Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 159 28.11.2019
г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 29 октомври Година 2019
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР К.Ц.
ПРОКУРОР ВЕРОНИКА КАРАКОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
ВНОХД № 1201 по описа
за 2018 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Делото е образувано след като с Решение №
128/17.09.2018 г. постановено по н.д. № 442/2018 г. на ВКС е отменена Присъда №
8/26.03.2018 г., постановена по ВНОХД № 1098/2017 г. по описа на ОС – Стара
Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Отменената осъдителна присъда е била постановена като нова присъда по
въззивно наказателно общ характер дело, образувано по протест на РП-Стара
Загора и по въззивна жалба на гражданския ищец и частен обвинител А.Д. против Присъда
№ 45 от 23.02.2017 г. по НОХД № 1508/ 2015 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора. С тази присъда подсъдимият Г.К.Г., ЕГН ********** е признат за невинен
в това, че на 12/13.04.2011 г. в гр. Сливен, се съвкупил с лице от
женски пол А.М.Д.,***, привеждайки я в безпомощно състояние, като изнасилването
е извършено от две лица - с подсъдимия Т.Г.Т. и е оправдан по обвинението по
чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК. Подсъдимият Т.Г.Т., ЕГН ********** също
е признат за невинен в това, че на 12/13.04.2011 г. в гр. Сливен, се съвкупил с лице от
женски пол А.М.Д.,***, привеждайки я в безпомощно състояние, като изнасилването
е извършено от две лица - с подсъдимия Г.К.Г.
и е оправдан по обвинението по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК.
С присъдата съдът е отхвърлил предявения граждански
иск от А.М.Д. против подсъдимите Г.К.Г. и Т.Г.Т. солидарно за сумата
80 000 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 12.04.2011 г.
до окончателното й изплащане, като неоснователен.
В срока по чл. 319 от НПК против посочената
присъда са подадени протест от прокурор при Районна прокуратура - Стара Загора
и въззивна жалба от А.М.Д. чрез повереника й адв. Е.М..
Във възззивния протест се развиват доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Искането до въззивния съд е
да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимите
за виновни в извършване на престъпленията, в които са обвинени и предадени на
съд и да им наложи справедливи наказания.
Оплакванията във въззивна жалба са за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата и обхващат както наказателната, така и
гражданската й част. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Стара Загора за отстраняване
на допуснатите съществени процесуални нарушения. Алтернативно се иска отмяна на
присъдата и връщане на делото на РП – Сливен за отстраняване на допуснати в
хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които не са
посочени конкретно.
В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя
на Окръжна прокуратура – Стара Загора.
Поддържа се и въззивната жалба от гражданския ищец и
частен обвинител А.Д. и поверениците й адв. Е.М. и адв. В.Д..
В хода на съдебните прения представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора развива съображения за доказаност на обвиненията
срещу подсъдимите Г. и Т.. Моли за отмяна на атакуваната оправдателна присъда и
постановяване на нова въззивна такава, с която подсъдимите да бъдат признати за
виновни в извършване на престъплението по повдигнатото обвинение, като на всеки
от тях бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, което
да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Пледира за това предявеният
граждански иск да бъде уважен в размер на 20 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди така, както е било присъдено с предходна осъдителна присъда, постановена
по делото.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А.Д.
- адв. Е.М. изцяло се присъединява към становището на представителя на ОП – Стара
Загора. Поддържа искането си обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея
постановена нова осъдителна присъда, като на подсъдимите да бъдат наложени
справедливи наказания, а гражданския иск – да бъде уважен до размер, в който е
присъден при предходното разглеждане на делото.
Становището на адв. П.Н. - упълномощен защитник и на адв. М.Р. –
назначена за резервен защитник на подсъдимия Г.К.Г. е, че обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. От адв. Н.
се развиват подробни съображения за недоказаност на обвинението срещу
подзащитния му Г., с искане въззивният съд да потвърди обжалваната оправдателна
присъда.
Подсъдимият Г. поддържа становището на защитниците си,
като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Адв. М.М. -
упълномощен защитник на подсъдимия Т.Г.Т. заема становище, че обжалваната оправдателна
присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. В
хода на съдебните прения развива
подробни съображения за недоказаност на обвинението срещу подзащитния му Т., с
искане въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваната
присъда. Резервният защитник адв. Г.М., поддържа становището на адв. М. и моли
за потвърждаване на постановената срещу подсъдимия Т. оправдателна присъда.
Подсъдимият Т. поддържа пледоариите на защитниците си,
като в последната си дума заявява, че не е извършил това, в което е обвинен и моли
да бъде потвърдена присъдата, с която е оправдан.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.
314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по
повдигнатите основания в протеста и във въззивната жалба, прие следното:
По внесен в Районен съд - Сливен обвинителен акт срещу
Г.К.Г. и Т.Г.Т. за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК е
образувано НОХД № 1224/2012 г. по описа на РС - Сливен. С Присъда №
1020/20.11.2013 г. по посоченото дело подсъдимият Г.Г. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК, като му е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ години при
първоначален строг режим на изтърпяване. Със същата присъда подсъдимият Т.Т. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1,
т.3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6/ шест/
години при първоначален “строг” режим. Съдът на основание чл.68, ал.1 от НК
привел в изпълнение определеното общо наказание по влезли в сила присъди по
НОХД № 5171/2010 г. и № 1340/2010 г. на Софийски районен съд, а именно 2 /две/
години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, като било постановено
активираното условно наказание да се изтърпи при първоначален “общ” режим.
Двамата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно
на гражданския ищец А.М.Д. сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева - обезщетение
за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 13.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1500 лева -разноски по водене на делото, като до пълния предявен
размер от 80 000 лева гражданският иск бил отхвърлен като неоснователен.
По жалба на подсъдимите е образувано ВНОХД № 37/2014 г.
по описа на ОС - Сливен, приключило с постановяване на Решение № 68/27.06.2014 г.,
с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
По искане на подсъдимите Г.Г. и Т.Т. за възобновяване
на наказателното производство на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК пред ВКС е
образувано производство по реда на Глава ХХХШ от НПК. С Решение №
438/25.11.2014 г. по к.д. № 1312/2014 г., ВКС, I н.о. отменил изцяло по реда на
възобновяването въззивното решение на ОС - Сливен и потвърдената с него
първоинстанционна присъда, като върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. В решението
на касационната инстанция са констатирани съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразили се в неизясняване на обстоятелствата по
чл.102 от НПК, неизпълнение на задължението за мотивираност на съдебните
актове, както и тези във връзка с обхвата на въззивния контрол. Дадени са
насоки във връзка със събирането и проверката на доказателствените източници,
както и са констатирани пороци в оценъчната дейност на съдилищата по отношение
на тях.
След възобновяване на наказателното производство, на
основание чл.43, т.3 от НПК, с Определение № 63/22.06.2015 г., постановено по
ЧНД № 909/2015 г. на ВКС делото било изпратено за разглеждането и решаването му
на Районен съд - Стара Загора. С Присъда № 45 от 23.02.2017 г., постановена по
образуваното НОХД № 1508/2015 г. Районен съд - Стара Загора е признал
подсъдимия Г.К.Г. за невинен в това, че на 12/13.04.2011 г., в гр. Сливен се
съвкупил с лице от женски пол - А.М.Д.,***, привеждайки я в безпомощно
състояние, като изнасилването е извършено от две лица - с подсъдимия Т.Г.Т.,
поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК. Със същата присъда е
оправдал и подсъдимия Т.Г.Т. по същото обвинение - за това, че в съучастие с
подсъдимия Г.К.Г. на горепосочената дата и място се е съвкупил с лице от женски
пол - А.М.Д.,***, привеждайки я в безпомощно състояние, като изнасилването е
извършено от две лица. С присъдата, първоинстанционният съд е отхвърлил и
предявения солидарно срещу двамата подсъдими - Г. и Т., граждански иск за
претърпени неимуществени вреди от пострадалата А.Д., в размер на 80 000
/осемдесет хиляди/ лева.
