№ 14805
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110170075 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на § 23 от ПЗР към ЗИДЗЗДН, вр. чл. 8 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на К. Н. В., ЕГН **********,
срещу Й. А. П., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че
ответникът по молбата е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителя на
05.12.2023 г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита:
Ответникът е зет (съпруг на дъщерята) на молителя и безспорно попада сред лицата,
срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 7 ЗЗДН. Описаният в молбата акт
представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение
за осъществено физическо насилие спрямо молителя.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л.
5 от делото), Епикриза от Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“
ЕАД (л. 6 и л. 7 от делото), заверени преписи от материалите по досъдебно производство №
1
226 ЗМК № 2116/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 53969/2023 г. (л. 44-л.159 от
делото).
Други релевантни към спора писмени доказателства не са представени.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения между страните, че молителят е тъст на ответника и че към 05.12.2023 г. заедно
са обитавали къщата, находяща се в гр. София, ул. „Мара Бунева“ № 70 (л. 39 от делото).
Показанията на разпитания по делото свидетел Евлоги Илиев, са относими към
предмета на делото и следва да бъдат изцяло кредитирани като обективни, логични и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелства за случай, в
който, докато пътувал към магазин „Билла“ в кв. „Орландовци“ и на кръстовището срещу
бензиностанцията, видял с периферното си зрение на тротоара вдясно по посока на неговото
движение с автомобила му, как ответникът налага с юмруци по жесток начин по-възрастен
от него човек. Възрастният човек бил на земята, а ответникът върху него. Свидетелят спрял
след около 5-10 метра и мъжът, който нанасял побоя, тръгнал заедно с едно момченце в
посоката, в която той се намирал. Попитал ответника защо прави това, но последният не
отговорил. Отишъл при възрастния човек, който лежал безпомощен на земята, окървавен със
сериозни разкъсноконтузни рани на лицето. След като го доближил, видял, че това е неговия
пациент К.. Помогнал му да влезе в дома си и го прегледал. Сочи, че побоят над молителя
бил нанесен с особена жестокост, а състоянието му след него не било добро – г-н В. бил с
тежки разкъсноконтузни рани и бил силно окървавен (л. 160 и л. 161 от делото).
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че агресивното
поведение от страна на ответника, спрямо молителя, изразяващо се във физическа агресия,
граничи с ненормално ниво на комуникация между тях. Същото попада извън границите на
нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които,
противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при
противопоставяне на аргументи.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита за
доказана. Налице са и предпоставките за уважаване на молбата въз основа на описаните по-
горе доказателства, които изцяло кореспондират с изложеното в молбата, и от които се
установява по категоричен начин осъществен спрямо молителя от ответника акт на домашно
насилие на процесната дата. От представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗДН, от
свидетелските показания на св. Илиев, както и от представената по делото медицинска
документация - Епикриза от Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Царица Йоанна-
ИСУЛ“ ЕАД и тази, съдържаща се в пр. преписка, се установяват и последиците за молителя
от извършеното спрямо него насилие – хематом и оток около лявото ухо, деформация на
дясно ухо, множество кръвонасядания по лицето и главата.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между К. В. и Й. П., съдът намира, че става въпрос за физическа агресия,
изразена от страна на ответника към молителя, с които свои действия е осъществено
2
домашно насилие, под формата на физическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1 и 2, и т. 5 ЗЗДН мерки за защита по отношение
на молителя.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалия, тъй като предвидените в
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1 и т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, ще създадат и допълнително гаранция
за пострадалия, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до К. Н. В. и до
обитаваното от него жилище, находящо се на адрес: гр. София, ул. „Мара Бунева“ 70 на
разстояние не по-малко от 100 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, за
срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта. Това е необходимо, за да се попречи на
ответника да извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие.
Отделно от това и на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, ответникът следва да бъде
задължен и да посещава специализирана програма в „Център за превенция на
правонарушенията“ при Асоциация „Деметра“, на адрес: гр. София, кв. „Сухата река“, бл.18,
вх.А, тел. **********, **********, email: ********************@*******.**.
Мерките и срокът за изпълнението им, съдът определи като взе предвид, че от
извършения акт на домашно насилие са настъпили за молителя значителни вредни
последици за живота и здравето му.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителя от извършеното спрямо него деяние, счита, че на Й. П. следва да
бъде наложена глоба в размер от 1000,00 (хиляда) лева, който размер ще въздейства
превантивно на ответника.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото от има от молителя.
3
Представен е списък по чл. 80 ГПК (л. 38 от делото). С оглед изхода на делото и на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът дължи на молителя разноски в размер на 800,00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение (л. 2 от делото).
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на по 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС)
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Й. А. П., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Й. А. П., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на К. Н. В., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Й. А. П., ЕГН
**********, да приближава К. Н. В., ЕГН **********, на разстояние не по-малко от 100
метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Й. А. П., ЕГН **********,
да доближава жилището, което обитава К. Н. В., ЕГН **********, находящо се на адрес: гр.
София, ул. „Мара Бунева“ 70, на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца,
считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, Й. А. П., ЕГН **********, да
посещава специализирана програма в „Център за превенция на правонарушенията" при
Асоциация „Деметра", гр. София, кв. „Сухата река", бл. 18, вх. „А", тел. **********,
**********, email: ********************@*******.**.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Й. А. П., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Й. А. П., ЕГН **********, глоба в размер
на 1000,00 (хиляда) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Й. А. П., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Й. А. П., ЕГН **********, да заплати на К.
Н. В., ЕГН **********, сумата в размер на 800,00 (осемстотин) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
4
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5