установява, че в деня на ПТП е
паркирал автомобила си срещу портала на предприятието, в което работи -
фирма „Р.“ ООД, гр.Пловдив. Около обяд с процесния товарен автомобил е
доставено оборудване в двора на предприятието. При маневра на заден ход за
излизане от портала товарният автомобил ударил със своята задна част
странично лекия автомобил на свидетеля. ПТП било забелязано от служители
в предприятието, които сигнализирали на водача на товарния автомобил, но
той не спрял и напуснал местопроизшествието. Номерът на товарния
автомобил и неговия водач били установен по документите, съпровождащи
товара и камерите за видеонаблюдение в двора на предприятието.
3
Показанията на свидетеля се подкрепят косвено от приетия по делото
пътен лист за извършения превоз. От него е видно, че в деня на ПТП
товарният автомобил е бил управляван от ответника М. П. Н., а между 11:10ч.
и 13:55ч. същият се е намирал в гр.Пловдив.
Според приетата по делото САТЕ повредите по лекия автомобил
съответстват на описаният в исковата молба механизъм на ПТП, който се
потвърждава и от доказателствата по делото. Налице е причинно-следствена
връзка между ПТП и щетите, заявени пред застрахователя. Тяхната стойност
към датата на застрахователното събитие е била 356лв. Представени са
писмени доказателства за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 356лв. и за 10лв. ликвидационни разноски. Не се установява
съпричиняване от страна на пострадалия, доколкото лекият автомобил не е
бил паркиран в нарушение на правилата за движение.
Налице е противоправно поведение на ответника по смисъла на чл.40,
ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДП. Първата разпоредба задължава водачите,
преди да започнат движение назад да се убедят, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Втората разпоредба задължава
участниците в ПТП да останат на местопроизшествието, да уведомят
органите на МВР и да изпълняват дадените им указания, ако между тях няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с инцидента.
Ответникът отрича наличие на вина при твърдение, че не е разбрал за
контакта между двете превозни средства, респ. не е знаел, че напуска
местопроизшествие. Това твърдение само по себе си не е достатъчно да
изключи неговата гражданска отговорност за поправянето на вредите. На
първо място, в гражданското право вината на делинквента /вкл.
непредпазливата/ се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2
ЗЗД., а ответникът не е представил доказателства за оборване на
презумпцията. Освен това, вината в гражданското право не се схваща като
субективно отношение на дееца към деянието и неговите правни последици
(както в наказателното право), а представлява неполагане на дължимата
грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория
лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) – вж. Решение №313 от
10.09.2012г. по гр.д. №1076/2011г. на ВКС, ІV г.о. Затова е без значение дали
4
в случая ответникът е съзнавал съставомерността на своето поведение от
гледна точка на конкретна административно-наказателна разпоредба, както и
неговите вредни последици, изразяващи се в причиняването на щетата. За
възникването на деликтната отговорност е достатъчно противотравното
поведение и неговите вредни последици /щетата/ да са резултат от
неполагането на дължима грижа от страна на делинквента. Дължимата грижа
при управлението с моторно превозно средство изисква такова поведение на
водача, което да не застрашава останалите участници в движението. В случая
тази грижа не е била положена от ответника, тъй като преди да предприеме
маневрата на заден ход не се е убедил, че пътят зад него е свободен. Липсата
на тази дължима грижа е причината ответникът да не възприеме контакта
между двете моторни превозни средства, в резултат на което е напуснал
местопроизшествието. Затова като не е действал съобразно абстрактния
модел за добро поведение на участник в движението тай не може да се
позовава на своята небрежност, за да се избави от гражданска отговорност.
Налице са предпоставките по чл.500, ал.1, т.3 КЗ за възникване на
регресната отговорност на ответника към застрахователя на неговата
гражданска отговорност в лицето на ищеца, тъй като същият е напуснал
мястото на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, което в случая е било наложително -
чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДП. Ответникът не твърди и не сочи доказателства, че
е напуснал мястото поради нужда от спешна медицинска помощ или друга
извинителна причина. Следователно същият дължи на застрахователя
платеното от него застрахователно обезщетение по сключената застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно с ликвидационните разноски в общ размер
на 366лв.
Налице е изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
претендирания с исковата молба размер, за чието изпълнение ответникът не е
представил доказателства. Затова искът се явява основателен и следва да се
уважи .
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените съдебни разноски. В случая ищецът е представляван от
юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на
5
делото следва да се определи възнаграждение в минималния размер от 100лв.,
съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Освен
това ищецът е внесъл 25лв. държавна такса за производството и 300лв.
депозит за възнаграждение на вещо лице. Общия размер на разноските
възлиза на 425лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 75лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът М. П. Н. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. ** дължи на
ищеца ЗК „***“ АД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр.С, бул.
„М.“ №3 сумата от 366лв. - застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет товарен
автомобил влекач марка „М“, модел **“, рег. № *, за имуществени вреди по
л.а. „С“, модел „Л“, с рег. № *, причинени от непозволено увреждане в
резултат на ПТП, настъпило на 09.05.2018г., около 12.30 ч. в гр.Пловдив на
общински път PDV – 1154, паркинг на фирма „Р.“ ООД, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -
20.12.2021г. до плащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №2412/22.12.2021г. по ч.гр.д. №4398/2021г. по описа
на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника М. П. Н. да заплати на ищеца ЗК „***“ АД
съдебни разноски в исковото производство в размер на 425лв. и съдебни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №4398/2021г. по описа на РС-
Пазарджик в размер на 75лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6