По протест на прокурор от РП - Стара Загора и жалба от
частния обвинител и граждански ищец А.М.Д. чрез повереника й адв. Е.М., било
образувано ВНОХД № 1098/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора,
приключило с нова Присъда № 8 от
26.03.2018 г., с която въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и
признал подсъдимите Г.К.Г. и Т.Г.Т. за виновни, както следва:
- подсъдимия Г.Г. - за виновен в извършване на
престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК, като при условията на
чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода" в размер на 5 /пет/
години и 6 /шест/ месеца, при първоначален „строг" режим на изтърпяване;
- подсъдимия Т.Т. - за виновен в извършване на
престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК, като при условията на
чл.54 от НК му наложил наказание “лишаване от свобода” в размер на 5 /пет/
години и 6 /шест/ месеца, при първоначален „строг" режим на изтърпяване.
С посочената присъда Окръжен съд - Стара Загора осъдил
подсъдимите Г. и Т. да заплатят солидарно на гражданския ищец А.М.Д.
обезщетение за причинените й с деянието неимуществени вреди в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата, като до пълния му предявен размер от 80 000
/осемдесет хиляди/ лева гражданският иск бил отхвърлен, като неоснователен.
В тежест на подсъдимите били възложени разноските по
делото, включително тези, направени от частния обвинител и граждански ищец,
както и държавната такса върху уважения граждански иск. На основание чл.53, ал.1,
б.„а" от НК съдът се разпоредил с приложените веществени доказателства.
Тази присъда по касационни жалби, подадени от
подсъдимите и техните защитници е била отменена изцяло с Решение № 128 от
17.09.2018 г. по н.д. № 442/2018 г. на Върховен касационен съд на Република
България, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на
същия съд. В мотивите е прието, че въззивният съд не е проявил дължимата
активност по чл.13 от НПК да разкрие обективната истина в пълнота, както и да
осъществи действие за събиране на доказателства, както и за проверка на
приетите като достоверни доказателствени източници. ВКС е приел, че се касае за
съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на
значимата за процеса фактология, което по необходимост обуславя отмяната на
атакувания съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг
състав на въззивния съд, като са дадени подробни указания във връзка със
събирането и проверката на доказателствата, които бяха изпълнени в хода на
проведеното по настоящото дело въззивно съдебно следствие.
Настоящият състав на въззивния съд, след като извърши
анализ поотделно и съвкупност на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, в хода на съдебното следствие по НОХД № 1508/2015 г. на РС –
Стара Загора и на тези, събрани в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие по делото намира за установено следното от фактическа страна:
В края на м. март 2011 г. пострадалата А.Д., със
съдействието на свидетелката Т.Г., постъпила на работа в оптика „***“, находяща се в района на „Розова долина“ в гр.
Сливен, стопанисвана от „***“ ЕООД –
Сливен, собственост на свидетелката Д.Б.. Свидетелката Б.живеела на съпружески
начала с подсъдимия Т.Т., като била в напреднала бременност.
На 12.04.2011 г. свидетелката Б.родила, а подсъдимият Т.
организирал тържество по повод раждането на сина му. Поканил всички служители в
двете оптики, стопанисвани от дружеството на Б., както и свои приятели, за да
се почерпят вечерта в ресторант „***“ в гр.
Сливен. Свидетелката И.Т., която работила като продавач-консултант в оптика „***“, заедно с пострадалата Д., се уговорила със
свидетелките К.К. и Н.А., работещи в другата оптика, да отидат заедно на
тържеството, като пристигнали в ресторант “...”около 21,00 часа. Междувременно
в заведението вече били пристигнали подсъдимият Т., подсъдимият Г.Г., свидетеля
Т.Т., които стояли на една от двете съседни маси, подготвени за компанията им,
а на втората маса били настанени свидетелите Р.И. и Ц.Ц.. Подсъдимият Т.
настанил трите момичета на масата при свидетелите И. и Ц.. Междувременно
пристигнал и свидетеля А.Б., който също седнал при тях. Около 21,30 часа в
заведението сама пристигнала и пострадалата А.Д., която седнала на масата при
колежките си. На тази маса имало бутилка уиски, енергийни и безалкохолни
напитки, като момичетата, в т.ч. и пострадалата Д., са пили от това уиски.
Изключение е правела само свидетелката Н.А., която е пила само безалкохолни
напитки. Вечерта протичала нормално за събитието - присъстващите употребявали
алкохол, танцували, свидетелите И. и Ц. дори пели с певицата. Скоро след
пристигането на пострадалата Д. до нея седнал свидетеля Т.Т., с когото се
познавали отпреди – приятел бил на свидетелката Д.И., тогавашна нейна близка
приятелка. Двамата започнали да пият уиски „на екс“, като са налице различни
сведения относно количеството изпит от Д. алкохол, но всички присъствали
еднозначно заявяват, че тя се е почувствала зле от изпитото. Започнала да
залита, тръгнала към тоалетната и паднала по стълбите, била изведена от
заведението от свидетелката И.Т., като отвън седнала на пейка в градината на
заведението, където престояла повече от час. Скоро след излизането й при Д.
отишъл свидетеля Т.Т., а свидетелката Т.се върнала на тържеството. За да
проверят състоянието й излизали и други свидетели – К.К., Н.А., а също и
подсъдимия Г.Г.. Пострадалата на два пъти повърнала, като свидетеля Т. я освежавал
с вода, а подсъдимия Г. й занесъл салфетки. Междувременно свидетелките Т.и А.,
виждайки състоянието на пострадалата Д. още докато била вътре в заведението, а
след това и отвън, са й предложили да извикат такси и някое от момичетата да я
изпрати до дома й. На предложенията им пострадалата първоначално отговорила с
„Добре“, но когато пристигнало таксито, с което първа от заведението си
тръгнала свидетелката А. и поканила Д. да я придружи, последната отказала да
тръгне. След полунощ, на 13.04.2011 г., тъй като ресторанта приключил работа,
подсъдимият Т.Т. предложил да продължат празненството в дома му, като част от
гостите му приели поканата, а други - свидетелките Т.и К., които рано сутринта
следвало да бъдат на работа, отказали. Свидетелката Т.повикала свой познат да
ги откара със свидетелката К. по домовете им. Свидетелката Т.предложила и на
пострадалата Д., която все още се намирала седнала отвън пред заведението
придружавана от свидетеля Т., да я закарат до дома й, но тя отказала да се прибере
с тях. Намесил се и свидетелят Т., който обещал пред момичетата да я закара у
тях, но след като се пооправи. Подсъдимият Т., заедно със свидетелите Ц. и И. се
качили в неговия автомобил, управляван от свидетеля Б. и тръгнали към дома на Т.
– къща, находяща се в гр. Сливен, на ул. „…“. Свидетелят Т., заедно с
пострадалата Д., се качили в автомобила му марка „Ауди“ с ДК № СА 6688 ММ, като
при проведен разговор помежду им, последната пожелала да се присъедини към
групата на празнуващите. Подсъдимият Г. също потеглил със своя автомобил.
Около 01,00 часа, в къщата влезли подсъдимият Т. със
свидетелите Б., И. и Ц.. Десет – петнадесет минути след това свидетелите И. и Ц.
решили да си тръгват и подсъдимият Т. казал на свидетеля Б. да ги закара с
неговия автомобил по домовете им. На входната врата на къщата се разминали със
свидетеля Т. и пострадалата Д.. Двамата седнали на дивана в хола, а подсъдимият
Т. извадил бутилка с уиски, безалкохолни и чаши, които сложил на масата.
Пострадалата Д. разляла уиски по чашите и в това време видяла, че й няма
дамската чанта. Междувременно свидетеля Б. се завърнал и заедно с подсъдимия Г.
влезли в къщата. Пострадалата Д. попитала Т. знае ли къде е чантата й, и след като
не я намерили в къщата, подсъдимия Г. и свидетеля Б. се върнали до заведението
за да я потърсят, като не след дълго се завърнали и дали на пострадалата Д.
чантата с личните й вещи, измежду които бил и мобилния й телефон марка LG, модел PRADA
, със СИМ карта с номер **********, с
титуляр М.В.Д. /баща на пострадалата/, но ползвана от нея. Подсъдимият Г. също
седнал на дивана до пострадалата Д., като започнали да разговарят за техни
стари отношения и продължили да консумират алкохол /сервираното уиски/. Свидетелят
Т. като разбрал, че разговора между двамата става личен, се оттеглил в
трапезарията.
