Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 19. 01. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 11992 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Столична община,
съдебен адрес *** (въззивник) чрез упълномощения представител юрисконсулт Н.К.срещу
решение № 171945, посановено на 08. 08. 2020 г. от Софийския районен съд, 50-и
състав, по гр. дело № 1105 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С
обжалваното решение районният съд изцяло е уважил предявения иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата
в размер на 750 лева, представляваща възнаграждение по договор за изработка за
косене, събиране и товарене на тревни маси.
Въззивникът
обжалва решението с твърдения, че то е незаконосъобразно и неправилно. Излага
подробни доводи, че всъшност не е налице надлежно сключен договор за изработка
с ищеца. Поддържа, че инж. Н.О.няма делегирани правомощия за възлагането и/или
сключването на неформални договори от името и за сметка на общината; подобни
правомощия има само кметът на Столичната община - район “Сердика” и то при
съблюдаване както на установената в ЗЗД форма, но също така и на правилата на Закона
за счетоводството, Закона за местното самоуправление и местната администрация и
вътрешните правила. Отрича съответният кмет да е упълномощил длъжностни лица от
районната администрация да се уговарят с ищеца да коси тревни площи на
територията на района. Допълва, че липсват депозиран доклад от началника на
Отдел “Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология”, становище от
началника на Отдел “Финансово-счетоводна дейност и човешки ресурси”, одобрение
от финансов контрольор и най-сетне граждански договор, който да е подписан от
кмета на района и от началника на Отдел “Финансово-счетоводна дейност и човешки
ресурси” с оглед изискването за “двоен подпис”, който да е одобрен от финансов
контрольор. Посочва какъв е редът за изплащането на възнаграждения по изпълнени
граждански договори. Изразява мнение, че разплащането на невъзложени по
съответния ред дейности от Столичната община - район “Сердика” би довело до
санкционирането на районната администрация при осъшествяването на контрол по
разходването на бюджетни средства от първостепенния разпоредител - Столичната
община - и от вътрешния одит, Сметната палата и др. Иска от въззивния съд да
отмени обжалваното решение. Претендира разноските по делото, в това число и
юрисконсултско възнаграждение. .
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство И.Д.Й., съдебен адрес *** (въззиваем) чрез
упълномощения представител адвокат А.М.. Оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди, че обжалваното с нея решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че
с отговора на исковата молба въззивникът-ответник не е оспорил
представителството, а само е изложил твърдения за неоснователност на предявения
иск, поради което изложените във въззивната жалба твърдения, че Столичната
община не е страна по договора, са преклудирани. Твърди, че е продължил да
работи още един месец след изтичането на договора по искане на представител на
въззивника-ответник. Позовава се на свидетелските показания и приема, че е
продължил да работи в рамките на месец септември 2018 г. Счита, че е налице
облигационно отношение между страните, по силата на което е престирал работа и
тя трябва да му се заплати. Иска от въззивния съд да остави без уважение
въззивната жалба и да постанови решение, с което да потвърди обжалваното
решение.
След като
прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският градски съд
направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. Въззивната жалба е подадена от името и за
сметката на надлежна страна (Столичната община), във връзка с което са изложени
съображения по-долу. При това положение въззивната жалба е редовна и допустима.
При служебна
проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно. Относно
допустимостта му и предвид някои доводи, развити във въззивната жалба, съдът
приема следното. Общините имат качеството на юридически лица и субекти на
гражданското право, за да могат да участват в гражданския обмен (чл. 136, ал. 3
от Конституцията). За разлика от Столичната община, районната ѝ
администрация (Столичната община - район “Сердика”) не е юридическо лице. В
исковата молба не се твърди трудово правоотношение, поради което твърденият
договор за изработка не може да бъде сключен с районната администрация и тя не
може да бъде надлежна страна в настоящия граждански процес. Предвид тези
принципни съображения първостепенният съд е дал точни и ясни указания на ищеца
да уточни дали предявява иска срещу Столичната община или срещу Столичната
община - район “Сердика”. Във връзка с тях ищецът е уточнил, че искът се
предявява срещу Столичната община, която е и надлежна страна. Следователно обжалваното
решение е допустимо. Във връзка с
правилността му въззивният съд е обвързан от изложените във въззивната жалба
доводи и приема следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В
тежест на въззиваемия-ищец е да установи при условията на пълно и главно
доказване сключването на валиден договор за изработка с насрещната страна за
косене, събиране и товарене на окосените тревни маси за месец септември 2018
г.; изпълнение на задълженията по този договор, свързани с косенето, събирането
и товаренето на тревните маси; приемането на работата от насрещната страна.
