Решение по дело №183/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Национален парк Рила“ К. Ч. А., чрез адв. Д. Б. против решение № 428 от 08.12.2019 г., постановено по АНД №856/2024г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 4 от 20.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, с което на основание чл.81, ал.1, т.1, предл. трето във вр. с чл.85, ал.3 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) за нарушение на режима, определен в чл.21, т.6 и т.16 от ЗЗТ във връзка с раздел II, т.4.5, подраздел I от плана за управление на „Национален парк Рила“, приет с решение № 522/04.07.2001г. на Министерски съвет и във връзка с раздел II, т.4.0, подраздел I, т.26 от Плана за управление на „Национален парк Рила“, приет с решение № 522/04.07.2001г. на Министерски съвет, на С. Д. К. е наложена глоба в размер на 500 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения. Моли се решението да бъде отменено. Алтернативно моли да се върне делото за ново разглеждане.

Ответникът С. Д. К. излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд - Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд -Пазарджик е приел следното от фактическа страна:

С. К. притежавал 220 бр. животни – едър рогат добитък, за пашуването на които имал издадени разрешителни от директора на Дирекция „Национален парк Рила“ / „НПР“/. Същите се отнасяли за парков участък Якоруда и важали за периода от 15.06.2023г. до 31.10.2023г. Ответникът упълномощил св. Н. В. да го представлява пред различни институции, в т.ч. и пред Дирекция „НПР“, с цел набавяне на разрешителни и др. документи, необходими за пребиваването на животните в границите на защитената територия, каквато представлявала „НПР“. По повод реализиране на издадените му разрешителни, на 31.07.2023 г. С. К., св. В. и още 4 лица, които били собственици на ЕРД, подали заявление до директора на Дирекция „НПР“ за издаване на разрешително за разтоварване и придвижване на животните от пасищен район „Белмекен“, под асфалтовия път, до пасищата, с мотива, че това ще улесни придвижването на говедата без да преминават през туристически маршрути. Освен това заявление ответникът подал и друго - за поставяне на електропастир в района на ПУ Белово, пасищен район „Белмекен“ - за нощуване на животните. Директорът на Дирекция „НПР“ не се произнесъл по подадените заявления, поради което заявителите не разполагали с необходимите по закон разрешителни. Въпреки липсата на надлежни разрешителни от 01.08.2023г. до 08.08.2023г. св. В. и неговият син Д. организирали предвижването на 1 399 бр. ЕРД, от които 220 бр. собственост на С. К.. Животните били разтоварени в близост до асфалтов път в района на ПУ Белово, местност Рибни дерета, пасищен район „Белемекен“, който е част от „Национален парк Рила“. Добитъкът, собственост на К., бил отведен от св. В. до различни местности в ПУ Якоруда, за които се отнасяли разрешителните за паша. Но в периода на престой в района на ПУ Белово, местност Рибни дерета, пасищен район „Белмекен“, животните пашували.

Служители от Дирекция „Национален парк Рила“ непосредствено възприели случилото, за което съставили констативни протоколи. Въз основа на това на всички собственици на ЕРД били съставени АУАН, а в последствие било издадено и процесното наказателно постановление срещу С. К..

За да отмени обжалваното наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че С. К. единствено в качеството му на собственик на ЕРД, не може да бъде годен субект на вмененото му нарушение, след като е установено, че същият не е участвал в транспортирането, разтоварването и придвижването на животните.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че съставът на визираното в НП административно нарушение не е осъществен от посочения в него нарушител. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното наказателно постановление, които касационната инстанция изцяло споделя и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

Отделно от това и за пълнота на изложението следва да се отрази, че според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, т.е. установяването на авторството на административното нарушение е императивно възложено на административнонаказващия орган. В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е посочено, че на 08.08.2023 г. в 20.00 часа е установено, че С. К. е автор на нарушението. Въпреки тези констатации в НП, по делото безспорно е доказано, че К. не е взел участие в транспортирането, разтоварването и придвижването на животните, както и че не е упълномощил св. В. за извършването на тези фактически действия.

Също така следва да се отбележи, че едно лице може да носи отговорност или за виновно извършено лично от него административно нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи за това, че е допуснал да бъде извършено административно нарушение. Действително има изключение от личната административнонаказателна отговорност и това е отговорността за допустителство по чл. 10 от ЗАНН. В този смисъл е правилен извода на първоинстанционния съд, че в настоящия случай допустителството не е наказуемо, тъй като не е предвидено в закон или указ.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, касаещо приложимостта на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. За ангажиране отговорността на К. за допускане на нарушението, извършено от неговия пълномощник св.В., следва да е налице субективно знание за фактите и обстоятелствата от една страна, а от друга - съзнателно действие или бездействие, които да са препятствали предотвратяването на нарушението. В случая няма данни, че К. е бил информиран за пашуването на животните и не е предприел дължимото поведение, за да попречи на извършване на нарушението. От свидетелските показания на св. В. се установи, че С. К. е бил информиран за мястото на разтоварване на животните, но не и за това, че същите са пашували – което всъщност представлява.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски - в случая в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №428 от 08.12.2024 г., постановено по АНД № 856/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Дирекция „Национален парк Рила“ – гр.Благоевград, към Министерство на околната среда и водите да заплати на С. Д. К. от гр. Маджарово, [улица]бл. № 2, вх. А, ап. 7 съдебно-деловодни разноски в размер на 750 лв.

Решението е окончателно.