Свидетелят Б. и подсъдимият Т. се качили на втория
етаж на къщата и решили да поканят свидетелката К.К., която след няколко
проведени с тях телефонни разговори склонила и пристигнала в къщата между 03,00
- 04,00 часа, като видяла Д. и Г. на дивана. Подсъдимият Т. и свидетелката К.
се усамотили в една от спалните на втория етаж, а свидетелят Б. си тръгнал,
като минавайки през хола видял подсъдимият Г. и пострадалата Д. да се целуват и
да се прегръщат, които по-късно също се качили в една от стаите на втория етаж.
Свидетелката К. с повиканото от нея такси около 05,00 часа сутринта си тръгнала
от къщата.
Свидетелят Т., заради употребения алкохол, решил да
остане в къщата на Т., като легнал на дивана и заспал.
Според думите на пострадалата Д., същата сутринта се
събудила в една от стаите на втория етаж, гола, наметната с хавлия. До себе си
видяла подсъдимия Г., който бил облечен и стоял прав. Видяла и подсъдимия Т.,
който бил по халат и излизал от помещението. Поискала дрехите и телефона си, за
да се обади на такси, като пак според показанията й, получила заплахи от страна
на подсъдимия Т., че ще я изпрати да работи като проститутка в чужбина. След
като получила от подсъдимите Т. и Г. вещите си, си повикала такси от фирма
„Горица Перфект“ в 07:52:24 ч., видно от справката с данни за входящи и
изходящи повиквания за номер **********, изготвена от „Мобилтел“ ЕАД /приложена
в т.І, л.80-108 от ДП/ и се прибрала в дома си. Изкъпала се и отишла на работа
в оптиката около 09,30 ч., като една част от дрехите, с които била облечена
прибрала в гардероба, а друга част – бельото си, изхвърлила.
Тъй като свидетелката Д. нямала ясен спомен от
изминалата нощ и случилото се през нея, непосредствено след нея и през следващите
дни е провела множество разговори със свидетелите Т.Г., Д.И., И.Т., Н.А., К.К.,
А.М., С.М., за да си изясни какво се е случило.
В края на м. юни 2011 г. свидетелката Д. споделила със
своя баща – свидетеля М.Д., че е била изнасилена от три лица и по негов съвет
подала жалба в Окръжна прокуратура – Сливен с вх. № 1211 от 28.06.2011 г., в
която описала, че на 12 срещу 13.04.2011 г. в гр. Сливен е била изнасилена от
подсъдимите Г.Г., Т.Т. и от свидетеля Т.Т..
Жалбата, подадена от А.Д. била изпратена на ТЗ „БОП“ –
Сливен за извършване на предварителна проверка, осъществена от свидетеля В.П.–
инспектор в „БОП“ – Сливен, за който в хода на делото е установено, че е
съученик и приятел на брата на пострадалата Д. и нейн повереник по делото /адв.
В.Д./ и колега на баща й – свидетеля М.Д. /бивш началник на Сектор „Арести“ –
Сливен/. Свидетелят П.е снел писмени обяснения от свидетелката Д., а впоследствие
е провел беседа и с голяма част от другите свидетели по делото или пък ги е
съпровождал до провеждането на разпит пред съдия от Окръжен съд – Сливен по
реда на чл.223 от НПК. На свидетелят П.са предадени от свидетеля М.Д. /баща на
пострадалата/ част от дрехите на А., с които е била облечена във въпросната
нощ, за което е съставен протокол за доброволно предаване от 29.06.2011 г., а
именно: чифт обувки от сив велур, марка „Botinelli“, полупрозрачен дантелен клин, черен на цвят и туника
с марка „Leticia“.
По делото са събрани противоречиви доказателства
относно това привеждана ли е пострадалата Д. в безпомощно състояние и извършено
ли е съвкупление с нея в това състояние, както и кои са авторите на деянието.
Основните данни за извършване на такова деяние се
съдържат в показанията на самата пострадала Д. /от досъдебната и от съдебната
фаза/ и в показанията на свидетеля Т.Т., дадени в хода на досъдебното
производство пред съдия – Протокол от 13.07.2011 г. /приложен в т.І, л.6-8 от
ДП/.
Районният съд не е дал вяра на показанията на
пострадалата Д. и на свидетеля Т. по съображенията, изложени в мотивите, които
следва да бъдат допълнени и коригирани с оглед на допълнително събраните от
въззивния съд доказателства.
По отношение показанията на пострадалата Д. – въззивният
съд намира показанията й за общи и неконкретизирани, тъй като не съдържат
конкретна информация относно поведението на двамата подсъдими Г. и Т., а и
относно поведението на свидетеля Т. за твърденията й за извършени с нея полови
актове от всеки от тях. Показанията й не съдържат информация и относно особено
съществен факт от значение за съставомерността на евентуално извършено с нея
съвкупление – какво е било нейното поведение. Изразила ли е или не съгласие със
случващото се в инкриминираната вечер. От показанията на пострадалата се установява,
че тя е изразила несъгласие едва след събуждането си на сутринта – когато е
видяла, че е в непозната обстановка /в чужда къща/ и в присъствието на
подсъдимия Г. /облечен/ и на подсъдимия Т. /по халат/, и на свидетеля Т. /спящ
на дивана/, който лично е събудила.
Твърде противоречиво е било поведението на
пострадалата Д. непосредствено след деянието, а и в периода до подаване на
жалбата в края на м. юни 2011 г. до ОП – Сливен.
На същия ден /13.04.2011 г./ сутринта, вместо да
потърси медицинска помощ и/или да подаде жалба до компетентните органи с оглед
твърденията за извършено спрямо нея тежко умишлено престъпление, се е явила на
работното си място със съзнанието, че би могла да влезе в контакт с единия от
твърдените насилници – подсъдимия Т., който около обяд е отишъл в оптиката, в
която е работела Д.. Пострадалата Д. е инициирала разговори с всяка от
колежките си, за да разбере какво се е случило въпросната вечер. Разговаряла е
със свидетелката И.Т., Н.А., а по-късно и със свидетелката К.К., пред които е
споделила, че не помни какво се е случило вечерта. Но те от своя страна са я
уведомили, че от употребения алкохол се е почувствала зле, и че са й предлагали
да я откарат с такси, но тя е отказала на отправените предложения за това.
Свидетелката Д. по телефона е кореспондирала и със
свидетелката Д.И. – тогава нейна приятелка и на свидетеля Т., а понастоящем
съпруга на последния, на която е казала, че нещо се е случило вечерта на
тържеството, но не помни, като при първата им непосредствена среща не й е споменала
нищо за изнасилване.
Същия ден се срещнала със свидетелката Т.Г. – нейна
близка приятелка през този период, на която е казала, че в къщата на Т. е била
изнасилена, но не помни как: „Тя ми каза, че се е случило нещо, но няма спомен,
но имала откъслечни спомени… Тя казваше, че не може да разбере какво й се е
случило. Каза, че се е събудила в къщата на Т. и тогава видяла единия облечен,
другия се е разкарвал по халат.“ Свидетелката Г.я посъветвала да подаде жалба в
полицията, но вместо това двете започнали собствено разследване по случая.
Съдът не дава вяра на показанията на тази свидетелка в частта им, че
пострадалата Д. й се е обадила по телефона около 08,00 часа на 13.04.2011 г.,
когато е отишла до тях и я видяла облечена със скъсан клин и нацепени обувки,
както и че тогава пострадалата й е споделила, че е изнасилена. Тези твърдения
на свидетелката Г.изцяло се опровергават от справката за входящи и изходящи повиквания
на телефонния номер, ползван от Д. /т.І, л.80-108 от ДП/, тъй като първият
регистриран разговор – входящ от телефона на Г.към телефона на Д. е в 21:34:10
часа на 13.04.2011 г., непосредствено след който разговор, в 21:35:35 часа е
регистриран входящ разговор от телефон с номер **********, ползван от брат й К.И.,
по прякор „…“ /виж т.ІІ, л.155 от ДП/ с продължителност 549 секунди и
последващо входящо повикване от Г.в 21:49:21 часа. От показанията на свидетелката
И.Т. и от обясненията на подсъдимия Т. се установява, че среща между Г.и Д., а
и с подсъдимия Т. е имало в оптиката на 13.04.2011 г. около обяд, която следва
да се приеме за първата среща, осъществена между двете в този ден, по време на
която пострадалата вече не е била с дрехите от инкриминираната нощ. Въззивният
съд възприема с доверие показанията на свидетелката Г.в останалата им част.
