№ 846
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100502168 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2168/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „П.И.Б.“ АД ЕИК
****.София срещу решение №20215478 от 24.11.2021 г на СРС, 163 състав по гр.дело
№13338/2021 г по описа на СРС ; с което са отхвърлени исковете на въззивника да се
признае за установено на основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД , че Д. Р. Д.
ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 500 лева главница по договор за издаване
на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка
№000CC-R-013468 от 23.06.2010 г , ведно със законната лихва от 19.08.2020 г до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 280,91 лева договорна лихва за периода
18.08.2017 г -06.08.2020 г ; сумата от 373,14 лева наказателна лихва за периода 18.08.2017 г –
12.03.2020 г ; сумата от 33,81 лева наказателна лихва за периода 14.05.2020 г – 06.08.2020 г
и сумата от 1,67 лева законна лихва за периода 07.08.2020 г – 18.08.2020 г ; за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 16.09.2020 г по ч.гр.д.
№38475/2020 г на СРС , 163 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Срокът на ползване на
кредитната карта /овърдрафта/ е 23.06.2012 г и е многократно удължаван , а ответникът е
следвало само да плаща минимална погасителна вноска , но не и цялото си задължение .
Изискуемостта на главницата по кредитната карта /овърдрафта/ настъпва след изтичане
срока на договора или обявяване на предсрочна изискуемост . В случая изискуемостта на
1
вземането за главница е настъпило на 19.09.2019 г – след изтичане на срока за доброволно
изпълнение по връчената покана от ищеца . Претендираните лихви са начислени за период
от 3 години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение т.е. не са
погасени по давност .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор /„становище „/ , в който счита въззивната
жалба за неоснователна. Задълженията на ответника са погасени по давност , като няма
данни кредитната карта да е била подновявана и подписаният договор да е продължил
действието си . След 10.08.2010 г по разплащателната сметка няма нито тегления , нито
погасявания и е изтекъл 5 годишен давностен срок за главницата , съответно по чл.119 ЗЗД
са погасени и задълженията за лихви .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 01.12.2021 г , поради
което въззивната жалба от 15.12.2021 г е подадена в срок и е допустима. Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи отхвърли исковете СРС е приел , че между страните е подписан договор за
издаване на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка №000CC-R-013468 от 23.06.2010 г . Предоставен е овърдрафт от 500
лева по банковата карта , като срокът на договора е 2 години т.е. до 23.06.2012 г с клауза за
автоматично подновяване . Ответникът е усвоил сумата по кредитната карта до 13.08.2010 г ,
а последното му плащане по нея е от 20.08.2010 г . Ищецът връчил нотариална покана от
13.09.2019 г на ответника .
Според СРС още към 01.10.2010 г банката е следвало да пристъпи към събиране на дълга си
, който е бил дължим и просрочен /не е имало нужда от обявяване на предсрочна
изискуемост/ . Изтекла е погасителна давност до 01.10.2015 г за процесната главница и
лихви .
Решението на СРС е правилно като краен резултат , но по различни съображения от
приетите от първоинстанционния съд .
СРС не е съобразил спецификите на задълженията по револвиращ кредит предоставен чрез
кредитна карта и наличен кредитен лимит /овърдрафт/ . Вярно е посоченото от въззивника ,
че изискуемостта на главницата по кредитната карта /овърдрафта/ настъпва след изтичане
срока на договора или при обявяване на предсрочна изискуемост . Според чл.10 от ОУ
ответникът е следвало да заплаща всеки месец минимална погасителна вноска , а липсата на
2
достатъчно плащания се взема предвид от банката и се начисляват различни по вид и размер
лихви/наказателни лихви . Обявяването на предсрочна изискуемост е право , а не
задължение на банката, като в случая не се спори , че такава не е обявявана преди 2019 г .
Не намират опора в процесните ОУ водещите мотиви на първоинстанционния съд , че
процесните задължения за главница са падежирали на 01.10.2010 г . Към тази дата срокът на
договора не е бил изтекъл , а както се посочи , не е била обявявана и предсрочна
изискуемост.
От друга страна не може да се приемат доводите във въззивната жалба , че процесният
договор от 23.06.2010 г е „многократно удължаван“. Безспорно ответникът е „потребител“
по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП и като такъв се ползва от защитните норми на ЗЗП ,
включително и тези за неравноправните клаузи по чл.143-148 ЗЗП .
Настоящият съд счита , че клаузата на чл.19.1.1 от ОУ на ищеца , която предвижда , че
срокът на договора /и овърдрафта/ се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен
период при условие , че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на
договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок противоречи на чл.143 ал.1 т.9
ЗЗП . Според тази разпоредба неравноправна е клауза , която предвижда автоматично
продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му,
и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича
срочният договор. Изискването за уведомяване от 60 дни преди изтичане на договора е за
срок , който е предварителен на изтичането , както и е прекалено отдалечен от датата , на
която изтича срочния договор . Отделно , за автоматично продължаване на договора банката
не се изисква никакво действие на потребителя , с което той изрично или мълчаливо да
потвърди , че желае да ползва банковата услуга . Например , не се изисква потребителят да
ползва сума по овърдрафта или да извърши плащане по него . В случаи като процесния
договорът бива продължен не в интерес на потребителя , а в интерес на банката , която
продължава да начислява различни лихви и такси по кредита , независимо че същият е в
многогодишно просрочие и без никакво движение /т.нар.“спяща сметка“/ .
В случая няма данни ответникът да е искал/получил преиздаване на кредитната карта и да е
ползвал такава за период след 20.08.2010 г . Без преиздаване на кредитната карта ответникът
не би могъл да ползва услугите на банката към 2019 г – 2020 г , както твърди ищецът .
В процесните ОУ липсва ограничаване на подновяване на договора , нито задължение на
банката да преустанови ползването на банковия продукт при явен отказ на потребителя да
ползва нейните услуги . На практика се постига противоправен резултат на заобикаляне на
правилата за погасителната давност и по-точно на чл.113 ЗЗД , който забранява
съглашенията за удължаване на давностните срокове . Според твърденията на ищеца
банката би могла да претендира главницата и след 20-30 години продължаване на процесния
договор , което е абсурдно .
Съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни , освен ако са индивидуално
уговорени , като последното не се твърди от ищеца . За нишожността на клаузите съдът
следи служебно , както и същите не пораждат правни последици . Предвид данните по
3
делото трябва да се приеме , че процесният договор за издаване на кредитна карта и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №000CC-R-013468
от 23.06.2010 г е изтекъл на 23.06.2012 г и не е бил удължен за нов срок . Още през 2012 г е
настъпил падежа на процесната главница и същата е погасена в 5-годишен давностен срок
преди подаване на процесното заявление на 19.08.2020 г . Поради недължимост на
главницата на основание чл.119 ЗЗД не се дължат и процесните задължения за различни по
вид лихви .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
спора в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 400 лева адвокатско
възнаграждение . Адвокатското възнаграждение не е прекомерно , а е под минимума
предвид предявените обективно съединени искове .На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК –
поради наличие на материален интерес под 5000 лева по всеки от предявените искове –
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20215478 от 24.11.2021 г на СРС, 163 състав по гр.дело
№13338/2021 г по описа на СРС .
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД ЕИК ****.София да заплати на Д. Р. Д. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 400 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4