РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. ***, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20224430201168 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 635188-F643217 от
12.05.2022 година на Изпълнителния директор на НАП-***, с което на „***“
ЕООД, представлявано от Х. Д. Н. с ЕГН ********** на основание чл. 182,
ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 36070.08 лв.
(тридесет и шест хиляди и седемдесет лева и 08 ст.) за извършено нарушение
по чл. чл.124, ал.5 от ЗДДС.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд ***, с която моли съда да отмени по реда на чл.
63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД, представлявано от
Х. Д. Н. с ЕГН ********** се представлява от адв. О.Л., който взема
становище, че от анализа на доказателствения материал по делото не може да
се направи извод, че санкционираното лице е осъществило състава на
нарушението за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност. Основен аргумент в тази насока е твърдението, че меродавен за
възникване на задължението за включване на кредитното известие в дневника
1
за покупки е момента на получаване на последното, а не този на неговото
издаване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 635188-F643217 от
12.05.2022 година на Изпълнителния директор на НАП-***. Претендира
направените по делото разноски.
Ответната страна – ТД на НАП – *** се представлява от юрк. Ж., която
взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови
решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното
наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
С РИП № П-04001521170542-0РП-001/04.10.2021 г. била възложена
прверка, в хода на която било установено, че „***“ ЕООД, представлявано от
Х. Д. Н. с ЕГН ********** като регистрирано по ЗДДС лице, не е отразило
получено от него кредитно известие в дневника за покупки за данъчния
период, през който е издадено, което е довело до определяне на данък в по-
малък размер. След извършена проверка на отчетните регистри и СД по
ЗДДС, подадени от проверяваното лице в ТД на НАП - ***, Офис ***
проверяващите установили, че като получател на кредитно известие №
**********/30.11.2021 г. с ДО -721401.59 лв. и ДДС -144280.32 лв. с предмет
- битум, издадено от „***“ ЕООД с ЕИК *********, „***“ ЕООД с ЕИК ***
не е отразило получения данъчен документ в дневник покупки за съответния
данъчен период - периода на издаване на кредитното известие - м. Ноември
2021 г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер с
144280.32 лева. Цитираното кредитно известие било отразено в дневник
покупки за данъчен период м. декември 2021 година.
По повод горното актосъставителят Е.П.Х. в присъствие на свидетеля
П.В.Т. съставила против нарушителя АУАН № F643217/16.02.2022г., въз
основа на който било издадено атакуваното по съдебен наказателно
постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от показанията на актосъставителя Е.П.Х. и свидетеля
П.В.Т., които съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Показанията на актосъставителя и свидетелите изцяло кореспондират с
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени
доказателства, а именно: Акт за установяване на административно нарушение
№F643217 от 16.02.2022г., Приложение към Акт за установяване на
административно нарушение №F643217 от 16.02.2022г., Товарителница от
куриерска фирма от 22.12.2021г., Договор № Д-21- Д/2021г., Наказателно
постановление №635188-F643217/12.05.2022г., Заповед №ЗЦУ-
2
1149/25.08.2020г.; Резолюция за извършване на проверка № П-
04001521170542-0РП- 001/04.10.2021г. на НАП; Протокол №П-
04001521170542-073-001/14.03.2022г. на НАП; Покана по чл.103 от ДОПК №
П-04001521170542- 177-001/24.02.2022г. на НАП; Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице № П-04001521170542-
040-002/21.12.2021г. на НАП; Приемо-предавателен протокол за предоставяне
на документи и писмени обяснения от 29.12.2021г.; Писмени обяснения от
управителя на „***“ ЕООД; Договор № Д-21-Д/2021г.; Анекс към договор
рег.№ Д-21-Д/2021г от 14.06.2021г.; Фактура кредитно известие №**********
от 30.11.2021 г.; Фактура №********** от 01.11.2021 г.; Протокол за
извършена насрещна проверка № П-03001821221139-141-001/11.01.2022г.;
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
№ П- 03001821221139-040-001/21.12.2021г.; Писмо с изх.№68/23.12.2021г. до
Териториална Дирекция на НАП-***, офис *** от „***“ ЕООД, гр.***; Писмо
с изх.№1/11.01.2022г. до Териториална Дирекция на НАП-***, офис *** от
„***“ ЕООД, гр.***; Извлечения от електронна поща; 2 бр. справки от
търговския регистър за актуалното състояние на фирма „***“ ЕООД към дата
29.06.2022г. и на фирма „***“ ЕООД към дата 29.06.2022 година.
Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.3 ЗДДС при увеличение на
данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната
основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. Регистрираното
лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника
за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния
период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период
по чл.72, ал.1 – чл.124, ал.4 ЗДДС. Според ал.5 на чл.124 ЗДДС независимо от
ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни
известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени,
включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този
закон. Съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри
по чл.124 (в т.ч. дневника на покупките), с изключение на случаите по
чл.159б. Според ал.3 на същата разпоредба заедно със справка-декларацията
по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за
съответния данъчен период. Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри
по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. В случая отговорността на дружеството е
ангажирана за нарушение по чл.124, ал.5 ЗДДС, за това, че не е отразило
полученото от него кредитно известие с № **********/30.11.2021г. към
фактура № 364/30.11.2021г. с доставчик „***“ ЕООД в дневника за покупки
за съответния данъчен период м.11.2022 година. Не съществува спор, че
същото е отразено в данъчен период м.12.2022 година. Безспорно, за да
3
възникне задължение за включване в отчетните регистри на кредитно
известие не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо
то да е получено от данъчно задълженото лице. Разликата между получени и
издадени е очевидна - едно кредитно известие може да е било издадено, но
може да не е било изпратено или получено и да е било обективно невъзможно
незабавно регистрираното лице да го включи в дневника за покупки за
данъчния период, какъвто е настоящия случай, предвид това, че кредитното
известие е издадено на 30.11.2022 г., а е получено на 22.12.2021г. (по арг. на
приобщената към доказателствата по делото разписка за доставка, издадена
от куриерска фирма „***“-стр. 11 в делото). Сочената за нарушена
матераилно-правна норма на чл.124, ал.5 ЗДДС обаче е категорична, че
независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от
него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през
който са издадени. Т.е. несъмнено регистрираното лице има задължение да
отрази самото кредитно известие тогава, когато го получи, но трябва да го
отрази за този данъчен период, през който същото е издадено. Подведено в
конкретиката на процесния случай, въпреки, че кредитното известие е
получено на по-късен етап от получателя, същият разполага с достатъчно
законово уредени механизми, позволяващи му да отрази полученото
кредитно известие в дневника си за покупки за този период, в който то е
издадено. Съществува възможността, уредена в чл.126, ал.3 от ЗДДС. От
друга страна, действително елемент от фактическия състав на нарушението
по чл.182, ал.1 ЗДДС е наличието на вредоносен резултат - определяне на
данъка в по-малък размер. Съгласно санкционна разпоредба на чл.182, ал.1
ЗДДС регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази
издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000,00
лева. А според ал.2 от същата разпоредба при нарушение по ал.1, когато
регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода,
следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден
или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто
от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лева. В НП
изрично е посочено „кредитното известие е с данъчна основа 721401,59 лв и
ДДС в размер на 144280,32 лева. Невключването на документа в отчетните
регистри по чл.124, ал.1 ЗДДС несъмнено води до промяна на резултата по
чл.88 ЗДДС с размера на непосочения данък от 144280,32 лева. Включването
в регистрите единствено на издадената от дружеството фактура, предоставя
на наказаното лице право на ползване на данъчен кредит в размер на
144280,32 лева, което право не би съществувало при коректно, съобразно
разпоредбата на чл.124, ал.5 ЗДДС отразяване и на кредитните известия към
фактурата през м.11.2022 година. Тези обстоятелства следват от механизма на
4
начисляване и приспадане на ДДС. Посочването в АУАН и НП на размера на
данъка съответства на хипотезата на чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДДС – „води до
определяне на данък в по-малък размер“. Предвид изложеното до тук съдът
намира, че “***“ ЕООД не е изпълнило задължението си в нарушение на
чл.124, ал.5 ЗДДС. В АУАН и в НП обаче не е посочена датата на извършване
на описаното нарушение, което е съществен реквизит от съдържанието, както
на АУАН, така и на НП предвид императивните разпоредбите на чл. 42, ал.1,
т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Така допуснатото нарушение е съществено,
тъй като възпрепятства правото на санкционираното лице да узнае за какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност и адекватно да организира защитата си. Датата на извършване на
нарушението трябва да е посочена ясно и конкретно, а не да бъде извличана
по тълкувателен път или посочвана в хода на провеждане на съдебното
следствие по делото.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно чл.193,
ал.2 от ЗДДС, а именно Изпълнителния директор на ТД на НАП - ***. При
съставяне на АУАН и при издаване а обжалваното наказателно
постановление обаче е допуснато процесуално нарушение, което е
съществено и като такова предпоставя отмяната на обжалваното наказателно
постановление.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 63, ал.3, т.2
вр. с чл. 58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 635188-F643217 от 12.05.2022 година на
Изпълнителния директор на НАП-***.
По направените по делото разноски:
Преди да се произнесе по искането за присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение от „***“ ЕООД, съдът
съобрази разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, според която в производството
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Регламента
на чл. 143, ал. 1 от АПК със заглавие „Отговорност за разноски“, нормира, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. При този изход на делото и с оглед обстоятелството,
че в настоящото административно-наказателно производство жалбоподателят
е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1600,00 лева, съдът
намери, че ТД на НАП-*** следва да бъде осъдена да заплати на „***“ ЕООД,
представлявано от Х. Д. Н. с ЕГН ********** посочената сума. Съгласно
правилото на чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от ВАдвС, възнаграждението за оказаната в настоящата хипотеза
5
правна помощ от адв. Л. възлиза на 1612,10 лева, поради което направеното
възражение за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал.
І от ЗАНН Наказателно постановление № 635188-F643217 от 12.05.2022
година на Изпълнителния директор на НАП-***, с което на „***“ ЕООД,
представлявано от Х. Д. Н. с ЕГН ********** на основание чл. 182, ал.2 от
ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 36070.08 лв. (тридесет и
шест хиляди и седемдесет лева и 08 ст.) за извършено нарушение по чл.
чл.124, ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. чл.63д от ЗАНН ТД на НАП-*** да
заплати на „***“ ЕООД, представлявано от Х. Д. Н. с ЕГН ********** сумата
от 1600,00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - *** в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6