Пострадалата Д., заедно с приятелката си свидетелката
Г., в дните след тържеството посетили дома на свидетеля А.М., за да потърсят
съдействие от него за изясняване на случилото се вечерта след тържеството на
подсъдимия Т.. Показанията на свидетеля М., дадени пред друг съд по НОХД №
1224/2012 г. на РС – Сливен, са приобщени по надлежния процесуален ред чрез
прочитането им от първоинстанционния Районен съд – Стара Загора. От показанията
на свидетеля М. се установява, че в хода на разговора, проведен между тримата:
„А. не ми каза да има изнасилване. Т. ми каза, че предполагала за
изнасилване.“, а още: „Накарах я да отиде до болницата да й направят някакви
тестове, защото предполагала, че й сложили наркотик. Казах й да отиде да й
направят такава картина, но тя не искаше…“. Свидетелят М. искал да им съдейства
и да разбере какво се е случило, затова провел разговори със свидетеля Ц. и с
подсъдимия Т., в хода на които, според думите му, останал с убеждението: „че е
имало пиянска вечер, тя отишла там, спала с гологлавия и това е.“
Свидетелката Г.още
същия ден потърсила по телефона свидетелката С.М.и тъй като чрез нейното
посредничество пострадалата започнала работа в оптиката на съпругата на
подсъдимия Т., й потърсила сметка за случилото се в къщата на подсъдимия Т.. В
хода на разговора й казала, че А. са я изнасилили в къщата на Т., както и че е
била дрогирана и бита. Това накарало свидетелката М.веднага да се срещне с
подсъдимия Т. и с другите момичета, работещи в двете оптики, а след това и да
проведе телефонни разговори със свидетеля Т. и подсъдимия Г., като три дни е
проучвала случилото се в къщата и разбрала, че освен А., в къщата е била и
„другата му работничка К.“. Не е разбрала някой да е изнасилил А.Д..
През м. май 2011 г. свидетелката Г.се срещнала с
подсъдимия Г. на бензиностанция „Шел“ в гр. Сливен, на която е присъствала и
самата пострадала, макар и малко по встрани.
Описаното поведение на пострадалата Д. след инкриминираната
вечер, изразило се в това да направи достояние на немалък кръг от хора от град
Сливен, че нещо се е случило в дома на Т., споделяйки им различни неща – от
това, че нищо не помни до това, че е изнасилена, предприетото собствено
разследване на случая, чрез близки за нея лица, включващо лични срещи и
разговори с подсъдимите, влиза в пълно противоречие със заявеното от нея пред
баща й – свидетеля Д., и в разпитите й като свидетел по делото, че дълго не му
е съобщавала за случилото се поради страх от подсъдимите.
Неясно и нелогично е поведението на пострадалата, изразило
се в това да запази близо три месеца част от дрехите, с които е била облечена
към момента на деянието – черен клин, туника и обувки, да откаже да ги предаде
в полицията след подаване на жалбата, поради което са предадени от баща й /виж
показанията на свидетеля М.Д./ на свидетеля В.П., а друга част от дрехите й, по
които евентуално би имало биологични следи – бикините и сутиена, не са
съхранени, а са изхвърлени от нея.
В изпълнение указанията на ВКС, дадени в отменителното
решение - да се провери причината за настъпилата остра интоксикация на
пострадалата Д. и същевременно нейната свидетелска годност, в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие бяха назначени две комплексни
психолого-психиатрични и наркологични /токсикологични/ експертизи.
Видно от заключението на първата комплексна
експертиза, изготвена от вещите лица д-р М.К. – клиничен токсиколог, д-р Г.А. –
психиатър и З.М. – клиничен психолог: Преди и по време на деянието по
обвинението пострадалата Д. е била в състояние на Остра алкохолна интоксикация в тежка степен, а след извършване на
деянието в период до една година е с разстройство в адаптацията. Тази
експертиза дава заключение, че с оглед на нейното физическо и психическо
състояние свидетелката Д. не е способна
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и не е способна да
дава достоверни показания за тях. Няма сигурни данни за количеството
употребен алкохол, възможно е употребата на енергийни напитки, както и
предполагаема употреба на „пико“ да е способствала за прием на концентриран
алкохол в количество повече от 100 мл. Вещите лица са дали заключение, че при
пострадалата е налице остра алкохолна интоксикация, като освен алкохолът други
възможни причини за настъпването й могат да бъдат психоактивни вещества като
сънотворни и анестетици, но с изключение на алкохола, няма данни за такъв прием
от свидетелката и тези вещества могат да се разглеждат само като теоретично
възможни причини. Последиците от острата интоксикация са пълно отсъствие на спомени /алкохолна амнезия/, неадекватно възприемане на ситуацията и
промените в същата, наличие на неврологична симптоматика – световъртеж,
нарушения в локомоцията, нарушения в яснотата на съзнанието. Хронологично след
кратка възбуда /еуфорична фаза/ са настъпили всички горепосочени потискащи
/депресивни/ ефекти на алкохола. Според разясненията на вещите лица в съдебно
заседание, пострадалата Д. за периода от 23,00 часа на 12.04.2011 г. до 07,00
часа на 13.04.2011 г. е била в състояние на пълна алкохолна амнезия – пълно
отсъствие на спомени, през който период не е имала свидетелска годност правилно
да възприема случващото се и да дава достоверни показания. Вещите лица относно
заявеното от свидетелката Д. в периода преди 07,00 часа /че вижда определени
лица, осъществяващи с нея полов акт/ заявяват, че не могат да кажат със
сигурност, че това са частични спомени. Вещото лице А. конкретизира, че при
така заявените спомени има психогенен момент - нейната роля като жертва променя
спомените, поради което вещите лица не могат да кажат, че това са пълноценни и
ясни спомени.
Съдът съобразявайки, че заключението на тази КППНЕ значително
се различава от заключението на назначената в хода на първоинстанционното
съдебно следствие Комплексна психолого-психиатрична експертиза, изготвена от
две вещи лица – д-р З.Д. – психиатър и В.Б. – клиничен психолог, с оглед
обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото назначи
нова Комплексна психолого-психиатрична и наркологична експертиза, възложена на
три вещи лица – психолог, психиатър и токсиколог /нарколог/, със задача,
идентична със задачата на предишната КППНЕ, допълнена с поставени четири
въпроса от прокурора и от съда.
По делото е изготвена КППНЕ, в две части, но явяваща
се една експертиза /КППНЕ, с вх. № 5249/15.04.2019 г. - приложена на л.202-210
от делото, както и експертиза, именувана като Допълнение към КППНЕ, с вх. №
7464 от 06.06.2019 г. - приложено на л. 244-248 от делото/, изпълнена от вещите
лица проф.д-р Я.И. – токсиколог, Зав. клиника по токсикология към „…“***, д-р Р.Д.
– психиатър и А.Д. – клиничен психолог към ЦПЗ – Пловдив.
Видно от заключенията на тази експертиза: Преди и след
обсъжданото събитие пострадалата А.Д. е била в обичайното за нея психично
състояние, отговарящо на спецификите на нейната личност и съпоставими със
ситуативните стимули и дразнители в конкретната ситуация, според наличния
капацитет. По време на самото деяние е била в състояние на прието неуточнено
количество алкохол – контактна, възприемала е реалността адекватно, няма данни
за илюзии, халюцинации, дереализации. Не се долавя и налудно интерпретиране на
обстоятелствата и събитията. Спомените й са представени като непълни, откъслечни,
но съответни на реалността – разпознава лица, описва обстановка, реагира с
показване на несъгласие. Била е в състояние
на обикновено алкохолно опиване, средна към тежка степен. Съзнанието й не е
било психотично помрачено, но е било степенно променено – от замаяност до
сънливост, но не и до кома /пълна загуба на съзнание/. При обикновено алкохолно опиване спомените са частично запазени,
особено за по-съществените значими обстоятелства. Точно те обаче са предмет
на т.нар. защитна амнезия.
