Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260281 /18.06. Година 2021 Град
Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На петнадесети юни Година
2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава
Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело № 00635 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №2435392,
издаден от ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4,
във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП
на Ц.В.Ц. с ЕГН **********, е наложена глоба 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от Ц.ц., чрез пълномощника му - адв. З. И. – САК, в която се излагат възражения, че е
издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните
доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че
е изтекъл давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Моли за отмяна на издадения
електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство
жалбоподателят не е участвал лично, не е представляван и от пълномощника си .
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не
изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14
и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 08.12.2018
г., 14.16 часа, в град Перник, по път I-6, в посока към гр. София, се движело
МПС - л.а. “Ленд Ровер Рейндж Ровер спорт“, с рег. №****. В района на км.86+400
на посочения път, ПВ Църква, с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1
– М”, №632, насочено към приближаващия трафик, се извършвало измерване на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез
заснемане. На около 600 метра преди мястото, на което била установена системата
за контрол на скоростта, на пътя имало поставен пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от
ППЗДвП. В 14.16 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол,
полицейският служител, работил със системата за контрол на скоростта попълнил
протокол /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата.
При обработка
на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен
електронен фиш, в който били въведени
данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорост на движение от 112 км/ч. /получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – Ц.В.Ц.. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен
фиш серия К, №2435392 на ОД МВР –
Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.6
от ЗДвП му била наложена глоба 600 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 22.03.2021 г. Същият не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП
или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна
база данни – КАТ, снимков материал от АТС TFR1-М 632, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-8619/17.12.2018г.,
протокол № 2-29-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М на
Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори нза алкохол в
дъха, протокол №17-ФМИ/28.01.2013 г. на БИМ за първоначална проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1М, №632/2013г., писмо, изх. №313000-5249/26.04.2021г. на началник
сектор ПП – Перник с приложена справка за собственост на МПС.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество се явява и основателна.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на електронния фиш, от гледна точка условията за
издаването му и изискванията към съдържанието му регламентирани в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, както и относно правното квалифициране на нарушението и
основанието за наказване.
Обжалваният електронен фиш
формално съответства на утвърдения със Заповед на министъра на вътрешните
работи образец, тъй като носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, но въпреки
това е нередовен от процесуална страна. Съгласно посочената законова норма,
електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Всички тези данни формално са изложени в съдържанието на процесния
електронен фиш, но в частта относно описанието на нарушението, нарушената норма
и приложената административнонаказателна разпоредба, това е станало по начин,
непозволяващ формиране на несъмнен извод относно правилността на дадената
квалификация на нарушението, пътната структура, при която същото е установено,
законосъобразното посочване на приложимата санкционна норма, реда и основанието
за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Съображенията са следните:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Нарушената
законова разпоредба е означена непрецизно. Констатацията за наличието на
пътен знак, установяващ съответно ограничение на скоростта в контролирания с
АТСС участък, е обстоятелство относимо към елементите от състава на нарушение
по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е самостоятелно такова и различно от нарушението
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което не следва да се обвързва с него.
На следващо място, за превишаване
на разрешената максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на
чл.182 от с.з., вида и размера на които са определени в зависимост от
стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите, предвидени в
чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП са диференцирани с оглед обстоятелството дали
превишаването на скоростта е извършено в
населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като в последния случай
отговорността е смекчена, с предвидени по-леки наказания от тези за същото
нарушение, извършено обаче в населено място. Поради това, от гледна точка изискването електронния
фиш да съдържа точно описание на нарушението и ясна констатация относно
нарушената разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се посочи дали
превишаването на максимално разрешената скорост е извършено в населено място
или извън него, тъй като това обстоятелство е съществен признак от състава на
административното нарушение и предопределя приложимата санкционна норма, т.е.,
една и съща стойност на превишението, във всяка от двете хипотези предпоставя
различна по тежест отговорност.
Такава изрична
констатация се съдържа в ЕФ, тъй като е посочено, че нарушението, установено
чрез автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №632 е извършено в град
Перник, път I-6, км.86+400, общ. Перник, ПВ Църква. Същите данни относно
мястото на контрол са удостоверени и в съставения протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено доказателство. Въпреки
ясното и непротиворечиво
индивидуализиране на мястото на нарушението, позволяващо констатация, че
то попада в населено място, при наказването е приложена административнонаказателната
разпоредба на чл.182, ал.2 от ЗДвП, относима към
нарушения, извършени извън населено място.
Следователно, установените чрез
събраните доказателствени материали фактически обстоятелства относно мястото на
нарушението и съответната пътна структура са неточно квалифицирани и с
електронния фиш незаконосъобразно на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън населено
място. Отсъства съответствие между установената фактическа
обстановка и вменения на жалбоподателя
административнонаказателен състав.
Констатираното в
горния смисъл противоречие в обжалвания
административнонаказателен акт представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и ограничава правото на защита на нарушителя, в частност
възможността му да разбере за какво нарушение е наказан, въз основа на какви
факти и каква е правната квалификация на деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност .
Изложеното е достатъчно основание за отмяна на
обжалвания електронен фиш, поради което въпросите по същество на делото не се
разглеждат. Преквалифициране на
нарушението по чл.182, ал.1, вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП е недопустимо, тъй
като предвид конкретното превишаване на скоростта /с 52 км/ч./, приложима за нарушението би
била нормата на чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, предвиждаща наказване кумулативно с
глоба и лишаване от право да се управлява моторно преводно средство за срок три
месеца. В такава хипотеза – при
кумулативно предвидено наказание лишаване от правоуправление,
процедурата по издаване на електронен фиш е неприложима, съгласно
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, което е самостоятелно основание за
отмяна на процесния като незаконосъобразен.
Възраженията в жалбата за изтекла давност за
административнонаказателно преследване, аргументирани с нормата на чл.34 от ЗАНН, са неоснователни.
Погасителната давност
ограничава във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира
с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. Давността
за преследване започва от деня, в който
е довършено престъплението / нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и
тече до реализирането на наказателната / административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и
в административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите
на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното
производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената
давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като
специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на
АУАН и издаването на наказателно
постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата
препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив,
разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН
предвижда, че доколкото в този закон
няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по
издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Този закон не установява особени правила и относно института на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, поради което по
силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН са
приложими разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ,
бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е
било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално
действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността,
тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има
необходимата предметна и персонална насоченост. Съгласно
нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието прекъсващо давността,
започва да тече нова тригодишна давност. Доказателствата по делото не установяват
датата на издаване на обжалвания ЕФ, но във всички случаи тя е след 08.12.2018г.,
когато нарушението е извършено.
Приложената към преписката разписка
удостоверява, че ЕФ е връчен на
жалбоподателя на 22.03.2021г., т.е., срокът по чл.80, ал.1, т.5 от НК не е
изтекъл както към момента на издаване на
ЕФ, така и до неговото връчване. Към настоящия
момент, считано от последното прекъсващо давността действие, също не е изминал
срок по-дълъг от три години. Не е изтекъл и по-дългия срок на
абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК, според която норма независимо от
спирането и прекъсването на давността, наказателно преследване се изключва, ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член
– в случая, чл.80, ал.1, т.5 от НК. Предвид датата на извършване на процесното нарушение
– 08.12.2018, то към момента на постановяване на съдебния акт, абсолютната
давност от четири години и половина не е изтекла.
Отхвърлянето на възражението за изтекла давност не
променя изложените вече доводи за отмяна
на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
Разноски по делото не са доказани и не се претендират.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, №2435392,
издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП на Ц.В.Ц. с ЕГН **********,
с адрес ***, е наложена глоба 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