Въззивникът-ответник не носи тежест на доказване.
Страните не спорят, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че в периода 01. 07. 2018 г. – 31. 08.
2018 г. между тях е било налице облигационно отношение, по силата на което
въззиваемият-ищец е поел задължението коси, събира и товари окосените тревни маси
на територията на Столичната община – район „Сердика“ (кв. „Банишора“, кв.
„Фондови жилища“, кв. „Бенковски“, кв. „Орландовци“, кв. „Малашевци“ и други
площи), а въззивникът-ответник поел задължението да изплати парично
възнаграждение в размер на 750 лева месечно (договор за изработка).
Задълженията на страните по този договор са били изпълнени.
От събраните по делото свидетелски показания се
установява, че и след изтичането на периода на договора за изработка през месец
септември 2018 г. въззиваемият-ищец продължил да осъществява същата работа без
противопоставянето на въззивникът-ответник: служители на Столичната община –
район „Сердика“ са се свързвали с въззиваемия-ищец и негови колеги, като са им
предлагали да работят и през месец септември. Тези действия представляват
отправяне на предложение за продължаване на срока на договора за изработка и за
месец септември. Доколкото те са бнли направени от служители на въззивника-ответник,
с които до този момент въззивавемият-ищец е взаимодействал във връзка с
изпълнението на договора, то те пораждат правно действие. Възражението на
въззивника-ответник, че въпросните длъжностни лица не са имали надлежно
учредена представителна власт от кмета на общината, е неоснователно. Видно от
представените приемо-предавателни протоколи за първоначалния период на договора
за изработка, работата е била приета от едно от тези длъжностни лица (инж. В.К.),
за което е отбелязано, че действа като представител на районния кмет. При това
положение следва да се приеме, че в полза на съответните длъжностни лица от
общинската администрация е била налице надлежно учредена представителна власт
във връзка със сключването на договорите за изработка, приемането на работата
по тях и изпълнението на задълженията на общината по тях.
Изложените от въззивника-ответник доводи, че не са били протекли
необходимите процедури в местната администрация и не са били издадени
съответните вътрешни актове, за да бъде отправено съответното предложение, са
неотносими към предмета на делото. Те не засягат валидността на отправеното
предложение за сключването на договор, което е юридически факт на гражданското
право.
След като е било отправено валидно предложение за
сключването на нов договор за изработка за месец септември 2018 г. и след като
от свидетелските показания се установява, че въззиваемият-ищец е започнал да
изпълнява работата по него, то следва да се приеме, че предложението е било
прието. Следователно правилно районният съд е стигнал до извода, че е налице
валидно сключен договор за изработка и за периода месец септември 2018 г.
Макар и по делото да не са били представени писмени
доказателства за приемането на работата за този период, за разлика от
представените отчети и приемо-предавателни протоколи за предходния период, въззивният
съд все пак приема, че е налице приемане на работата. Според правната доктрина
и съдебната практика приемането на работата е както фактическо, така и правно
действие. Ако при фактическото приемане на работата възложителят не направи
възражения, то работата следва да се счита приета чрез конклудентно действие
(чл. 264, ал. 3 ЗЗД; решение № 1100 от 04. 07. 2003 г. на ВКС по
гр. дело № 1876/2002 г., V г. о.; решение № 123 от 11. 06. 2019 г. на ВКС по
гр. дело № 2769/2018 г., III г. о., ГК). В разглеждания случай от събраните
свидетелски показания се установява, че работата е била фактически приета с
разтоварването на окастрени маси на Богров. Няма данни въззивникът-ответник да
е направил възражения при разтоварването, поради което трябва да се приеме, че
е налице приемане с конклудентни действия.
При това положение правопораждащият
претендираното материално право фактически състав се установява при условията
на пълно и главно доказване. Затова въззивният съд приема, че обжалваното
решение, с което искът е уважен, е изцяло правилно.
Разноски. При този изход на делото в полза на въззиваемия възниква право на
разноски пред въззивната инстанция. Самият въззиваем обаче нито претендира разноски във
въззивното производство, нито е представил доказателства да е сторил такива. Следователно
разноски не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 171945, посановено на 08. 08. 2020 г. от Софийския районен
съд, 50-и състав, по гр. дело № 1105 по описа за 2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.