А.Д., с оглед на нейното физическо и психическо
състояние може правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания за
тях, ако желае.
Не е възможно хипотетичното поставяне на психоактивното вещество „пико“ в алкохолната напитка и употребата им,
в рамките на един час след пристигане на пострадалата в заведението, при
данните за количеството употребен алкохол от 100 мл концентрат от свидетелката Д.,
това да доведе до състоянието, описано от
нея и свидетелите, присъствали на празненството.
При пострадалата А.Д. има алкохолна интоксикация /опиване/. Възможните причини за
настъпването й са прием на алкохол в достатъчна доза, индивидуална поносимост
към алкохола и състояние на организма.
Относно въпроса дали състоянието на пострадалата Д. по
време на извършване на деянието й е позволявало да оказва съпротива следва да
се обсъдят няколко елемента:
- Ако се допусне за достоверна версията на
пострадалата, че тя няма никакъв спомен за случилото се и е чувствала физическа
немощ поради алкохолното опиване, то следва да се отговори, че тя не е била в
състояние да оказва съпротива. Тази версия е изключена от вещите лица, тъй като
е несъпоставима нито към свидетелските показания, нито към последващата
поднесена от нея избирателна информация;
- Ако се допуснат за достоверни показанията на
присъстващите, които твърдят, че Д. е имала подредено поведение, общувала е
нормално, имала е фриволно поведение спрямо един от подсъдимите и спрямо нея не
е оказвано никакво насилие, то следва да се отбележи, че тя е възприемала
адекватно заобикалящата я действителност и е нямало повод да оказва съпротива;
- Наличието на
частично и избирателно поднесени данни за случилото се от страна на Д. определя
изградена себезащитна стратегия и целенасоченост, което определя и да е могла да оказва съпротива, ако се е
налагало.
Вещите лица в обсъждането изключително подробно са се
занимали с т.нар. „защитна амнезия“ и са сторили разграничение от „конградната
амнезия“, като са анализирали поведението на пострадалата Д. през призмата и на
двете. Видно от обсъждането /част от експертизата на л.209 и л.210 от делото/: Голямо значение при обикновеното алкохолно опиване има т.нар. „защитна
амнезия“ - поради
загубения самоконтрол и освобождаване на инстинктите е възможно поведение, от
което лицето се срамува и желае да се дистанцира. От една страна, това
поведение е подробно описано в предходното освидетелстване. От друга страна,
следва да се обсъди, че непосредствено след обсъжданото събитие и известно
време след това, А.Д. е била предпазлива
в информацията, обмисляла е на кого какво да сподели, преценяла е според
нагласите си и е предприемала мерки спрямо участниците. Твърдението й за липса на спомен към момента на
събитието не кореспондира със съобщеното от нея, че е разпознавала конкретни
лица, какво са й сторили, отношението им спрямо нея, отправените заплахи,
физическото си неразположение. Ако се допусне пълна липса на спомен за
времето на събитието, то следва да се отбележи, че предоставената информация за
участници, действията им и описанието на състоянието си е значително богата и
не следва да съществува при достоверна загуба на памет, наречена в конкретния
случай „конградна амнезия“, която в теоретичен
план обхваща периода на самото обсъждано събитие. Може да се обсъди, че
спомените са представени избирателно, което изключва вероятността за конградна
амнезия. Декларираната от нея конградна амнезия /липса на спомен за самия
инцидент/ е субективно споделена и може да се приеме, че има защитен характер.
На етапите на производството, както и на последното освидетелстване Д. е
декларирала, че няма желание да си спомня и да разказва за случилото се. Тук е
уместно да се обсъди вероятността да се потискат нежелани спомени, които биха я
компрометирали или просто затруднили, както е при защитната амнезия. Прави
впечатление и притеснението й спрямо баща си и това как да му съобщи.
Споменават се откъслечни реплики, които показват, че въпреки телесния
дискомфорт, А. е била контактна и е възприемала реалността адекватно. Що се
отнася за спомените й, те са представени като непълни, откъслечни, но съответни
на реалността. Д. разпознава лица, описва обстановка, реагира с показване на
несъгласие. Начинът, по който са представени спомените й показва, че се касае
предимно за защитна амнезия, която
покрива значими за лицето обстоятелства /в случая предимно изразяването на
съгласие или несъгласие/.
Всичко това е дало основание на вещите лица да направят заключение, че
по време на процесното събитие А.Д. е била в състояние на обикновено алкохолно
опиване, средна към тежка степен.
Въззивният съд намира, че и двете комплексни
експертизи са компетентно и добросъвестно изготвени, но възприема за
по-обосновано заключението на втората КППНЕ, изготвена от вещите лица И., Д. и Д.,
тъй като почива на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства,
на детайлен анализ на поведението на пострадалата А.Д. преди, по време и след
деянието, а и към момента на последното й освидетелстване на 22.01.2019 г., на
подробен анализ на показанията на всички свидетели очевидци на поведението на Д.
преди и по време на инкриминираното събитие.
Въззивният съд счита, че заключенията на предходните
две КППЕ от досъдебната фаза и от първоинстанционното дело не следва да се възприемат,
тъй като са изготвени от две вещи лица – психолог и психиатър, но не и от
токсиколог, каквито специални знания са били необходими /съгласно указанията на
ВКС/ за даване на правилно и компетентно заключение по по-голямата част от
задачите на експертизата, а и тъй като при изготвянето им е ползван
доказателствен материал в по-малък обем спрямо този, ползван при изготвяне на
последните две комплексни експертизи.
С оглед на изложеното въззивният съд приема, че по време на инкриминираното
деяние А.Д. е била в състояние на обикновено алкохолно опиване, средна към
тежка степен, при което спомените са частично запазени, особено за
по-съществените значими обстоятелства,
но точно те са предмет на т.нар. защитна амнезия, при която спомените са представени от нея избирателно. Според тази
експертиза пострадалата Д. е годна да свидетелства, но ако желае.
Въззивният съд намира, че не следва да кредитира с доверие показанията
на свидетелката Д. относно съставомерните факти – както тези, дадени в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, така и тези от досъдебното
производство, приобщени чрез прочитането им:
- от една страна - поради вече изложеното при извършения анализ на
показанията й, съпоставени с другите гласни доказателства, че се явяват общи,
неконкретизирани, избирателни и същевременно противоречиви /с оглед твърдяната
пълна липса на спомен за случилото се и едновременно с това заявените спомени
за подсъдимите Г. и Т. и свидетеля Т. върху нея, осъществяващи полов акт/ и
заради демонстрираното от нея противоречиво и нелогично поведение след деянието
по обвинението;
- от друга страна - поради установеното по експертен път, че макар и да
е била годна да свидетелства, тази й пригодност е зависела от нейната воля – да
разкаже или не за случилото се през въпросната вечер;
- и поради това, че именно във връзка с предприетия от пострадалата Д.
като свидетел по делото избирателен подход в изнасянето на известните й факти
се е стигнало до съществен дефицит на тези, установяващи нейното поведение по
време на инкриминираното събитие – наличие или не на съгласие с евентуално
осъществен с нея полов/и акт/ове.
Непълното и избирателно поднасяне на съставомерните
факти и тяхната интерпретация от свидетелката Д. са свързани с нейното качество
на пострадал и изградената й в тази връзка защитна позиция в хода на цялото
наказателно производство, с оглед на което въззивния съд възприема показанията
й за заинтересовани – дадени в своя полза и не ги възприема с доверие.
В показанията на свидетеля М.Д. – баща на пострадалата
се съдържа информация за инкриминираната вечер, но той не възпроизвежда свои
лични възприятия, а разказва споделеното му от дъщеря му А.Д., при това три
месеца по-късно. Поради приетото от съда досежно показанията на свидетелката Д.,
характеризиращи се с непълнота, избирателност и необективност на изложените от
нея факти и обстоятелства, и доколкото показанията на свидетеля Д. относно
съставомерните факти представлява възпроизвеждане на казаното му от дъщеря му,
няма как същите да бъдат възприети за убедителни и обективни.
Районният съд не е дал вяра на показанията на
свидетеля Т.Т. от досъдебната фаза, дадени пред съдия и материализирани в
Протокол от 13.07.2011 г. /т.І, л.6-8 от ДП/ в частта, в която свидетелят е
съобщил, че подсъдимият Г. му е казал, че „са сложили „пико“ в чашите“ на
няколко момичета, едно от които е А., както и че подсъдимият Г. е осъществил
полов акт с нея. Приел е, че към момента на депозиране на тези показания
свидетелят Т. е бил задържан по ЗМВР, като непосредствено след даването им е
бил освободен, като на другите двама задържани по случая – Г.Г. и Т.Т., са били
повдигнати обвинения, а Т. е останал в качеството на свидетел по делото, като с
оглед на проявения двойствен подход от страна на разследващите органи районният
съд е направил извод, че свидетелят Т. е имал мотив на досъдебното производство
да дава показания в определена насока.
Въззивният съд, в изпълнение указанията на ВКС, събра
писмени доказателства относно обстоятелството бил ли е задържан свидетеля Т.Т.
по сл. дело № 35/2011 г. по описа на ОСлО при ОП – Сливен към датата на
провеждане на разпита му пред съдия – 13.07.2011 г., ако е бил задържан - в
какъв времеви период. По делото са постъпили и приети като писмени
доказателства Докладна записка, с изх. № 167000-6813 от 20.11.2018 г.,
изготвена от инсп. С. от РУ при ОД на МВР – Сливен, Поименна справка от
интегрираната полицейска система от 14.11.2018 г. за лицето Т.Т., Заповед за
задържане на лице от 12.07.2011 г., Протокол за личен обиск на лице и Декларация
от същата дата /приложени по настоящото дело – л.62-68/, видно от които
свидетелят Т. е бил задържан по сл. дело № 35/2011 г. на 12.07.2011 г. в 09,00
часа, за срок до 24 часа по ЗМВР, за извършено престъпление по чл.152, ал.4,
т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като задържането е извършено от инсп. В.П.и
е освободен в 09,00 часа на 13.07.2011 г.
Видно от протокола за разпит на Т.Т. като свидетел
пред съдия, разпита е проведен същия ден - на 13.07.2011 г. от 11,30 до 12,30
часа. Непосредствено след този разпит подсъдимите Т.Т. и Г.Г. са привлечени в
качеството на обвиняеми за престъпление по чл.152, ал.4, т.4, вр. ал.3, т.1 и
т.4, вр. ал.1, т.3, вр. чл.20, ал.2 от НК, предявено на обвиняемия Т. в 13,00
часа на 13.07.2011 г., като незабавно е постановено от прокурора и задържането
му за срок от 72 часа, а обвинението срещу Г. му е предявено същия ден в 13,30
часа, като също е задържан за срок от 72 часа, до отправяне на искания пред
Окръжен съд – Сливен за вземане на МН „Задържане под стража“ и за двамата,
каквито са последвали.
След приключване на разследването по досъдебното
производство, с Постановление за частично прекратяване от 20.06.2012 г. е
прекратено следственото дело, водено и срещу Т.Т. за престъпление по чл.152,
ал.4, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимите Т. и Г. са били
предадени на съд.
Пред първоинстанционния съд, в хода на съдебното
следствие по НОХД № 1508/2015 г. по описа на РС – Стара Загора, свидетелят Т. е
дал показания /л.234-238 от делото/, които се различават от тези, дадени в хода
на досъдебното производство пред съдия в частта им, касаеща осъществен от
подсъдимия Г. в къщата на подсъдимия Т. полов акт с пострадалата Д., както и в
частта им за поставено на два пъти наркотично вещество, популярно с
наименование „пико“ от подсъдимия Г. в чашата на пострадалата Д., като подробно
е обяснил причините, поради които е изнесъл тези факти в хода на досъдебното
производство. Пред районният съд свидетелят Т. е обяснил тези си показания с
упражнен спрямо него психологически натиск от органите на полицията, в частност
от свидетеля Пенев, да каже, че въпросната вечер е имало наркотици, както и че А.
е била изнасилена. Свидетелят Т. разказва, че след като в хода на проведена с
него от свидетеля П.беседа, не изнесъл подобни твърдения, е било постановено
задържането му за срок от 24 часа, а на сутринта отново е бил отведен при
свидетеля П., който го е попитал „дали се е наспал, дали е помислил, дали се е
сетил“, като на отговора му, че друго не се сеща, е получил предупреждение, че
при това положение „трябва да бъде задържан за 72 часа и, че това е последна
възможност да се сети какво е станало и да си помисли хубаво дали е имало
наркотици или изнасилване, да реши сам, тъй като имало още малко време“.
Свидетелят Т. заявява, че много се уплашил, тъй като за първи път го задържат
/което се потвърждава от постъпилата поименна справка от интегрираната
полицейска система/ и е преценил, че е по-добре да каже това, което искат, като
си скалъпил „версията на момента“, тъй като видял, че това е начина да приключи
с „тази сага“. Т. твърди, че не му е указвано директно от свидетеля П.какво да
каже, а по следния начин: питал го е „не се ли сещаш някой да е сложил
наркотици някъде“, като е споменал, че става въпрос за „пико“; „не се ли сещаш
някой да е снимал нещо; да е упражнил насилие“ и т.н..
Свидетелят Т., след прочитане на показанията му от
досъдебното производство, дадени пред съдия, е заявил пред първоинстанционния
съд, че не поддържа показанията си относно наркотиците и секса, като в
останалата им част ги поддържа.
Въззивният съд намира, че хронологията на събитията и
на предприетите действия по разследването, удостоверени с писмени
доказателства, кореспондира на твърденията на свидетеля Т. за упражнен спрямо
него психологически натиск в хода на досъдебното производство за даване на
определени уличаващи показания, от които е зависело какво ще бъде неговото
качество по делото – на обвиняем или на свидетел. С оглед на това на
показанията му от досъдебното производство в коментираните им части не следва
да се даде кредит на доверие. Безспорно установено по делото е, че свидетелят Т.
е бил задържан за срок от 24 часа със заповед, издадена от свидетеля П., бил е
освободен непосредствено преди даването на показания от него пред съдия от
Окръжен съд – Сливен, като незабавно след провеждането му, другите две лица,
срещу които е било образувано ДП - Т.Т. и Г.Г., са привлечени като обвиняеми за
изнасилване на пострадалата А.Д. по квалифициран състав, а на Т.Т., и срещу
когото е била жалбата, подадена от Д. за изнасилване, сторено й от тримата
заедно, не е било повдигнато обвинение, а е останал в качеството на свидетел по
делото, като по-късно е постановено частично прекратяване на наказателното
производство по сл.д № 35/2011 г., образувано и срещу него.
Съдът намира, че недостоверността на показанията на
свидетеля Т. в частта за поставено от подсъдимия Г. наркотично вещество „пико“
в напитките на пострадалата Д. – първоначално в заведението, а после и отвън,
където е престоявала на пейка, се потвърждава от безспорно установеното по
делото чрез другите свидетелски показания, че по време на престоя си вътре в
заведението, именно свидетелят Т. е бил в близост и е общувал с Д., като заедно
са консумирали уиски „на екс“, а отвън пред заведението единствената напитка на
разположение на пострадалата е била бутилка минерална вода /1,5 литра/, с която
отново свидетелят Т. я е освежавал. От показанията на всички свидетели,
присъствали на празненството в заведението “...”еднопосочно се установява, че
подсъдимият Г. през цялото време е бил на другата маса, като при излизането си
отвън, за да види състоянието на силно повлияната от употребения алкохол Д., е
занесъл само салфетки, които да ползва след като е повърнала.
Прави впечатление, че в жалбата, подадена от А.Д. ***
срещу двамата подсъдими и свидетеля Т. за изнасилване, въобще не се споменава
за поставени й наркотични вещества в напитката въпросната вечер. Свидетелката Д.
не е съобщила за това категорично и в хода на първия разпит като свидетел по
досъдебното производство, проведен пред съдия, а единствено е изказала
предположение в тази насока.
От показанията на свидетелката Г.- близка приятелка на
Д. през този период се установява, че А. не й е споделила да е била поставена
под въздействието на наркотични вещества вечерта в ресторант “...”или в къщата
на подсъдимия Т.. Такива твърдения за първи път се появяват едва в
коментираните показания на свидетеля Т., дадени пред съдия и в показанията на
свидетеля М.Д. – нейн баща, според които А. му споделила, че усещала някакво
опиянение, което не е от алкохол.
Свидетелят М.И.И. е работил като сервитьор в заведение
“...”за продължителен период от време, в това число и на 12 срещу 13 април 2011
г.. Същият е разпитван многократно, както следва: в хода на досъдебното
производство /протокол от 12.07.2011 г. - т.ІІІ, л.13-14 от ДП/; при първото
разглеждане на делото пред РС – Сливен по НОХД № 1224/2012 г. /протокол от
съдебно заседание на 07.11.2012 г. – л.146-148 от делото/; в хода на съдебното
следствие, проведено пред РС – Стара Загора /протокол от съдебно заседание на
14.03.2016 г. – л.240-241 от делото/, като са били прочетени и прежде дадените
от него показания от ДП и тези, дадени пред друг съдебен състав; разпитан е и в
хода на проведеното въззивно съдебно следствие по настоящото дело /протокол от
съдебно заседание на 12.12.2018 г. – л.87-89 от делото/. Свидетелят И. на два
пъти дава показания, че бил чул „за нещо сложено в чашата на А., като в хода на
досъдебното производство твърди, че: „шефа ми спомена, че Т.Б. е сложил нещо в
чашата на момичето“, а пред настоящия въззивен състав заяви, че колежката му П.П.
му е казала, че е „видяла някой да слага нещо в чашата на А.“.
За да се провери достоверността на показанията на
свидетеля И. въззивният съд допусна в качеството на свидетели по делото и
проведе непосредствени разпити на „шефа му“ - Г.Р.Р. и на другата сервитьорка П.В.П.,
работила в заведението „…“. От показанията на свидетелката П. /л.229-230 от
делото/ се установява, че тя е обслужвала масите, на които е била разположена компанията
на подсъдимия Т., като е била подпомагана от колегата й М.И.. Заявява, че лично
не е видяла, но е разбрала от охраната, че момиче от компанията е паднало по
стълбите – станало й лошо. Свидетелката П. твърди, че не е обсъждала със
свидетелите И. и Р. нищо по случая. Заявява също, че след като получила
призовката за свидетел по делото се свързала със свидетеля И. и от него
получила информация, че става въпрос за момиче, което е падало по стълбите и
вероятно са му сложили наркотици в чашата. По време на работа през тази вечер
свидетелката П. твърди, че не е видяла някой да слага наркотици в питиетата, в
чашите.
От показанията на свидетеля Г.Р. се установява, че по
това време същият е работил като барман и управител на заведение “...”и
вечерта, когато в заведението е празнувала компанията на подсъдимия Т., е бил
зад бара. Твърди, че това, което му е известно по случая, го знае от сервитьора
М.И.. Свидетелят Р. заявява, че след разпита на И. в полицията, последният му е
казал, че са го питали за някакво момиче „дали не са го друсали, за наркотици
спомена“.
Въззивният съд, за да отстрани констатираните противоречия
в показанията на тези свидетели проведе очна ставка между свидетеля М.И. и шефа
му – свидетеля Г.Р. и между свидетеля М.И. и свидетелката П.П.. В хода на
проведените очни ставки и свидетеля Р., и свидетелката П. отново в потвърждение
на дадените вече показания, заявяват, че не са казвали на свидетеля И. подобно
нещо.
Показанията на свидетеля И. не почиват на лични
възприятия, а са такива дадени по слух. Освен това същите са и вътрешно
противоречиви относно обстоятелството от кое лице е узнал изнесената информация,
като в хода на проведените очни ставки със свидетелите Р. и П., от които
твърди, че е научил „за нещо, поставено в чашата на А.“, се опровергаха изцяло твърденията
му. С оглед на това въззивният съд намира, че показанията му по никакъв начин
не допринасят за изясняване на обстоятелствата по случая.
Разпитан като свидетел по делото е В.П.П.– инспектор в
ТЗ „БОП“ – Сливен, който е извършил предварителната проверка по случая – снел
обяснения от пострадалата Д. и приел с протокол за доброволно предаване от баща
й дрехите, приобщени като веществени доказателства по делото, за който в хода
на делото /от показанията му, а също и
от показанията и на другите свидетели/ се установява, че след образуване на досъдебното
производство и преди да бъдат проведени разпитите на голяма част от свидетелите
по делото, в т.ч. и на свидетеля Т.Т. от надлежния орган – следовател или съдия
по реда на чл.223 от НПК, лично им е провеждал извън процесуални разпити,
т.нар. беседи, а свидетелите, разпитани пред съдия е съпровождал до сградата на
съда. В показанията си свидетелят П.възпроизвежда казаното му от пострадалата Д.
за случилото се през инкриминираната вечер, като поради това, че съдът не
кредитира с доверие нейните показания по изложените съображения, не могат да
бъдат възприети за обективни и показанията на този свидетел, още повече поради
установените в хода на делото съществуващи близки отношения между него и брата
на пострадалата, както и с нейния баща.
От заключението на втората КППНЕ /т.нар. Допълнение/,
което се възприема от настоящия съд по изложените вече съображения, се
установява, че пострадалата Д. е имала алкохолна интоксикация/опиване.
Възможните причини за настъпването й са прием на алкохол в достатъчна доза,
индивидуална поносимост към алкохола и състояние на организма. Вещите лица в
обсъждането на този въпрос, и за да стигнат точно до това заключение, подробно
са се занимали с т.нар. „пико“ и неговото действие, като са посочили, че това е
популярното наименование на улично разпространяван метамфетаминов продукт с
нелегална употреба. Дрогата води до превъзбуда, енергичност, бодрост,
самоувереност, прилив на сила, бързина и точност на ума, висока инициативност,
приповдигнато настроение /състояние, съвършено различно от това на пострадалата
Д., установено чрез гласните доказателства/. Умората и гладът са подтиснати.
Наркотикът временно подкрепя стимулиращото въздействие на алкохола, а с
увеличаването на алкохолния прием създава погрешна представа за устойчивост и
„издръжливост“, като позволява по-голям прием на алкохол от контролирания.
Вещите лица са обсъдили и това, че в материалите по делото липсват обективни
доказателства за използване на наркотика „пико“ при обсъжданото деяние.
Показанията на свидетелите са противоречиви, няма клиничен преглед за маркери
за употреба на дрога, не е извършван токсикохимичен анализ на телесни течности.
Анализът на поведението и външния вид на Д. не предполагат прием на психотропно
вещество със стимулиращ характер, например метамфетамин /“пико“/. Съставът на
експертизата допуска прием на енергийна напитка, като същата има по-слаб
стимулиращ ефект и е широко разпространена.
Дадено е и заключение, че не е възможно хипотетичното
поставяне на психоактивното вещество „пико“ в алкохолната напитка и употребата
им в рамките на един час след пристигане на пострадалата в заведението при
данните за количеството употребен алкохол от 100 мл концентрат споделен от
свидетелката Д., това да доведе до състоянието, описано от нея и свидетелите на
празненството.
За установяване наличието на наркотично вещество в
хода на досъдебното производство са назначени две физико-химически експертизи,
материализирани в Протокол № 12/НАР 105 от 13.02.2012 г. /т.ІІ, л.16-17 от ДП/
и Протокол № 12/НАР-87 от 08.02.2012 г. /т.ІІ, л.23-25 от ДП/, като видно от
заключението на първата - по черната дамска блуза /туника – предадена с
Протокол за доброволно предаване от 29.06.2011 г. от свидетеля Д./ не е
доказано наличие на вещества, поставени под контрол съгласно ЗКНВП, а от
заключението на втората експертиза се установява, че в представените за
изследване солници и кутийки с подправки, иззети с Протокол от 12.07.2011 г.
също не е доказано наличие на такива вещества.
Въззивният съд, след като извърши анализ на всички
доказателствени източници за наличието на наркотично вещество под
наименованието „пико“, поставено в напитката на пострадалата А.Д. през вечерта
на 12 срещу 13 април 2011г., намира за недоказана обвинителната теза в тази й
част.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства /биологична
експертиза/ - Протокол № 11/БТМ-304 от 08.09.2011 г. /т.ІІ, л.10-12 от ДП/,
изготвена от вещото лице Г.С., като обект на експертизата е черен дантелен клин – чорапогащник, с нарушена цялост в
областта на дъното, предаден с Протокол за доброволно предаване от 29.06.2011
г.. Видно от заключението по представения за изследване обект се е доказала
кисела фосфатаза, т.е. ориентировъчната проба за наличие на сперма е
положителна. Цели човешки сперматозоиди или части от тях не са наблюдавани. По
изследвания обект не е доказано наличието на кръв и не са намерени косми. При
разпита на вещото лице в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, вещото
лице С. е направила разяснение, че реакцията е ориентировъчна, тъй като
киселината е ензим, който се съдържа в най-голямо количество в спермата, но го
има и в слюнката и влагалищния секрет, като е възможно пробата да е реагирала и
на влагалищен секрет. Уточнено е също, че метода е деструктивен, т.е.
изпитваният образец се разрушава /и не може да бъде предмет на последваща
експертиза/.
В изпълнение указанията на ВКС, дадени в Решение №
128/17.09.2018 г. по н.д. № 442/2018 г.
на ВКС, въззивният съд проведе допълнителен разпит на това вещо лице. От
разясненията на вещото лице С., дадени в хода на въззивното съдебно следствие
се установи, че използвания метод на изследване е чрез готови тест ленти за
кисела фосфатаза, който метод е ориентировъчен, а не доказателствен метод. При
него на тест лентата се наблюдава лилаво оцветяване и това би могло да бъде
сперма, но тъй като ензима кисела фосфатаза се съдържа и във влагалищния
секрет, и в слюнката, макар и в по-малко количество, и те реагират по същия
начин на киселата фосфатаза. Пак според разясненията на вещото лице, след това
се използва доказателствен метод – морфологичен метод, за да се видят целите
сперматозоиди или части от тях. Това вече е доказателство за сперма. Вещото
лице уточнява, че при този метод не е видяла сперматозоиди, като поддържа
писменото заключение, в което е описала, че това може да се дължи на азоспермия
/заболяване/ или на унищожаването им поради външни въздействия.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че
не е доказано категорично по експертен път наличието на сперма върху
вещественото доказателство черен дантелен клин /чорапогащник/.
В хода на досъдебното производство е изготвена Техническа
експертиза – Протокол № 231 от 08.07.2011 г. /т.ІІ, л.2-7 от ДП/, като видно от
изготвеното заключение от телефона на пострадалата А.Д., предаден с Протокол за
доброволно предаване от 07.07.2011 г., е свалена снимка, изобразяваща наличието
на одрасквания по тяло, за която е дадено заключение, че е с дата 13.04.2011
г.. Съдът намира, че наличието на тази снимка в телефона на пострадалата по
никакъв начин не установява по чие тяло, по коя част от тялото са тези одрасквания,
както и тяхната давност. Надлежният ред да се установи наличието на телесно
увреждане на конкретно лице е чрез освидетелстването му от съдебен лекар, като
въз основа на съдебномедицинското удостоверение се назначава и
съдебномедицинска експертиза за установяване на вида и характера на увреждането,
механизма на получаването му, както и неговата давност. В случая пострадалата Д.
не се е явила пред съдебен лекар за да бъде освидетелствана, което бездействие
не може да бъде преодоляно чрез каквито и да е други доказателствени средства.
С оглед на приетата за установена фактическа
обстановка по делото и след извършения самостоятелен анализ на събраните
доказателства, въззивният съд намира, че по делото не са събрани преки, нито
пък е налице поредица от косвени доказателства, които по несъмнен начин да
позволяват фактически изводи относно авторството, механизма и хронологията на
деянието. Не се установява подсъдимият Г., така както се твърди в обвинителния
акт, на два пъти да е поставял в напитката на пострадалата А.Д. наркотично
вещество под наименованието „пико“, от употребата на което съчетано с изпития
алкохол, същата да е приведена в безпомощно състояние. От събраните по делото
доказателства по категоричен начин се установи, че пострадалата в заведението,
а впоследствие и в дома на подсъдимия Т., не е била неадекватна или в
безпомощно състояние, в резултат на твърдяната от прокурора употреба на
наркотично вещество поставено в алкохола, а е била силно повлияна от
употребеното от нея количество алкохол, довело до установената по експертен път
алкохолна интоксикация /опиване/ средна към тежка степен. Пак по експертен път
се установи по делото, че пострадалата Д. по време на престоя си в къщата на
подсъдимия Т. е била в състояние на прието неуточнено количество алкохол, като
е била контактна, възприемала е реалността адекватно – наливала е напитки по
чашите, разговаряла е с подсъдимия Г. и е имала фриволно поведение с него. Не е
доказано по несъмнен начин подсъдимият Г. и подсъдимият Т. да са се съвкупили с
пострадалата А.Д., като не е доказано по делото и това да е сторено против
волята й - чрез употребата на сила и/или заплашване.
Безспорно е, че подсъдимият Т. е осъждан, в т.ч. и за
престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК – изнасилване, извършено на 02.03.2003
г. в гр. Хановър, Федерална Република Германия, за което понастоящем изтърпява
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, но този факт
сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове съпричастността му към
извършване на деянието по обвинението, тъй като не е доказано по делото той да
е взел участие в извършване на деянието по обвинението /нито сам, нито в
съучастие с другия подсъдим Г./. Лошите характеристични данни за подсъдимия Т.
и това, че е автор на друго изнасилване единствено биха могли да бъдат отчетени
като отегчаващи отговорността му обстоятелства, но в случай на осъдителна
присъда.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че оплакванията
в подадения протест и във въззивната жалба за необоснованост на постановената
оправдателна присъда, са неоснователни. Атакуваната първоинстанционна присъда
почива на всестранен, задълбочен и обективен анализ на доказателствата, събрани
от районния съд по надлежния процесуален ред, които са били налични към момента
на постановяването й. Изложени са съображения в мотивите кои от противоречивите
доказателства първоинстанционния съд кредитира и кои не, както и на основанията
за това. Новосъбраните доказателства от въззивният съд са само в подкрепа на
изводите на районния съд за недоказаност на деянието по обвинението и на
авторството му, поради което не може да бъде упрекнат в неправилна
доказателствена интерпретация.
Първоинстанционният съд правилно и обосновано е
намерил обвинението срещу подсъдимите Г. и Т. за недоказано по несъмнен начин,
като законосъобразно с атакуваната присъда на основание чл.304 от НПК ги е
признал за невинни и ги е оправдал по повдигнатото им обвинение в извършване на
престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК.
Законосъобразна се явява присъдата и в частта, с която
предявеният граждански иск от пострадалата Д. солидарно против двамата
подсъдими за сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 12.04.2011 г., е отхвърлен като неоснователен.
Основанието за ангажиране на гражданската отговорност
в наказателния процес е деликта /чл.45 от ЗЗД/ - като за ангажирането й е
необходимо да са осъществени всички признаци на деликта – противоправност,
деяние, вина, вреди, причинна връзка между деяние и вреди.
Не е доказано срещу пострадалата Д. виновно
да е извършено противоправно деяние, с което да са й причинени неимуществени
вреди, поради което предявения от нея граждански иск се явява неоснователен и
законосъобразно е бил отхвърлен от районния съд изцяло.
Предвид гореизложените съображения,
след като намери оплакванията в протеста и във въззивната жалба за
неоснователни и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за
отмяната или изменението му, на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен
съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви, Окръжен съд
– Стара Загора
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 45 от 23.02.2017 г., постановена по НОХД № 1508/2015
г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.